№ 11
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501688 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на „Агенция за събиране на
вземания „ЕАД –София –ищец по гр.д. № 5563/2020 год. по описа на
Бургаския районен съд против решение № 509/10.06.2021 год. постановено
по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивното дружество
против Н. Н. Р. от гр. *** за установяване съществуването на вземането на
въззивника на сумата над присъдения размер от 939,52 лв. до претендирания
от 5464,17 лв. –главница ,дължима за сочен период по ддоговор за
потребителски кредит от 29.12.2016 г.,както и иска за договорна лихва за
периода 20.01.2019 г.-10.01.2020 г. в размер на 1116,87 лв. и иска за
обезщетение за забава над присъдения размел от 98,13 лв- до пълния
претендиран размер от 486,06 лв.,както и в частта на разноските
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
неправилно и необосновано,постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и
Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е приел ,че договорът за
потребителски кредит е недействителен на осн.чл. 22 от ЗПК поради
1
несдпазване на чл. 11 ал. 1 т. 10,11 и 12 –договорът да съдържа ГПР и
общата сума ,дължима от потребителя,както и поради липса на разбивка в
погасителния план,като се оспорва и изводът ,че няма данни АСВ да е
заплатило на застрахователя платените от ответника месечни
застрахователни премии.Изтъкват се подробни аргументи в защита тезата
на въззивната страна ,като се подчертава ,че процесният договор отговаря
изцяло на действащото законодателство към момента на подписването му
.Нещо повече –предвидна е възможност за кредитополучателя да се откаже
от договора ,без да търпи финансови последици от откаа си /,но той не е
сторил това ,което се потвърждава и от факта ,че е направил 24 плащания
да погасяване на дължимите суми ,които са разпределени за погасяване на
главница ,лихви и месечна застрахователна премия .Неправилно е посочено
,че такса ангажимент не е част от отпуснатата главница.В чл. 2 е посочено
,че размерът на таксата е заплатен от размера на главницата .
В съответствие с чл. 11 от ЗПК,действащ към 2016 г.,в процесния
договор е посочен както ГПР,така и общата дължима сума по договора
,начислена към момента на подписването му ,изпълнено е и изискването за
съдържанието на погасителния план .Погрешно според въззивника съдът
се е позовал на чл.11 ал. 1 т. 12 ЗПК относно необходимостта да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска ,показваща погасяване на главницата
и лихви/в случая става дума за фиксиран лихвен процент и това не е
необходимо .Цитира се и съдебна практика в този смисъл.
Сочи се ,че застраховката е предмет на друго правоотношение и не е
цедирана на ищеца,поради което не е предмет на исковата претенция и не
са ангажирани доказателства .
По отношение на предсрочната изискуемост се подчертава ,че на
ответника е изпратено и второ уведомление за извършената цесия от
страна на цедента –от 07.01.2020 г. и обявление за обяваване на
предрочната изискуемост ,в което АСВ на гърба на уведомлението за цесия
от свое име е уведомила ответника за предсрочната изискуемост
.Независимо от това се сочи съдебна практика ,че волеизявлението за
предсрочната изискуемост може да е обективирано не само в нарочно
писмо ,нот. покана и т.н. То може да бъде и преписът от исковата молба
,както и поканата за доброволно изпълнение –стика да е възпроизведено
2
недвусмислено и конкретно спрямо вземането на задълженото лице.След
като не съществува механизъм адресатът да бъде принуден да получи
изпратените до него книжа ,неполучаването лично на същите следва да е в
тежест на адресата ,доколкото същият се опитва с недобросъвестното си
поведение да възпрепятства интересите на кредитора си .На основание на
това и съгл.чл.9 от условията по договора се счита ,че уведомлението за
цесията и предсрочната изискуемост са получени от ответника преди
входиране на заявлението по чл. 410 ГПК.Заверено копие от изпращаните
уведомления е връчено на особения представител на длъжника ,при което
следва да се счита ,че е уведомен за цедирането на задълженията и за
предрочната изискуемост и този факт следва да се вземе предвид съгл.чл.
235 ал. 3 ГПК .
Затова се моли за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново решение ,с което се уважат исковите претенции ,а в
случай на отхвърлянето им – да се уважат евентуално предявените
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати исковите суми
.Моли се и за присъждане на разноски .Несе сочат нови доказателства по
делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият
ответник чрез особения си представител оспорва въззивната жалба и счита
,че при постановяване на атакуваното решение не са дописнати сочените
нарушения.
Споделя се изцяло извода на първоинстанционния съд ,че кредиторат
е разписал неточен и подвеждащ размер на ГПР,с което е нарушил нормите
на чл. 11 ал. 1 т. 10 вр.чл. 19 ал. 1 и ал. 2 ЗПК ,като се излагат подробни
съображения в тази връзка .Сочи се ,че незаконосъобразното включване в
общия размер на кредита на сумите ,попадащи в общите разходи по кредита
на потребителя,задължително би довело до изчисляване на по-нисък
ГПР,тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общия размер
на кредита .Затова и таксата ангажимент е следвало да послужи при
изчеслението на ГПР.В случая застрахователната премия е задължителен
общ елемент на кредитната сделка ,тъй като е включена още от самото
3
начало в размер „Параметри и условия „ и в чл. 2 от договора като
дължима и не е оставена на избор на потребителя ..Затова и уговорената
застраховка в размер на 0,375 % от финансираната сума ,дължима месечно
,е следвало да бъде включена в общите разходи по кредита ,служещи за
изчислението на ГПР.Следователно в договора се предвижда ГПР в по-
нисък размер от реалния размер ,тъй като реалният размер следва да се
изчисли ,като към лихвата следва да се добави удържаната такса от
главницата и застрахователната премия.Чрез намаляне на размера на ГПР и
лихвения процент кредиторът цели да заблуди потребителя за реалните
параметри на договора ,което представлява недобросъвестна търговска
практика /подробно се обосновава тезата ,цитирайки и практика на съда на
ЕС/.Счита се неоснователно оплакването на въззивника ,че същият не бил
предявил иск за заплащане на застрахователната премия и че съдът се
произнесъл свръхпетитум.защото според въззиваемата страна
застрахователната премия е включена в погасителните вноски .
Доколкото нормите на ЗПК и ЗЗП са императивни и от публичен ред
,за приложението им съдът следи служебно.
Счита се ,че договорът за потребителски кредит е нищожен и на
оснчл. 11 ал.1 т.20 ЗПК-не съдържа размера на лихвения процент на
ден;нарушени са изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 вр.чл.10 ал. 1 ЗПК-
кредиторът е заблудил потребителя ,че ,че уговорената възнаградителна
лихва в размер на 14,17% е фиксирана и непроменлива ,а с разпоредбата на
чл. 7 от договора е уговорил правото си да измени размера на
отстатъчното задължение чрез увеличаване на договорната лихва.
Моли се за потвърждаване на решението .Претендират се разноски .
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу Н. Н. Р. , с която се твърди, че на 05.07.2019г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017г. между „БНБ Париба Пърнъсъл Файненс“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането
на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договор за паричен
4
заем/потребителски кредит / CARU -14305749/29.12.2016г., сключен с Н.Р.
било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Цесионерът
по упълномощаване на цедента изпратил писма до длъжника за уведомяване
за извършената цесия, но същите се върнали в цялост. Представя
уведомлението като приложение и към исковата молба като сочи, че /ако не
се приеме автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост ,уговорена
с договора за кредит/следва да се счита за връчено с връчване на ответника на
препис от исковата молба и приложенията към нея.
Твърди, че на 29.121.2016г. между БНБ Париба Пърнъсъл Файненс“
ЕАД и ответника Н. Н. Р. бил сключен договор за потребителски кредит №
CARU -14305749/29.12.2016г., в съответствие със ЗПК и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор. Заемодателят се задължил да предостави в заем на
заемателя сума в размер на 8000 лева като редът и условията за отпускане на
кредита се уреждали от договора и ОУ към него. Общата стойност на
плащанията по кредита била договорена на 12 968,40 лева като договорената
лихва била 14,15%. Заемът следвало да бъде върнат в срок до 20.10.2021г. на
60 равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 216,14 лева ,като
падежът на първата бил 20.01.2017г., а на последната - 20.10.2021г. В
договора било уговорено заплащането на такса „ангажимент“ в размер на 160
лева. Сочи, че длъжникът дължал заплащането на лихва за забава за периода
от 20.01..2019г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер от
486,06 лева.,както и договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до
10.01.2020 г. в размер на 1116,87 лв. До момента била погасена сума в размер
на 5487,36 лева.. Претендира се непогасена част от задължението по
договора за кредит за главница и законна лихва върху главницата ,считано
от 31.01.2020 г.в размер на 5464,17 лева, договорна лихва 1116,87 лв. и
486,06 лв. лева-лихва за забава ,заедно със законната лихва от входиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД подало заявление по чл. 410 ГПК за посочените суми и е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 7781/2020г.
по описа на РС Бургас. Моли да се приеме за установено, че сумите по
заповедта за изпълнение на парично задължение са дължими. Претендира
разноски. Ангажира доказателства.
5
С обжалваното решение РС Бургас намерил иска за частично
основателен, като заемодателят предоставил в заем на ответника сумата от
7840 лева, но е счел договорът за недействителен ,тъй като ГПР,разписан в
договора , е неверен и реално е приложен по-висок процент –в него не са
включени застрахователната премия и таксата ангажимент . Ето защо е
намерил, че е дължима главницата е в размер на падежиралите вноски към
18.05.2021 г.,които за периода 20.01.2017 г.-20.04.2021 г. са в общ размер от
6586,88 лв. и от тях следва да се извади сумата от 160 лв-такса ангажимент
.И тъй като ответникът е заплатил на кредитодателя сумата от 5487,36 лв.,то
и исковата претенция за установяване вземането на ищеца по отношение на
ответника е приета за основателна до размера от 939,53 лв. ,като за разликата
над тази сума искът е бил отхвърлен
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. Решението на първа инстанция е валидно и допустимо.
Предявени са искове с правното основание е в чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86,
ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването
на вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира
отхвърлянето на предявения иск.
Този съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС Бургас и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Тъй като въззивния съд дължи и
собствени мотиви и с оглед наведените с въззивната жалба възражения, съдът
намира следното:
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието
европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от
целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са
предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО
6
/сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита
на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази
законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана
възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на
Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и
законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със
самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ
примат над правото на отделните държави членки. Това принципно
становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз,
чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който
е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7);
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т.11) .
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за
7
недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11,
ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени
проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за
фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива
2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от
нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и
даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително
за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.
В смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на
европейския съюз. В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на
приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10,
параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал.1,
т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези
разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не
допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си
правна уредба. Приема се, че чл.10, параграф 2, буква з ) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит е необходимо
да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя,
стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи
лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е разрешението
и в Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10,
параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска
национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването
на главницата, лихвите и другите разходи.
Налице обаче е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК,както обосновано е приел и районният съд . БОС намира, че посочените
8
в договора годишен процент на разходите от 16,17 % и общата сума за
плащане от заемополучателя – 12968,40 лв. не съответстват на
действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора, че
таксата ангажимент се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по
договора .Същото се отнася и за застраховаелната премия от 1800 лв. Така се
създават значителни затруднения за длъжника да има пълна ,точна и
максимално ясно информация за компонентите ,от които се състои
задължението му ,както и за разходите ,които следва да направи във връзка с
кредита /включително е да направи избор дали да го сключи/.Правилна е
преценката на районния съд ,че в този случай остана неясно как е формиран
размерът на посочения ГПР ,формиращ стойността на дължимата от
ответника сума –не може да се направи извод от съдържанието на договора
какви точно разходи се заплащат и какви са компонентите на посочения
ГПР.Включена по този начин към погасителните вноски такса ангажимент
например на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. С оглед на това настоящият
състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11,
ал.1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея
води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
което представлява невярна и следователно измамна информация относно
общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/,
тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го
9
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата,
която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в
неговата цялост.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11
ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия,
като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми
такива.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор
за потребителски кредит между ответника и БНП Париба ЕАД счита, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен на това основание.. Имайки предвид
последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата
стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,в
какъвто смисъл е и атакуваното съдебно решение .
По отношение на твърдяната предсрочна изискуемост на кредита
настоящата инстанция споделя изложените от районния съд съображения ,че
уведомлението за същата следва да достигне до длъжника-с оглед и
разрешенията ,дадени в т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ВКС , ОСГТК .Съгласно
чл. 235 ГПК съдът е длъжен да основе решението си върху приетите за
установени обстоятелства по делото и върху закона, поради което като
установен факт правилно първа инстанция е зачела признанието на неизгоден
за страната факт, а именно, че ответникът е заплатил 5487,36 лева. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право
и затова следва да зачете приетата в хода на производството
недействителност на договора за кредит с оглед преценката за основателност
на предявения иск. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
10
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Съгласно ал. 2 когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. В съответствие с посочената разпоредба РС Бургас е отнесъл
соченото от ищеца плащане към задължението за заплащане на погасителни
вноски съгласно техния падеж – за лихва и за главница като непогасено е
задължението за част от предпоследната вноска за главница и цялата
последна вноска. В хода на производството по делото обаче е настъпил
падежът и на останалите вноски-последната е с падеж 20.10.2021 г. ,поради
което изискуем е станал остатъкът е целия получен кредит ,който е в размер
на 2352,64 лв.,в какъвто размер следва да бъде уважена исковата претенция
за установяване вземането на ищеца по договора за кредит .Заедно с това
основателно е искането за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата от 2352,64 лв. за периода от 21.01.2019 г. /датата ,следваща
падежа на първата неплатена вноска / до датата на подаване заявлението по
чл. 410 ГПК -31.01.2020 г.- а именно 245,67 лв.
По изложените съображения, този състав на съда намира въззивната
жалба за частично основателна, при което .
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 509 от 10.06.2021г. по гр.д. № 5563 по описа за
2020г. на Районен съд Бургас в ЧАСТТА ,с която е отхвърлен иска на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление-гр.София ,бул.“Д-рПетър Дертлиев „ №
25,офис-сграда „Лабиринт“,ет.2,офис 4 ,представлявано от Мартин Диспов
Деспов против Н. Н. Р. ,ЕГН ********** от гр.*** ж.к.*** бл.** вх.** ет.*
ап.** за установяване ,че ответникът дължи на ищеца сума над уважения
размер от 939,52 лв. главница до размер от 2352,64 лв. – дължима за периода
от 20.01.2019 г. до 20.04.2021 г. вкл. по договор за потребителски кредит .
между БНБ Париба Пърнъсъл Файненс“ ЕАД и ответника Н. Н. Р. бил
сключен договор за потребителски кредит № CARU -
14305749/29.12.2016г,сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и Н.Н. Р. ,както и сумата над уважения размер от 98,13 лв. до размер от
11
245,67 лв. –обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 30.01.2020 г.
вкл.,както и законната лихва върху главницата от 31.01.2020 г.-датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , до
окончателното й изплащане ,за които суми е издадане заповед за изпълнение
и допълнителна заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1778/2020 г. на БРС и
вместо него ПОСТАНОВИ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. Р. ,ЕГН **********
от гр.*** ж.к.*** бл.** вх.** ет.* ап.**,че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София ,бул.“Д-рПетър Дертлиев „ № 25,офис-сграда
„Лабиринт“,ет.2,офис 4 ,представлявано от Мартин Диспов Деспов сума над
уважения размер от 939,52 лв. главница до размер от 2352,64 лв. – дължима за
периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2021 г. вкл. по договор за потребителски
кредит . между БНБ Париба Пърнъсъл Файненс“ ЕАД и ответника Н. Н. Р.
бил сключен договор за потребителски кредит № CARU -
14305749/29.12.2016г,сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и Н.Н. Р. ,както и сумата над уважения размер от 98,13 лв. до размер от
245,67 лв. –обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 30.01.2020 г.
вкл.,както и законната лихва върху главницата от 31.01.2020 г.-датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , до
окончателното й изплащане ,за които суми е издадане заповед за изпълнение
и допълнителна заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1778/2020 г. на БРС.
В ОСТАНАЛАТА част ПОТВЪРЖДАВА решението .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12