Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………..
гр. Варна, .…………2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА,
VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия
Александрова и прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдия Васил Пеловски КАНД № 2555/2022г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна,
чрез процесуален представител - ст. юрисконсулт Кр.Т. - Д., против Решение № 1045/01.08.2022 г. по АНД № 2430/2022г. на Районен
съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 11-3134/13.04.2011
г. на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на „ОНЛИ Ж.“
СД, Булстат ********* за нарушение по чл. 92 ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
корпоративно и подоходно облагане (ЗКПО) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лв., на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
Касаторът
навежда възражения за нарушение на материалния закон, като твърди, че
неправилно първоинстанционният съд се е позовал на изтекла давност по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс (НК) и не е съобразил решението си с
видовете давности по отношение както на ангажиране на отговорността на
дружеството, така и относно изпълнителската давност. Счита, че в случая е
приложима нормата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и доколкото в конкретния казус
оспореното НП е обжалвано, то същото не е влязло в сила. На изложените основания
претендира отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго по съществото на
спора, с което да се потвърди НП.
В съдебно
заседание не се явява представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
Ответникът по касация – „ОНЛИ
Ж.“ СД, чрез представляващия Ж. А. – Х. с писмено становище и в съдебно
заседание, оспорва жалбата като счита същата за неоснователна. Позовава се на
изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно
преследване, което налага отмяната на НП. Счита въззивното решение за правилно
и законосъобразно. Моли да се остави в сила решението.
Представителят на ВОП
дава заключение, че касационната жалбата е неоснователна. Моли обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба от „ОНЛИ Ж.“ СД, чрез представляващия Ж.
А. – Х., против гореописаното НП. ВРС е приел от фактическа страна, че на
20.10.2011 г. инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна установил, че „ОНЛИ Ж.“
СД не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.
92 ЗКПО за 2009 г. в законоопределения срок – до 31.03.2010 г. На 11.11.2010 г.
бил съставен и връчен АУАН, който бил връчен и подписан от представляващата
дружеството на 16.03.2011 г., като в съдържанието му не са отразени възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Като възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация,
административно-наказващият орган (АНО) издал оспореното НП.
За да отмени НП
съдът е приел в мотивите си, че съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютният
давностен срок за административно-наказателно преследване в случая е четири
години и половина и при извършено нарушение на 01.04.2010 г., същият е изтекъл.
Касационният състав
намира постановеното решение на ВРС за валидно, допустимо и законосъобразно,
постановено при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на
материалния закон. На основание чл. 221,
ал.2, изр. 2 АПК настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на
въззивния съд, поради което и не е
необходимо да ги преповтаря.
Соченото в жалбата касационно основание не е налице, а наведените
възражения се явяват неоснователни. Правилно касаторът е развил съображения, за
два вида давност, регламентирани в ЗАНН: погасителна, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН), която настъпва
преди влизане в сила на правоохранителния акт, и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи
изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН), която
настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна,
изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл.82,
ал.1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл.82, ал.3 от ЗАНН).
В ЗАНН обаче липсва изрична регламентация на института на давността за
погасяване на административно-наказателното преследване. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и
ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., (което не е изгубило своето приложение и
значение, въпреки настъпилите законодателни изменение в ЗАНН). В мотивите на
същото Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Общото
събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели, че в чл. 34 ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща
абсолютната давност, като по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН,
тази празнота се преодолява именно с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка
с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК регламентира,
че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години за всички останали случаи. А съгласно чл. 81, ал. 3 НК, приложима също на основание чл. 11 ЗАНН, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Изхождайки от задължителното за съдилищата тълкувателно постановление, за процесното
административно наказание - глоба, не се образува административно-наказателно
производство, съответно не се налага административно наказание при изтекла
абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 НК, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в
чл.80, ал. 1, т. 5 НК.
Неоснователно е изложените от жалбоподателя доводи, че разпоредбите на НК и
НПК са касаят само физически лица, а не юридически. Съгласно посоченото
тълкувателно решение предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната
давност в ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в НК следва да намери приложение, както по отношение на физически, така
и на юридически лица.
Нарушението, за което на „ОНЛИ Ж.“ СД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ е било извършено на 01.04.2010
г. – денят следващ датата, до която е следвало да бъде подадена декларацията по
чл. 92 ЗКПО. Считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4 години
и 6 месеца по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложими на основание
чл. 11 ЗАНН е изтекла на 01.10.2014 г. Тоест, преди да бъде постановено
въззивното решение
административно-наказателната отговорност на наказаното лице е била
погасена по давност, с което е преклудирана възможността за налагане на
определеното с НП административно наказание. Връчването и оспорването на
процесното НП много след изтичане на този срок, не могат да доведат до
възобновяване на същия (в каквато насока са твърденията в жалбата) и не
променят горните изводи.
Отчитайки
последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в
касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.
221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административният съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1045/01.08.2022 г. по АНД № 2430/2022г. на
Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
11-3134/13.04.2011 г. на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с
което на „ОНЛИ Ж.“ СД, Булстат ********* за нарушение по чл. 92 ал. 2, вр. ал.
1 от Закона за корпоративно и подоходно облагане (ЗКПО) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на
основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.