№ 151
гр. П., 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101554 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба, подадена от Д. С. С., ЕГН
**********, действаща чрез пълномощник адвокат П. Й., БАК срещу С. Г. И.,
ЕГН ********** от село П., община П., ул.“Х.“ № **.
Ищецът сочи, че с ответника са бивши съпрузи, както и че от брака си имат
едно дете – В. С.ов И., родено на **.**.**** г. Сочи, че с бракоразводното
решение упражняването на родителските права е предоставено на майката, до
настъпване на обстоятелства за промяна, а на бащата е определен режим на
лични контакти.
Твърди се в молбата, че от постановяване на развода между страните до
депозиране на исковата молба в съда ищцата полага основните грижи за
детето В.. Сочи, че изключително й помагат родителите на ответника.
Твърди се в молбата, че ответникът не дава съгласие за пътуване на детето
В. извън пределите на стрА.та, придружавано от майката или упълномощени
от нея лица. Сочи, че детето е лишено от възможността да пътува до Р Г. и да
посещава близките плажове там. Сочи също, че сестрата на В. учи в Шв.
където детето не може да отиде отново поради липсата на
съгласие/упълномощаване от стрА. на ответника.
1
Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде разрешено на детето
В. С.ов И., родено на **.**.**** г. да пътува извън пределите на Република
България до страните – членки на Европейския съюз, до К. Шв. и Р.С.М., за
периода от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие от
детето, придружавано от майката Д. С. С. или упълномощени от нея лица, без
съгласието на бащата С. Г. И..
Ищецът прави искане за допускане на предварително изпълнение на
решението, прави доказателствени искания, представя писмени
доказателства, документ за внесена държавна такса, препис от молбата и
доказателствата за ответника.
Съдебните книжа са връчени на ответника чрез назначен по реда на чл.47,
ал.5 и ал.6 от ГПК особен представител, който депозира в законоустановения
срок писмен отговор. Не оспорва ищцовото твърдение за липса на
упълномощаване/разрешение от стрА. на бащата детето В. да пътува извън
пределите на стрА.та. Не навежда други твърдения във връзка с
обстоятелствата от предмета на спора. Релевира твърдения относно режима
на лични контакти на бащата с детето. Счита иска за доказан и основателен в
частта относно даване на разрешение за срок от 5 г. от влизане в сила на
съдебното решение, а в остА.лата част – за недоказан и неоснователен.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. Поддържа предявения иск. Сочи гласни
доказателства в подкрепа на претенцията. Пледира за уважаване на иска като
доказан и основателен.
Ответникът, редовно призован, не се явява. За него в производството
участва назначен от съда при условията на чл.47 ГПК процесуален
представител. Поддържа доводите и аргументите, изложени в писмения
отговор, а именно – съдът да даде разрешение за пътуване на детето в
чужбина за срок от 5 години. По същество на делото пледира за
постановяване на решение, съобразено с възражението, сторено в отговора. В
тази насока сочи съдебна практика.
За делото е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ П., която
представя доклад/становище.
По делото са събрани писмени доказателства: Решение № 106/05.04.2023 г.
постановено по гр.дело № 116/2023 г. по описа на РС П., удостоверение за
2
раждане на В. С.ов И., издадено въз основа на акт за раждане №
0170/03.05.2016 г., по описа на длъжностното лице по гражданско състояние
при Община П., решение № 278/12.11.2014 г., постановено по гр.дело №
560/2014 г. по описа на РС П.. Разпитан е свидетелят Н. И.а /родственик по
сватовство на страните/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и
в тяхната съвкупност, прави следните изводи от фактическа стрА.:
Установи се по делото, че детето В. С.ов И., ЕГН ********** е родено от
майка Д. С. И.а, ЕГН ********** и баща С. Г. И., ЕГН **********.
С решение № 106/05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 116/2023 г. по
описа на Районен съд-гр.П., по реда на чл.330 от ГПК вр. с чл.50-51 от СК,
упражняването на родителските права по отношение на детето В. е
предоставено на неговата майка, като местоживеенето на майката е
определено за местоживеене на детето. На бащата е определен режим на
лични контакти с детето, същият е осъден да заплаща на детето си месечна
издръжка в размер на 300 лева.
От приобщения към делото социален доклад се установи, че майката Д. С.
е родителят, с когото живее детето В.. Двамата живеят на втори жилищен
етаж от къща, собственост на родителите на С. И., в село П.. Детето е на 7
години и 11 месеца, редовен ученик е в първи клас в СУ „Св. П.Х.“, с. П..
Детето е в добро общо здравословно състояние, не боледува често и се
развива според утвърдените стандарти. В. поддържа връзка с роднините си по
майчина и бащина линия. Поддържа ежедневни контакти по телефона с баща
си. По думи на майката, бащата редовно плаща присъдената за детето
издръжка. Пред социалните работници г-жа С. е посочила, че освен В., от
брака си с страните имат и дъщеря – П.С.И., пълнолетна. Същата учи в
университет в Шв. и през настоящата година предстои дипломирането й.
Ищцата желае на това събитие да присъстват двамата с В., но бащата не дава
съгласие за това. Също така изразява желание В. да гостува на сестра си в
Шв.. Пред социалните работници ищцата е заявила, че В. е участвал и
посещавал спортен клуб, но поради невъзможност да пътува с децата извън
пределите на Република България, се отказал да го посещава. Майката
изразила желание детето да има възможност и когато децата от училище
пътуват организирано извън стрА.та, В. също да има тази възможност. Желае
3
да води детето лятото на море и при възможност на екскурзии извън стрА.та,
което към настоящия момент не е възможно. В социалния доклад се сочи, че
ищцата е трудово ангажирА. като крояч, на трудов договор в „О.“ ЕООД гр.
П., декларира среден месечен доход в размер на 1 000 лева.
Данните в социалния доклад се потвърждават изцяло от показанията на
свидетелката И.а, които съдът изцяло кредитира с доверие като логични,
последователни, дадени под страх от наказателна отговорност и не на
последно по значение място като неоспорени от ответника и необорени от
остА.лите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа стрА. съдът прави следните правни
изводи:
Претенциите са допустими – предявени е от и срещу надлежна стрА., пред
компетентния съд – районния съд по настоящ адрес на детето.
По основателността на исковете:
Настоящото производство е специфично – на спорна съдебна
администрация, в което следва да се администрират признати и гарантирани
от закона материални субективни права на малолетния В. С.ов И. /на 7 г. и 11
м./, без да се отрича или признава съществуването им, като съдът е задължен
да охранява интересите на детето.
Съгласно чл.127а, ал.1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите за това лични документи, се решават
по общо съгласие на родителите. Съгласно ал.2 от посочената разпоредба,
когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от
районният съд по настоящ адрес на детето.
Детето има право на свободно придвижване, което е гарантирано от
националното, европейското и международното законодателство – чл.13 от
ВДПЧ, ЕКПЧ, ЗКЗПЧ, ЗБДС и др. Това свое право обаче детето упражнява
при съобразяване с установените специални норми, каквито се чл.127 и
чл.127а СК. Детето не може да пътува само, нито със съдействието само на
единия родител. В този смисъл принципът на свободно придвижване не
лишава родителя от възможността и правото да преценява, с оглед интересите
на детето си кога, как, с кого, по какъв начин и за какъв срок то да пътува в
чужбина. От друга стрА. - когато детето има нужда да пътува в чужбина и то
4
необосновано се възпрепятства от единия родител, като това поведение не е в
негов интерес и става причина за разногласие между родителите, съдът е
органът, на когото е предоставена възможност да разреши конкретни
пътувания, в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания, също до определени държави. При преценката
си съдът се ръководи единствено от интереса на детето, който се определя
конкретно, за всеки случай, с оглед спецификата на казуса, като същата
следва да бъде направена с оглед максимално гарантиране интересите на
детето. Правото на детето да пътува извън стрА.та следва да бъде преценено
на база възможностите за гарантиране и на остА.лите му права като правото
на живот, на телесна невредимост и осигуряване на нормално физическо и
психическо развитие. Установяването на конкретния интерес налага съдът да
събере доказателства както относно фактите, обуславящи необходимостта от
пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще
пребивава.
Като съобрази гореизложеното съдът счита, че в интерес на малолетния В.
е да бъде разрешено да пътува до държавите-членки на Европейския съюз,
включително до К. Шв. и Р.С.М., придружавано от майка си за срок от пет
години, считано от влизане в сила на решението, като тези пътувания да не
съвпадат по време с времето, определено за лични контакти на бащата с
детето. Установи се, че майката е родителят, който полага ежедневните
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на В., както и че
бащата живее в чужбина /Шв./, контактите му с детето са ежедневни,
осъществявани чрез телефон. Ето защо съдът счита, че в интерес на детето В.
е то да пътува с майка си с цел почивка и туризъм до страните-членки на ЕС,
както и пътуване до К. Шв. където през настоящата година сестра му П.
завършва университет, както и да посещава сестра си, заедно с майка си, с цел
поддържане на лични контакти между двамата, и пътуване до Р.С.М., която е
в съседство с Република България и до която жителите от пограничните
райони пътуват често най-вече за пазар. Според съда, посоченото по-горе, би
повлияло положително и укрепващо по отношение здравословното състояние
на детето и би се отразило благоприятно на цялостния процес на формиране
на неговия мироглед, обща култура и като цяло на неговата личност.
Искането за разрешение, заместващо съгласието на бащата, за пътувания на
В. за срок до навършване на пълнолетие на детето – т.е. за период повече от
5
десет години, следва да бъде оставено без уважение. В тази връзка съдът
съобрази даденото в 1. от Тълкувателно решение № 1/2016г., 03.07.2017г.,
постановено по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, ВКС разрешение,
съгласно което по реда на чл.127а СК съдът може да разреши пътуване на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респективно държави, чийто кръг е определяем. Т.е. съгласно задължителната
за настоящия съдебен състав съдебна практика съдът не може да издаде
разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва неограничено
пътувания в чужбина без съгласието на единия родител за един твърде дълъг
период от време, тъй като това не е в интерес на детето. Безспорно детето има
право на свободно придвижване / в т. ч. да пътува в чужбина/, но докато не
навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито
със съдействието на единия от родителите му неограничено. В случаите на
необходимост детето да пътува в чужбина, при разногласие между
родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период
от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през
определен период от време, но също до определени държави, като интересът
на детето следва се преценява от съда във всеки конкретен случай.
Имайки предвид изложеното съдът счита, че в интерес на малолетния В. е
да бъде разрешено да пътува с майка си Д. С. С., без съгласието на неговия
баща – С. Г. И., до страните – членки на ЕС, К. Шв. и Р.С.М. за неограничен
брой случаи, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в
сила. В тази връзка молбата за издаване на разрешение за пътуване на детето
за срок до навършване на пълнолетие от детето, придружавано от своята
майка, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По направеното искане за допускане на предварително изпълнение на
решението, с оглед предвидената такава възможност в чл.127а, ал.4 СК,
настоящият съдебен състав прави извод за неоснователност. В случая
липсват данни за наличието на предпоставки - от здравословно естество или
свързани с конкретни интереси на детето, които да налагат нуждата от
напускане на стрА.та и пътуване преди влизане в сила решението.
Предвид изхода на спора и при условията на чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да понесе отговорността за сторените по делото разноски в размер на
6
25.00 лева заплатена от ищцата държавна такса, 700 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, и 600.00 лева, представляващи възнаграждение
на назначения процесуален представител на ответника, заплатени от ищцата
по сметка на съда. В този смисъл ответникът С. И. следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата сумата от 1 325 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.127а, ал.2 и ал.3 от Семейния
кодекс, съдът
РЕШИ:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата С. Г. И., ЕГН
********** от с. П., общ. П., ул. “Х.“ № **, малолетният В. С.ов И., ЕГН
********** да пътува, придружаван от майка си Д. С. С., ЕГН **********, до
страните – членки на Европейския съюз, К. Шв. и Р.С.М., за неограничен
брой случаи, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в
сила, като тези пътувания да не съвпадат по време с времето, определено за
лични контакти на бащата с детето.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Д. С. С., ЕГН ********** за
разрешение, заместващо съгласието на С. Г. И., ЕГН ********** – баща на
малолетния В. С.ов И., ЕГН **********, детето да пътува, придружено от
майка си до държави – членки на ЕС, К. Шв. и Р.С.М. за срок до навършване
на пълнолетие на детето.
ОСТАВЯ без уважение като неоснователно искането на Д. С. С., ЕГН
********** за допускане на предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН ********** от с. П., общ. П., ул. “Х.“ № ** да
заплати на Д. С. С., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 1 325.00
/хиляда триста двадесет и пет/ лева.
Да се изплати на адв. А. Б. възнаграждение за осъщественото от последната
процесуално представителство в качеството й на особен представител на
ответника С. И. сума в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, заплатена като
депозит от ищцата Д. С. по сметка на РС П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бл. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция ”Социално
7
подпомагане”- община П. - за сведение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8