Р Е Ш Е Н И Е
205/11.3.2020г.
11.03.2020г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на единадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря
М. Найдева, като разгледа докладваното от съдията,
гражданско
дело № 1845 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ,
БУЛ. ***, законни представители: Н.Т.С. и М.Д.Д. - изпълнителни директори,
против Е.В.Ч., в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение са предявени
установителни искове, за признаване, за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за
цесия от 16.11.2010 г., Приложение № 1 от 01.01.2018 г. от заемодателя - „Изи
Асет Мениджмънт“ АД на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 1198/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена
Заповед № 574/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните
фактически твърдения: на 09.10.2017 г.
между „Изи Aceт Мениджмънт“
АД /заемодател/ и Е.В.Ч. /заемател/, въз основа на Предложение направено от заемателя, в съответствие с
разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително от заемодателя и съдържащ индивидуалните условия, бил сключен Договор за паричен заем № 3054162,
който уреждал реда и условията, при
които е отпуснат. С подписването на договора заемодателят се задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 2000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Така предоставянето на посочената сума
съставлявала изпълнение на задължението на заемодателя и създавало задължение
на заемателя да плати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора, които съставлявали плащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и опредЕ.добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2 173,50 лв. Така
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 173,50 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора заемателят се задължил да върне кредита в
срок до 8.03.2018 г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на
103,50 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска била 19.10.2017
г., а падежът на последната - 08.03.2018 г. С подписването на Договора за заем заемателят
удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласил се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно чл.
16, ал. 2 от Договора заемателят заявил, че е запознат с Тарифата за таксите на
заемодателя, която се намирала на видно място в офиса и на интернет страницата
му. Съгласно посочената Тарифа, в случай че заемателят забави плащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя плащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да плати заемателят, не можело да
надхвърля сумата от 45,00 лв. На основание цитираните разпоредби на длъжника
била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 18,00 лв.
Също така съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок
от подписване на Договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията по договора: две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на определени от заемодателя изисквания или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение по договора, с валидност 30 дни след крайния срок за плащане
на заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1 041,60 лева, която страните
са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в
размер на 49,60 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да плаща
заемателят била в размер на 153,10 лева. На основание ЗПК и в съответствие с
клаузите на сключения Договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 27.10.2017 г. до датата на
подаване на Заявлението в съда. Общият размер на начислената по този ред лихва
възлизал на 54,39 лева - съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва. Длъжникът не платил изцяло дължимия паричен заем - погасена до момента
била сума в размер на 153,32 лв., с която били погасени, както следва:
неустойка за неизпълнение - 49,82 лв., договорна лихва - 15,38 лв., главница -
88,12 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска,
а именно 8.03.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.01.2018 г. между
заемодателя /„Изи Асет Мениджмънт“ АД/ и ищеца /с предишно наименование
„Агенция за събиране на вземания“ ООД/ било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по
силата на което вземането на заемодателя, произтичащо от Договор за паричен
заем № 3054162/09.10.2017 г. било прехвърлено на ищеца, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Заемодателят упълномощил ищеца в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжника за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез ищеца, до длъжника, с Известие за доставяне
на постоянен адрес на длъжника посочен в договора за кредит чрез Български
пощи, било изпратено Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3054162/03.01.2018
г. за станалата продажба на вземания. Писмото се върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Твърди се, че на 18.07.2018 г.,
чрез куриер, ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо Изх. №
УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., на посочения и настоящ адрес на длъжника, но
към момента на депозиране на настоящата искова молба обратната разписка все още
не се била върнала. Към искова молба прилага Уведомлението от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за извършената цесия, изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г.,
което съдът да връчи на ответника ведно с приложенията. В случай, че ответникът
не бъде намерен на установения по делото адрес, моли съобщението да му бъде
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и да бъде прието, че получаването
на Уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове, както и да бъде прието за безспорно в
настоящото производство, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
Договор за паричен заем, не е погасено.
Поради неплащане на
дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 1198/2018 г., по описа на РС Шумен,
като съдът е уважил претенция и по реда на чл. 410 ГПК е издал Заповед за
изпълнение. Ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи, както следва: 1 911,88 лв. - неплатена главница по Договор за паричен заем №
3054162/09.10.2017 г.; 158,12 лв. - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г.
до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 991,78 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2017 г. до
08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 18,00 лв. - такса
разходи; 54,39 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 27.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
Е.В.Ч. не е намерена на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да я призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове.
Възражения на ответната страна:
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на
исковата молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са
допустими, но изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните
суми за плащане. В отговора, ответникът е изразил и становище по
обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него.
Посочва, че искът е неоснователен, посочените обстоятелства не отговарят на
обективната истина и твърди, че няма задължения в паричен размер.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в първото по делото съдебно заседание. В писмена молба посочва, че
поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с възраженията
на ответника, сочи, че същите са неоснователни. Твърди, че предвид
представените писмени доказателства към исковата молба, приложени и приобщени
към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно
облигационно правоотношение. Лихвеният процент е определен и фиксиран в
договора.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответника, застъпва становище, че предявената искова молба е неоснователна и
недоказана. Моли съда да вземе предвид изложеното становище,
като съобрази и съдебните разноски съобразно уважените и отхвърлени части на
исковата молба.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства, с исковата молба: Договор за
паричен заем № 3054161/09.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Е.В.Ч. от
13.08.2016 г. – 4 л.; формуляр за кандидатстване за кредит - 2 л.; Тарифа на
„Изи Асет менджъмнт“ АД – 1 л.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Агенция за събиране
на вземания ООД – 4 л.; потвърждение за сключена цесия – 1 л., ведно с
Приложение едно – 4 л.; юрисконсулско пълномощно – 1 л.; Уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-ИАМ/3054162/03.01.2018 г., ведно с известие за доставка – 2 л.;
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., ведно с известие
за доставка.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза. Същата е дала заключение, че остатъкът от задължението към датата на цесията между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е в размер на 3079,78 лв.,
включваща 1 911,88 лв. -
неплатена главница по Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г.; 158,12
лв. - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г.; 991,78 лв.
- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2017 г.
до 08.03.2018 г.; 18,00 лв. - разходи; 63,49 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2017 г. до 30.04.2018г.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна посоченото
по-горе, за което по същество не се спори и между страните.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установени
следните правни изводи:
Съдът
намира, че предявените искови претенции са допустими и частично основателни.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор за потребителски паричен
кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като
установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер
на дълга, който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които
погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за
изтекла погасителна давност, както и недействителност на договора за цесия и
възраженията, касаещи липса на уведомяване за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В
тази връзка, следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса
на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора. Съгласно
приетото по делото като доказателство пълномощно, ищецът е бил надлежно
упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради
което следва да се приеме, че е налице уведомление, приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис от същата. От представените Договор за
продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между на цедента и
цесионера, приложение към него и потвърждение на сключената цесия, уведомление
за цесията, пълномощно за процесуално представителство, пълномощно за
уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията безспорно се установява
редовното прехвърляне на вземанията. Предвид чл. 99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето
на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му
съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от
цедента /стария кредитор/. Предвид установилата се трайна съдебна практика
съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба,
стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата
молба, са приложени както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името
на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. Така
изискването на чл. 99, ал.4 от ЗЗД е спазено.
Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са
направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Не са налице и останалите сочени от ответника
основания за недействителност на договора за цесия, тъй като в него е посочена,
както цената му, така и предмета, в който е включено и вземането по процесния договор за кредит.
Съдът
е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно правоотношение по
процесният договор за паричен заем. С подписването на договора, ищецът се
е задължил да предостави на ответника посочената парична сума, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Погасителните
вноски, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и опредЕ.добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя. Лихвеният процент е определен и фиксиран в договора.
Задължението на ответника е
безспорно установено, предвид приетите по делото доказателства и предвид
сроковете на плащане е и изискуемо. Поради което, искът следва да бъде уважен в
частта му за главница, договорна лихва и лихва за забава. По Договорът за
кредит, ответникът е останал да дължи сумата
от 1 911,88 лв. - неплатена главница по Договор за паричен заем №
3054162/09.10.2017 г. и 158,12 лв. - договорна лихва за периода от 26.10.2017
г. до 08.03.2018 г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 27.10.2017 г. до 30.04.2018г., следва да се приеме в
размера посочен в исковата молба.
По
отношение на направените възражения от ответника в тази част, съдът намира
същите за неоснователни. Поради което, съдът приема, че ищецът е бил изправната
страна по договора в тази му част. Предвид свободата на договаряне, страните
са сключили договор доброволно при ясни условия. Поради което, както и с оглед
справедливостта, искът следва да бъде уважен в тази му част.
В исковата молба се
претендират суми в размер на 991,78 лв.
- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2017 г.
до 08.03.2018 г. С разпоредбата на чл.92,
ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност, страните да обезпечат изпълнението
на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди. В исковата молба се претендира и сумата от 18,00 лв. -
такса разходи за събиране на вземането.
Съдът намира за основателно направеното
възражение от ответника за нищожност на клаузата от договора, касаещо
заплащането на неустойка и на посочените такси. Ответникът притежава качеството
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е
всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. На ответника в качеството на
физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП
дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен
с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на доставчика и потребителя. Неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. В договора за
потребителски кредит е било предварително посочено, че неустойката ще се
начислява и заплаща разсрочено. Всички посочени такси имат вторичен характер
същите не рефлектират пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договореното.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че тези клаузи противоречат на добрите прави по смисъла на чл. 26. ал.
1, преди. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост. Според чл.
3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора.
В този смисъл в тази част исковете следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно юрисконсултското
възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са
дължими. Размерът им, съпоставен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и
фактическа сложност на делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.В.Ч.,
с ЕГН **********,*** дължи на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, с адрес: ГР.СОФИЯ, Бул. ***, законни представители: Н.Т.С.
и М.Д.Д. - изпълнителни директори,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №574/02.05.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№1198/2018г. по описа на РС-Шумен:
сумата от 1911,88 лв. /хиляда
деветстотин и единадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница, сумата
от 158,12 лв. /сто петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ - договорна
лихва за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г., сумата от 54,39 лв.
/петдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 27.10.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1911.88 лв. за периода от 30.04.2018 г. до изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че Е. В.Ч., с ЕГН **********,***
дължи на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, с
адрес: ГР.СОФИЯ, Бул. ***, законни представители: Н.Т.С. и М.Д.Д. -
изпълнителни директори,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№574/02.05.2018г., постановена по ч.гр.д.№1198/2018г.
по описа на РС-Шумен:
сумата от 18,00 лв. /осемнадесет
лева / - такса разходи и сумата от 991,78 лв. /деветстотин деветдесет и един
лева и седемдесет и осем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г.
ОСЪЖДА Е. В.Ч., с ЕГН **********,***,
да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, с адрес:
ГР.СОФИЯ, Бул. ***, законни представители: Н.Т.С. и М.Д.Д. - изпълнителни
директори, сумата, съгласно приложен списък на разноските, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК, общо в
размер на 1340,87 лева, представляваща деловодни разноски в заповедното и
исковото производство, съразмерно уважената част на иска, вкл. възнаграждение
за вещо лице, за особен представител и за възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№1198/2018г. по описа
на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: