Определение по дело №31548/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10218
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20211110131548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10218
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110131548 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на фирма, ЕИК .............. срещу Г.Б. Асанова,
ЕГН **********, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца писмени доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.06.2022 г. от 9,50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 60698/2020 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и ал. 2
ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 08.01.2021 г. по ч.гр.д. № 60698/2020 г. на СРС, 176 състав:
- 8 256,96 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва от 03.12.2020 г. до изплащане на вземането;
- 2 598,03 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018 г. до
20.09.2022 г.;
- 2 127,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2018 г. до
1
16.11.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2015 г. между страните е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 11433989, по силата на който страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в размер на 10 000
лева със срок на погасяване 84 месеца, считано от подписването на договора или до
20.09.2022 г. Страните уговорили, кредитът да бъде погасен на 84 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 242,84 лева. Излагат се твърдения, че въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите.
Сочи се и че, кредитополучателят е следвало да заплати и такса ангажимент, срещу което
кредиторът да сключи договора при фиксиран лихвен процент, при усвояването на кредита,
като кредиторът удържал посочената такса от общия размер на кредита. Лихвеният процент
по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР
сочи, че е датата на подписване на договора, при допускането, че годината има 365 дни.
Излага, че сумата, предмет на договора, е преведена по личната банкова сметка на
ответника. Поддържа, че съгласно клаузите на договора, при забава на една или повече
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода на забавата. Сочи, че длъжникът е преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.02.2018 г., към която дата били погасени 28 месечни вноски.
Твърди, че съгласно чл. 5 от Договора, вземането става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в случая била 20.03.2018 г. Излага, че до
длъжника е изпратена и покана в този смисъл. При тези твърдения, моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните
предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS – 11433989 от 09.09.2015 г.; кредиторът да е предоставил, съответно
длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит; уговореният начин за връщане на
усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване
на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките,
уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/;
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
надбавка (лихва); вземанията да бъдат установени и по размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
2
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3