РЕШЕНИЕ
№ ………, 9 март 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание при закрити врата в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 2505 по описа за
2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени установителни искове за нищожност на вписвания в търговския регистър,
по силата на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът Д.Г.М. твърди, че вписванията
в търговския регистър относно решения на съвета на директорите на ответното
дружество от 26.10.2010г. и от 23.07.2013г., с които е решено, че дружеството
ще се управлява и представлява еднолично от изпълнителния директор, съответно Д.Н.и
Р.Н., са нищожни. Обосновава твърдението си за нищожност с противоречие на
правила от устава, като поддържа, че посочените лица не са били овластени
съгласно устава на дружеството да го представляват. Твърди освен това, че в
устава на дружеството липсва длъжност „изпълнителен директор“ каквато е вписана
в регистъра. Поддържа също, че посочените лица не са имали представителна власт
спрямо дружеството, защото е липсвало съответно решение на съвета на
директорите в този смисъл. Освен това поддържа, че заявленията за вписване на
посочените обстоятелства в регистъра са подадени от лице без надлежна
представителна власт. Относно вписването на решението от 23.07.2013г. поддържа
и довод за невалидно заявление поради липса на валидно пълномощно за лицето –
заявител. Предявява искове за установяване нищожността на вписванията на
следните обстоятелства по партидата на ответното дружество: че на основание
решение на съвета на директорите от 26.10.2010г. дружеството се управлява и
представлява от изпълнителния директор Д.С.Н.и че на след освобождаването й
като член на съвета на директорите и изпълнителен директор, считано от
23.08.2013г. дружеството се управлява и представлява от изпълнителния директор Р.Я.Н.,
както и да се установи, че посочените обстоятелства са неистински. Претендира и
присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Б.Е.Л.“ АД
оспорва исковете като недопустими. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след
като прецени събраните доказателства и служебно извърши проверка по
общодостъпните документи, представени по партидата на ответното дружество в
търговския регистър, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение на общото
събрание на акционерите на ответното дружество „Б.Е.Л.“ АД, проведено на 26.10.2010г.
в 11.00 часа е освободен като член на съвета на директорите и от отговорност Р.Я.Н.
и за член на съвета на директорите е избрана Д.С.Н.. На проведено на същата
дата в 14.00 часа заседание на съвета на
директорите Д.Н.е избрана за изпълнителен директор на дружеството и е оправомощена да представлява дружеството.
На същата дата Д.Н.в
качеството й на изпълнителен директор и представляващ ответното дружество е
упълномощила адвокат с правото да подаде
в Агенцията по вписванията документи за
вписване в търговския регистър на промяна в устава на ответното дружество и нов
член на съвета на директорите. Заявлението в търговския регистър за вписване на
Д.Н.като представляваща ответното дружество е подадено от същия адвокат с
изрично пълномощно.
С решение на общото
събрание на акционерите на „Б.Е.Л.“ АД от 23.07.2013г. Д.Н.е освободена като
изпълнителен директор и член на съвета на директорите на дружеството и за такъв е избран Р.Я.Н., както и да бъде
подписан договор за управление с него. На същата дата съветът на директорите на
дружеството е взел решения за назначаване на Р.Н.за изпълнителен директор и му
е възложено да предприеме необходимите действия по вписване на извършените
промени в търговския регистър. Според протоколите, общото събрание на акционерите
и заседанието на съвета на директорите са проведени в един и същи час - 13.00.
Също на 23.07.2013г. Р.Н.в качеството си на член на съвета на директорите и
изпълнителен директор на дружеството е упълномощил адвокат да го представлява
пред Агенцията по вписванията във връзка с вписванията на промените по партидата на дружеството. Заявлението
в търговския регистър за вписване на Р.Н.като представляващ ответното дружество
също е подадено от същия адвокат с изрично пълномощно.
При така установените
обстоятелства съдът достига до следните правни изводи.
