Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 5913 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 35166 от 08.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 13643/2018г.,
Софийският районен съд, ГО, 125-ти състав, е отхвърлил предявените от Е.И.П. срещу
Н.Г.И. искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 365 ЗЗД, чл.
422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищцата сумата от 13 500 лв., ведно със законната лихва за забава от
21.12.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – до изплащането ѝ, представляваща вземане по споразумение от
25.07.2017г., уреждащо отношения във връзка с ползване на недвижим имот от само
от един от съсобствениците за период от пет години, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 89138/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав, за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцата сумата от 2 000 евро, ведно със законната
лихва за забава от 21.12.2017г. – датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – до изплащането ѝ, представляваща неустойка по
чл. 4 от споразумение от 25.07.2017 г. за забава в плащането на главницата от
13 500 лв., за което веземане е издадена заповед за изпълнение от
18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 89138/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 125-ти състав, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 243,88 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата
от 13 500 лв. за периода от 12.12.2017 г. до 27.02.2018 г. С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответницата
сумата от 1 100 лв. – разноски в исковото производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от Е.И.П.,
чрез адв.В., в която се излагат оплаквания срещу правилността на
първоинстанционното решение, подкрепени с доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, необоснованост и неправилно прилагане на материалния
закон. Жалбоподателката се противопоставя на изводите на първоинстанционния съд,
че дължимото от ответницата обезщетение за лишаването ѝ от ползването на
съсобствения им недвижим имот за период от пет години, възлизащо в размер на
сумата от 13 500 лв., установено със споразумение от 25.07.2017 г., е било
погасено по предвидения в последното начин – с плащането, извършено от купувача
на недвижимия имот, доколкото в полза на ищцата е платена сумата от
93 694,04 лв., а на ответницата – сумата от 66 684,03 лв., въпреки
равното им участие в съсобствеността. Твърди, че уговореният в споразумението
начин, по който цената от продажбата на апартамента следвало да се разпредели
между съсобствениците, бил обусловен от участието им съсобствеността, където
жалбоподателката разполагала със 7/12 ид. ч., поради което уговорката нямала за
цел да урежда начинът, по който ответницата следвало да изпълни установеното
споразумението нейно задължение за заплащане на дължимото от нея обезщетение за
лишаване на останалите съсобственици от ползването на имота. Моли решението да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат уважени.
В
срока за отговор на въззивната жалба от Н.Г.И. е постъпил такъв, в който се
излагат подробни съобраения в подкрепа на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че установеното
в сключеното между страните по делото споразумение от 25.07.2017 г. задължение
на ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползването
на имота за период от пет години, възлизащо в размер на сумата от 13 500
лв., е било погасено по предвидения в същото споразумение начин – като
следващият се на ответницата дял от цената, получена при продажбата на имота,
бъде намален със сумата от 6 905 евро за сметка на дела на ищцата. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийски градски съд,
след като прецесни доказаталствата по делото и все предвид доводите на
страните, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна,
разполагаща с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, с оглед на което същата е допустима. Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, което обуслава възможността за въззивната инстанция да
се произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
следното:
На
21.12.2017 г.
Е.И.П. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата от 13 500 лв., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2017
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
до изплащането ѝ, представляваща вземане по споразумение от 25.07.2017
г., уреждащо отношения във връзка с ползване на недвижим имот от само от един
от съсобствениците за период от пет години, както и за сумата от 2 000
евро, ведно със законната лихва за забава от 21.12.2017 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – до изплащането ѝ,
представляваща неустойка по чл. 4 от споразумение от 25.07.2017 г. за забава в
плащането на главницата от 13 500 лв. Въз основа на така подаденото
заявление по ч. гр. д. № 89138/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
125-ти състав, е издадена заповед от 03.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е постановено Н.Г.И. да заплати на Е.И.П.
сумата от 13 500 лв., ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до
изплащането ѝ, представляваща вземане по споразумение от 25.07.2017 г.,
уреждащо отношения във връзка с ползване на недвижим имот от само от един от
съсобствениците за период от пет години, и сумата от 695,26 лв. – разноски за
заповедното производство, от които 216,23 лв. – държавна такса, и 479,03 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и заповед от 18.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е постановено Н.Г.И. да заплати на Е.И.П.
сумата от 2 000 евро, ведно със законната лихва за забава от 21.12.2017 г.
– датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – до
изплащането ѝ, представляваща неустойка по чл. 4 от споразумение от
25.07.2017 г. за забава в плащането на главницата от 13 500 лв., и сумата
от 203,01 лв. – разноски за заповедното производство, от които 132,04 лв. –
държавна такса, и 70,97 лв. – адвокатско възнаграждение.
След
подадено от Н.Г.И. на 24.01.2018 г. възражение за недължимост на задълженията
по заповед от 03.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
заявителката Е.И.П., в законоустановения срок, е предявила иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 365 ЗЗД за установяване на вземането
за сумата от 13 500 лв., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2017
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
до изплащането ѝ, представляваща вземане по споразумение от 25.07.2017
г., уреждащо отношения във връзка с ползване на недвижим имот от само от един
от съсобствениците за период от пет години, обективирано в издадената заповед
за изпълнение, по който е образувано гр. д. № 13643/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав. На 04.06.2018 г. Н.Г.И. е подала
възражение за недължимост на задълженията по заповед от 18.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при което заявителката Е.И.П.,
в законоустановения срок, е предявила иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 92 ЗЗД за установяване на вземането за сумата от 2 000 лв.,
ведно със законната лихва за забава от 21.12.2017 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – до изплащането ѝ,
представляваща неустойка по чл. 4 от споразумение от 25.07.2017 г. за забава в
плащането на главницата от 13 500 лв., както и иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответницата да ѝ заплати сумата от 243,88 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху вземането от 13 500 лв.,
дължима за периода от 12.12.2017 г. до 27.02.2018 г., по който е образувано гр.
д. № 48777/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав. С
определение № 465601 от 08.08.2018 г. Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав,
на основание чл. 213 ГПК е постановил съединяване на гр. д. № 13643/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав. и гр. д. № 48777/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав за общо разглеждане в
производството по гр. д. № 13643/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
125-ти състав.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 365 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 13
500 лв., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2017 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – до изплащането
ѝ, представляваща вземане по споразумение от 25.07.2017 г., уреждащо
отношения във връзка с ползване на недвижим имот от само от един от
съсобствениците за период от пет години, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 89138/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 125-ти състав, за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищцата сумата от 2 000 евро, ведно със законната лихва за забава от
21.12.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – до изплащането ѝ, представляваща неустойка по чл. 4 от споразумение
от 25.07.2017 г. за забава в плащането на главницата от 13 500 лв., за което веземане
е издадена заповед за изпълнение от 18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 89138/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 125-ти състав, както и ответницата да заплати на ищцата сумата от
243,88 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 13 500
лв. за периода от 12.12.2017 г. до 27.02.2018 г.
За
да постанови обжалваното решение, с което предявените от ищцата искове са
оставени без уважение, първоинстанционният съд е приел, че задължението на
ответницата за заплащане на сумата от 13 500 лв., установено със
споразумение от 25.07.2017 г., уреждащо отношения във връзка с ползване на съсобствения
между страните недвижим имот от само от един от съсобствениците за период от
пет години, е било погасено посредством уговорения в споразумението начин –
като следващият се на ответницата дял от цената, получена при продажбата на
имота, е бил намален със сумата от 6 905 евро и прибавена към получената
продажната цена от ищцата. Предвид
достигнатия извод за погасяване на главното вземане, съдът е отхвърлил иска за
присъждането на законна лихва за забава върху него, претендирана за периода от
12.12.2017 г. до 27.02.2018 г., както и този за неустойка за забава по чл. 4 от
споразумението от 25.07.2017 г., претендирана в размер на сумата от 2 000
евро.
От
представеното като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници изх.
№ 798/25.07.2011 г. от 20.06.2017 г., издадено от Столична община – район
„Младост“, се установява, че починалият на 13.06.2011 г. И.Г.И.е оставил двама наследници
по закон – своята съпруга – Н.Г.И. – и дъщеря си – Е.И.П..
Представено
е споразумение, сключено на 25.07.2017 г. между Н.Г.И. и Е.И.П. по силата на
което страните са установили в отношенията помежду си, че за последните пет
години до датата на споразумението съсобственият им недвижим имот – апартамент
№ 108, находящ се в гр. София, ж. к. „******– се ползва единствено от
ответницата, като са се спогодили, че за този период последната дължи на ищцата
сумата от 13 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването ѝ от
ползването на съсобствения имот. Със споразумението е установено също така и че
при подписването му Н.Г.И. е предала на ищцата ключ от процесния апартамент,
поради което задължението ѝ за заплащане на обезщетение като единствен,
ползващ се от имота съсобственик отпада занапред. В споразумението е обективирано
съгласието на страните да предприемат действия по прекратяване на възникналата
между тях съсобственост като в срок от една година продадат процесния недвижим
имот на цена от не по-малко от 75 000 евро посредством две агенции за
недвижими имоти, избрани по отделно от всяка от страните по споразумението. Страните
са уговорили, че получената при продажбата на имота цена следва да се
разпредели поравно между тях, след което дела на ищцата бъде увеличен със
сумата от 6 905 евро за сметка на дела на Н.Г.И., който начин на плащане
да намери съответно отражение в нотариалния акт за продажбата. На последно
място страните са уговорили, че при неизпълнение на някое от задълженията,
поети със споразумението, в тежест на неизправната страна възниква задължение
за заплащане на неустойка, възлизащо в размер на сумата от 2 000 евро.
Като
писмено доказателство по делото е представен нотариален акт № 118, т. IV, рег. № 11502, н. д. №
573/2017 г., в който е обективиран договор за продажба, сключен от Е.И.П. и Н.Г.И.,
от една страна, в качеството им на продавачи, и Ц.В.В., от друга, в качеството
му на купувач, по силата на който продавачите прехвърлят в полза на купувача
правото на собственост върху съсобствения им недвижим имот, съставляващ апартамент
№ 108, находящ се в гр. София, ж. к. „******, срещу което купувачът се е
задължил да им заплати сумата от 160 378,06 лв., съставляваща левовата
равностойност на сумата от 82 000 евро, от която купувачът да заплати в
полза на Н.Г.И. сумата от 66 684,03 лв., левова равностойност на
34 095 евро, и в полза на Е.И.П. сумата от 93 694,04 лв.,
съставляваща левовата равностойност на сумата от 47 905 евро.
С
протоколно определение от 24.01.2019 г. първоинстанционният съд е отделил като
безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството,
че на 03.10.2017 г. купувачът Ц.В.В. е превел сумата от 93 694,04 лв. по
сметка на Е.И. П.в „УниКредит Булбанк“ АД, както и сумата от 66 684,03 лв.
по сметка на Н.Г.И. в същата банка с посочено в платежните нареждания основание
за извършване на превода „сделка имот“, отнасящо се до сключения между тях договор
за продажба, обективиран в нотариален акт № 118, т. IV, рег. № 11502, н. д. №
573/2017 г.
Други относими към спора доказателства не са
представени.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Основателността
на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 365 ЗЗД,
предявен от Е.И.П. срещу Н.Г.И., с който се иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 13 500 лв.,
представляваща вземане по споразумение от 25.07.2017 г., уреждащо отношения във
връзка с ползване на недвижим имот от само от един от съсобствениците за период
от пет години, се обуславя от наличието на валиден договор за извънсъдебна спогодба,
по силата на който страните са установили съществуването на процесното вземане
в претендирания от ищцата размер, както и от отсъствието на обстоятелства, чието
настъпване води до погасяването му.
По
делото не е спорно, че на 25.07.2017 г. между страните по делото е сключен договор
за извънсъдебна спогодба, обективиран в представеното като писмено
доказателство по делото споразумение от 25.07.2017 г., по силата на който в
материалноправните отношенията между тях е установено, че към датата на
сключване на споразумението в тежест на Н.Г.И. е възникнало и съществува
задължение да заплати в полза на Е.И.П. сумата от 13 500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на съсобствен
между страните по спогодбата недвижим имот – апартамент № 108, находящ се в гр.
София, ж. к. „******– за период от пет години преди датата на споразумението. В
същото споразумение е обективирано намерението на страните да продадат
съсобствения недвижим имот в срок от една година, като са се споразумени
продажната цена да бъде разпределена поравно между тях, при което делът от
продажната цена, следващ се на Н.Г.И. да бъде намален със сумата от 6 905
евро, която да бъде прибавена към дела на Е.И.П.. На последно място страните са
уговорили, че при неизпълнение на някое от задълженията, поети със
споразумението, в тежест на неизправната страна възниква задължение за
заплащане на неустойка, възлизаща в размер на сумата от 2 000 евро, като
изрично са посочили, че споразумението урежда окончателно върпоса за дължимото
от Н.Г.И. обезщетение в размер на сумата от 13 500 лв. за лишаване на
ищцата от ползването на съсобствения недвижим имот.
Не
е спорно също така по делото, че на 03.10.2017 г. страните по делото са прехвърлили
правото на собственост върху притежавания от тях недвижим имот на Ц.В.В. по
силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 118, т. IV, рег.
№ 11502, н. д. № 573/2017 г., на цена от 160 378,06 лв., съставляваща левовата
равностойност на сумата от 82 000 евро, от които 66 684,03 лв. – платими на Н.Г.И.
– и 93 694,04 лв. – платими на Е.И.П..
Установява
се също така, че купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на
продажната цена по уговорения начин, като на 03.10.2017 г. е превел по сметка
на ищцата сумата от 93 694,04 лв., както и сумата от 66 684,03 лв. по сметка на
ответницата, което обстоятелство е отделено за безспорно по делото.
Спорен
по делото е въпросът дали така извършеното от Ц.В.В. плащане в частта за
разликата над сумата от 80 189,03 лв. до пълния размер на преведената по
сметката на ищцата сума от 93 694,04 лв. е довело до погасяване на задължението
на Н.Г.И. за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на
съсобствения недвижим имот за период от пет години, възлизащо в размер на
сумата от 13 500 лв. От съществено значение в тази насока по делото е
изясняването на точния смисъл на
постигнатата в сключеното между страните по делото споразумение от 25.07.2017
г. уговорката за начина на разпределяне на продажната цена между купувачите при
бъдещото прехвърляне на имота.
Настоящият
съдебен състав, тълкувайки уговорката по т. 3 от процесното споразумение във
връзка с останалите уговорки от споразумението, при съобразяване на смисъла,
който следва от цялото споразумение, с оглед неговата цел и в светлината на
изискването за добросъвестност при договарянето, намира, че от споразумението
ясно следва волята на страните, наред с установяването на основанието и размера
на задължението на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за ползването
на съсобствения имот, да уговорят начин, по който това задължение да бъде
изпълнено, който в най-пълна степен гарантира интересите на всяка от тях – на ищцата
– че ще получи плащане пряко от купувача по договора за продажба, което създава
гаранции срещу евентуалната невъзможност на ответницата да плати дълга от
останалото си имущество, както и на ответницата – че изискуемостта на
задължението ѝ се отлага до прехвърлянето на имота, при което изпълнението
да стане със съответната част от следващата се
срещу дела ѝ продажна цена. Този извод на първо място се налага от
самата формулировка на уговорката по т. 3 от споразумението, където е
предвидено, че получената при продажбата на имота цена следва да се разпредели
поравно между продавачите, след което дела на ищцата бъде увеличен със сумата
от 6 905 евро за сметка на дела на ответницата, което да намери съответно
отражение в нотариалния акт за продажбата. Тълкувана систематично, във връзка с
останалите уговорки от споразумението, уговорка по т. 3 се намира във
функционална връзка с уговорката по т. 4, по силата на която страните са се
спогодили относно основанието и размера на длъжимото от ответницата обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС, като има за цел уреди начина, по който това задължение да
бъде изпълнено, а именно като равна на дължимото обезщетение част от цената,
получена от продажбата на имота, за която изрично е посочено, че по правило
следва да се разпредели поравно между продавачите, бъде приспадната от дела на Н.Г.И.,
като със същата сума бъде увеличен дела на Е.И.П..
Неоснователни
са доводите на ищцата, че уговореното в т. 3 от споразумението разпределение на
продажната цена идва единствено да отрази различното участие на продавачите в
съсобствеността. В тази насока на първо място следва да бъде отбелязано, че въпросът
за квотите на съсобствениците се поставя единствено дотолкова, доколкото е в
състояние да спомогне за изявняването на действителната обща воля на страните
по договора за спогодба. В същото време обаче от водещо значение в тази насока
са именно уговорките в самото споразумение, където, независимо от размера на
участието им в съсобствеността, доколкото съсобствениците могат да се разпоредят
с притежаваните от тях идеални части при различни условия, страните ясно са
посочили, че по правило цената от продажбата следва да се разпредели поравно
между тях, от което следва, че уговорката, дела на ищцата бъде увеличен със
сумата от 6 905 евро за сметка на дела на ответницата, има за цел да уреди
други отношения между страните, а не просто да отрази участието им в
съсобствеността. Тук следва да бъде отбелязано, че отделна уговорка между
бъдещите продавачи на съсобствен имот, която предвижда, че цената, получена от
продажбата на имота, следва да бъде разпределена съгласно техните квоти не
изпълнява самостоятелна функция – ненужна е, доколкото този начин на
разпределение следва и без такава уговорка да е налице. При изложените
съображения съдът намира, че по силата на т. 3 от сключеното между страните по
делото споразумение от 25.07.2017 г., същите са предвидили особен начин за
изпълнение на установеното в същото споразумение задължение на ответницата да
заплати на ищцата обезщетение за лишаването ѝ от ползване на съсобствения
им недвижим имот за период от пет години, възлизащо в размер на сумата от
13 500 лв., а именно като от продажната цената, следваща се на страните
при прехвърлянето на имота, която следва
да се разпредели поравно между тях, дела на ищцата бъде увеличен със сумата от
6 905 евро за сметка на дела на ответницата.
Настъпилото
в случая погасяване на вземането на ищцата за следващото ѝ се в
качеството ѝ на съсобственик обезщетение за ползване единствено от
ответницата на съсобствения между страните недвижим имот за период от пет
години, установено с договор за спогодба, обективиран в споразумение от
25.07.2017 г., посредством извършеното от купувача Ц.В.В. на 03.10.2017 г.
плащане в частта за разликата над сумата от 80 189,03 лв./ 41 000
евро/ до пълния размер на преведената по сметката на ищцата сума от 93
694,04лв.,/47 905 евро/ налага извод за неоснователност на предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 365 ЗЗД.
Акцесорният
характер на неустоечните и лихвените задължения изключва съществуването им
независимо от главното задължение. Възникването на задължението за неустойка и лихва
предполага наличието на главно задължение, по отношение на което акцесорното
разкрива определена зависимост, като отсъствието на главен дълг изключва
възникването на акцесорни спрямо него задължения за лихва. Достигнатият от съда
извод за погасяване на главното вземане преди датата на настъпване на изискуемостта
му изключва забавата на длъжника, съответно налага извод за неоснователност на
иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, с който е посикано да
бъде установено задължение на ответницата за заплащане на неустойка за забава по
чл. 4 от споразумението от 25.07.2017 г., както и на иска с правно основание
чл. 86 ЗЗД, с който е поискано ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата
законна лихва за забава за периода от 12.12.2017 г. до 27.02.2018 г.
При
съвпадане на крайните изовди на въззивния съд с тези на първоинстанционния
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
При
този изход на спора и с оглед своевременно направено искане за разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски, възлизащи на сумата от 1 100 лв., представляващи заплатено на
основание договор за правна защита и съдействие от 08.04.2019 г. адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35166 от 08.02.2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 125-ти
състав, постановено по гр. дело № 13643/2018 г.
ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********,
да заплати на Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 100 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.