Р Е Ш
Е Н И E № 260012
гр.Хасково, 21.06.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански
състав
на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и втора година
В закрито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
В.гр.д. № 255
по описа на съда за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 251 ГПК.
Подадена е молба от Й.Г. относно тълкуване на решение
№ 202/10.07.2020 г. по в.гр.д. № 255/2020 г. на Окръжен съд – Хасково.
В молбата е посочено, че решението се нуждаело от
тълкуване в частите, които касаели твърдението, че не се установява точно на
коя дата са получени поканите по телепоща, като тези пасажи са цитирани от
молителя:
„…По
отношение отправянето и получаването на покани от страна на ищеца до
ответниците да заплатят претендираното обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС –
настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд в
обжалваното решение, че от представените покани по телепоща (описани по
изходящи номера и дата), не се установява точно на коя дата са получени от
ответниците, за да се определи началния момент на периода за дължимото
обезщетение...“
„…От всички
така изброени съобщения по телепоща се установява само датата на изпращане, но
не и датата на получаване…“
„…В
допълнение към изложеното, следва да се отбележи, че дори и гореописаните
съобщения по телепоща да се приемат за редовно получени (без да е известно на
коя дата) от ответниците И. и А., съдържанието им…“
„…Цитираното
съобщение с изх. № 67 от 17.12.2015 г. до „С.“ ЕООД (за което също няма сигурни
данни дали и е получено и на коя точно дата е получено), съдържа кратък
текст:…“
Молбата за тълкуване се обосновавала от доказателства
по делото, които са изброени от молителя изчерпателно. Посочва се и писмо с изх.
№ 1048/11.03.2022 г. на Председателя на ОС- Хасково, от което било видно, че
цитираните доказателства се намирали в кориците на делото. Отправя се искане за
тълкуване и яснота на записаното че „…не се установява точно на коя дата са
получени поканите по телепоща…“ от ответните и от техните наематели – фирми.
На следващо място, от признанията на ответниците и на
техния наемател и пренаемател, както и според представените от тях писмени
доказателства, било видно, че те сочат/претендират, че за времето от датата на
която молителят е станал собственик (12.06.2015 г.) до датата на постановяване
на решението (29.10.2019 г.) е имало два периода: период 1 – получавали са
наем; период 2 – не са получавали наем. Ответницата А. признава пред съда в две
открити съдебни заседания (на 18.06.2018 г. и на 10.06.2020 г.), че му дължали
обезщетение за периода от датата, на която той е станал собственик (12.06.2015
г.) до датата, за която ответниците твърдели, че договорът за наем е бил прекратен
(01.04.2016 г.), защото са получавали наеми и не са му предоставили дължимата
част съобразно неговия дял в съсобствения имот. Ответниците – съсобственици не
претендирали и не са представили доказателство, че са му плащали съответен дял
от наема. Съгласно закона за период 1, съсобствениците му дължали част от
средната пазарна цена на наема за общия съсобствен имот без да е необходимо
писмено поискване/поканване от негова страна. Въпреки това, молителят отправил
многобройни писмени покани до тях. За период 2 съсобствениците му дължали част
от средната пазарна цена на наема за общия съсобствен имот след отправено
писмено поискване/поканване от негова страна до тях. Въпреки това, молителят
отправил многобройни писмени покани до тях. С
оглед тези факти, обстоятелства и доказателства и в противоречие със
закона, в решение № 202/10.07.2020 г. съставът въобще не му присъдил
обезщетение на нито едно основание, като записал:
„…По
отношение на допуснатата поправка на изложеното от въззивника за плащане на парични
суми от наемателите на имота, съдът намира, че от доказателствата по делото не
се потвърждава изявлението „…Парите да си ги поискат от този, на когото са ги
изпратили, аз не съм получил нищо“. Това твърдение е относимо към претенциите
по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 ЗС, заявени при условията на евентуалност. От
всички представени и събрани по делото доказателства обаче получаването на суми
от **** за периода, в който тя е носител на правото на собственост, не се
опровергава. А плащането на сумите е продължило да бъде адресирано към нея, тъй
като наемателят все още не е знаел за прехвърлянето на собствеността…“
Молителят иска тълкуване на решението и относно този
текст и в частта, с която му се отказва обезщетение.
За да се произнесе по искането за тълкуване на
решението, съдът намира следното:
Съдебният акт може да бъде засегнат от различни
пороци.Когато актът е засегнат от пороци, които не водят до неговата нищожност,
недопустимост или неправилност, пороците могат да бъдат отстранени от самия
съд, който е постановил акта, без да е необходимо същият да бъде обжалван по
реда на инстанционния контрол. В тази насока законът е предоставил на съда
производствата по отстраняване на очевидна фактическа грешка, по допълване на
решението, изменение на решението в частта за разноските, както и тълкуване на
решението.
Наведените от молителя пороци, които според него се
нуждаят от тълкуване, касаят два основни пункта – в частта относно фактически
констатации за момента на получаване на поканите по телепоща и в частта относно
дължимостта на част от средната пазарна цена на наема за общия съсобствен имот
за два отделни периода, без да е отправено писмено поискване и след като е
отправено писмено поискване.
Първото искане на молителя касае фактически
констатации на съда, като в случая не става дума за разясняване на изразена
воля, която е неясна и неразбираема, а става дума за факти, с които молителят
не е съгласен с оглед на своята защитна теза, като ищец и страна в
производството. В подкрепа на тази своя теза молителят е посочил и писмени
доказателства по делото, на които той се позовава. По този начин молителят иска да
се извърши нова преценка на вече
обсъдените от съда доказателства. Ако бъде уважено подобно искане, това
означава съдебният състав да изрази нова воля по отношение на доказателствата,
а не да тълкува своя вече изразена воля в мотивите на решението. Това е
недопустимо, тъй като не съответства на целта на производството по чл. 251 ГПК.
По отношение на второто искане е налице изразена воля
от страна на съда, която се изразява в анализ на доказателствата във връзка с
дължимия наем под формата на средна пазарна цена на ищеца като съсобственик.
Според молителя съдът не е бил достатъчно ясен в своите мотивите по този
въпрос. Всъщност, в молбата по чл. 251 ГПК е изразено несъгласието на молителя
с извършения доказателствен анализ от съда. Ако молбата бъде уважена в тази
част, това означава да се извърши нов доказателствен анализ и на практика да се
преразгледа въпроса, повдигнат от молителя, т.е. съдът да се препроизнесе
повторно по същия въпрос и да промени
решението си, което е недопустимо в
производството по реда на чл. 251 ГПК.
По изложените
съображения и в двата случая
несъгласието на молителя с изразеното от съда в мотивите на решението може да
бъде преодоляно чрез обжалването му пред по-горната инстанция и евентуалната
отмяна на съдебния акт, ако той действително е неправилен и незаконосъобразен,
както твърди въззивника, но не и чрез тълкуване на решението в производството
по чл. 251 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. 260845/13.04.2022
г., подадена от Й.Ч.Г., с адрес за кореспонденция***; тел.***, съдебен адрес:***, офис 19,
за тълкуване на решение № 202/10.07.2020 г. по в.гр.д. № 255/2020 г. на Окръжен
съд – Хасково, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд –София, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател : Членове :
1.
2.