Решение по дело №750/2018 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 39
Дата: 14 февруари 2019 г. (в сила от 14 февруари 2019 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20182110100750
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                                                14.02.2019 Година                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Айтоски     Районен      съд                                                            Граждански състав

На             06.02. /шести ФЕВРУАРИ/                                              2019   Година

В публично заседание в следния състав:

 

          Председател:  МАРИЯ ДУЧЕВА

                                                                                

Секретар: Яна П.     

Прокурор :……..

като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева

ГРАЖДАНСКО         дело     750       по    описа    за    2018  година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото  е образувано по искова молба от „А1 БЪJIГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление - ***, Чрез адв.В. П. Г., CAK, Съд. адрес: *** ПРОТИВ Т.И.Д. с ЕГН: **********, с адрес: *** A.

В исковата молба се сочи, че Между кредитора „А 1 България" ЕАД, и длъжника Т.И.Д. с ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал Договор синдивидуален потребителски номер *** от дата 02.08.2014 r., и ID на клиента ***, с който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер *** no тарифен план М-Те1 Трансфер S Summer c месечна абонаментна такса 14,90 лв /c ддс/ за срок от 24 месеца.

B срока на действието на договора за мoбилни услуги *** от дата 02.08.2014 г., са издадени следните фактури:

- фактура № *********/01.12.2014 r., с падеж на плащане 16.12.2014 r., за отчетен период от 28.10.2014 г.до 27.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 62.25 лв. (шестдесет и два лв. и 25 ст.);

- фактура № *********/02.01.2015 г., с падеж на плащане 17.01.2015 г., за отчетен период oт 28.11.2015 г.до 27.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 47.88 лв. (четиридесет и седем лв. и 88 ст.);

- фактура № *********/01.02.2015 r., с падеж на плащане 16.02.2015 r., за отчетен период от 28.12.2014 г.до 27.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.72 лв. (НУЛА лв. и 72 ст.);

- фактура № *********/26.05.2015 г. , с падеж на плащане 26.05.2015 г., за отчетен период от 28.03.2015 г.до 27.04.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителии услуги в размер на 173.88 лв. (Сто седемдесет и три лв. и 88 ст.).

Длъжникът не е изпълнил задълженията си no посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилиия оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-дъжник Т.И.Д. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно , прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.

Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени пo съдебен ред. Съгласно чл. 27 oт Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. B конкретният случай ответникът Т.И.Д. с ЕГН: ********** е подписал договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените й мобилни услуги и не е изпълнила задължението си по  договор да заплаща стойността на услугата, като с това сu поведение е изпаднал в забава. Издадени са й фактури, които, не ca заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение no чл.79 3ЗД, за което ответникът следва да понесе отговорност.

Въз основа на изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес    да поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено no отношение  Т.  И.Д. с ЕГН: **********, че съществува изискуемо вземане на ищеца, „А 1 БЪЛГАРИЯ„ EAД в размер на 312.07 лв. (Триста и дванадесет лв. и 7 ст.), от които 284.73 лв. (Двеста осемдесет и четири лв, и 73 ст.) — главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка пo договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 27.34 лв. (двадесет и седем лв. и 34 ст.).

 

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника Т.  И.Д..

 

В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди първото открито заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване на ответника.

Ответницата, също редовно призована за о.с.з., не се е явила, не е изпратил и надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 45 и чл.46 ГПК, страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените искове, с подаването на отговор от ответника, в законоустановения срок по ГПК, субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно. Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от  непредставянето на писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването му –лично или на негов упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде разгледано в негово отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.

            Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от ГПК,  т.к. на ответника е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния казус отсъстват и процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване – стриктно процесуално обсъдени.  

Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание   чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване на парично вземане.

            По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

             В подкрепа на  фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е представил и съотв. приети са по делото  писмени доказателства, неоспорени от ответника, а именно: договор за мобилни услуги № ***/ 02.08.2014; Приложение №1 към договор № *** от 02.08.2014г; Фактури за предоставени услуги №№**********, **********, **********, **********/26.05.2015g;Общи условия на М-тел, чиито правоприемник е „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД според справка в Търговския регистър.;

            Въз основа на същите, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения договор за мобилни услуги № ***/ 02.08.2014; Приложение №1 към договор № *** от 02.08.2014г. С подписването му страните са постигнали съгласие относно предмета, срока и начина на доставяне на услугата и начина на нейното заплащане.

            При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или правопогасяващи възражения от длъжника, може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид паричния характер на вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът съобрази правилата за разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и указана му с доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на изпълнението. Изложените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло, досежно всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.  

            Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в настоящото производство, се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като длъжникът бъде осъден да заплати доказаната сума  на разноските-25,00 лв. за държавна такса , 180 лева адвокатски хонорар.

            Видно от представеният списък с разноски в производството по чл.410 ГПК се претендира присъждане на ДТ в размер на 25 лева и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева , които следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

 

             Водим от изложените съображения и на основание чл.239, съдът

 

 Р    Е    Ш    И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника Т.И.Д. с ЕГН: **********, с адрес: *** A съществуването на вземането на ищеца А1 БЪJIГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление - *** по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №671/2018г. по описа на AРС, за сумата от 312.07 лева /триста и дванадесет лева и седем стотинки/, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор с №  ***/ 02.08.2014г., от които: 110.85 лева /сто и десет лева и осемдесет и пет стотинки/ - главница; 173.88 лева /сто седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; 27.34 лева /двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 17.02.2015 г. до 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението - 02.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и 205 лева /двеста и пет лева/ разноски по делото, от които 25 лв. - държавна такса и 180 лв. - адвокатско възнаграждение.

 

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника Т.И.Д. с ЕГН: **********, с адрес: *** A да заплати на ищеца А1 БЪJIГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление - ***, направените по гр.д.№ 750/2018г на АРС  разноски в размер на 205 лева /двеста и пет лева/, от които 25 лв. - държавна такса и 180 лв. - адвокатско възнаграждение.

 

       Решението не подлежи на въззивно обжалване.

 

       На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който в 1-но месечен срок, от получаването,  може да поиска неговата отмяна от ОС-Бургас, в случай че е бил лишен от възможността да участва по делото.                                                                               

 

 

          Районен съдия: