за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 33,ал.1 от СК, образувано по искова молба на Шукри Салим Кадир от с. Звездел, К-а обл. , в която твърди, че с ответницата Айтен Шевкет Кадир от г. Момчилград били съпрузи и до началото на 1998 г. живеели заедно и от бракът им нямали родени деца. На 20.02.1998 г. ответницата Айтен Кадир тръгнала на работа и повече не се върнала вкъщи. Разбрал , че е заминала за Германия и там живеела на съпружески начала с друг мъж. След посочената дата ответницата не се е връщала при него , той не я е търсил и се е стигнало до развод. На 11.09.2008 г. получил съобщение от РС-Момчилград за образувано дело за отнемане на родителски права върху роденото от брака дете, копие от акт за раждане на детето и удостоверение от Община – Момчилград за прекратяване на бракът им в Германия през 2006 г. в негово отсъствие. Неизвестни били за него фактите, че ответницата през този период родила дете и че той е посочен за баща на детето. Узнаването на раждането на детето за него станало при получаване на копие от исковата молба на 11.09.2008 г. Детето Берна било родено на 24.02.1999 г. , т.е. една година след фактическата им раздяла. От 20.02.1998 г. с ответницата не е имала физически и интимни контакти с него и поради тази причина не бил биологичен баща на детето Берна и то не е могло да бъде заченато от него, тъй като от момента на фактическата раздяла ответницата Айтен Кадир живее на съпружески начала с друг мъж. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че детето Берна Кадир не е заченато и не произхожда от него , като промяната бъде отразена в акта за раждане на детето и се присъдят направените по делото разноски. В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства. В писмения отговор на исковата молба ответницата Айтен Шевкет Кадир , чрез адв. Чилова твърди, че искът е допустим и основателен. Твърди , че от 1989 г. живее в Германия и до момента не се е завръщала в България, в същото време ищецът не е напускал страната и детето не произхожда от него. По време на престоя й в Германия заживяла с друг мъж и детето Берна Кадир произхожда от него. Независимо от това обаче детето е родено през време на бракът им с ищеца и затова детето носи фамилното име на ищеца. Счита, че е в интерес на детето да се установи произходът му от баща и моли съдът да постанови решение, с което искът да бъде уважен. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Служебния защитник на детето Берна Кадир , адв. К. Кирев, в писмения отговор на исковата молба твърди , че искът е допустим и основателен , не оспорва обстоятелствата, на които се основава иска. Не сочи доказателства. Предоставя възможността въз основа на доказателствата съдът да прецени , че не е имало възможност детето да бъде заченато от ищеца. Агенция за социално подпомагане,отдел “Социално подпомагане” – Община гр. Момчилград” , отдел “Закрила на детето” – Момчилград заема становище за основателност на предявеният иск. Ищецът Шукри Кадир от 20.02.1998 г. не е поддържал социални и физически контакти с ответницата Айтен Кадир и детето Берна не е заченато от него . От този момент Айтен Кадир е създала връзки с друг мъж. До момента не е виждал детето и не проявява интерес към него. С ответницата Айтен Кадир не е проведен разговор, тъй като се намира в Германия. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното: От удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0337/ 04.11.2003 г. на Община – Момчилград се установява, че Берна Кадир е родена на 24.02.1999 г. в Германия от майка Айтен Шевкет Кадир и баща Шукри Салим Кадир. Айтен Шефкет Кадир и Шукри Салим Кадир са били съпрузи до 14.03.2006 г., когато бракът им е бил прекратен с решение на Районен съд Тепелхоф-Кройцберг, Германия със знак 180 F 8282/04 в сила от 14.03.2006 г. и този факт е отразен в акт за граждански брак № 23/ 11.05.1989 г. на Кметство с. Звездел, К-а обл. Решението на чуждестранния съд е признато с решение №2/ 03.07.2006 г. от Кмета на Община – Момчилград на основание члр. 118,ал.1 и чл.119,ал. 2 от КМЧП и чл. 35,ал.3 от ЗГР. С решение № 180 F 5607/07 от 25.04.2008 г. на Районен съд Темпелхоф-Кройцберг, отдел по семейни дела , Германия изключителните родителски права върху детето Берна Кадир се предоставят на майката. Двете съдебни решения са с апостил съгласно Хагска конвенция от 5.10.1961 г. От писмените доказателства се установява, че Шукер Спасов Младенов и Шукри Салим Кадир са имена на едно и също лице. Макар че по делото не се представя декларация за идентичност на имена , по делото не се спори, че имената Сюкрю Кадир и Шюкрю Кадир , употребени в чуждестранните съдебни решения са имена на ищеца и при изписването им е допусната грешка. По делото е представено и решение № 180 F 5607/07 от 21.10.2008 г. на Районен съд Темпелхоф- Кройцерберг , в заверен превод от немски на български език , от което се установява, че бащата на детето Берна Кадир , Шюкрю Кадир няма никакви родителски права над детето. За презграничните пътувания за периода от 20.02.1998 г. до 1`3.11.2008 г. на Айтен Шевкет Емин/Кадир/ по делото е представено удо±товерение рег. № 13401/ 13.11.2008 г. на ОДП-Кърджали, от което се установява, че за посочения период е излизала от страната на 20.02.1989 г. и на 04.09.2008 г. , а е влизала в страната на 01.08.2008 г. , а за същия период Шукри Салим Кадир е излизал на 05.07.2005 г. и е влизал в страната на 28.08.2005 г. Разпитаните по делото свидетели Байрие Шевкет Али, сестра на първата ответница , Зехра Салим Хасан – сестра на ищеца и Ердинч Шукри Исмаил – племенни на ищеца , макар че са в родствена връзка със страните, установяват, че през от м. февруари 1989 год. първата ответница заминала в Германия , там заживяла с друг мъж на съпружески начала и от този момент с ищеца не живеят като съпрузи. От м. февруари 1989 г. до лятото на 2008 г. първата ответница и детето Берна не са посещавали България. Тримата свидетели твърдят още, че през посочения период от време ищеца не е поддържал контакти с първата ответница и от една година знаят за роденото дете Берна , и , че носи фамилното име на ищеца - Кадир. Твърдят , че ищеца не е напускал страната след 1989 г. и до момента не поддържа контакти с Айтен Кадир. Кръвно-груповата експертиза , която се възприема изцяло от съда като обективна , обоснована и пълна , установява, че дете от кръвна група А2/бета/ , каквато е кръвната група на Берна Кадир , родено от майка кръвна група А2В, каквато е кръвната група на Айтен Шевкет Кадир, може да има баща от кръвни групи: О,А1, А2, В и А2В. Ищецът Шукри Салим Кадир е от кръвна група №/алфа,бета/ и следователно той, както и всеки мъж с тази кръвна група не може категорично да бъде изключен като вероятен баща на детето Берна Кадир. В съдебно заседание вещото лице допълва заключението със следното: в това съчетание на кръвните групи на майката, която е с А2В, дете с А2 и баща 0/алфа , бета/ , само мъж с кръвна група А1В може категорично да бъде отхвърлен като вероятен баща на детето. Всички останали групи не могат да бъдат категорично и счита , че 90% е възможно ищецът да е баща на детето Берна Кадир. При тези данни от фактическа страна съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.33,ал.1 от СК. По допустимостта на иска съдът приема, че възможността на ищеца да предяви иск по чл.33,ал.1 от СК , за оспорване произход от баща е обусловена от преклузивен срок , който започва да тече от узнаването на раждането на детето . В случая по отношение на този факт твърденията на ищеца в исковата молба , че е узнал за раждането на детето на 11.09.2008 г. , за обстоятелства за съществуването на детето Берна преди тази датата не се съобщават и от първата ответница. Твърденията на страните се подкрепят и от гласните доказателства, при което съдът приема , че към момента на предявяване на иска едногодишния срок по чл.33,ал.1 от СК не е изтекъл и е основание съдът да приеме искът за допустим. При разглеждане по същество предявеният иск е основателен и доказан. От доказателствата по делото се установява, че бракът на ищеца с първата ответница е прекратен на 14.03.2006 г. , а детето Берна Кадир е родена на 24.02.1999 г. , т.е. по време на бракът им и по силата на оборимата презумпция на чл.32,ал.1 от СК ищецът е записан в акта за раждане като баща на детето. От гласните доказателства се установява по категоричен начин , че от 20.02.1998 г. ищецът и първата ответница са разделени и от този момент тя е заживяла в Германия с друг мъж . Макар че са в родствена връзка със страните по делото, съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като от обясненията им в съдебно заседание съдът констатира , че са достоверни и установяват действителните отношения между страните и най-вече основния факт , че от 20.02.1998 г. ищецът и първата ответница не са поддържали физически и интимни контакти като съпрузи. Освен това този факт се подкрепя и от писмените доказателства , от които се установява, че от 20.02.1998 г. до 01.08.2008 г. първата ответница не е имала презгранични пътувания от Германия до България. От друга страна ищеца не е напускал страната до 05.07.2005 г. и този факт се потвърждава от гласните доказателства. Установяването на тези факти е от съществено значение , тъй като кръвногруповата експертиза не изключва ищеца като баща на детето, а искането на защитата на ищеца за назначаване на ДНК – експертиза не се поддържаше след разпита на свидетелите. Независимо от това,че първата ответница признава изложените по-горе факти , съдът намира , че същите следва да бъдат обсъдени в съответствие с представените доказателства , тъй като на основание чл. 334 от ГПК по иск за гражданско състояние съдът не може да постанови решение при признание на иска. По изложените съображения съдът приема, че презумпцията по чл.32,ал.1 от СК е оборена от ищеца. По категоричен начин се установява по делото , че Шукри Салим Кадир не е биологичен баща на детето Берна Кадир. При това положение следва на основание чл. 74,ал.2 във вр. с чл.75 от ЗГР , след влизане в законна сила на решението, да се изпрати препис на длъжностното лице по гражданско състояние в Община – Момчилград, за да извърши отбелязване в акта за раждане на детето- № 0337/ 04.11.2003 г. , въз основа на който е издадено удостоверение за раждане от 20.11.2003 г. , като вместо баща Шукри Салим Кадир да бъде вписано “баща- неизвестен”. Ищецът не представя списък на разноските по делото при което съдът следва да присъди същите съобразно представените доказателства за извършени такива. За присъждането на разноски по делото обаче следва да се има предвид възражението на защитата на първата ответница за прекомерност общо на направените по делото разноските. Съдът намира, че в това възражение се съдържа и прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът намира, че заплатеното и уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. е прекомерно и следва съобразно чл.36 от ЗА да бъде определено в размер на 750 лв. , като към този размер следва да се включат и 180 лв. разноски по делото или при този изход на делото дължимите от първата ответница разноски по делото са в размер на 920 лв. и следва да бъде осъдена да ги заплати на ищеца. Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Айтен Шевкет Кадир / Емин/ с ЕГН ********** от г. Момчилград, ул. “Маказа” № 7 , чрез адв. Мария Чилова- АК- Кърджали и Берна Кадир с ЕГН **********, с.а., чрез служебния защитник адв. Кирил Кирев – АК- Кърджали, че Шукри Салим Кадир с ЕГН ********** от с. Звездел, К-а обл. не е биологичен баща на детето Берна Кадир , родена на 24.02.1999 г. в Германия от майка Айтен Шевкет /Емин/Кадир с ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане № 0337/04.11.2003 г. на на Община – Момчилград. ПОСТАНОВЯВА да се извърши промяна в акта за раждане на детето Берна Кадир с № 0337/04.11.2003 г. на Община – Момчилград като в графата”баща” да се впише “баща-неизвестен” . След влизане в законна на решението препис от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Момчилград за отбелязване на промяната. Осъжда Айтен Шевкет /Емин/ Кадир от г. Момчилград , ул. “Маказа” № 7 да заплати на Шукри Салим Кадир от с. Звездел ,К-а обл. разноски по делото в размер на 920 лв. Решението се обявява в регистъра на съдебните решение при КОС и може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
|