РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№512
Гр. Пловдив,
09.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, XIV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
с участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева адм. дело номер 2047 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 –
чл.178 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по жалба на О.К.Я.,***,
с искане да бъде отменена като незаконосъобразна принудителна мярка по чл.118
ал.1 б.“б“ от Наредба за организация на движението на територията на Столична
община, разпоредена от В.В.Д. – инспектор „Зелени системи“ към „Столичен
инспекторат“ при Столична община на 27.07.2020 г. по отношение на МПС – „Пежо
307 2.0 Д“ с рег. № ***, паркиран в район „Красно село“, ул. „Хайдушка поляна“
срещу № 8 – терен, който е част от зелената система на Столична община.
В жалбата се твърди, че обжалваният
административен акт е издаден при липса на компетентност, тъй като лицето което
е разпоредило принудителното преместване е неизвестно и е нямало такива
правомощия. На второ място се твърди, че актът е издаден в нарушение на чл.146
т.2 във връзка с чл.59 ал.2 от АХК, тъй като липсват фактически и правни
основания за издаването му. На следващо място се сочи, че актът е издаден и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като
производството е инициирано без да са налице предпоставките за това, както и не
са събрани по надлежния ред достатъчно доказателства, установяващи евентуалното
административно нарушение и обосноваващо решението на административния орган за
принудително преместване на автомобила. На следващо място се посочва, че актът
противоречи на материалноправните разпоредби – чл.146 т.4 от АПК, тъй като
автомобилът не е бил паркиран в нарушение на нормативните изисквания. Твърди се
също така, че в случая паркираният автомобил не е създавал затруднение за
движението нито на пешеходци, нито на автомобили, каквато е законовата
регламентация, уреждаща принудителното преместване на МПС. Жалбоподателят
претендира съдът да постанови решение, с което да отмени наложената ПАМ
„принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик“. Претендира разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.
Ответникът – В.В.Д. – инспектор
„Зелени системи“ към „Столичен инспекторат“ при Столична община, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
С докладна записка от 27.07.2020
г. в 10:30 ч. В.Д. – служител в
„Столичен инспекторат“ при Столична община, разпоредил принудително преместване
на автомобил марка „Пежо“ с рег. № ***, паркиран до ул. „Хайдушка поляна“ срещу
№ 8, за нарушение на чл.28 ал.1 т.7 от Наредба за организация на движението на
територията на Столична община – паркиран върху терен, който е част от
общинската зелена система.
Освен цитираната по-горе докладна
записка, към административната преписка са приложени: - АУАН №
20-ЗС.006/27.07.2020 г., съставен от Д.Н.Б., снимков материал и длъжностна
характеристика.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
По аргумент на чл.172 ал.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ принудителните административни мерки „ принудително
преместване на ППС без знанието на неговия собственик“ могат да се наложат и
без да има издадена мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по ЗДвП.
Обжалването на заповедите, с които
се налагат ПАМ по чл.171 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК – чл.172 ал.4 от ЗДвП. След като ПАМ „принудително преместване на паркирано ППС без знанието на
неговия собственик“ се прилага с фактически действия, съдът намира, че мярката
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК – волеизявление на административен орган, изразено чрез действие, с което
непосредствено се засягат права и законни интереси на определени лица, което
подлежи на обжалване по реда на АПК. В случая, ПАМ е наложена на 27.07.2020 г.,
а жалбата е подадена по пощата на 10.08.2020 г., видно от пощенското клеймо на
плика, с който е изпратена до Центъра за градска мобилност, поради което следва
да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл149 ал.1 от АПК, от
легитимирано лице по смисъла на чл.147 ал.1 във връзка с чл.15 от АПК – лице,
чийто права и законни интереси са накърнени от налагането на ПАМ и срещу
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, което налага извод за
нейната процесуална допустимост.
Съгласно
чл.118 от НОДТСО /Наредбата/ за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, могат да се прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. Преместване на паркирано ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото
местоположение на превозното средство се уведомява районното полицейско
управление, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването; 2.
Преместване на паркирано пътно платно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и, когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението, както и в случаите, когато е
паркирано неправомерно на специално обозначено място, предназначено за
паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. Длъжностните лица от службите
за контрол по тази наредба уведомяват районното полицейско управление от
територията, на която е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство. Разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство са за сметка на
собственика на последното, което може да бъде задържано до заплащане на тези
разходи, като в този случай, на нарушителя се съставя акт за установяване на
административно нарушение или се издава фиш, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
полицейско управление.
От
своя страна, чл.120 от Наредбата, контролът по спазването на правилата за
паркиране, както и дейността по принудително преместване на неправилно
паркирани ППС може да се осъществява и от служби за контрол, определени с
писмена заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в
изпълнение на чл.167 и следващите от Закона за движението по пътищата.
В
случая, независимо от изрично дадените с Определение № 1724/16.10.2020 г.
указания на съда към ответника за представяне на доказателства за
компетентността си, такава заповед на кмета на Столична община, с която са
определени длъжностните лица, които следва да изпълняват контрола по спазване
правилата за паркиране липсва по делото. От представените по делото докладна
записка, длъжностна характеристика, АУАН и снимков материал, може да се изведе
извод, че не е налице нарушение на чл.146 ал.1 от АПК.
На
следващо място, жалбоподателят, като ползвател на процесния автомобил – марка
„Пежо 307 2.0 Д“ с рег. № ***, е санкциониран за нарушение на забраната по
чл.28 ал.1 т.7 от Наредбата, за движение и паркиране на ППС върху тротоари, в
паркове, градини, зелени площи, пешеходни подлези, детски и спортни площадки,
територията на детски ясли.
Нито
от приложената на стр.68 докладна записка от В.Д., нито от снимковия материал,
може да се установи, че автомобилът е паркиран на терен, който е част от
зелената система на територията на Столична община, като единствено в АУАН № 20
– ЗС-006/27.07.2020 г., издаден от Д.Н.Б., е посочено, че МПС-то е паркирано на
терен- част от зелената система на града.
Съгласно
чл.61 ал.1 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи,
обединени в зелена система. Основа на зелената система са озеленените площи за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на
обществените потребности от национално или общинско значение – паркове,
градини, улично озеленяване (чл.61 ал.2 от ЗУТ). Съгласно чл.16 ал.1 от ЗУТ,
чл.62 ал.1 от ЗУТ и чл.9 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на Столична община, планирането и изграждането на обектите на
социалната структура, включително публична собственост на озеленените площи,
обединени в зелена система, се извършва с ПУП. Ето защо, доказването на
нарушението – паркиране върху част от зелената система на Столична община, е
свързано с представяне на извадка от ПУП относно мястото на нарушението.
Независимо
от дадените с Определение № 1724/16.10.2020 г указания за представяне на копие
на схема на съответната инфраструктура по транспорти градска мобилност относно
наличие на зелена система в процесния пътен участък, такава не е представена;
не е представена и извадка от ПУП относно определяне на зелените площи в
съответния район.
От
страна на администрацията на Центъра за градска мобилност не са представени
доказателства, че теренът, където е паркирало процесното МПС, е публична
общинска собственост и е част от зелената система на Столична община.
Отделно
от това, от снимковия материал също не се доказва, че мястото, откъдето е
преместен автомобила, представлява част от зелената система на Столична община.
От същия снимков материал, се потвърждава се твърдението на жалбоподателя, че
мястото е изравнено с пътното платно, че това е едно кално място, обсипано с
камъни, с паднали клони и боклуци, върху което паркират множество
автомобили.
Включването
на даден терен в зелената система на Столична община не освобождава контролните
органи, на които е възложен контролът на движението на територията на Столична
община, от нормативните задължения да обозначат мястото с пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
респ. указващ местонахождението на преместеното ППС.
Съобразно
общото разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.170 ал.1 от АПК, ответникът следва да докаже горепосоченото обстоятелство, което не бе
сторено в настоящото съдебно производство.
От представения снимков материал, чест, както
от административната преписка, така и от делото, не се установява наличието на
пътни знаци, поставени в изпълнение на изискванията на чл.168 ал.2 от ЗДвП.
Лицата или администрацията, управляващи пътя, са длъжни да внедряват и
поддържат технически средства и системи за регулиране и управление на движението - чл.170а ал.1 т.2 от ЗДвП.
В
този смисъл следва да се посочи, че спазването на правилата за движение
несъмнено изисква регулирането им по законов ред – чрез знаци и указателни
табели относно наличието на забрана, респ. указания за възможност за налагане
на санкция. Доколкото се касае за административна принуда чрез налагане на ПАМ
по смисъла на чл.22 и чл.23 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, съдът приема, че осъществяването на тази дейност следва да се
извършва при стриктно спазване на изискванията на закона. Недопустимо е налагането на ПАМ да се
извършва въз основа на предположения, че теренът е част от зелената система на
Столична община. Безспорно, Столична община, като собственик на терена, не е
длъжна да полага указателни табели относно собствеността на терена, на е длъжна
да постави знаци, указващи възможността за използване на административна
принуда в случай на извършено
административно нарушение. Спазването на административната забрана по чл.28
ал.1 т.7 от НОДТСО не може да бъде санкционирано въз основа на предположения – че имотът е
публична общинска собственост, част от зелената система на Столична община, а
при стриктно разясняване наличието на съответната забрана, респ. възможността
при неспазването й, да бъде наложена санкция.
Законов
израз на този принцип представлява изискването на чл.118 т.2 предложение1 от
НОДТСО – възможността за налагане на ПАМ да бъде сигнализирано със съответните
пътни знаци. Нещо повече, липсата на евентуално подобно задължение в подзаконовия
нормативен акт, какъвто е наредбата на Столична община, не освобождава
собственика на пътя от спазване на законовото задължение по чл.168 ал2 от ЗДвП,
доколкото, съгласно чл.15 ал.3 от ЗНВА, приложение следва да намери
нормативният акт от по-висока степен – в случая ЗДвП.
Тук
е необходимо да се отбележи също така, че при санкционните норми, подзаконовите
разпоредби не могат да установяван по-строги изисквания, в сравнение с
установените такива в закона. За идентичните случаи, нормата на чл.171 т.5 б.“б“
от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, се прилагат принудителни
административни мерки: т.5 – преместване на паркирано пътно превозно средство
без знанието на неговия собственик, когато ППС е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Или
иначе казано, възможността за налагане на административна принуда чрез ПАМ,
задължително следва да е указана и сведена до знанието на субектите на
забраната по подходящ начин, за да се изисква от тях спазване на съответната
административна забрана.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата за основателна и, като такава, следва да бъде
уважена, а оспорената ПАМ, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.146 т.4 от АПК – отменена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, „че такива се следват и същите се
констатираха в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева, представляващи –
10.00 ДТ и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор
за правна защита, съдействие и упълномощаване.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на О.К.Я.,***,
принудителна мярка по чл.118 ал.1 б.“б“ от Наредба за организация на движението
на територията на Столична община, разпоредена от В.В.Д. – инспектор „Зелени
системи“ към „Столичен инспекторат“ при Столична община на 27.07.2020 г. по
отношение на МПС – „Пежо 307 2.0 Д“ с рег. № ***, паркиран в район „Красно
село“, ул. „Хайдушка поляна“ срещу № 8 – терен, който е част от зелената
система на Столична община.
ОСЪЖДА
Столична община, с
адрес: - гр. София 1000, ул. "Московска" № 33, да заплати на О.К.Я., О.К.Я.,***,
сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: