Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 27.12.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
20.11. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1367 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 738/30.05.2019 г.
по гр.д.№3176/2018 г. по описа на Районен съд-С.З. , в частта,с която е
признато за установено по отношение на „П.”ЕООД, че дължи на „П.”ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.***, представлявано от Р.И.К.
сумата от 3 840,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
07.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 85,34 лв.
представляваща лихва за забава за периода от 18.11.2017 г. до 05.02.2018 г., за
изпълнение на което парично задължение е издадена в полза на „П.”ЕООД, против „П.”ЕООД,
заповед № 721/12.03.2018 г. за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№707/2018г. по описа на Районен съд гр.С.З., както и в частта за разноските -
сумата от 1 124,40 лв. и в частта, в която е отхвърлено направеното от „П.”ЕООД
възражение за прихващане за сумата от 3 736,80 лв., представляваща неплатена
сума по издадена проформа фактура по извършени строителни дейности на обект Хранителен супермаркет „Л.” гр.С..
Въззивникът „П.”ЕООД ЕИК *** в
депозираната въззивна жалба изразява становище,че обжалваното решение е
незаконосъобразно и необосновано и при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде
отменено, а предявените от „П.”ЕООД искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.Претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски,в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият „П.”ЕООД, ЕИК *** в
депозирания по делото отговор изразява становище,че постановеното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Ищецът „П.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника, като било образувано частно гражданско дело № 707/2018г. по описа на
Районен съд - С.З. и била издадена заповед № 721 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, гр. С.З. на 12.03.2018г. „П.”
ЕООД, ЕИК ***, било осъдено да заплати на кредитора „П.” ЕООД сумата 3840.00 лв.
– главница, сумата 85.34 лв.- лихва за забава, законната лихва върху главницата
от 07.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 78.51 лв.
държавна такса и 75.00 лева юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото.
„П.” ЕООД подава възражение на основание чл. 414 от ГПК, по ч.гр.дело № 707/2018г.,
като претендира, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Моли съда да осъди „П.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на „П.”
ЕООД, ЕИК *** сумата от 3840 лв. главница за неизплатено задължение по издадена
фактура № **********/17.11.2017 г. на база сключен неформален договор за услуга
със строителна механизация, издадени и приети дневни актове №№
0095325/11.11.2017 г., 0095326/12.11.2017 г., 009532/13.11.2017.г и
0095328/19.11.2017 г., съгласно които била издадена фактурата от 17.11.2017 г.,
85.34 лв.- лихва за забава от 18.11.2017г. до 05.02.2018г., законната лихва
върху главницата от 07.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата 78.51 лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение
– разноски по делото, както и законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „П.“ ЕООД, взема становище,
че предявените искове са процесуално допустими ,но ги оспорва по основание и
размер.Моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Заявява, че с ищцовото
дружество през месеците ноември и декември 2017 г., изпълнявали СМР по
отношение на обект „Супермаркет Л.” в гр.С.. Ищцовото дружество - „П.” ЕООД им
възложило по силата на неформален договор, сключен между тях да доставяли и
полагали битумна емулсия, битумизиран трошен камък и неплътен асфалтобетон
/биндер/ за обект „Л.” гр.С.. На 11.12.2017 г. „П.” ЕООД в качеството си на
изпълнител издал на „П.” ЕООД, в качеството на възложител фактура за
извършените СМР на горепосочения обект общо за сумата от 101 656,80 лв. с
включено ДДС. Не била фактурирана доставката и полагането на битумна емулсия,
първи битумен разлив - общо 3 460 кв.м. на договорена единична цена от 0,90 лв.
без ДДС или на обща стойност 3 114,00 лв. без ДДС, или 3 736,80 лв. с ДДС,
както и доставка и полагане на неплътен асфалтобетон /биндер/ - 98,88 тона, на
договорена единична цена - 106,00 лв., на обща стойност 10481,28 лв. без ДДС
или 12577,536 лв. с ДДС. Твърди,че към настоящия момент, „П.” ЕООД не са
заплатили допълнително установените и извършени СМР, описани по-горе.Прави се
възражение за прихващане, като молят задължението на „П.” ЕООД към „П.” ЕООД в
размер на главницата - 3840 лв. с ДДС по процесната фактура №
**********/17.11.2017г. да бъде прихванато със задължението на „П.” ЕООД към П.”
ЕООД в размер на 3 736,80 лв. с ДДС, свързано с доставката и полагането на
битумна емулсия, първи битумен разлив – общо 3 460 кв.м. на договорена единична
цена от 0,90 лв. без ДДС , на обект „Л.” ЕООД в гр.С., съгласно Акт №
1/18.12.2017г. за установяването и завършването на видове СМР към 18.12.2017г.
и издадена проформа фактура.Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и да присъди направените по делото разноски.
Не е спорно между страните по делото ,че са в
облигационни отношения по договор за услуга със строителна механизация, като са
имали дълготрайни търговски отношения, свързани със СМР на различни обекти. В
хода на производството се установява,че по процесната фактура №
**********/17.11.2017г. ищецът е изпълнил в пълен обем задължението си по сключен
неформален договор за услуга със строителна механизация, както и, че ответникът
не е заплатил дължимата сума.
Неизплатеното задължение е в размер на 3 840.00 лева.
Ответникът прави възражение за прихващане на това
задължение с насрещното задължение на „П.” ЕООД към „П.” ЕООД в размер на 3
736,80 лв. с ДДС, свързано с доставката и полагането на битумна емулсия, първи
битумен разлив – общо 3 460 кв.м., на обект „Л.” ЕООД в гр.С., съгласно Акт №
1/18.12.2017г. за установяването и завършването на видове СМР към 18.12.2017г.
и издадена проформа фактура.
В
първоинстанционното производство е изслушано заключението на съдебно –
икономическата експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по
делото.Видно от това заключение в счетоводството на „П.” ЕООД е получена и
осчетоводена фактура № **********/11.12.2017г., издадена от „П.” ЕООД.
Фактурата е с предмет: 1.Доставка и полагане на асфалт битумизирана баластра
816 тона по 100,00 лева единична цена – общо 81 600,00 лева без ДДС;
2.Доставка и полагане на битумна емулсия 3 460кв.м. по 0,90 лева – общо
3 114,00 лева без ДДС. Общата стойност на фактурата е 84 714,00 лева
без ДДС и 101 656,80 лева с включен ДДС. Към фактурата няма приложен акт за
установяване и извършване на СМР. Фактура № **********/11.12.2017г. е
осчетоводена в счетоводството на ищеца като задължение към „П.” ЕООД, разходи
за материали и начислен ДДС на покупките. „П.” ЕООД е включило фактура № **********/11.12.2017г.
в Дневник за покупките и Справка –
декларация по ЗДДС м.декември 2017г. Според вещото лице, ищецът е заплатил на
ответника стойността по фактура № **********/11.12.2017г. в размер на
101 656,80 лева, като са извършени следните плащания: на 12.12.2017г. е
преведена сумата от 40 000 лева и
на 15.12.2017г. е преведен остатъка в
размер на 61 656,80 лева.
Пред районния съд са събрани гласни
доказателства.Относно техния анализ на осн.чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Не е
основателно предвид събраните по делото доказателства твърдението на
въззивника,че не може да се приеме, че дейностите на процесния обект Хранителен
супермаркет „Л.“ гр.С. са извършени от „П.” ЕООД, приети са и са заплатени в
пълен размер от „П.” ЕООД. Този извод се налага и от заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.Възражението на ответника
за прихващане на задължението му към ищеца с правно основание чл.266 ал.1 във
връзка с чл.258 и чл.79 от ЗЗД за сумата от 3 736,80 лева, е неоснователно и
недоказано, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Настоящата
инстанция счита,че постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да
бъде потвърдено.В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 738/30.05.2019 г. по гр.д.№3176/2018 г. по
описа на Районен съд-С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, представлявано от С.Н.Б., с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
ул.***, представлявано от Р.И.К., със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Л.К.
сумата от 1674,40 лв.-/хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/ -разноски в
производството.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: