Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16238 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадена от Л.Р.Е. и Х.М.Е. срещу С.А.Е. искова молба, с която са
предявени искове за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим
имот от 10.12.2009 г., поради относителната му недействителност – прикривал
насрещната престация на дарения К.К.Е. да ги дари с продължител на рода им и
ответникът да върне 2/3 ид.ч. от процесния имот поради неизпълнение на поетото
задължение.
Ищците твърдят в
подадената от тях искова молба, че имали син и дъщеря. Надявали се К.Е. да
продължи рода им.
На 27.08.2000 г. той се
оженил за С.Е.. Ищците взели решение да им прехвърлят правото на собственост
върху апартамента си. Предложили на К.и С. да им дарят апартамента, ако те ги
дарят с наследник, независимо дали ще е роден от брака или осиновен. Те се
съгласили и на 10.12.2009 г. Л. и Х. дарили на К.апартамент с идентификатор
68134.203.430.2.3, с адрес гр. София, ж.к. „Крива река“, ул. „**********,
състоящ се от четири стаи, столова, кухня и сервизни помещения, с площ от
150.18 кв.м., заедно с мазе № 3 с площ от 12.06 кв.м., таван № 3 с площ от
18.90 кв.м. и 6.539% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото.
Въпреки че уговорката за
наследник не била вписана в договора за дарение, всички знаели за нея.
Впоследствие отношенията
между К.и С. се влошили и те се разделили. Не успели да се сдобият със свое
родно дете, нито да осиновят.
К.починал на 13.08.2017
г., което сложило край на надеждите на ищците да се сдобият с наследник.
От наследството на сина
си Л. и Х. притежавали 1/3 ид.ч., а С.Е. – 2/3 ид.ч.
Молят съдът да прогласи
недействителността на договора за дарение като привиден и прикриващ договор със
задължение дарените да осигурят наследник и да осъди ответницата да им върне
2/3 ид.ч. от процесния имот.
В срока по чл. 131 от ГПК
С.Е. е подала отговор, в който оспорва предявените искове. Имотът бил дарен
само на сина на ищците – К., а не на двамата съпрузи. Знаела от К., че
апартамент № 3 на ул. „**********бил предвиден за него, тъй като сестра му
получила апартамент в същата сграда като обезщетение за имот, собственост на
родителите им.
С. и К.никога не били
обсъждали въпроса за раждане или осиновяване на дете. С. настоявала да направят
усилия със съпруга й да забременее, но той не съдействал за това. Не й е
споделял и че родителите му настояват да имат дете и най-вече че това е тяхно
условие апартаментът да му бъде дарен.
Липсвало и обратно писмо,
което да материализира прикритото съглашение. Не се представял и документ,
представляващ начало на писмено доказателство, обуславящ допускане на гласни
доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 10.12.2009
г. Л.Р.Е. и съпругът й Х.М.Е. дарили на сина си К.К.Е. собствения си недвижим
имот, придобит по време на брака им в режим на СИО, представляващ апартамент №
3, находящ се в гр. София, СО, район „Красно село“, ж.к. „Крива река“, ул. „**********,
състоящ се от четири стаи, столова, кухня и сервизни помещения, с площ от 150.18
кв.м., при граници: стълбище, двор, калкан, двор, ап. 4 и коридор, заедно с
мазе № 3 с площ от 12.06 кв.м., при граници: мазе 2, двор, мазе 4 и коридор,
заедно с таван № 3 с площ от 18.90 кв.м., при граници: таван № 2, двор, двор,
машинно отделение и коридор и с 6.539% ид.ч. от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху имота, за което е съставен нотариален
акт № 152, том I, рег. №
3373, дело № 134/2009 г. на нотариус рег. № 064 на НК. Дарителите са си запазили
безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване върху дарения имот.
Видно от
данни в личния регистрационен картон на К.К.Е., същият е сключил граждански
брак със С.А.Е. на 27.08.2000 г.
Съгласно
удостоверение за наследници изх. № УГ01-11342/19.11.2019 г. на СО, район
„Красно село“, К.К.Е. е починал на 13.08.2017 г. и е оставил за свои наследници
по закон съпругата си С.А.Е. и родителите си Л.Р.Е. и Х.М.Е..
Според
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, Л.Е. и Х.Е., освен син К.,
имат и дъщеря – В.Х.Б..
На всяка
от страните са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно
обстоятелствата около сключване на договора за дарение и за знанието на
ответника С.Е. за условието, при което договорът е сключен.
Свидетелят И.С.разказва,
че познава Л., Х. и сина им К.. От 1975 г. работел заедно с Х. и К.. Знае, че Л.
и Х. имат и дъщеря. Х. силно желаел синът му К.да има внук. Две-три години след
като К.сключил брак със С. през 2000 г., Х. започнал да настоява синът и снаха
му да имат деца. Споделял със свидетеля, че е притеснен, че иска да има внуци и
че би направил всичко за това. Х. му казал, че ще дари жилището на К.и на С.,
за да ги стимулира да родят син. Според свидетеля през 2009 г. Х. дарил
апартамента на К.и на С., за да им даде сигурност и да имат наследник.
Условието било да имат дете, дори и осиновено. На въпрос на процесуалния
представител на ответника - адв. К. свидетелят заявява, че знае апартаментът да
е прехвърлен само на К..
Свидетелят говорил и с К.,
който почерпил за апартамента. Заявява, че К.му казал, че С. знаела за
условията на дарението и че се съгласила да направят всичко възможно да имат
дете. Със С. свидетелят не водил разговори относно поставеното условие при
дарението на апартамента.
Впоследствие се оказало,
че К.и С. имат проблеми. С.забелязал, че С. изчезнала. След смъртта на К.родителите
му разговаряли със С. за апартамента.
По време на брака К.и С.
живеели заедно с родителите на К..
С.знае и за къща на Х. и Л.,
която била отчуждена и като обезщетение получили два или три апартамента.
Единият бил на дъщеря им, а другият – за Х., но бил предвиден за К..
До 2010 г. свидетелят бил
колега с К.. След прекратяване на трудовия договор на К.той не започнал работа
на друго място.
С.не знае К.да е нанасял
побой на съпругата си. По характер К.бил кротък. Не проявявал агресия под
влияние на алкохол.
Свидетелят Р.Л.познава
страните по делото. Л.Е. е негова леля, а К.е негов първи братовчед. Познава и
съпругата на К.– С..
Разказва, че преди да се
построи блокът, в който леля му живее, имало къща в поземления имот. Х. и леля
му имали и по-голяма дъщеря – В.. Х. искал да има внук от К., защото В.приемала
фамилията на своя съпруг, а с детето на К.би се продължил рода. С. и К.сключили
брак през 2000 г. и в началото живеели много добре. Няколко години след това
леля му и съпругът й настоявали да имат внуци. Л. предполага и че с такава
уговорка прехвърлили апартамента.
Х. и леля му дарили
апартамента на К.и С. с условието, че ще имат внук от К.. Това свидетелят знае
от баща си, с когото Л. споделила, че даряват апартамента на К.и С., ако ги
дарят с внук. Х. и Л. се надявали да имат собствено внуче, но допускали и да се
сдобият с осиновено.
След даряване на апартамента
К.и С. живеели нормално, но след няколко години отношенията им се влошили. На семейни
сбирки С. не присъствала. Впоследствие свидетелят разбрал, че К.и С. са се
разделили и С. отишла да живее при баща си. От 2013-2014 г. К.и С. не живеели
заедно.
След смъртта на К.ищците
разбрали, че С. е наследник на част от апартамента и това ги подразнило. Х.
продал таванското помещение и предложил пари на С., за да се откаже от
апартамента, но тя не се съгласила.
С. и К.живеели заедно с
родителите на К.. От 2010 година до смъртта си К.бил регистриран в бюрото по
труда. Л. никога не бил виждал К.пиян и в негово присъствие не нагрубявал С.. За
такива прояви или за агресивно поведение на К.след употреба на алкохол
свидетелят Л. не знае.
След отчуждаване на къщата
Х. и Л. получили два апартамента в една сграда, в два различни входа. В единия
апартамент живеели Л., Х., К.и С., а другият апартамент, в съседния вход, бил
на дъщерята на ищците – В..
Понастоящем в дарения апартамент
живеели Л. и Х., но свидетелят не знае за техни права върху жилището.
Свидетелят Е.Б.твърди, че
познава С. от 2001 г. и от тогава са близки приятелки. Познава и съпруга
ѝ К.и неговите родителите.
С. и К.изпитвали силни
чувства един към друг, но между тях имало сериозен проблем. К.бил зависим от
алкохола. Когато злоупотребявал с него, проявявал грубост по отношение на С.,
включително физическа.
С. споделяла сБ., че иска
да имат деца с К., но той не я търсел като жена, с изключение на случаите, при
които ходели на почивка, един-два пъти годишно. С. се съобразявала с желанието
на родителите на съпруга си – Л. и Х. да бъдат заедно на празници; да са
непрекъснато заедно. Чувствала, че К.като че ли има някакъв ангажимент към тях.Б.
не се интересувала кой е собственик на апартамента, в който живеят, но С. й споделяла,
че то е на родителите на К.. За прехвърляне или даряване на жилището свидетелятБ.
не знае.
През 2014 г. К.нанесъл
побой над С., след което се разделили.Б. лично присъствала на телефонни
разговори между С. и съпруга й, когато той я ругаел и я наричал с обидни
епитети. Това се случило още през 2007 г.
Когато С. навършила 41 г.
се притеснила, че все още няма деца. Положила усилия, посещавайки медицински
специалисти. Оплаквала се на свидетелката, че моли съпруга си за интимни
контакти, но той я отблъсквал.Б. не знае К.да е бил обвързан с някакво условие
във връзка с имот.
След като се разделили, С.
и К.не водели разговори за развод. С. била загрижена за проблема на съпруга си
с алкохола. Бащата наБ. бил хирург и затова С. го помолила да прегледа К.. При
хоспитализацията в V-та градска болница се установили
усложнения на панкреаса, което предполагало отказ от прием на алкохол.
След побоя през 2014 г. С.
и К.практически не се разделили, защото той отишъл да живее при С. ***.
Свидетелката Д.К.разказва,
че познава С., К.и неговите родители.
Отношенията на С. и К.като
съпрузи не били добри от момента, в който отишли да живеят при родителите на К..
След 2010 година, когато трудовият договор на К.бил прекратен, той не успял да
си намери работа. Употребявал алкохол от рано сутринта и в големи количества,
като се случвало и да припадне от злоупотреба с алкохол. Това личало и от
външния вид на К..
Чувствата му към С. били много
силни. От една страна не можел без нея и постоянно я търсел, но когато била с
него, я тормозел.
Константинова твърди, че
единствено на С. било желанието да имат деца. Свидетелката лично водела
разговори с К.по този въпрос. К.й казвал, че го е страх от обвързване и че не
може да носи отговорност. Когато станело въпрос за деца, К.мълчал.
К.и С. се разделили,
защото той започнал да й посяга. Въпреки това продължили да поддържат връзка,
като К.постоянно бил при С. ***. Не искал да се развежда със С. и изпитвал
желание непрекъснато да я контролира.
Във
връзка с твърдението на ответницата, че ищците са дарили апартамента на К.,
както са осигурили жилище и на дъщеря си, е изискана преписка във връзка с
отчуждаване на къщата и получените като обезщетение недвижими имоти. От заповед
за отчуждаване на недвижим имот № РД-40-905/10.06.1987 г. на председателя на ИК
на СНС се установява, че имот пл. № 190, парцел I от кв. 15, м. „Крива река“,
намиращ се на бул. ********в гр. София, е отчужден от собствениците, сред които
В.Х.Б., Л.Р.Е. и Х.М.Е. и е определен начина на обезщетяването им. В.Х.Б. е
обезщетена с едно тристайно жилище за тричленно семейство, а Л.Р.Е. и Х.М.Е. –
с едно четиристайно жилище за двучленно семейство, син К.– 18 г. и родители Р.
и Н., и един гараж.
Със
заповед № РД-41-974/18.11.1991 г. на председателя на ИК на СНС процесният
апартамент № 3, както и гараж № 21, са определени като обезщетение на Л.Р.Е. и Х.М.Е.,
въз основа на влязлата в сила заповед № РД-40-905/10.06.1987 г.
Заповед
№ РД-41-974/18.11.1991 г. е документът, с който ищците, праводатели по договора
за дарение от 10.12.2009 г., са се легитимирали като собственици на процесния
имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 17 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД привидните
договори са нищожни. Юриспруденцията и съдебната практика разграничават два
вида симулация – абсолютна и относителна. В първия случай привидността се
изразява в скрито намерение и на двете страни по сделката тя да не породи
никакво действие в отношенията между тях. С други думи, липсва съгласие за
каквото и да било разместване на блага чрез преминаване на права от
патримониума на единия правен субект в имуществената сфера на другия. При
относителната симулация привидната сделка обективира за третите лица правно
положение, което не съответства на действителната воля на страните относно
основанието за настъпилото имуществено разместване. В конкретния случай се
твърди именно наличие на такава симулация – сключеният през 2009 г. договор за
дарение прикрива дарение под условие, че дареният и неговата съпруга се сдобият
със свой наследник, внук на дарителите.
Последиците от установяване наличието на относителна
симулация са уредени в чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – прилагане на правилата за
прикритото, при условие, че са налице условията за неговата действителност.
Именно това се домогват да докажат ищците – че не се е сбъднато условието, при
което договорът за дарение е бил сключен, и като последица – че той не е породил
правни последици, изразяващи се в преминаване на правото на собственост в
патримониума на дарения К.Е..
На първо място, следва да се отбележи, че самите ищци
изразяват разнопосочни твърдения относно приобретателя по договора. Така, в
исковата си молба заявяват, че са решили да дарят имота на сина си К.Е. и на
съпругата му С.Е.. В уточнителна молба от 08.01.2021 г. твърдят, че са решили
да дарят апартамента на сина си, но той, заедно със съпругата му, са поели
ангажимент да продължат рода им. В молба от 09.03.2022 г. потвърждават дадено
от сина им и ответника в настоящото производство обещание да дарят ищците с
внук, срещу което дарили апартамента „формално на сина си, а реално на двамата,
защото били в граждански брак“.
Това колебание е продължило и след устните състезания: в
писмените бележки на процесуалния им представител адв. Д. К. се сочи, че „ищците
дали на сина си и съпруга му най-ценното си имущество и са ги обвързали с
договор, според който младите обещават рожден син или осиновен наследник на
ищците“. Напротив, в писмените бележки, депозирани от адв. П. А., е посочено,
че „ищците са извършили дарствен акт в полза на сина си К.Е., с модуса
последният да продължи рода, като осигури наследник“.
За уважаване на установителния иск за симулация в тежест
на ищците по него е да докажат съществуването на прикритото съглашение и
неговото съдържание.
Страни по процесния договор от 10.12.2009 г., който
ищците твърдят да е привиден, са Л.Е. и Х.Е., дарители, и К.Е., надарен.
Безспорно е, че имотът е придобит по време на брака на К.Е. със С.Е., сключен
на 27.08.2000 г. и прекратен със смъртта на К.Е. на 13.08.2017 г. Съгласно чл.
22, ал. 1, изр. 1 от СК, вещните права, придобити по време на брака по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Следователно, С.Е. не е станала
собственик на дарения апартамент № 3 по силата на договора от 10.12.2009 г.
Същевременно, ищците твърдят, че тя, както и синът им К.Е.,
са поели задължение да се сдобият с дете и това е условието, при което
настъпват правните последици на дарствения акт.
В отношенията между страните привидността на договора,
сключен в писмена форма, не може да се доказва свободно със свидетелски
показания.
Независимо от горепосочената неяснота: дали С.Е. е страна
по прикритата сделка или не, допускането на свидетелски показания е обусловено
от наличие на писмено доказателство, изходящо от другата страна, т.е. – от
страната, на която се противопоставя привидността. В случая това е С.Е. – било
като наследник на приобретателя К.Е., или като страна по договора за дарение,
наред със сина им К.Е..
Според чл. 165, ал. 2 от ГПК, когато страната се домогва
да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, свидетелски показания
се допускат само при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата
страна, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно.
Разпоредбата касае, както установяването на привидната, така и на прикритата
сделка.
В многобройни съдебни решения на ВКС и ВС са изяснени характеристиките
на писмения документ, значението на момента на неговото съставяне и страната,
от която той трябва да изхожда, за да бъде зачетен като доказателство,
представляващо основание да се изключи недопустимостта на свидетелските
показания по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
163/15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г. на ВКС, IV г. о. е разяснено, че документът,
представляващ „начало на писмено доказателство“, може да е случаен; че няма значение
към кого е адресиран, но трябва да изхожда от страната или да удостоверява
нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Този
документ не доказва симулацията, за разлика от „обратното писмо“, а вероятното
съществуване на симулативната сделка.
По делото не е представено т.нар. „начало на писмено
доказателство“ – изходящ от К.Е. или от С.Е. документ, който да прави вероятно
твърдението за привидност на договора за „безусловно“ дарение. Затова и за
установяване съдържанието на прикритата сделка гласни доказателства са
недопустими.
Не се представи по делото и обратно писмо (contre letter), разкриващо съдържанието на
прикрития договор. Обратното писмо трябва да съдържа волеизявлението на всички
страни по прикрития договор (или поне изявление на ответника – решение №
484/11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. на ВКС, IV г.о.) и да служи за пълно
разкриване на симулацията, в който случай свидетелските показания биха били недопустими.
В молба от 09.03.2022 г. процесуалният представител на
ищците е цитирал съдебни решения, според които „свидетелски показания са
допустими, защото сделката е извършена между роднини по права линия и са налице
основанията на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК“.
На първо място, нормата е приложима единствено при
неформалните договори, за действителността на които не е необходим писмен акт.
Конкретният случай не е такъв, доколкото дарението на вещно право върху недвижим
имот задължително се сключва във формата на нотариален акт.
На следващо място, нормата би била приложима в хипотеза,
при която е безспорно установено участието на С.Е., като роднина по сватовство
на ищците, в сключване на сделката, чието установяване се иска, или поне като
лице, поело задължение, наред с К.Е., да дари родителите на съпруга си с внук. С
показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели, включително
доведените от ищците, не се установи дори знанието на С.Е., че процесният
апартамент е дарен на съпруга й.
На следващо място, ищците сочат, че ограничението по чл.
165, ал. 2, изр. 1 от ГПК не се отнася до тях, предвид качеството им на наследници
по закон на приобретателя К.Е. (чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК). Този довод
съдът намира за неоснователен. Нормата на чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК визира
онези лица, които по силата на наследствено правоприемство придобиват
материално правното положение на наследодателя си и от тях не може да се очаква
да притежават онова писмено доказателство, което е необходимо, за да се
допуснат свидетелски показания за разкриване на симулацията. Положението на Л.Е.
и Х.Е. на наследници на К.Е. е възникнало след сключване на договора за
дарение. Те обаче са участници в нея (дарители) и на общо основание законът
поставя изискване пред тях да се снабдят с обратно писмо, изходящо от
приобретателя (К.Е. и/или С.Е.), или с такова писмено доказателство, което да
прави вероятно твърдението им за привидност на съгласието.
Сделката не е и насочена срещу тях, тъй като самите
дарители са изразили воля да се разпоредят в полза на сина си със собствения
си, придобит по време на брака имот.
На трето място, твърди се допустимост на свидетелски показания,
тъй като спорът се отнасял до смисъла на постигнатите договорки, които не са
вписани в договора. В подкрепа на този свой довод ищците сочат в молбата си от
09.03.2022 г. определение № 705/30.10.2012 г. по т.д. № 425/2012 г. на ВКС, I т.о. Фактическата обстановка,
при която ВКС е постановил соченото определение, е различна от настоящата. Касае
се за договор за заем, който по правило е неформален договор и свидетелски
показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които този
договор е сключен. В това определение са цитирани две решения от значение за допустимостта
на гласни доказателства по конкретното дело. В решение № 546/23.07.2010 г. по
гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д. №
167/2011 г. на ВКС, IV г.о. се приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК е неприложимо, когато спорът не е за
наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености. Съобразно гореизложеното, договорът за дарение е формален, а
това не позволява със свидетелски показания да се установява обстоятелства,
различни от тези, за които се изиска писмен акт, и при условие, че не е налице
изискването по чл. 165, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
При съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства
по делото не се установи, че дарението е направено под условие, което не се е
сбъднало и с това – не са настъпили последиците по преминаване на имота в
патримониума на К.Е.. Не се доказа, че дарението е извършено единствено при
условие синът на ищците К.Е. да се сдобие с наследник. Въпреки недопустимостта
на свидетелски показания за установяване съдържанието на прикритата сделка,
следва да се отбележи, че свидетелите С.и Л. свидетелстват за силното желание
на Х.Е. да има внук, който да продължи рода, но в показанията на нито едни от
свидетелите не се съдържат данни за това, че имотът е дарен и на С.Е., че тя е
знаела за дарствения акт в полза на съпруга си и още по-малко – да е поела
задължение да ги дари с внук.
Предявеният иск за установяване симулативността на
договора за дарение от 10.12.2009 г. е неоснователен, което води до
неоснователност и на обусловения от него обективно съединен иск за връщане на
даденото – 2/3 ид.ч. от процесния апартамент № 3.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ответникът С.Е.. По представения списък
по чл. 80 от ГПК, неоспорен от ищцовата страна, те възлизат на сумата от
3 700 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Р.Е., ЕГН ********** и Х.М.Е.,
ЕГН ********** срещу С.А.Е., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 17 от ЗЗД
за признаване за установено, че договор за дарение на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.203.430.2.3, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. София, СО, район „Красно село“, ж.к. „Крива
река“, ул. „**********, състоящ се от четири стаи, столова, кухня и сервизни
помещения, с площ от 150.18 кв.м., при граници: стълбище, двор, калкан, двор,
ап. 4 и коридор, заедно с мазе № 3 с площ от 12.06 кв.м., при граници: мазе 2,
двор, мазе 4 и коридор, заедно с таван № 3 с площ от 18.90 кв.м., при граници:
таван № 2, двор, двор, машинно отделение и коридор и с 6.539% ид.ч. от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху имота,
оформен с нотариален акт № 152, том І, рег. № 3373, дело № 134 от 10.12.2009 г.
на нотариус рег. № 064 на НК, е нищожен, като прикриващ дарение
под условие К.К.Е. и С.А.Е. да ги дарят с продължител на рода им и иск с правно
основание чл. 34 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищците 2/3 ид.ч.
от гореописания имот.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, Л.Р.Е., ЕГН ********** и Х.М.Е., ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на С.А.Е., ЕГН **********, съдебен адрес ***-Г, адв. К., сумата от 3 700
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: