Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 03.12.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1757 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1
от КТ от М.В.С. против ДУНАРИТ АД.
Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение
с ответника. На 25.09.2018 год. в работно време, в изпълнение на служебните си
задължения, е претърпяла трудова злополука, в резултат на която й била
причинена травма/**********/ на III пръст
на дясна ръка от хидравлична преса************************* на дясна ръка и *************. Била извършена операция, при която била скъсена /***********/дисталната фаланга на дясната ръка, повдигнато било локално кожно
ламбо, с което се възстановил върховият дефект на пръста.
Ищецът твърди, че от тогава до настоящият момент с
дясната ръка не може да осъществява юмручен захват, изпитва постоянна болка в
третия пръст на дясната ръка, не може да го свива, нарушен е и захватът на
дясната й ръка, също така горната част на пръста й е безчувствена. Заявява, че
въпреки проведените оздравителни и възстановителни процедури е налице
функционален дефицит на водещата/доминантната/ дясната ръка, като не може
да си служи пълноценно с нея. Изпитвала
мощни болки, страдание и дискомфорт в продължение на около година след
злополуката, като първите шест месеца след не можела да се обслужва сама.
Претендира обезщетяването на претърпените болки и страдания в размер на 15 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на
злополуката до изплащане на задължението.
Ищецът предявява и претенция сумата 1 600 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, равняващи се на: разликата
между получаваното от нея трудово възнаграждение и изплащаното обезщетение за
временна неработоспособност за периода от 25.09.2018 г. до 16.05.2019 г., както
и сумата 2
700 лева, представляваща разликата между получаваното
от нея трудово възнаграждение към деня на злополуката и получаваното трудово
възнаграждение след изтичане на болничния й лист за периода от 03.06.2019 г. до
дата на подаване на подаване на ИМ, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от деня на увреждането - 25.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът в писмения отговор оспорва исковете като
неоснователни. Навежда доводи, че е налице съпричиняване от страна на ищеца на
настъпилото увреждане, тъй като тя е проявила груба небрежност при изпълнение
на служебните си задължения. Счита, че искът за неимуществени вреди е
основателен до 11 000.00 лева,
като обезщетението следва да се намали минимум с 50 %. Заявява, че трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие и по желание на ищеца, поради
което не следва да понесе отговорността за получаваното от нея трудово
възнаграждение понастоящем в по- нисък размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.11.2016
г. е сключен трудов договор с начало на изпълнение 01.12.2016 г., със срок на
изпитване до 01.06.2017 г., по силата на който ищецът е заемалана длъжност „*********************“.
Със споразумение от 25.04.2017 г. тя е заела длъжността „****************“, а
от 01.08.2017 г. е заела длъжността „********************“. Трудовото
правоотношение между Дунарит АД и ищеца е прекратено, считано от 17.05.2019 г.
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, като
инициативата за прекратяването е на работника с молба от 13.05.2019 г.
Ищецът, изпълнявайки трудовите си
задължения като ************ на взривни вещества на 25.09.2018 г., е извършвала
пресоване на „**********“, представляващо пресоване на взривно вещество, което
от насипна прахообразна форма, след като се пресова, му се придава твърдост
(плътност) с определена форма. Пресоването се извършва с хидравлична преса ХП-4
ЕхР, заводски номер 16100401, съгласно технологична инструкция за пресоване на
„Усилител“. Около 15.45 часа при поредното пресоване, тя поставя матрицата с
дясната ръка и без да я издърпа от опасната работна зона, натиска пусковия
бутон за пресоване с лявата ръка, при което буталото извършва ход надолу към
матрицата и притиска *****************на дясната й ръка. След настъпване на
злополуката прекият ръководител я закарва до здравната служба в дружеството,
където е оказана първа помощ- направена е превръзка от фелдшера, след което със
служебен автомобил е откарана в Спешно отделение на УМБАЛ - Русе, където е
оказана медицинска помощ и лечение.
От Декларация за трудова злополука от 27.09.2018
год. и Разпореждане № 125/28.09.2018 год. на НОИ, ТП- Русе се установява, че на 25.09.2018 год. по време на работа с хидравлична
преса **************** на М.С. Попада в работната зона на пресата, като е
притиснат и наранен. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО това е прието за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Според ответника механизмът на злополуката
е следният: 1. ищцата е взела претегленото и напълнено в матрицата количество с
дясната си ръка; 2. поставила матрицата върху плочата на пресата; 3. с лявата
ръка е натиснала пусковия бутон и е започнал работния ход на буталото в посока
към матрицата надолу, но е продължила да придържа с дясната си ръка матрицата:
4. при точката на пресоване е притиснат третия пръст на дясната й ръка. Ищцата
е допуснала комплексно нарушение, тъй като от една страна не е взела матрицата
със същата ръка, с която след това следва да натисне бутон, при което е
физически невъзможно част от тази ръка да се окаже в работната опасна зона.
Матрицата е била държана с едната ръка (дясната), докато с другата е натисната
задвижващия бутон. Не само, че е придържала матрицата, което е грубо нарушение
на технологичните правила и правилата за безопасност, но и противно на здравата
логика, я е придържала не странично, а с пръсти намиращи се отгоре на
матрицата, където буталото следва да осъществи натиска върху матрицата. С тези
си действия ищцата е нарушила основни технологични правила и правила за
безопасност, като е допусната груба небрежност, и така е допринесла за
вредоносния резултат.
Тук следва да се спомене, че ищецът недопустимо
е ползвала при работата на хидравличната преса двете си ръце, а не както е
обучавана и инструктирана - със същата ръка се поднася матрицата на плочата за
пресоване, с която след това се натиска стартовия бутон. Това изискване е
предвидено, за да не може ръката на работник да остане в работната зона при
пресоването. Производителят е предоставил инструкция за работа с тази
хидравлична преса ХП-4 ЕхР (лист 48), където в т. 7 е записано: „При натискане
на пусковия бутон, разположен долу вляво на пресата се извършва еднократно
движение на работното бутало ", а в т. 8 Мерки за безопасност: „Бутонът за
работния ход да се натиска с ръката поднесла матрицата под буталото, след което
ръцете да не се въвеждат в работната зона.“
Съгласно технологичната инструкция (л. 50- 52) за пресоване на
този детайл отмереното количество от материала се насипва през фунийка от
цветен метал в отвора на матрицата. След като се отстрани фунийката, матрицата
се почиства с марля и ако няма запрашване, пресформата се поставя върху плочата
на пресата и се извършва пресоването. В края на инструкцията
е посочено изрично: „ Операцията е опасна!!! Да работят само инструктирани за
операцията лица! Задължително да се спазват предписаните мерки за безопасност!
Да се работи съгласно инструкцията по Т. Б.!!! ИН № 2- 062- 00- Инструкция за
безопасна работа при пресоване на ВВ на хидравлични преси.“
Ответното дружество е утвърдило Правила за осигуряване на здравословни и
безопасни условия па труд с per. № 36 от 13.11.2003 г. (л. 54-68 вкл.). В раздел 3 -
Основни изисквания по безопасност и опазване на здравето при работа е записано,
че инструкциите за безопасна работа се регистрират, актуализират и съхраняват в
техническия архив на дружеството, както и че се довеждат до знанието на
работещите при провеждане на инструктаж на работното място и периодичните
инструктажи по ЗБУТ от определените лица. В раздел 5 - Задължения на работещите
по безопасност и здраве при работа са посочени десет основни точки относно
безопасността, които всеки трябва да спазва. Дунарит АД притежава издаден
сертификат СН13/1025 (л. 70), с който системата за управление на дружеството е
оценена и сертифицирана, съгласно изискванията на стандарт OHSAS 18001:2007 с
валидност от 09.08.2016 г. до 09.08.2019 г., като отново е сертифициран
съгласно изискванията на стандарт BS OHSAS 18001:2007 за системи за управление
на здравето и безопасността при работа с валидност до 12.03.2021 г. (л. 69).
При постъпването си на работа на
01.12.2016 г. на ищеца са проведени начални инструктажи, видно от служебна
бележка № 372 от 01.12.2016 г., книга за начален инструктаж, Програма за
провеждане на начален инструктаж № 66/25.01.2013 год., № 61/11.01.2013 год., №
72/02.07.2013 год. и № 58/01.01.2013
год. Проведени са инструктажи на работното място, видно от Програма №
65/25.01.2013 год. и книга за периодичен
инструктаж (л.84- 87), ежедневни инструктажи (л. 8888-90), включително в деня
на злополуката. Ищецът не е оспорила подписа си в книгите за инструктажи,
поради което съдът приема, че такива са й извършвани и не дава вяра на
свидетелката Р* Д., която твърди обратното.
Ищецът е квалифициран кадър, тъй като за да заеме длъжността „Снарядител на
взривни вещества“ то тя е преминала
успешен тридневен курс на обучение, завършил с изпит под формата на тест
с 31 въпроса от различни теми. На 20, 21 и 22.06.2017 г. е проведено обучение
на тема „Придобиване на правоспособност и презаверяване на свидетелства на
основен персонал за работа с взривни материали“, на което ищецът е присъствала
и е била обучена, като видно от изпитния тест от 28.06.2017 г., тя е придобила отлични знания, тъй като не е
допуснала нито една грешка.
От представената
епикриза (лист 11), издадена от УМБАЛ Русе АД,
Клиника Ортопедия и травматология е видно, че ищецът провел стационарно
лечение в периода от 25.09.2018 год. до 28.09.2018 год. с диагноза Конквасацио
фаланги дисталис дигити ІІІ манус декстра. Според анамнезата, тя е постъпила по
спешност за операция след травма, получена на 25.09.2018 год. по време на
работа.
Видно от приетите по делото болнични листи и
съдебно- медицинска експертиза, ищецът е лекувана оперативно, като е проведена оперативна
интервенция, два курса на рехабилитация и физиотерапия, направени са
амбулаторни и ЛКК прегледи, като са издадени болнични листи и назначена терапия
в периода от 25.09.2018 год. до 16.05.2019 год.
С експертно решение № 1537, зас. № 089 от
23.05.2019 год. на ТЕЛК общи заболявания втори състав УМБАЛ- Русе е определена
15 % трайно намалена работоспособност пожизнено, като са посочени
противопоказни условия на труд- работа, изискваща фини манипулации.
От
заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза се установява ******************
на трети пръст на дясната ръка, с оформено и зараснало ***********, без промени
по кожата. Установява се възможност за почти пълно свиване на трети пръст на
дясната ръка в областта на близката междуфалангеална става и възможност за
пълно свиване на останалите пръсти. Размачкването
на крайната фаланга на трети пръст на дясната ръка наложило оперативната й ампутация
и пластично възстановяване на кожен дефект. Налице е Каузалгия. При такива увреждания, каквото е
установено при С*, болките са най- силии непосредствено след получаването им,
като са със значителен интензитет до медикаментозното обезболяване. По- слаби,
но значителни болки с постоянен характер, е възможно да има в продължение на
дни и седмици след преминаване на обезболяването, както в областта на раната,
така и по целия крайник. При ампутация на части от крайник поради увреждане на периферни
нерви, е възможно да са налице така наречените "ф****** болки" -
усещане за болка в липсващата част от крайника, както и повишена чувствителност
прераства ща в болка в областта на ампутационното чуканче (каузалгия). Ишецът С.
съобщава за такава повишена чувствителност, прерастваща в болка в областта на
ампутационното чукан че, което се потвърждава по обективен начин и чрез
ЕМГ-изследване, като е поставена диагноза Каузалгия. Този вид болки могат да се
усещат продължителен период от време, който е индивидуален - с години, като се
очаква постепенното има отслабване.
При проведения на 16.09.2020 год. преглед
вещото лице установява липса на цялата крайна фаланга на трети пръст на дясната
ръка, с оформено и зараснало ампутационно чуканче, без промени по кожата, както
и възможност за почти пълно свиване на трети пръст на дясната ръка в областта
на близката междуфалангеална става и възможност за пълно свиване на останалите
пръсти. В момента на прегледа ищецът се
оплаква от повишена чувствителност, преминаваща в болка, при механичен контакт
в областта на ампутационното чуканче на трети пръст на дясната ръка, подуване
на пръста и невъзможност за пълно свиване на пръста. Според вещото лице нс е налице дефицит в движенията на
близката междуфалангеапна става на трети пръст на дясната ръка - ъглометрия за
близка интерфалангеална става S 0-0-100 (при норма ИФС 1 S O-O-l ОО). Липсата на крайната фаланга на трети
пръст на дясната ръка и наличието на повишена чувствителност и болка в областта
на ампутационното чуканче могат да доведат до невъзможност за пълен юмручен
захват за някои предмети. Според вещото лице се касае за сравнително малко
нарушение във възможността за ползване на юмручен захват. В представената медицинска
документация от специалист по ортопедия и травматология с отразено, че не е
налице дефицит в движенията на запазените стави на трети пръст на дясната ръка
на С.. Така
установените увреждания на дясна ръка на С. водят до затруднения на всички дейности,
които са свързани с необходимост от ползване на крайната фаланга и/или върха на
трети пръст на дясната ръка. Не се касае за невъзможност за извършване на тези
действия и не е налице затруднение на основната функция на крайника.
В заключение вещото лице посочва, че от
представената медицинска документация и извършения преглед е видно, че оздравителният
процес на установеното увреждане е завършил, като не е възможно настъпване на пълно
анатомично и функционално възстановяване и се е развило усложнение - Каузалгия,
което е свързано с повишена чувствителност прерастваща в болка в областта на ампутационното
чуканче. По отношение на установеното усложнение се очаква постепенно подобряване
на състоянието.
Според приетата съдебно-
икономическа експертиза, за периода от 25.09.2018 год. до 16.05.2019 год.
брутното трудово възнаграждение на ищеца, изчислено спрямо последното получено
от нея брутно трудово възнаграждение към датата на злополуката, е 13813.82
лева. Ответникът е начислил и изплатил за този период брутно трудово
възнаграждение 8183.49 лева. Разликата е в размер на 5630.33 лева. Съдът не
приема възражението на ответника, че като отправна точка в изчисляване на това
обезщетение следва да се има предвид средномесечното възнаграждение на ищеца
през определен период от време, тъй като то възнаграждението се определяло от
изработеното за съответния месец и по стечение на обстоятелствата определеното
на този принцип възнаграждение било много високо, а предходните- по- ниско. На
първо място нито в отговора на исковата молба, нито при назначаване на
експертизата и поставяне на въпросите към вещото лице, ответникът е посочил, че
в дружеството се формира възнаграждение на различен от посочения в трудовия
договор начин, не са представени доказателства за това. Едва при обсъждане на
експертизата се наведоха тези факти, които преклузията забранява да бъдат
съобразявани. На следващо място по твърдение на ответника в предходните периоди
ищецът е изпълнявала длъжността си на други машини, а базата на изчисление е
това, което би получила, ако беше изпълнявала конкретната функция на машината,
на която е претърпяла злополука. В месеца на злополуката ищецът е имала повече
от 10 отработени дни, поради което това е месецът, който трябва да бъде
използван като база за изчисляване на обезщетението.
Отново
според заключението на съдебно- икономическата експертиза за периода от
03.06.2019 год. до 14.05.2020 год. брутната сума на трудовото възнаграждение,
изчислено спрямо последното получено от нея трудово възнаграждение към датата
на злополуката, е 20472.28 лева. За същия период брутната сума на действително
полученото трудово възнаграждение от ищеца е 9342.14 лева. Разликата е 11130.14
лева.
По делото са представени застрахователна
полица № 0111170480002848 групова застраховка задължителна трудова злополука от
28.12.2017 год. със застрахован период 08.01.2018 год.- 07.01.2019 год..,
сключена ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, списък на лицата, подлежащи на
застраховане, в който под № 846 фигурира ищецът, от които се установява, че
ответното дружество има валидно сключен договор за застраховка „Трудова
злополука” с третото лице- помагач. Плащане по тази застраховка не се твърди и
не ес установи по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установи, че ищецът като работник в ответното дружество е
претърпяла трудова злополука при изпълнение на трудовата си функция. Трудовата
злополука е надлежно установена, което ангажира отговорността на работодателя
по чл. 200 от КТ. Тази отговорност е обективна и безвиновна и работодателят
дължи обезщетение за всички претърпени от ищеца вреди.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие претърпяна ампутация на цялата крайна фаланга на трети пръст на дясната
ръка, с оформено и зараснало ампутационно чуканче в размер на 15 000.00
лева. Ответникът оспорва претенцията, твърдейки че същата е завишена по размер
и не съответства на действително преживените болки и страдания.
В
настоящия случай по делото са събрани доказателства, от които е видно, че
ищецът е претърпяла посочената травма и ампутация на на дистална фаланга на дясната ръка,
повдигнато е локално кожно ламбо, с което е възстановен върховият дефект на
пръста. До февруари 2019 год. ищецът е била обездвижена, а след това е започнала
рехабилитация. Понастоящем лечението е приключило, на ищеца е определена от
ТЕЛК 15 % пожизнена намалена работоспособност. Понастоящем оздравителният
процес на установеното увреждане е завършил, като не е възможно настъпване на пълно
анатомично и функционално възстановяване и се е развило усложнение - Каузалгия,
което е свързано с повишена чувствителност прерастваща в болка в областта на ампутационното
чуканче. По отношение на установеното усложнение се очаква постепенно подобряване
на състоянието.
Ответникът дължи пълна обезвреда за
щетите, включително неимуществени, причинени на ищеца. Последните съставляват промяна
чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи
негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и
безспорен начин, че на ищеца са причинени телесни увреждания, като от приетите по делото заключение на съдебно-
медицинска експертиза и гласни доказателствени средства се доказа, че те са
свързани с изпитването на силни болки през продължителен период от време и физически
дискомфорт. Размерът на обезщетението за причинени неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид
характера на причинените увреждания, тежестта на травматичното увреждане,
интензивността на преживените болки, прогнозата за възстановяване. Въз основа
на горното, съдът прие, че справедливият размер на обезщетение е 15 000.00
лева.
Основателно е възражението за съпричиняване. Константната съдебна
практика приема, че
при трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина,
като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде
толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е
налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната
груба небрежност има своите степени на съпричиняване (Решение № 135 от 8.05.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 18 от 8.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о., ГК и
др.).
Грубата небрежност е предпоставка за компенсация на вините, но критерий
при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на
пострадалия. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата,
толкова по-
голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването
й.
В случая е налице допусната от ищеца груба небрежност. Същата освен, че е била
дългогодишен работник в ДУНАРИТ АД, е била подробно инструктирана и запозната с
начина, по който е трябвало да бъде извършена възложената работа каква е
последователността при извършване на операциите. Както се посочи по- горе, ищецът
е оставила едната си ръка в обсега на пресата при положение, че изрично е
инструктирана, че бутонът за работен ход се натиска с ръката, поднесла
матрицата под буталото, след което ръцете не се въвеждат в работната зона.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р* Д., че вероятно при почистване
на матрицата с помощта на памуче,
натопено в олио, ръкавицата на ищеца е залепнала за детайла, тъй като олиото е
хлъзгав материал и звучи нелогично да е причина за залепване, освен това тя не
е възприела непосредствено как е причинена трудовата злополука и показанията й
са по- скоро догадки, отколкото за факти. Процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата
злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от
факторите, причина за травматичното увреждане, както и съотношението между
причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или
някоя от тях е основна
(Решение № 186 от 21.10.2019
г. на ВКС по гр. д. № 246/2019 г., III г. о., ГК). С оглед на това степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на М.С. следва да бъде определена на 50 % от
вредите.
Иначе казано, определеното от съда
обезщетение, след намаляването му с 50 % следва да е в размер на 7500.00 лева.
Предявеният
иск за заплащане на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото
възнаграждение, което би получавала ищецът в периода от 25.09.2018 год. до
16.05.2019 год. в брутен размер, ако не беше претърпяла трудова злополука в брутен
размер 5630.33 лева, съобразно направеното изменение на иска е основателен,
като предвид приетото съпричиняване, следва да се намали с 50 % и да се присъди
сумата 2815.17 лева.
Предявеният иск за заплащане на претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово
възнаграждение от ищеца към деня на злополуката и получаваното трудово
възнаграждение след изтичане на болничния лист за периода от 03.06.2019 год. до
датата на подаване на исковата молба- 14.05.2020 год. в брутен размер, ако не
беше претърпяла трудова злополука в брутен размер 11130.14 лева, съобразно
направеното изменение на иска е основателен, като предвид приетото
съпричиняване, следва да се намали с 50 % и да се присъди сумата 5565.07 лева.
Над посочените размери исковете за
заплащане на неимуществени и имуществени вреди са неоснователни.
Претенцията за заплащане на законна лихва има акцесорен характер и следва
основателността на главните искове. Предвид изложените съображения, че същите са
частично доказани, то законна лихва следва да се присъди върху уважения им
размер, считано от датата на злополуката– 25.09.2018 год., съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. По
отношение на законната лихва върху имуществените вреди ищецът е направил
уточнение, че се претендират от предявяване на иска.
Страните са
поискали присъждане на разноски. Представили са списъци по чл. 80 от ГПК. Ищецът
е направил разноски в размер на 1500.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил разноски в размер на 1190.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и 200.00 лева-депозит за възнаграждение на вещото лице по
съдебно- медицинската експертиза. Третото лице- помагач не е представило
доказателства за направени разноски.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи разноски в размер на 750.00 лева на
ищеца, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата 695.00 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По компенсация
ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 55.00 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса в
размер на 635.21 лева и 200.00 лева разноски за възнаграждение на вещите лица,
съответно на уважената част от исковете
или общо 835.21 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДУНАРИТ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 12, представлявано от П. В* П**-
изпълнителен директор да заплати на М.В.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
бул Ф*№*, ет. * сумата 7500.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от трудова злополука, настъпила на 25.09.2018 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на злополуката до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения 15 000.00 лева като неоснователен поради съпричиняване.
ОСЪЖДА
ДУНАРИТ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 12,
представлявано от П. В* П*- изпълнителен директор да заплати на М.В.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, бул Ф* № 34, ет. * сумата 2815.17 лева, представляваща обезщетение в брутен размер за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното
обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което би
получавала в периода от 25.09.2018 год. до 16.05.2019 год., ако не беше
претърпял трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2020
год. до окончателното й плащане като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер до предявения 5630.33 лева като неоснователен поради
съпричиняване.
ОСЪЖДА
ДУНАРИТ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 12,
представлявано от П. В* П*- изпълнителен директор да заплати на М.В.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, бул Ф* № *, ет. * сумата 5565.07 лева, представляваща обезщетение в брутен размер за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното
трудово възнаграждение от ищеца към деня на злополуката и получаваното трудово
възнаграждение след изтичане на болничния лист за периода от 03.06.2019 год. до
датата на подаване на исковата молба- 14.05.2020 год. в брутен размер, ако не
беше претърпяла трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2020
год. до окончателното й плащане като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер до предявения 11130.14 лева като неоснователен поради
съпричиняване.
ОСЪЖДА
ДУНАРИТ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 12,
представлявано от П. В* П*- изпълнителен директор да заплати на М.В.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, бул Ф* № *, ет. * сумата 55.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ДУНАРИТ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 12,
представлявано от П. В* П*- изпълнителен директор да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 635.21 лева
и 200.00 лева разноски за
възнаграждение на вещите лица, съответно на уважената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице- помагач- ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. К*з А* Д* № *, ЕИК *********
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: