В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ. Обжалвано е НП № */07.12.2010 г. на Директора на Д. на „ИТ" гр. П., с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лв. Жалбоподателката твърди в жалбата си, че й е наложена „имуществена санкция” за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ, затова че в качеството й на работодател, не е изпълнила задължително за изпълнение предписание, а именно, да се изплати начислено във ведомост за заплати трудово възнаграждение на Р.М.Т. – *, за извършената от нея работа за месец юни 2010 г., съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 КТ, със срок на изпълнение до 22.10.2010 г. Не е доволна от така наложеното й наказание, поради което го обжалва в законно установения срок, с молба за отмяната му по следните съображения: Твърди, че при съставяне на акта за административно нарушение, както и при издаденото въз основа на него наказателното постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуални и материално-правни норми. Нарушени са императивните правила на ЗАНН относно установяването на административното нарушение, правната му квалификация, образуването на административно-наказателното производство, определяне и налагане на административното наказание. Нарушен е чл. 24, ал.1 ЗАНН. Сочи, че административно-наказателната отговорност е лична. Нито като физическо, нито като собственик и управител на „У.”Е. с. С. е извършила нарушението за което е обвинена. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.2 КТ, „работодателят е длъжен…” По смисъла на КТ е работодател и като такъв, наема работници по трудово правоотношение. Между нея, като собственик и управител на „У.”Е. с. С. и работничката Р.М.Т., имало сключен Трудов договор. Като работодател, в съответните срокове е изплатила трудовото възнаграждение на Р.М.Т. за месец юни 2010 г. Това заплащане на трудовото възнаграждение е станало в законно установения срок, съгласно изискванията разпоредбите на КТ. Трудовото си възнаграждение за месец юни 2010 г. Т. е получила лично в предприятието й в с. С.. Фактът, че във ведомостта за заплати за месец юни 2010 г. липсва подписа на Т., не означава, че същата не е получила трудовото си възнаграждение. За месец юни 2010 г. е превела необходимите плащания към бюджета като социални осигуровки, изчислени включително и върху паричните суми получени от Т. като трудово възнаграждение за същия месец. На следващо място, като собственик и управител на „У.”Е. с. С., в качеството й на работодател, по никакъв начин не е уведомявана, че спрямо нея в това й качество има образувано административно-наказателно производство. Не е уведомявана, че следва да се яви за съставяне на акт за административно нарушение. Не знае, че има съставен такъв акт. Не е запозната с неговото съдържание, нито пък й е предявен за подпис. В акта за административно нарушение е посочено, че на 17.11.2010 г. е съставен акта на „У.”Е. с. С. в качеството й на работодател, представлявано от З.З.К. в качеството й на управител. Не е запозната с този акт, нито го е подписвала. Нарушени са императивните разпоредби на ЗАНН – чл. 40 и чл. 43, регламентиращи съставянето на акта в присъствието и отсъствието на нарушителя. Актът за административно нарушение е съставен прибързано, при неизяснена фактическа обстановка. Едва след като бъде установено, кое е административното наказателно отговорно лице, актосъставителят е следвало на него да състави акта за административно нарушение. Административно-наказващият орган е нарушил чл. 52, ал.4 ЗАНН. Преди да се произнесе по преписката е следвало да провери акта с оглед неговата законосъобразност. Наказателното постановление е издадено без да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Опорочена е законно установената процедура по съставяне на акта за административно нарушение. Неспазването на основни императивни правила на ЗАНН по повод на съставянето на акта е довело до ограничаване правото й на защита. Ето защо моли, да се постанови решение, с което се отмени изцяло Наказателно постановление № */07.12.2010 г. на *. А.А.Ч., * на Д. „И. Т." П., като незаконосъобразно издадено. Въззиваемият, чрез * Д., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да се потвърди, като законосъобразно издадено. Спазен е както материалния, така и процесуалния закон. Р. П. гр. З. уведомена не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът след като прецени изложеното в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: С Протокол за извършена проверка, на „У.” Е., от св. Ю. Д. и В. О. на 04.10.2010 г. в шивашки цех с. С., общ. З., са констатирани нарушения, част от които, касаещо настоящото наказателно постановление. В т. 11 е посочено, че по време на проверката платежните ведомости за заплати трудовото възнаграждение за извършената от Р.Т.-*, работа за м. юни в размер на 183,00 лева е изчислено, но не е изплатено на лицето, което е нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 КТ. Във връзка с това нарушение е дадено предписание, до 22.10.2010г. да се изплати начисленото във ведомостта за заплати трудово възнаграждение, съгласно цитираната разпоредба. Протоколът е връчен на В.К., за който се установи, че е * на З.К. – * на проверяваното търговско дружество. Видно от приложеното Генерално пълномощно, нотариално заверено на 28.06.2010 г., управителката на „У.”Е. с. С., е упълномощила *си В.С.К., да извършва всякакви правни и фактически действия от името и за сметка на представляваната от нея фирма пред всички физически и юридически лица, организации, учреждения и органи в страна и извън нея, включително и да извършва всякакви разпоредителни действия. Упълномощен е също така, да я представлява изцяло в качеството й на управител пред всички инстанции, както да подава жалби, молби и заявления, да представя информация на магнитен и хартиен носител. С последваща проверка на 16.11.2010 г. и 17.11.2010 г. горепосочените проверяващи лица констатирали, че не са изпълнени указанията дадени с Протокол от 04.10.2010 г. Отново протоколът е получен от упълномощеното лице В.К. Изпратена е покана по чл. 47, ал.1 АПК до жалбоподателя, да се яви или да изпрати упълномощено лице за даване на сведения на 17.11.2010 г. от 13:30 ч. в „И. по Т. Г. П., О. С., във връзка с образуваното административно производство № 0058-6941/01.11.2010 г. С Акт № */17.11.2010 г., съставен от актосъставителя В. А. О. и в присъствието на свидетеля Ю. К. Д. е констатирано, че при извършена проверка по документи на 16.11.2010 и 17.11.2010 г. в шивашки цех с. С., в Д. „И. Т" П., отдел „С.”, установили, че работодателят на горепосоченото дружество не е изпълнил задължително за изпълнение предписание под точка 11, дадено с Протокол за извършена проверка от 04 и 06.10.2010 г., а именно, да се изплати начисленото във Ведомост за заплати трудово възнаграждение на Р.М.Т. – *, за извършената от нея работа за месец юни 2010 г., съгласно разпоредбата на чл.128, т. 2 КТ, със срок на изпълнение до 22.10.2010 г. До приключване на проверката не били представени доказателства от дружеството, от които да е видно, че даденото по-горе предписание е изпълнено. Нарушението е установено по документи. Въз основа на съставения административен акт, административно-наказващия орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложена “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв. Наказателното постановление е получено на 14.12.2010 г. , което е видно от приложената обратна разписка по делото (л.8) и е обжалвано в законоустановения срок. Пред съда свидетелите Ю. Д. и В. О. потвърдиха констатациите в акта, а именно, на посочените дати в протоколите е било дадено предписание на работодателя, което не е изпълнено. На 17.11.2010 г. се явил в инспекцията В.К., който бил упълномощено лице и в негово присъствие съставили акта, въз основа на което е издадено обжалваното НП. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Административно наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е ангажирана по чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 КТ. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие, че П. образуването и воденето на административно-наказателното производство, са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административното нарушение от 17.11.2010 год. не е връчен в съответствие със законовите изисквания, с което е нарушена нормата на чл. 43, ал.1 ЗАНН, гарантираща правото на нарушителя да се запознае със съдържанието на акта. Съгласно тази разпоредба, след съставянето му, актът следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал.4 ЗАНН – чрез съответната служба или чрез съответната Общинска администрация по местоживеене на лицето. Не е допустимо разширително тълкуване, т.е. че нарушителят може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие, не може да породи годни правни последици, имайки в предвид конкретната представителна власт посочена в пълномощното от 28.06.2010 год. Това упълномощаване има характер на общо, по което пълномощникът няма представителни права на изрично упълномощен да представлява търговеца при подписване на конкретно посочен в пълномощното акт за нарушение, а също и наказателно постановление. Изрично в пълномощното не е отбелязано, че се делегират права, във връзка с констатираното административно нарушение, жалбоподателят да бъде представляван от упълномощения В.К. Проверяваното дружество, чрез неговия представляващ-З.К., е лишено от възможността да се запознае със съдържанието на акта, да направи писмени възражения по него и да представи доказателства в законно установения срок. Липсата на предявяване на АУАН, съгласно чл.52, ал.2 ЗАНН, е съществен порок, който води до отмяна на наложеното административно наказание. В този смисъл е Решение № 12 от 22.01.2010 г. на Административен съд С. по к.а.н.х.д. №148/2009 год. От друга страна, разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН предвижда, че когато административно наказващият орган констатира, че актът не е бил предявен на нарушителя, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да издава наказателно постановление. Неспазването на тези изисквания, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53 ЗАНН, водят до тежко опорочаване на правото на защита на лицето, чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана, а подобно нарушаване на свой ред води до опорочаване на цялата административно-наказателна процедура и съответно до отмяна на издаденото наказателно постановление. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ НП № * от 07.12.2010 г., издадено от Д. “ИТ" гр. П., отдел. С., бул. Б. № * срещу „У.” Е. , БУЛСТАТ * от с. С., общ. З., ул. „О. № *, представлявано и управлявано от З.З.К. ЕГН *, с което за неизпълнено в срок до 22.10.2010 год. задължително предписание да бъде изплатено начисленото по ведомост трудово възнаграждение на Р.М.Т.- на длъжност „*”, за месец юни 2010 год. съгласно чл. 128, ал.2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 415, ал.1 КТ му е наложена “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв., като неправилно и незаконосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Г. С. в 14 дневен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |