РЕШЕНИЕ
Номер: 29.10.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести
наказателен състав
На двадесет и трети октомври Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла И.
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1488 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № 2500756, на ОД на МВР гр.Стара Загора.
Жалбоподателят Д.Г.А. твърди,
че ЕФ е незаконосъобразен, и моли същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОД на
МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят
е санкциониран в качеството му на законен представител на „БИОСОФТ“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата
(„При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…”) във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП („Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 41 до 50 km/h – с глоба 400 лв.“) за нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП („Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак“) във връзка с ал.1 на същия член, предвиждаща
ограничение на скоростта при движение по АМ (автомагистрала) от 100 до 140 km/h
в зависимост от категорията ППС (пътно превозно средство),
изразяващо се в това, че на 15.01.2019 год. в 15:38 часа по АМ „Тракия“ на км.205
е бил управляван в посока към гр.София (т.е. в посока запад) лек автомобил „Хюндай
И 30” с рег.№ ..., регистриран на името на представляваното от него дружество, със
скорост 135 km/h (отчетен километров толеранс от
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, а според ал.2 на същия член – когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, видно от приложената на л.15 от делото справка, автомобилът,
при управлението на който е било извършеното нарушението, е собственост на
„СОЖЕЛИС-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, но негов ползвател е „БИОСОФТ“ ЕООД,
ЕИК *********, чийто едноличен собственик и управител е жалбоподателят според
приложената на л.70 от делото справка. Следователно отговорността на
жалбоподателя правомерно е била ангажирана в качеството му на представляващ
ползвателя на автомобила, т.е. при условията на втората хипотеза на чл.188, ал.1, изречение първо от ЗДвП, тъй
като същият не се е възползвал от предвидената в чл.188, ал.5 от ЗДвП
възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да
предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Що се отнася до
отразяването в ЕФ, че представляваното от жалбоподателя дружество е собственик
на автомобила, а не негов ползвател, какъвто в действителност е, съдът намира,
че това несъответствие с оглед на изложеното с нищо не променя правното
положение на жалбоподателя и в частност основанието за ангажиране на
отговорността му (в качеството му на представляващ посоченото в ЕФ юридическо
лице), поради което не е довело до ограничаване на правото му на защита и е без
значение за правилното решаване на спора.
ЕФ е бил издаден по
образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 год. (л.21 от делото) съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4,
изречение трето от ЗДвП („Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл.189, ал.4, изречение второ
от ЗДвП („Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане”).
Съгласно чл.165, ал.2, т.6
от ЗДвП при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство, като според пар.6, т.65 от ЗДвП автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ (Закон за измерванията), които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. Именно с такава мобилна радарна система е било
установено и заснето конкретното нарушение, като нейното сертифициране и
изправност към момента на извършване на нарушението се установява от
представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи за
извършени проверки (л.17-19 от делото).
Съгласно чл.165, ал.2, т.7 и
т.8 от ЗДвП определените
от министъра на вътрешните работи служби обозначават
места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в
движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение осъществяват контрола
само в обхвата на средствата за видеонаблюдение, и обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи, а според ал.3 на цитирания член условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е действащата към датата на извършване на нарушението Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и
протокол за използване на процесното автоматизирано техническо средство или
система (л.13 и л.16 от делото).
При тези данни неоснователно
се явява оплакването в жалбата за неспазване на условията и реда за
установяване на конкретното нарушение, в частност – заснемането му с мобилна
радарна система, вместо със стационарна такава, изискващо според жалбоподателя
съставяне на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и
последващо издаване на НП (наказателно постановление). За да обоснове това си
твърдение, жалбоподателят се позовава на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба
според него, за да бъде издаден ЕФ, предполагала установяване и заснемане на
нарушението в отсъствие на контролен орган и нарушител, и на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 год. по т. д. № 1/2013 год. на ВАС, което според
жалбоподателя не е изгубило силата си и след последващите постановяването му
изменения в ЗДвП, във връзка с които е издадена споменатата по-горе Наредба.
Тези доводи обаче не се споделят от съда. Вярно е, че според
легалната дефиниция в пар.6, т.65 от ЗДвП на „мобилни” автоматизирани технически средства и
системи, от какъвто именно вид е бил процесният уред за контрол, последните
установяват нарушения в присъствието на контролен орган, но изразите „в
отсъствието” и „в присъствието” на контролен орган са употребени в чл.189, ал.4
и пар.6, т.65 от ЗДвП в различен контекст. Според пар.6, т.6 от ЗДвП мобилните автоматизирани
технически средства и системи, прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяват нарушение в
присъствието на контролен орган, т. е. присъствието на контролния орган
действително е при самото установяване на нарушението, както твърди и
жалбоподателят, макар участието на самият орган да се свежда единствено до поставяне
начало и край на работния процес. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП обаче, отсъствието
на контролен орган е изискване за издаването на ЕФ, а не за установяването на
нарушението, тъй като между изразите „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система” и „в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш…” е поставена запетая, която ги
разделя смислово, т. е. жалбоподателят би бил прав, но при условие, че
запетаята не беше поставена между посочените изрази, а след израза „в отсъствие
на контролен орган и на нарушител”, понеже тогава разпоредбата би гласяла: „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
в отсъствие на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш…”, а не,
както е редакцията на закона: „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител се издава електронен фиш…”. Смисловата разлика между двата
варианта е очевидна и недвусмислено сочи, че редакцията на закона не
кореспондира с тезата на жалбоподателя, което впрочем изрично е отразено и в
мотивите на цитираното в жалбата тълкувателно решение на ВАС - № 1 от
26.02.2014 год. по т. д. № 1/2013 год., ако и то да предхожда последвалите
изменения в ЗДвП и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год.:
„Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с
оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът „в
отсъствие на контролен орган и на нарушител” по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП се
отнася до издаването на електронния фиш”. Следователно изискването на чл.189,
ал.4 от ЗДвП за издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган не изключва
присъствието му при установяване на нарушението с мобилни автоматизирани технически средства и
системи по смисъла на пар.6, т.6 от ЗДвП, стига участието му да
се свежда до поставяне начало и край на работния им процес при спазване на условията
и реда за използването им,
визирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год., какъвто именно
е разглежданият случай, както с оглед на вече изложеното по-горе в тази
насока, така и с оглед на показанията на св.И.А.К. –
служителят, работил с АТСС по време на заснемане на нарушението, според
показанията на когото единственото, което той е извършил, е да настрои системата
за работа, да я включи в работен режим и да прегледа впоследствие клипа на
нарушението, за да подбере и разпечата най-качествените кадри от него.
По съществото на извършеното
нарушение: става въпрос на временно ограничение на скоростта от 90 km/h , въведено за посочения в
ЕФ пътен участък още към 24.09.2018 год. и продължило до 31.03.2019 год.
включително съгласно приложени към делото констативен протокол и заповеди –
л.61-68 от делото, нарушението на което ограничение е било установено по
описания по-горе начин на 15.01.2019 год. в 15:38 часа, като от снимковия
материал (извлечение от клипа на нарушението) е видно, че скоростта, с която е
бил управляван процесният лек автомобил, е била 139 km/h – л.13 от делото, което при отчетен толеранс от 3 km/h (допустимата техническа грешка съобразно представените протоколи за
извършените проверки за изправност на техническото средство – л.17-18 от
делото) прави 136 km/h, съответно – превишаването на
ограниченото е било с 46 km/h, т.е. с 1 km/h в повече от посоченото в ЕФ.
Допуснатото несъответствие обаче между извършеното в действителност и
отразеното в ЕФ е в полза на жалбоподателя, поради което не води до влошаване
на положението на последния, и е несъществено – не нарушава правото му на
защита, тъй като не обуславя различна правна квалификация на деянието от
посочената в ЕФ, в частност – не обуславя приложението на различна или предвиждаща
по-тежко наказание санкционна разпоредба.
Що се отнася до наложеното с ЕФ наказание – глоба от 400
лева, същото съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото
нарушение.
По тези съображения съдът намира за доказано по несъмнен
и безспорен начин описаното в ЕФ нарушение, както и че правомерно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за това нарушение в качеството му на
законен представител на юридическото лице – ползвател на автомобила, при
управлението на който е било извършено нарушението, като при установяване на нарушението и/или
издаването на ЕФ не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща отмяната му, предвид което последният се
явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 2500756, на ОД на МВР гр.Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: