Решение по дело №132/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20207220700132
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 155

 

гр. Сливен, 04. 11. 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет  и  осми  октомври,  две  хиляди  и  двадесета  година,  в  състав:

             

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                          ИГЛИКА  ЖЕКОВА   

 

При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 132 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „С.С. 91”, подадена против Решение № 259 от 20.07.2020 г., постановено по АНД № 329 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 477845-F487569 от 15.11.2019 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „С.С. 91”, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата касационният жалбоподател твърди и излага съображения за неправилност на решението на Районния съд. Моли обжалваното решение и НП да бъдат отменени.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд е приел за установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението за издаване на фискална касова бележка за всяка продажба, за всяко плащане, с което е ангажирал своята отговорност и следва да понесе наложената имуществена санкция; направил е извод, че административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН; счел е, че при съставяне на акта и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процедурата и че размерът на наложената санкция е правилно определен.

Изводът на Районния съд, че по делото е установено извършването на процесното административно нарушение, е правилен. Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 08.05.2019 г. в 16:12 ч., при извършена проверка от служители на НАП в обект - книжарница, находящ се в гр. Сливен, стопанисван от ЕТ „С.С. 91”, отразена в Протокол за извършена проверка от същата дата, е констатирано, че за извършена контролна покупка от Г. Д. А. – и. по приходите, на стойност 0,60 лева, заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан при приемане на плащането от п. – к. Ц. Т. П.. С констатираното неизпълнение на вмененото от закона задължение, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Но Административният съд не споделя извода на Районния съд за законосъобразност на обжалваното НП и изложените в тази връзка съображения, че извършеното нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай. Съдът счита, че процесното административно нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Касае се за ниска стойност на конкретната продажба– 60 стотинки. Търговският обект е книжарница без данни за големи обороти. При проверката е констатирана отрицателна разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност на парични средства в касата, като разликата е в полза на разчетената касова наличност от ФУ. Липсват данни за предходни нарушения на установения ред за отчетност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че едноличният търговец е на преклонна възраст – 90 години. Наложената от наказващия орган санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие върху жалбоподателя, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт. 

Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона.  

Като не е съобразил, че в разглеждания случай наказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, и е потвърдил обжалваното НП, Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени НП като незаконосъобразно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 259 от 20.07.2020 г., постановено по АНД № 329/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 477845-F487569 от 15.11.2019 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „С.С. 91” с БУЛСТАТ ……….., пр. от С.С.С. с ЕГН: **********, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

             

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: