Р Е Ш Е Н И Е
№ 183 / 07.06.2021
г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, ІV състав, в публичното заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм.
дело № 604/2020 г. на Административен съд – Добрич, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (МКС).
Образувано
е по жалба на „ЕМИЛИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, бул. „25-ти сепетември“ № 15, представлявано от управителя С.Г.Т.,
подадена чрез адв. С.Ж. – ВАК, против Решение с рег. № 32-301930 от 15.10.2020
г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“
към MRN 18BG002003Н0000096/09.01.2018 година.
Оспорващият
настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че в тежест на
митническите органи е да обосноват наличието на съмнения относно достоверността
на митническата стойност, за да пристъпят към определяне на по-висока стойност,
както и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Изтъква
се, че дефиницията на „справедливи цени“ е вкарана в закона от 01.01.2020 г. –
ДР, § 1, т. 40 от ЗМ, а „справедливите цени“ са на килограм, а в случая стоките
са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка и от друга страна, процесния внос е от месец
януари 2018 г.. Предвид последното съпоставката със „справедливи цени“ на
килограм, според оспорващия, не може да бъде основание за съмнение във
верността на декларираната митническа стойност.
Във връзка с описаното, възниква и въпросът според
оспорващата, как е определена като стойност тази „справедлива цена", тъй
като не е достатъчно да има дефиниция в закона, а трябва да бъдат посочени
конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен акт са записани
тези стойности. По повод на цитираната система „THESEUS", се
сочи, че следва да се има предвид, че няма достъп до тази
информация на официалния сайт, нито има заповед, която да определя тези
стойности.С оглед описаното, съдът не може да провери как е формирана цената за
стоките по тарифните номера, обхванати от решението.
Не съществува нормативен акт, който да въвежда
стойностите на тези справедливи цени.
По
отношение на митническата стойност се сочи, че не е ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б.
„б“ от МКС, въпреки че дружеството е представило пред митническите органи
фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките, фактура за
транспортните разходи, с което е доказало декларираната митническа стойност.
Обръща се внимание, че същевременно митническите органи не са извършвали
проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на
плащане цена, а само са изложили твърдения, че същата е недоказана, защото не
били отпаднали съмненията относно декларираната стойност.
Поддържа
се, не са спазени изискванията, съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения (по аргумент от чл.
140, § 1 от Регламента за прилагане на МКС, Решение от 28 февруари 2008
г., Garboni, С-236/06, EU:С:2008:128, т. 52, чл. 22, § 7 от МКС), както и
лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията. Съгласно процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане на МК,
за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му -
арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С- 263/06, EU:C:2008:128,
т.52.
Изтъква
се, че нито в писмото, нито в обжалваното решение се съдържат данни, от които
да може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите
органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде
приложена за стоки от 1 до 7.
Според
оспорващия не може да се установи дали стоките, внесени от трети лица, които
митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност,
отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като декларациите на третите
лица, цитирани в решението за първи път се появяват в обжалвания
административен акт.
Отделно от това, се твърди,
че е нарушено правото на защита на дружеството и същото е в невъзможност да се защити, защото освен
номерът на митническата декларация, послужила за увеличаване на митническата
стойност на стоки от 1 до 7, няма данни нито за търговското равнище, нито за произхода
на стоката, транспортните разходи, застраховки, както и кой е производителя,
датата на сключения договор за продажбата на тези стоки, както датата и
стойността на фактурата, както и дали не носят търговска марка, както и съставните
им материали. Всички тези елементи са обуславящи за извода, дали стоките по
тези декларации отговарят на дефиницията за „сходни стоки" и дали са
приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност,
съобразно принципа за сходни стоки.
Искането е да се отмени обжалваното
решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. В
съдебно заседание оспорващият, чрез адв. Ж. поддържа жалбата, изложените в нея
доводи и направените искания.
Ответникът
– Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си
представител – гл.юриск. Тодор
Караславов, излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че
оспореното решение е правилно и законосъобразно, като в съдебно заседание сочи доводи в подкрепа на защитаваната теза. Прави
се искане за отправяне на преюдициално запитване. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение. По делото са представени подробни
писмени бележки.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, административният съд, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма
данни кога оспореното решение е връчено на дружеството. Представени са различни
доказателства за връчване на съобщения на дружеството, както и обратни
разписки, но нито едно от тях не касае връчване на решението. От ответника не е
направено възражение, че жалбата е недопустима, поради което и съдът приема, че
същата е подадена в 14-дневния срок, определен с нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорващото дружество е лице, което има правен интерес от оспорването,
доколкото е адресат на оспорения акт и с него му се създават задължения.
Предмет на обжалване е Решение рег. № 32-301930
от 15.10.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска при
Агенция „Митници“ към година, с което на
основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, е отказано приемането на митническата
стойност на декларирарините
стоки от №1 до №7 по митническа
декларация
с MRN 18BG002003Н0000096/09.01.2018 година
година; определена е нова митническа стойност на внесените по тази декларация стоки; коригирана е митническата декларация, като стойността на
всяка от стоките е променена; начислените и взети под отчет суми са: мито
146,97 лева и ДДС 274,34 лв., които са заплатени и в резултат от променената стойност са установени суми за доплащане на
мито в размер на 211, 92 лева и ДДС 2 395,56 лева.
Решението е издадено в производство за последващ контрол
по чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците.
На 09.01.2018г. в МП Летище Варна при ТД Северна
Морска са представени документи за поставяне под режим допускане за свободно
обръщение на 7 стоки, 4 комплекта, нето тегло - 125 кг.; обща фактурна стойност
741,70 USD при курс за
митнически цели - 1,65119 лв. за 1 USD, държава на произход Китай, държава на изпращане Китай
и условие на доставка CFR Варна.
Към митническа декларация с MRN 18BG002003H0000096/09.01.2018г. за режим допускане за свободно обръщение са
приложени: фактура № DW-EMI-18018/08.01.2018 г. и пълномощно към фирма „Спед консулт“ ЕООД.
Във връзка с извършена повторна проверка на митническа
декларация с MRN 18BG002003H0000096 от 09.01.2018г. е установено следното:
За стока № 1, класирана в код по КН ********** - дамска тениска трико, синтетика - 286 бр., 25 кг
нето, митническа стойност 377,79 лв. е декларирана цена 1,32 лв./бр. или 15,11
лв/кг. Справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 39,72
лв./кг. За стока № 2, класирана
в код по КН ********** - мъжка
тениска трико, синтетика - 148 броя, 23 кг нето, митническа стойност 219,94 лв.
е декларирана цена 1,49 лв./бр. или 9,56 лв/кг. Справедливата цена на ЕС за
стоки с този код по КН е в размер на 39,72 лв./кг., За стока № 3, класирана в код по КН **********-дамски панталон, синтетика-32 броя, 13 кг нето,
митническа стойност 179,65 лв. е декларирана цена 5,61 лв./бр. или 13,82 лв/кг.
Справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 37,24 лв./кг.,
За стока № 4, класирана в код по КН **********- дамска рокля плат,
синтетика -13 броя, 3 кг нето, митническа стойност 68,69 лв. е декларирана цена
5,28 лв./бр.или 22,90 лв/кг. Справедливата цена на ЕС за стоки, с този код по
КН е в размер на 55,47 лв./кг., За
стока № 5, класирана в код по КН
**********- дамска туника плат, синтетика -21 броя, 6 кг нето, митническа
стойност 48,54 лв. е декларирана цена 2,31 лв./бр. или 8,09 лв/кг.
Справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 55,47 лв./кг., За стока № 6,
класирана в код по КН **********- дамски туники - 40 броя, 20 кг нето,
митническа стойност 204,75 лв. е декларирана цена 5,12 лв./бр. или 10,24 лв/кг.
Справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 31,63лв./кг.
Прието е, че стоката описана като дамска туника следва
да се класира в код по ТАРИК **********. Класирането се извършва на основание
Правило 1 и 6 от Общите правила на КН, и Обяснителните бележки към КН към
позиция 6204.
С промяна по кода на стоката и след анализ в
базата THESEUS, органа е установил че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК е 55,47 лв./кг.
За стока № 7, класирана в код по КН **********- дамска
блуза плат - 69 броя, 5кг нето, митническа стойност 125,32 лв. е декларирана
цена 1,82 лв./бр. или 25,06 лв/кг. Справедливата цена на ЕС за стоки с този код
по КН е в размер на 53,32 лв./кг.
Когато в процеса на последваща проверка на осн. чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на декларираната- митническата стойност, митническите
органи, пред които са декларирани стоките, се съмняват основателно, че
декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане
сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., се прилага разпоредбата
на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
За целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи са
използвали и оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години - т.нар. "справедливи
цени"
Предвид че, декларираната стойност на стоките по цитираната
митническа декларация е значително по-ниска от справедливата цена, валидна за
нея в ЕС и на база извършения сравнителен анализ, у ответника са възникнали
съмнения относно декларираната митническа стойност.
С писмо № 32-51735/17.02.2020г. от дружеството са
изискани за нуждите на допълнителна проверка съгласно нормата на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност.
С писмо № 32-64948/27.02.2020г., в определения от
митническите органи 7-дневен срок дружеството уведомява, че не разполага с
договор за покупко-продажба и представя фактури за продажби на стоките на
вътрешния пазар.
След разглеждане на информацията и документите,
предоставени с цитираното писмо и документите приложени към процесната
митническа декларация, е установено от административния орган следното:
В представената търговска фактура № DW-EMI-18018/08.01.2018r. няма посочени условия за срокове и начин на плащане. Приложените
вътрешни фактури за продажба от периода не дават информация за конкретно
внесените стоки и не са база за формиране на митническата стойност. Вносителят
не е представил търговски договор между купувача, от който да са видни
условията по сделката, нито допълнителни сведения, и друга бизнес
кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Поради това се
налага извод, че не са представени достатъчно допълнителни сведения в
потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява
действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ
за Съюза. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от
производството до доставката на крайната дестинация.
На основание гореизложеното, съмненията относно
точността на декларираната митническа стойност по цитираната митническа
декларация остават.
След извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи
установяват, че за стоки с №№ 1 до 7 са декларирани по-високи стойности, които
съществено се различават от декларираните. Във връзка с това в конкретния случай е налице
достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от МКС
митническа стойност, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените
документи, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност
по един от вторичните методи.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, пар.1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи
на основание член 70 от същият регламент, тя се определя по реда на чл. 74,
пар.2 от него, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност
на стоките.
При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар.
2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е достигнат извода, че не може да се
определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като
описанието на стоките в ЕД 6/8 на митническите декларации за допускане за
свободно обръщение, регистрирани в приблизително същия период е недостатъчно.
То не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите,
състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на
метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1,
пар.2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
При изследване на метода съгласно чл.74, пар.2, буква
„б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, е направен анализ в митническата база
данни за декларации за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на
сходни стоки „по същото или приблизително същото време". Понятието „по
същото или приблизително същото време" не е дефинирано. Въпреки това, продажбите
трябва да са във време, възможно най-близко до датата на поставяне под
режим свободно обръщение на стоките, подлежащи на остойностяване.
Предвид гореизложеното, митническата стойност на
стоките от процесната декларация е определена на основание член 74, пар.2, буква
б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, както следва:
за стока № 1 в размер на 3,77 лв./бр., като се вземе
за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002002H0083007/05.07.2017r.
за стока № 2 в размер на 3,77 лв./бр., като се вземе
за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002002H0083007/05.07.2017r.
за стока № 3 в размер на 7,81 лв./бр., като се вземе
за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002009H0017730/22.11.2017г.
за стока № 4 в размер на 6,44 лв./бр., като се вземе
за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG005100Н0358689/18.05.2017г.
за стока № 5 в размер на 8,10 лв./бр., като се вземе
за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG005100Н0923660/30.11.2017г.
за стока № 6 в размер на 17,06 лв./бр., като се вземе
за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG00510.0Н0851600/08.11.2017г.
за стока № 7 в размер на 2,44 лв./бр., като се вземе
за база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 17BG002000H0003 511
/17.01.2017г.
С писмо № 32-106731/08.04.2020г. дружеството вносител
е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган
относно определяне на митническата стойност на стоки с № № 1 до 7 по MRN №18BG002003H0000096 от 09.01.2018г. съгласно реда на чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС)
№952/2013. Писмото е върнато със забележка „Непотърсена", видно от
известие за доставяне на „Български пощи" ЕАД - ИД№РЗ 9028 003VQ2Qot 20.05.2020г. На
22.05.2020г. съобщението отново е изпратено до дружеството „ЕМИЛИЯ" ЕООД и
върнато със забележка „Непотърсена", известие за доставяне на „Български
пощи" ЕАД - ИД № PS 9028 003W0XW от 16.06.2020г.
Приложен е механизма за отправяне на публичен призив
по смисъла на чл. 18а, ал. 10 от АПК, като на 13.07.2020г. Съобщение per. №
32-200570/13.07.2020г. е поставено на таблото в сградата на ТД „Северна
морска" и е публикувано в Интернет страницата на Агенция „Митници".
На 15.07.2020г. лицето Павлина Траянова, като пълномощник на дружеството
получава на ръка писмо per. № 32-106731/08.04.2020г. В предоставения в писмото
срок вносителят не е изразил становище относно съобщените му мотиви на
митническия орган.
Като краен извод в решението е определена нова
митническа стойност на декларираните стоки с №№1-7 в митническата декларация,
както следва:
-
За стока 1 в
размер на 1 078,22 лева;
-
За стока 2 в
размер на 557,96 лева;
-
За стока 3 в
размер на 249,92 лева;
-
За стока 4 в
размер на 83,72 лева;
-
За стока 5 в
размер на 170,10 лева;
-
За стока 6 в
размер на 682,40 лева;
-
За стока 7 в
размер на 168,36 лева.
По делото като
доказателство са приети допълнително представените декларации за стоките,
възприети като сходни от административния орган.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза със задача
вещото лице да установи каква е реално платената или подлежаща на плащане цена
от дружеството за процесните стоки, по какъв ред е извършено плащането и има ли
съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по
процесното ЕАД, като се съобрази и със счетоводството на дружеството. Съгласно заключението
на вещото лице, реално платената цена за процесните стоки е 741,70 щ.долара,
левова равностойност 1224,69 лева, стойност след мито 1 371,65 лева.
Плащането на фактурата е извършено в брой на 28.02.2019 г., има съответствие
между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесното ЕАД.
Съобразявайки
изведените от доказателствата по делото факти, съдът приема следното от правна
страна:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора
на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен
административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност,
съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.,
вр. чл. 19 ал 1 и чл 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.,
съобразно предоставените му правомощия.
Обжалваното
решение обаче е постановено при неспазване на установената форма, при
съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с
материалноправните норми, включително тези от европейското право, и целта на
закона.
Спорът
между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали
„основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447
и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74,
§ 2, буква „б“ от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос
съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли
2010 г., Gaston Schul, С-354/09.
По
правило и съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при
необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.
Освен
това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност – Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност
на стоките.
Когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МКС – въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МКС.
Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната
цена.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Съгласно
чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя.
Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4)
и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се
разбира следното: „идентични стоки“
са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките,
репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане,
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в
отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в
търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че
лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент
за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото
правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropé, C-349/07, т. 36.
По
силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност
на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик,
по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Това
императивно изискване в случая е спазено, но само формално, тъй като в рамките
на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на
жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата
по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в конкретния
случай – за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност
на сходни стоки.
С
писмо рег. № 32-51735/17.02.2020г. от дружеството е изискана единствено допълнителна
информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но
не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на
договорната стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са
изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на
условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от
Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с
обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да
представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.
В
изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, рег. № 32-106731/08.04.2020 г., приложим по
препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013 не са изложени подробно
обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на
декларираната митническа стойност. В уведомлението за наличието на съмнения
митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, че за
процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се
различават от декларираните с процесната МД. Не е посочено обаче каква точно
информация е изведена от системата, по отношение на кои МД на трети лица и за
какви точно стоки са установени декларирани по-високи стойности. Не е конкретно
обосновано и соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер
на митническата стойност на процесните стоки, внесени от оспорващия, се
основава на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло,
която е с изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа
стойност на сходни стоки.
С
основание оспорващият настоява, че не е ясно каква е и как е определена
въпросната средностатистическа стойност, както и че същата е неприложима,
доколкото в случая всяка стока е индивидуализирана, респ. неприложима всякаква
стойност, определена на килограм нетно тегло. Не е ясно и не е обосновано, защо
митническите органи не прилагат последователно буквите от а) до г) на § 2 на
чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз
основа на „договорната стойност на сходни стоки“ – чл. 74, § 2, буква б) от
МКС. Не е посочено в уведомлението и какви са границите на „приблизително същия
период“, който период митническите органи са изследвали и не са установили
„идентични стоки“. Не е конкретизирано и кои подобни продажби на „сходни стоки“
са анализирали митническите органи по кои МД, за какъв период, на какво
търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с
оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни
стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт.
В
уведомителното писмо не са посочени МД, които митническите органи са ползвали и
са взели от тях митническата стойност като най-ниска за определяне на
митническата стойност на процесните по делото стоки.
Предвид
изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което макар да е
уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за
определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за
конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е било
информирано за ползваните от органа други митнически декларации (такива на
трети лица) за свободно обръщение на сходни стоки, които са били анализирани и
от които са ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност. По
този начин оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази
становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по
конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа
стойност на процесните стоки. МД, от които митническите органи са ползвали
най-ниските декларирани цени от трети лица, не са се съдържали и в
административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се
представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от
компетентните структури на Агенция „Митници“. Така посоченото обосновава извод,
че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава
наличието на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.
Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на
неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на СЕС по обединени
дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
На
следващо място съдът намира, че от посочените в оспореното решение фактически и
правни основания не стават ясни юридическите факти, от които митническият орган
черпи упражненото от него публично субективно право. Задължението за мотивиране
на решението за корекция на митническата стойност произтича и изрично от общото
правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко
решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се
посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.
За
да пристъпят към резервен способ за увеличаване на митническа стойност, който
са използвали митническите органи, а именно чл.74, §.2, б.Б от Митническия
кодекс, същите трябва да обосноват наличие на основателно съмнение и следва да
докажат, че са спазили процедурата на избрания от тях резервен способ. В случая
са използвали сходни стоки, според тях, внесени от трети лица. Няма такива
доказателства по делото, за обосноваване на основателни съмнения. Няма
нормативен акт, който да въвежда
стойности на справедливи цени. Има само дефиниция в закона, но няма нормативен
акт, който да определя конкретни стойности на справедливи цени, нито има
нормативен акт, който да определя рискови прагови стойности, под които не може
да се декларира. Това, че в митническата система има заложена някаква стойност,
не го прави нормативен акт.
На
следващо място, „справедливите“ цени са на килограм, а процесните стоки са
декларирани на брой. Така са договорени, така са фактурирани, така са плащани,
така са остойностявани. Не съществува, нито математически, нито правен способ,
който да направи съответствие между цена на килограм с цена на брой. Самият
факт, че „справедливите“ цени са на килограм, а рискова прагова стойност е
определена на база на тези „справедливи“ цени, само по себе си, не може да
обоснове съмнения за цена на стока, която се декларира на бройка.
Съгл.
разпоредбата на чл.141 от Регламент за изпълнение 2015/2447, който казва, че
когато се намери повече от една договорна стойност на идентични или сходни
стоки се прилага най-ниската от тях и то
договорна, а не митническа стойност. Законът говори за договорна
стойност. В стойността, декларирана от жалбоподателя и от третите лица фигурира само фактурната стойност.
Митническата стойност е компонент и от фактурната стойност плюс всички разходи,
направени за тази стока, до момента на нейното деклариране – морски транспорт;
вътрешен транспорт, ако има такъв; застраховка и всякакви други разходи,
направени за стоката, а законът говори за договорна стойност на стоките. В
конкретния случай има вътрешен транспорт, защото декларацията, ползвана от
третото лице /една от приложените декларации/ е подаване в Столична митница при
условия на ЦПТ – транспорт и застраховка, докато при жалбоподателя е ФОБ.
Отделно
от това, няма мостра от стоките, а за да се обявяват, че те са сходни трябва да
докажат и сходство на материалите. Няма събрани такива данни по делото.
Основателно
е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили
изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са
обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.
Ответникът не установява по делото факта на извършване на изискуемия анализ.
Дори да е извършен такъв, то липсва обективирана в оспореното решение конкретна
обосновка от органа.
Не
е обосновано въобще сходството на стоките, което да е послужило за определяне
на различна от декларираната митническа стойност.
Липсва
анализ, в т.ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как
тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на
изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват
същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен
това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента
за прилагане, вр. чл. 1, пар. 2, т. 14 от същия, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б“ от МКС, качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в
характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството –отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на
същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в
случая не е доказано, като дори не е изследвано от митническите органи
Основателно
е оплакването в жалбата и за това, че не е извършен анализ и липсва обосновка,
че продажбите са на същото търговско равнище и какъв е относителният пазарен
дял на жалбоподателя, като не е ясно дали митническите органи са взели предвид
разликите и дали са извършени корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за
прилагане.
Неправилно в подкрепа на съмненията за
действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и
статистическите данни за митническата стойност на стоките.
Процесните,
формулирани в оспореното решение, мотиви следва да се приравняват на липсващи
такива, което пък обосновава извод за неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. не е
спазена изискуемата форма, което представлява самостоятелно основание за отмяна
на оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол
върху правилното приложение на материалния закон. Неясни са както съображенията
за промяна на декларираните кодове, така и за определянето на нова митническа
стойност на процесните стоки.
Изводите
на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ са неправилни,
необосновани и неосноваващи се на фактите, които се извеждат от приложените към
административната преписка документи и обяснения. Необосновани са
посочените в решението за корекция съмнения.
От
друга страна, митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено
от Съдът на ЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е
приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Информацията,
съобразявана в случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от
посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка
дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват
данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското
равнище.
От
тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане
следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред
критериите, по които може да се установи сходство на стоките.
С
оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи
не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за
прилагане, във вр. с чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС, поради което, като не е
приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова
такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени.
В
съвкупността си, изложеното обуславя извод за основателност на жалбата, респ.
за незаконосъобразност на обжалваното решение на Директора на Териториална
дирекция Северна морска при Агенция „Митници“, поради което същото следва да се
отмени.
При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за
които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на 580 лв.,
както следва: 50 лв. – държавна
такса за образуване на делото; 170 лв. – възнаграждение за вещото лице по
приетата съдебно счетоводна експертиза; и 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено към
минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 2а от
ДР
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и по арг. от Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела
С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и
начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС.
На
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на „ЕМИЛИЯ“ ООД гр. Добрич,
Решение с рег. № 32-301930 от 15.10.2020 г. на Директора на Териториална
дирекция Северна морска при Агенция „Митници“ към MRN
18BG002003Н0000096/09.01.2018 година.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ да заплати в полза
на „ЕМИЛИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, бул. „25-ти сепетември“ № 15, представлявано от управителя С.Г.Т., сумата
в размер на 580 /петстотин
и осемдесет лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: