№ 10
гр. Стара Загора , 13.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20205530103226 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Х.
С. М., Р. Х. М. и Пламен Петров Георгиев против П. И. К., с която е предявен
конститутивен иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване
на запазена част от наследство. След постъпване на отговора на исковата
молба от ответницата П. И. К. е насрочено открито съдебно заседание за
15.01.2021 г. Преди неговото провеждане с молба от 12.01.2021 г. подадена от
ищците, те са чрез направили волеизявление за отказ от предявения иск, вкл.
отказ от спорното право, предмет на настоящото производство и молят
производството да бъде прекратено.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.233 ГПК
за прекратяване на производството по делото. Отказът от иск по чл. 119, ал. 2
ГПК /отм./, съответно по чл. 233 ГПК, е валидно изявление на страна в
съдебния процес, която е носител на правото на иск, с което десезира съда.
Това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца /както и
подаването на исковата молба/, не се взема съгласие на противната страна и
съдът проверява дали изхожда от легитимирано лице и висящ ли е процесът.
В случаите, когато според естеството на спорното право или на търсената
защита, отказът от иск е недопустим, изявлението на ищеца по чл. 119, ал. 2
ГПК /отм./, респ. чл. 233 ГПК, няма десезиращ ефект /така решение № 360/
13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о./. Поради това ищецът
1
има право да се откаже от спорното право във всяко положение на делото,
като в тази хипотеза съгласието на ответника не е необходимо. Причината,
поради която се прави отказът, е без значение. Освен това съдът съобрази, че
изявлението е направено по отношение на спорно право чието естество
позволява отказ от иск.
С отказ от иска ищецът десезира съда с предявения от него иск, поради
което и на основание чл. 233 ГПК производството по делото, предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде прекратено.
При прекратяване на производството и към момента на постановяване
на настоящото определение съдът съобрази, че следва ищците да бъдат
осъдени да заплатят на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3000,00 лв. и 15,00 лв. държавна такса за издаване на три броя
съдебни удостоверения, както и по сметка на Старозагорски районен съд
50,00 лв. за държавна такса за исковата молба по следните съображения:
1/ По адвокатското възнаграждение на ответницата - съгласно чл. 78, ал.
4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод
водене на делото, за чието установявате той е представил надлежни
доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото
пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на
ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на
жалба/, то искането за присъждане на разноски е възможно да бъде направено
от ответника дори с допълнителна молба след постановяване на
определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248
ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за
разноските. Това е процесуалният ред за упражняване правото по чл. 78, ал. 4
ГПК в тези хипотези на прекратяване на производството по делото /така
определение № 451/03.12.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3735/2018 г., III г.о.,
определение № 455/12.11.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 405/2010 г., II г.о./.
В случая обаче такава молба не е и необходима, а е изцяло приложимо
изложеното в определение № 696/20.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 403/2012
г., I г.о., в което е прието, че „основанието за прекратяване е без правно
2
значение. След като ответникът е сторил разноски в производството и едва
след това ищецът се е отказал от иска, /както е в настоящия случай/, при
прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде
обезщетен за сторените разноски /чл. 78, ал. 4 ГПК/. Достатъчно условие за
възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след
получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди
ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Предпоставките
за уважаване на искането са две - съдът да е сезиран с искане за присъждането
им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени разноски в
производството.
В настоящия случай съдът е сезиран с искане за присъждане на
разноските по делото още с отговора на исковата молба /стр. трета от
отговора/ от 04.12.2020 г. и са налице доказателства за реално сторени
разноски по представения с отговора на исковата молба договор за правна
защита и съдействие от 03.12.2020 г. /л. 29 от делото/ - с отбелязването в
договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК, т.е. двете
предпоставки за уважаването на искането са налице.
По същите съображения следва ищците да възстановят на ответницата
сумата от 15,00 лв. представляваща държавна такса за издаване на три броя
съдебни удостоверения /л. 33 от делото/.
2/ При образуване на производството не е била събрана дължимата
държавна такса за иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, но няма пречка ищците да бъдат
осъдени с настоящото определение да заплатят същата по сметка на
Старозагорски районен съд, тъй като при наличието на отказ от иск
задължението за заплащане на държавна такса остава в тяхна тежест. Предвид
обстоятелството, че конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоценяем /вж.
определение № 67/19.03.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №385/2015 г., II г.о.,
определение № 533/21.11.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 327/2011г./ съдът
определя дължимата от ищците държавна такса на 50,00 лв.
Мотивиран от горното, Старозагорски районен съд,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. №
3226/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, гражданско отделение,
VII състав поради отказ от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Р. Х. М., ЕГН: ********** и
адрес: ****, П. Г. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. Стара Загора, Бул. „Св.
Патриарх Евтимий“ № 138, ет. 4, ап. 138 и Х. С. М. роден на 04.01.1955 г. да
заплатят на П. И. К., ЕГН: **********, сума от 3015,00 лв. /три хиляди и
петнадесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение /3000,00 лв./ и държавна такса за издаване на три
броя съдебни удостоверения /15,00 лв./.
ОСЪЖДА Р. Х. М., ЕГН: ********** и адрес: ****, П. Г. П., ЕГН:
********** и адрес: гр. Стара Загора, Бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 138,
ет. 4, ап. 138 и Х. С. М. роден на 04.01.1955 г. да заплатят по сметка на
Старозагорски районен съд сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/
представляваща държавна такса.
Делото ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка на делата за разглеждане в
публично съдебно заседание на 15.01.2021 г.
Определението подлежи на обжалване с въззивна частна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4