Относно допустимостта на предявените искове:
Въпросът за допустимостта
на исковете е решене с влязло в сила определение № 1932 от 12.06.2017г. по
ч.гр.д. 2932 на Софийски апелативен съд. Посоченото определение е задължително
за първоинстанционния съд и на основание на него следва да се приеме наличието
на правен интерес у ищеца от предявяване на исковете и съответно –допустимост
на тези искове.
Относно основателността на исковете:
Предявените искове са
неоснователни.
Правните въпроси относно
нищожност и недопустимост на вписванията и вписване на неистинско обстоятелство
са изяснени в т.ІІІ от тълкувателно
решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС. Извършеното
с това тълкувателно решение тълкуване на закона следва да намира приложение и
при сегашния режим, в който регистрацията на търговските дружества става в
търговския регистър, а не пред регистърния съд, защото принципните положения на
тази регистрация и предпоставките за извършване на вписване остават
непроменени. Съгласно цитираното решение проверката при твърдяна нищожност или
недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство не
следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано
обстоятелство, т.е. да се свежда до проверка на съответното решение на органа
на търговското дружество. фактически състав, чието заключително действие е
отразяването в регистъра. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване
обстоятелство, както и допускане на вписване с решение, което не отговаря на
изискванията за валидност. Недопустимо е вписване, което е постановено по
искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или без валидно
сезиране. Вписване на несъществуващо обстоятелство е порок, приложим само
относно обстоятелства, които по принцип подлежат на вписване и е налице, когато
е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, т.е. липсва валидно
решение на съответния орган на дружеството или когато такова решение е било
взето, но след това е прогласено за нищожно по исков ред.
На базата на посочените
принципни разрешения, твърденията в исковата молба обуславят извод за
неоснователност на исковете. В случая не се установява, а и ищецът не твърди,
да е налице вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство или решението за
това вписване да не отговаря на изискванията за валидност. Доколкото спорът в
случая е относно обстоятелства, които по силата на изрични законови норми
подлежат на вписване в регистъра, не се твърди и невалидно възникване на вписаните
обстоятелства, т.е. липса на съответно решение, нито се твърди такова решение
да е прогласено за нищожно по исков ред. Част от доводите на ищеца биха могли
да се разглеждат като сочещи на липсата на надлежна легитимация на заявителите
относно двете оспорени вписвания. Тези доводи обаче не са съчетани с искане за
установяване недопустимост на вписванията, защото такъв изричен петитум липсва.
Основанията на ищеца да иска
установяването на нищожност на вписванията по партидата на ответното дружество
в една част се основават на твърдения за нарушения на правила на устава и за нарушения
на процедурата при извършване на оспорените вписвания. Такива са доводите за
противоречие на правила от устава, за липса на представителна власт на лицето,
подало заявленията за вписване на оспорените обстоятелства в регистъра и за
липса на валидно пълномощно на заявителя по отношение на решенията от
23.07.2013г. Посочените обстоятелства, дори и да са налице, не водят до
нищожност на вписаните промени в съвета на директорите на ответното дружество и
в изпълнителния член на дружеството, както изрично е разяснено с цитираното
тълкувателно решение. При наличие на посочените пороци решенията на общото събраните на акционерите
биха били отменяеми по иск на акционер по чл.74 от ТЗ, каквото право ищецът не
притежава
Наличието на подобни пороци
освен това и обективно не се установява, защото от събраните доказателства е
явно, че са били взети решения на общото събрание на акционерите относно
промените в съвета на директорите и в представляващото дружеството лице, както
и решение на самия съвет на директорите от 26.10.2010г. за определяне на
изпълнителен член на съвета. По отношение на промяната, извършена на
23.07.2013г., решението за определяне на изпълнителен член е на самото общо
събрание. Възможността за определяне на изпълнителен член от съвета на
директорите е предвидена както в чл.235, ал.2 от ТЗ, така и в чл.50, ал.4 от устава
на дружеството. Именно това е сторено с решенията на съвета на директори от
26.10.2010г. и 23.07.2013г. и с решението на общото събрание на акционерите от
23.07.2013г. Независимо от използваното название „изпълнителен директор“ за
лицето, което представлява дружеството и липсата на такова название в устава,
използването му не е основание за нищожност на взетите решения и на извършените
вписвания. Посоченото наименование е придобило гражданственост и има значението
именно на член на съвета на директорите, който е надлежно оправомощен да
представлява търговското дружество по смисъла на чл.235, ал.2 от ТЗ. В този
смисъл вписаните в търговския регистър обстоятелства не са нищожни и
неистински.
Действително, съгласно протоколите, представени в търговския
регистър, общото събрание на акционерите на 23.07.2013г. и заседанието на новоизбрания
съвет на директорите от същата дата са се провели в един и същ час, което е
логически и правно невъзможно, особено като се има предвид, че физическите
лица, участващи в съвета на директорите, са и акционери или представляващи
акционери и в това си качество е следвало да участват в общото събрание на
акционерите. В случая обаче липсата на валидно решение на съвета на директорите
не води до неистинност на вписването, защото решение в същия смисъл е взето и
от общото събрание на акционерите и то също представлява основание за
извършване на оспореното вписване.
Неоснователни са и
твърденията в исковата молба за липса на валидно упълномощаване на заявителите
в регистърното производство. Избраните в съответствие със закона и устава
членове на съвета на директорите, които са овластени да представляват
дружеството, попадат сред лицата, по чл.15, ал.1, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ, които могат
да бъдат надлежни заявители. Също такива надлежно легитимирани да подават
заявления са и адвокатите с изрично пълномощно – чл.15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Следователно, заявленията за вписване на оспорените обстоятелства са подадени
от надлежно легитимирани лица. Сезирането на Агенцията по вписванията,
извършено от тези лица е валидно и е породило задължение за длъжностните лица по регистрацията да се
произнесат по заявените за вписване обстоятелства.
Неоснователни са доводите на
ищеца за липса на представителна власт на двамата изпълнителни директори и като
последица – за невалидно упълномощаване на съответния адвокат. Всеки от двамата
изпълнителни директори е упълномощил съответен адвокат след избирането му за
представляващ дружеството и именно в това си качество. По тази причина необосновани
са твърденията на ищеца за липса на валидно упълномощаване от страна на Д.Н.по
отношение на Р.Н., и като последица – липса на представителна власт за
упълномощения от последния адвокат. Както беше посочено, Р.Н.е упълномощил
адвокат на 23.07.2013г. след избирането си за изпълнителен директор на дружеството и в това си качество,
а не като пълномощник на вече бившия изпълнителен директор Д.Н.. В допълнение
следва да се посочи и че извършеното от ищеца оспорване на подписа на Д.Н.под
адвокатското пълномощно е несъстоятелно и не поражда правни последици в
настоящото производство. Това оспорване е направено за документ, който самият
ищец е представил, макар и незаверен, поради което то не може да има за
последица откриване на производство по чл.193 от ГПК. От друга страна това
оспорване не може да се счита и за установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК,
защото не е надлежно заявен като такъв и
защото за ищеца липсва правен интерес от подобен иск.
По изложените съображения
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, но тъй като не се
установява такива реално да са направени, разноски в производството не следва
да се присъждат.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ установителните
искове, предявени от Д.Г.М., ЕГН **********,*** срещу „Б.Е.Л.“ АД, ЕИК ********,
гр.София, бул. „********за установяване нищожността на вписванията и
неистинността на следните обстоятелства, вписани по партидата на ответното
дружество: че на основание решение на съвета на директорите от 26.10.2010г.
дружеството се управлява и представлява от изпълнителния директор Д.С.Н.и че на
след освобождаването й като член на съвета на директорите и изпълнителен
директор, считано от 23.08.2013г. дружеството се управлява и представлява от
изпълнителния директор Р.Я.Н..
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му.
Съдия: