Решение по дело №407/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 233
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Антоанета Атанасова
Дело: 20214500500407
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Русе, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова

Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500407 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. ВЛ. ХР. от гр. Русе чрез адв. Т.Т. АК Русе
против решение № 260345 от 15.04.2021 г., постановено по гр. д. № 5146/2020 г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен
установителен иск против „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна, ЕИК
********* за признаване за установено, че ищецът в качеството му на потребител с
абонатен № ********** не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от
664,76 лева с вкл. ДДС, представляваща начислена корекция на електроенергия по
фактура № 01056358205/28.10.2020 г. за обект с адрес: гр. Р., ул. „С. г.“ № ** на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди, че решението е неправилно като постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя
направените от първоинстанционния съд правни изводи противоречат на събраните
гласни доказателства и установеното от фактическа страна. Заема позиция, че
предявеният от него иск е основателен и следва да се уважи. Претендира отмяна на
решението и разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата „Електроразпределение север“ АД гр. Варна, ЕИК
********* чрез адв. Е.К. АК Русе оспорва основателността й по съображенията,
изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски.
1
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК. Ищецът е поискал да се приеме за установено, че не
дължи на ответното дружество - „Електроразпределение север“ АД гр. Варна сума в
размер на 664,76 лв., представляваща корекция за периода от 29.07.2020 г. до
26.10.2020 г. Заявил е, че е собственик на недв. имот- къща, находяща се в гр. Р., ул.
„С. г.“ № **. Имотът закупил през 2006 г. от Д.Я.Д.. Твърди се, че имотът бил
присъединен към ел. мрежа на ответното дружество, а партидата и абонатния номер,
под който заплащал потребената в имота ел. енергия се водели на името на предишен
собственик на имота – Я.Д.Г., за който имал сведения, че бил починал. Абонатният
номер бил 01053022115, а кл. № **********. Изложени са твърдения за неправилно
приложена процедура за изчисляване и коригиране на сметките на потребителите.
Оспорен е съставеният констативен протокол по чл. 49, ал. 3 ПИККЕ, както и размера
на определеното задължение. Изложени са твърдения, че служебно отчетените и
начислени му количества ел. енергия не са му доставени и не са потребени от него,
както и че не е осъществявана каквато и да е намеса върху СТИ от негова страна.
Заявено е, че ищецът няма достъп до електромера, тъй като той бил монтиран извън
дома му и ключ имали само служителите на ответника.
Ответникът „Електроразпределение север“ АД гр. Варна е заел становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Изложил е аргументи за
допустимост на извършената корекционна процедура. Развил е подробни доводи за
дължимостта от ищеца на процесната сума. С тези мотиви е поискал от първата
инстанция искът да бъде отхвърлен.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в
исковата молба адрес.
От служители на ответника е съставен констативен протокол № 5700486 от
26.10.2020 г. (на л. 7 от делото пред първата инстанция). Видно от протокола, по време
на проверката на СТИ с еталонен уред била установена грешка от „-68,53 %“ при товар
2,46 А. При премахване на капака на клемния блок бил открито неправомерно
присъединяване на проводник /мост/ шунт между входяща и изходяща /първа и втора/
2
токови клеми на СТИ, осъществено с меден проводник със сечения 1х4 кв. мм.
Предприета е техническа мярка за отстраняване на нередовности по измервателната
система като е премахнат проводника /мост/шунт/ и по този начин е възстановена
правилната схема на свързване. След това електромерът е оставен на абоната с
поставена ведомствена пломба. Процесният протокол е съставен от К.К.К., И.Н.К. и
М.П.О. – служители в ответното дружество. В него като свидетел се е подписал
Ц.И.П.. Същият е разпитан пред първоинстанционния съд и дава показания, че си
спомня за проверката. Той бил съсед на ищеца като неговият електромер се намирал на
15 м от къщата, а този на М. на 30 м. Дава показания, че не е присъствал на процесната
проверка, защото не можел да се движи. Двама служители на ответника му обяснили,
че правят проверка и му дали да се подпише на протокола. В него обаче нямало нищо
писано. Това се било случвало и друг път. Свидетелства още, че в същия ден била
извършена проверка и на неговия електромер. Служителите му обяснили, че правят
проверка на електромерите без да му казват поименно на кого точно проверяват
електромера. Дава още показания, че ищецът рядко идвал в имота си. Съставителят на
протокола К.К.К. е разпитан като свидетел пред първата инстанция. От показанията му
се установява, че потребителят М.Х. не бил открит за подписване на констативния
протокол. Свидетелят подробно изяснява как е протекла процесната проверка като
изнесеното от него кореспондира с отразеното в констативния протокол. Дава още
показания, че доколкото си спомня, св. Ц.П. не можел да се движи и не е ходил до
електромера, но му обяснили за какво точно става въпрос. Според св. Кинов имало
някакъв проблем и свидетелят не присъствал на проверката.
От приложените по делото - справка за корекция при измерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическа енергия (на л. 8 от делото пред първата
инстанция) и фактура № **********/28.10.2020 г. /л. 9/ е видно, че е извършена
корекция на сметката за ел. енергия на кл. № **********, в резултат на което за
периода от 29.07.2020 г. до 26.10.2020 г. му е начислена за плащане сумата от 664,76
лв. с ДДС, отговаряща на потребена енергия от 3247,00 кВтч. Ищецът бил уведомен за
проверката и извършената корекция с писмо на 29.10.2020 г.
За установяване на релевантни към спора факти пред първата инстанция е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Експертът е посочил, че от посоченото
в процесния констативен протокол може да се направи извод за неотчитане от
измервателната схема на средството за търговско измерване на преминалата към
абоната електрическа енергия поради нейното отклоняване чрез присъединяване на
мост с меден проводник между входящата и изходящата токови клеми на процесния
електромер. Според експерта не може да се установи кога е поставен мостът. Вещото
лице дава заключение, че за процесния период от 90 дни общото количество ел.
енергия – отчетено+коригирано е 3505 kWh и може да бъде доставено на абоната при
3
съобразяване на пропускателната способност на присъединителната линия и
присъединителните съоръжения. Експертът е посочил, че извършените изчисления са
математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Условие за надлежното упражняване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е наличието
на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми. В тази
връзка следва да се отбележи следното:
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, за който твърди че
е електроснабден и твърди, че персонално не е и никога да не е бил титуляр на партида
като битов клиент. Същият оспорва съществуването на задължението по направена за
минало време корекция на сметката за период, през който той е бил собственик и
ползвател на имота, но фактурата е издадена на името на предходен собственик, тъй
като не е уведомил доставчика, че имотът има нов собственик.
Съгласно приетото в Решение № 169/17.12.2020 г., постановено по гр. д. №
340/2020 г. на ВКС, ІІІ Г.О. като потребител на електрическа енергия и битов клиент по
смисъла на допълнителните разпоредби на ЗЕ, собственикът на електроснабден имот
има правен интерес да оспорва корекции на сметки за минал период, като предяви
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по корекцията. Правният
му интерес произтича от обвързаността по правотношението, възникнало при
доставянето на ел.енергия съгласно действащи общи условия на доставчика за периода
на начисляване на корекцията в имот, негова собственост, включително ако в
нарушение на изискване за уведомяване титуляр по партидата, индивидуаизираща
клиентите при доставчика, е останал предишния собственик на електроснабдения
имот. Поради това правилно първоинстанционнитя съд е приел, че искът е допустим и
го е разгледал по същество.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ответникът по
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
следва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и
главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т. е. в конкретния случай той трябва да
установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки
4
посочената във фактурата сума.
Спорен по делото е въпросът дали „Електроразпределение север“ АД Варна е
начислило правилно сумата от 664,76 лв. като корекция на сметката му по реда на чл.
50, ал. 2 и 3 от Правила за измерване на количество енергия, приети с Решение по т. 1
от Протокол № 67 от 24.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и
обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.
Настоящата инстанция намира, че по делото остава недоказано осъществяването
на факта, описан в констативния протокол от 9.06.2020 г. Съставеният КП,
представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на въззиваемия.
При това положение в Правилата за измерване на количество енергия са уредени
изисквания, които следва да са изпълнени, за да се приеме, че констативният протокол
е съставен надлежно. В случая твърденията на ответника са, че е налице промяна в
схемата за свързване. Впрочем тези твърдения са отразени и в процесния констативен
протокол. Ето защо безспорно следва да се съблюдава нормата на чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ,
съгласно която при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на
чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.
Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а съгласно ал. 3 на същия
член при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В случая по делото безспорно се установява, че потребителят е отсъствал, а
подписалият констативния протокол независим свидетел Ц.П., разпитан като свидетел
в първоинстанционното производство, дава показания, че не е присъствал пряко на
процесната проверка, което се потвърждава и от показанията на св. Кинов, съставил
протокола. Свидетелства още, че е положил подписа си върху протокола без същият да
е бил попълнен. Така изложено води до краен извод, че протоколът не е съставен по
предвидения в ПИКЕЕ ред.
При това положение не могат да се приемат изводите на районния съд, че по
делото са налице достатъчно доказателства, които потвърждават фактите, посочени в
констативния протокол. В случая е налице специфична процедура по чл. 50 ПИККЕ,
изразяваща се в едностранна корекция, която на практика се осъществява
самостоятелно от една от страните в облигационното отношение – операторът на
съответната мрежа за електрическа енергия. С оглед едностранния характер на
5
корекцията в ПИКЕЕ са предвидени изисквания, чрез които да се регулира тази
едностранна намеса, като се даде възможност и на другата страна по облигационното
правоотношение (потребителят) да участва при извършване на корекцията.
Неоткриването на потребителя (съответно отказът му да участва) следва да се
удостовери от поне един свидетел, който не е служител на оператора. Целта на това
изискване е даден факт да не бъде установяван само от едната страна по
облигационното правоотношение, която се явява заинтересована. За установяването на
факта на неправомерно вмешателство е необходимо присъствието на страни, които не
са заинтересовани от този факт (т. е. не участват в облигационните правоотношения).
Ето защо присъствието на свидетел в случая е било задължително и след като това
изискване на ПИКЕЕ не е спазено, то на практика отразеното в констативния протокол
не може да се противопостави на М.Х.. Същевременно следва да се има предвид, че
всички други доказателства по делото се основават именно на констативния протокол.
Изслушаната съдебно-техническа експертиза е направила изводите си въз основа на
отразеното в протокола. Другият разпитан по делото свидетел е съставителят на
протокола. Т. е. останалите доказателства по делото са производни именно на
констативния протокол и след като той не е годен да докаже отразените в него факти,
то и останалите доказателства по делото не могат да се кредитират в тази им част. При
тези данни, въззивният съд счита, че е допуснато нарушение от категорията на
съществените, касаещо дерогиране на обществения контрол при осъществяване на
проверката по реда на чл. 49 ПИКЕЕ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че по делото не се
установи наличието на основание за доставчика да извърши корекция на сметката на
абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска, че процесната сума
му се дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и
неправилно е бил отхвърлен от първата инстанция.
С оглед изложеното решението на Русенския районен съд следва да бъде
потвърдено отменено и да се постанови ново, с което предявеният иск като
основателен да се уважи.
Уважаването на жалбата налага да бъде преразгледан въпросът за отговорността за
разноски пред първата инстанция, поради което постановеното решение следва да бъде
отменено и в тази част.
При този изход на делото право на разноски има ищецът за сторените от него
разноски пред двете инстанции, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Същият
претендира разноски в размер на 400 лв. за адв. възнаграждение и 51,41 лв. за платена
държ. такса по гр. д. № 5146/2020 г. на РРС и 500 лв. адв. възнаграждение по в гр. д. №
6
407/2021 г. и 25,00 лв. за платена държавна такса по в. гр. д. № 407/2021 г. на РОС.
В съдебно заседание пред РРС и пред РОС процесуалният представител на
ответното дружество е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца. Изхождайки от нормата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
пред първата инстанция са проведени две открити съдебни заседания, а пред втората
едно, въведеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност се преценява като основателно, поради което адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено на
350 лв. пред РРС и 300 лв. пред РОС. Към тях следва да се добавят 51,41 лв. и 25,00
лв. за платени държ. такси, при което общо за двете съдебни инстанции сторените от
ищеца разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на ответното дружество,
възлизат на 726,41 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260345 от 15.04.2021 г., постановено по гр. д. № 5146/2020
г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. ВЛ. ХР.,
ЕГН ********** от гр. Р., ул. „С. г.“ № ** не дължи на „Електроразпределение север“
АД Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки от двама от
членовете на УС: А.К., Г.К. и Р.Л. сумата в размер на 664,76 лева с вкл. ДДС,
представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №
01056358205/28.10.2020 г. за обект с адрес: гр. Р., ул. „С. г.“ № ** на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс Г, представлявано от всеки от двама от членовете на УС: А.К., Г.К. и Р.Л. ДА
ЗАПЛАТИ на М. ВЛ. ХР., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „С. г.“ № ** сумата от 726,41
лв., представляващи разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8