№ 2110
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110111582 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си -
адвокат Р. Т. Д. от АК Варна, с адрес: *** (тел. ***) e депозирала във ВРС на 11.09.2023 г.
искова молба против ответника В. С. Й., ЕГН ***, живущ в ***.
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
Ищцата Т. С. сочи, че ответникът В. Й. и е син.
На *** г., пред нотариус Ж. К., с район на действие PC Варна, по силата на
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
***, ***, рег. № ***, дело № *** г. ищцата и тогавашния й съпруг С. Й. С. прехвърлили на
своя син В. С. Й. свой собствен недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО с пространство от
1025,15 кв.м, находящо се в ***, съставляващо УПИ *** в квартал *** по плана на с. ***,
при граници: от север, североизток и югоизток - улици, от югозапад: УПИ ***2, и от запад -
УПИ ***, заедно с построената в същото дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж,
състояща се от две стаи, кухня, коридор и маза, СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ и
ПОДОБРЕНИЯ, срещу задължението на приобретателя В. С. Й. да поеме издръжката и
гледането на своите родители – лично или чрез трето лице - като им осигурява спокоен и
нормален живот, какъвто са водели до сключване на сделката по прехвърлянето, докато
прехвърлителите са живи.
На 18.05.2009 г. единият от прехвърлителите - С. Й. С. починал, като задължението
на приобретателя по договора останало само спрямо неговата майка - ищцата Т. Г. С..
Към момента на сключване на сделката приобретателят бил разведен, понастоящем
1
семейното му положение било същото.
След смъртта на баща си, въпреки поетото по сключения договор задължение,
ответникът В. Й. , твърди ищцата, че не полагал никакви грижи за майка си. Той живеел
отделно от нея, в същото дворно място бил изградил за себе си друга постройка, в която
живеел. Т. Г. С. съгласно сключения договор сочи, че запазила за себе си пожизнено и
безвъзмедно вещно право на ползване върху целия имот.
Ответникът не само, че не се грижел за майка си, но няколкократно й нанасял побой,
няколкократно се наложило майка му да вика полиция поради агресивното му поведение
спрямо нея.
Ищцата сочи още, че е в тежко здравословно състояние - инвалид с назначен
асистент, ползвала санитарен инвалиден стол, количка - проходилка, носели й храна от
социалния патронаж, ежемесечно й се налагало да ползва и заплаща ток от порядъка от
около 100 лева, имала и установена тежка форма на диабет. Твърди се от Т.С., че за нея в
ползваната и обитавана от нея къща с грижели чужди хора, а не собствения й син.С
уточняащата си молба от 25.09.2023 г. ищцата е завила, че начинът й на живот заедно със
съпруга й , към сключване на сделката 8-ми март 2007 г. е бил спокоен, какъвто може да
бъде живота на двама пенсионери, водещи нормален живот, съобразен с възрастта и
здравословното йм състояние. Две години по-късно прехвълителят С. С. почнал, без преди
това да е изявявал претенции към сина си ,че не е го е гледал приживе и не го е издържал
приживе, което според ищцата водело до извод, че договорът спрямо прехвърлителя С. С.
бил изпълняван. Не така обаче стояли нещата спрямо ищцата Т. С.. Т.С. сочи, че с годините
здравословното й състояние рязко се влошило, което било видно и от представените от нея
писмени доказателства, а това налагало ответникът да поеме нейните издръжка и гледане, с
оглед здравословното й състояние. След смъртта на бащата на ответника, твърди ищцата, че
ответникът не само че не се грижел за ищцата, но нееднократно й нанасял побои и се
налагало тя и грижещите се за нея лица да викат полиция, поради проявената спрямо нея
агресия . Налагал се извода, че с оглед влошеното здравословно състояние на Т. С., се
променили и нейните нужди - нещо, което налагало от страна на сина й да проявява спрямо
нея по - интензивни грижи - нещо, което ответникът не бил сторил.
Процесният по делото недвижим имот е пояснила ищцата, че бил придобит в режим
на СИО и се трансформирал в обикновена съсобственост при равни квоти, със смъртта на
съпруга на ищцата. Именно и затова правния интерес на ищцата се свеждал до това тя
,както ищец, да поиска разваляне на договора само по отношение на една втора идеална
част, която би принадлежала на ищцата след смъртта на съпруга й. Бракът между съпрузите
бил сключен на 09.09.1964 г., в гр.Д.град, а основанието за придобиване на имота бил
нотариален акт *** , том *** ,дело № ***1 г. за покупка на недвижим имот чрез Общински
народен съвет , с който покойният вече Ст.С. / по време на брака си с ищцата/ бил обявен за
купувач на имота - описания в нотариалния акт жилищна сграда на един етаж, състояща се
от две стаи , кухня , коридор и маза, стопански постройки и подобрения, построени върху
750 кв.м дворно място, което тогава било държавна собственост. В последствие съпрузите
2
С.и закупили и дворното място по силата на договор за покупко-продажба сключен между
тях и Община *** на 21.12.2006 г.
В последната си уточнителна молба ищцата е прецизирала искането си до съда,
посочила е, че постройката която синът й си направил в същия двор е отразена на скицата
под номер 3 .Уточнено е още ,че бракът на ищцата и съпруга й бил сключен на 09.09.1964
г., прекратен със смъртта на съпруга на 18 май 2009г.
Заявено от ищцата, че неизпълнението от страна на сина й на сключения договор, я
мотивирало да поиска чрез упълномощения от нея адвокат развалянето на сключения по
нотариален ред с гореописания нотариален акт Договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на половината /1/2 идеална част/ от
този имот, която да се върне в патримониума на ищцата.
Искането с което е сезиран съда е : да бъде постановено Решение по силата на което
да бъде развален сключения на ***г. пред нотариус Ж. К. - нот. с рег. № *** на НК и район
на действие Районен съд Варна Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка , обективиран в нотариален акт *** , *** , рег. № *** ,
дело *** г., акт вписан в АВ СВ с вх . рег. № *** г. под номер на *** , ******, д.№ ***,
поради неизпълнението му от ответника по отношение на 1/2 идеална част от прехвърлените
с договора имоти:
ПИ с идентификатор *** с площ от 1001 кв.м. , по КК КР, с административен адрес
село ***, община *** при съседи: от север, североизток и югоизток - улици; от запад: ПИ с
идентификатор ***, и от югозапад: ПИ с идентификатор ***,
построена в същия имот жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***.1 със
застроена площ от 65 кв.м ;
построена в същия имот стопанска постройка - означена на скицата като „ постройка
допълващо застрояване „ с идентификатор ***.2 и застроена площ от 56 кв.м . и подобрения,
които да се върнат в собственост на ищцата.
Ищцата моли и да й се присъдят разноските по водене на настоящето дело - съдебни
и за адвокатски хонорар.
В подкрепа на изложеното по -горе и на искането си ищцата е обективирала
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
С. Т. от ВАК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: *** е изразил следното
становище по предявения от ищцата иск:
На първо място ответникът сочи, че производството по делото е образувано по
предявен от Т. Г. С. против В. С. Й. конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от
ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот.акт. ***, *** , рег. № ***, дело № *** г. на нотариус
Ж. К., с който ищцата и нейният съпруг прехвърлили на ответника, срещу задължението на
последния да поеме издръжката и гледането им, лично или чрез трето лице, като им
3
осигурява спокоен и нормален живот, какъвто са водели досега, докато прехвърлителите са
живи, следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор № *** с площ от 1001 кв.м. по
КККР на С. ***, с административен адрес: с. ***, ***, при съседи: от север, североизток и
югоизток - улици; от запад - ПИ № ***, и от югозапад ПИ № ***.; построената в
гореописания поземлен имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.1, със
застроена площ от 65 кв.м.; построената в същия имот постройка на допълващото
застрояване с идентификатор № ***.2 и застроена площ от 56 кв.м. Отправен бил и петитум
за развалянето на договора до размер на една втора ид.част от посочените по - горе
недвижими имоти, поради смъртта на една от страните по договора -С. С. и липса на
наведени твърдения, че задълженията по договора не били изпълнявани от приобретателя и
по отношение на тази страна приживе.Искът , сочи ответникът чрез адв.Св.Т., че е основан
на твърдения, че след смъртта на С. С. през 2009 г., ответникът В. Й. не полагал никакви
грижи за своята майка Т. С.. Живеел отделно от нея в друга постройка в същото дворно
място. Няколкократно й нанасял побой. Тя била в тежко здравословно състояние и имала
повишени потребности в сравнение с момента на сключване на договора. В ползваната и
обитавана от нея къща за нея се грижели чужди хора, а не собственият й син. С
допълнителна молба се уточнявало, че начинът на живот на Т. и С. С.и към датата на
сключване на договора е бил спокоен, какъвто може да бъде животът на двама пенсионери,
водещи нормален живот, съобразен с тяхната възраст и здравословно състояние. Изрично се
признавало, че договорът е бил изпълняван от В. Й., докато С. С. е бил жив.
При наведените фактически твърдения ответникът намира исковата молба за редовна,
а предявеният иск за допустим.
Ответникът оспорва иска изцяло, като неоснователен.
Ответникът оспорва изцяло всички фактически твърдения, съставляващи
основанието на предявения иск, и по - конкретно и изрично твърденията, че: след 2009 г. не
издържа и не полага грижа за майка си Т. С.; че няколкократно й е нанасял побой; че чужди
хора се грижат за нея в постройката, която обитава; че състоянието й, а от там и нуждите й
от грижа и издръжка, са променени коренно след 2009 г., което налагало по-интензивна
грижа от страна на ответника, в сравнение отпреди.
Ответникът не оспорва твърдението, че до 2009 г. задълженията по договора са били
изпълнявани изцяло и в пълен обем по отношение и на двамата прехвърлители, поради
което моли това обстоятелство да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
процеса.
В отговора на искова молба от своя страна, ответникът е изложил следните
фактически твърдения:
а/. На 08. 03. 2007 г. с договор по нот.акт. ***, ***, рег. № ***, дело № *** г. на
нотариус Ж. К., Т. и С. С.и прехвърлили на сина си В. С. Й. процесните недвижими имоти
срещу задължението на последния да поеме издръжката и гледането им, лично или чрез
трето лице, като им осигурява спокоен и нормален живот, какъвто са водели досега, докато
прехвърлителите са живи.
4
От сключването на договора за гледане и издръжка на *** г. до настоящия момент,
твърди ответникът В. Й., че той и жената, с която живее на семейни начала - С. Ц., полагали
непрестанни грижи за Т. С.. Давали й ежедневна натурална издръжка, която включвала
осигуряване на прехраната й - закуска, обяд и вечеря. Грижели се С. да има желаните и
предпочитани от нея, и разбира се обичайно необходимите за прехраната й хранителни
продукти, които закупували лично и със свои средства и й ги предоставяли. При нужда й
предоставяли и парични средства. Осигурявали й вестници и списания, които тя четяла.
Закупували и предписаните й лекарства, като съблюдавали да ги приема редовно и в
необходимите дози. Помагали й да поддържа личната си хигиена, реда и чистотата в дома й.
При нужда правели превръзки на краката й, за да предотвратят или ограничат появата на
язви и ерозии вследствие на диабета, от който страдала тя.
В периода на изпълнение на договора, ответникът В. Й. сочи, че направил ремонт на
къщата в с. ***, която Т. С. обитавала цял живот. Подменил дървената и компрометирана
дограма с нова ПВЦ такава, извършил поправки по покрива, измазал и пребоядисал стаите.
Направил всичко това, за да можела майка му да се чувства добре в дома си и да прекарва
спокойно и в уют старините си. Той извършвал и дребните поправки в дома й, когато това
било необходимо.
Ответникът сочи, че е вярно, че в началото на 2021 г. здравословното състояние на Т.
С. се влошило. Било констатирано влошаване на диабета, от който тя страдала, като тя
преминала от перорално лечение към инжекционна терапия с инсулин. Това дало основание
тя да бъде експертно освидетелствана от ТЕЛК с 88 % инвалидност, с приета дата на
инвалидизацита - 20.10.2020 г. Освидетелстването й дало право на лични помощни средства,
за които тя кандидатствала и които получила, въпреки че не била изцяло зависима от тях.
Винаги, когато било необходимо, синът й В. Й. превозвал майка си до гр. Варна с личния си
автомобил за преглед от лекари и експертни комисии във връзка с диагностиката и
лечението на заболяванията й. Последните били диагностицирани и лекувани, а
освидетелстването на ищцата от ТЕЛК станало възможно, само и единствено поради
настойчивостта и съдействието на В. Й. и С. Ц..
Твърди се от ответника още, че въпреки влошаването на диабетната болест на
ищцата, начинът на живот и нуждите на Т. С. не се променили съществено след промяната
на терапията и освидетелстването й с експертно решение на ТЕЛК.
б/. През летните месеци на 2023 г. Т. С., твърди ответника, че започнала да общува с
непознат за ответника много по - млад от нея мъж на име Т..
Ответникът счита, че предявяването на настоящия иск и образуването на делото от
майка му Т. С., било „плод на манипулациите и внушенията на това лице“. Въпросният Т.,
счита ответника, че заблудил майка му, че има чувства към нея, че държи на нея, че желае
двамата да живеят като съпрузи, че ще се грижи за нея. В същото време , завява ответникът,
че Т. не полагал никакви грижи за ищцата, живеел от пенсията й и от натуралната издръжка,
която Й. предоставял на майка си, държал се грубо с нея, блъскал я и я нагрубявал, особено
5
когато злоупотребял с алкохол. Това лице използвало, че съпругът на ищцата вече не е
между живите, за да се сближи с нея. Използвал нейната доверчивост и старческа наивност,
манипулирал я, като единствената му цел, според ответника, била да ползва, а в последствие
и да придобие процесните имоти. Само по този начин ответникът и неговата житейска
спътница, можели да си обяснят постъпката на ищцата Т. С. по образуване на настоящото
дел, въпреки че се грижили за нея всеотдайно последните 16 г.
В. Й. твърди, че той и жената , с която живее на семейни начала - С. Ц. продължават
да дават натурална издръжка на Т. С. и да се грижат за нея и понастоящем. Тази грижа се
изразявала и в информирането на кмета на село *** и компетентните полицейски органи за
влиянието, което непознатият за тях Т. имал върху Т. С. и за неговите домогвания.
В отговора на искова молба са наведени и следните възражения:
а/ Поради изложеното в p. IV, т. 1, б. „а“ ответникът твърди, че изпълнява лично и
чрез трето лице - С. Ц. /така както позволявал и сключеният договор/ изцяло, качествено,
точно и в пълен обем, поетото от него задължение по алеаторния договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, а именно „ да гледа и издържа
прехвърлителката Т.ка Г., докато е жива, лично или чрез трето лице, като й осигури
нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега“.
Предоставените от В. Й. грижи в периода от сключване на договора до настоящия
момент, отв. В.Й. твърди, че са постоянни, непрекъснати, с обем и характер, съответстващи
на здравословното и психическото състояние на прехвърлителката, както и съобразени и
удовлетворяващи изцяло нейните потребности, желания и нужди. Издръжката сочи
ответника, че я предоставя изцяло в натура, давала се ежедневно и в цялост, като
обезпечавал и покривал всички нужди на С. от храна, хигиена, облекло, отопление,
лекарства, режийни разходи и др. Затова и ответникът възразява, че няма неизпълнение на
поетите от него задължения по договора за гледане и издръжка и няма основание за
неговото разваляне.
б/ В условията на евентуалност и само ако се установи, че грижите и издръжката в
последните месеци не са в същия обем, каквито са били до запознанството на Т. С. с лицето
Т., то ответникът възразява, че същите продължават да се предоставят в необходимия и
достатъчен обем с оглед уговореното и актуалните нужди на прехвърлителката.
в/ В условията на евентуалност и само ако се установи, че предоставяните грижи след
запознанството на Т. с Т. не са достатъчни предвид нуждите и здравословното състояние на
ищцата, то ответникът възразява на осн. чл. 81, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1 ЗЗД, че това се
дължи на обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина и за които той не отговаря.
Тези обстоятелства сочи ответника, че са: липсата на съдействие от Т. С. за приемане на
грижата и издръжката, както и поведението на трети лица, които препятствали даването на
натуралната издръжка и полагането на фактическата грижа в обема, в който са били
предоставяни в последните 16 години. Затова и ответникът възразява, че като длъжник по
алеаторния договор следва да се освободи от отговорност и от последиците от
неизпълнението на договора, доколкото същото не се дължало на негово виновно поведение
6
и на причина, която можело да му се вмени във вина.
г/ Ответникът възразява, че дори и да има някакво неизпълнение на задълженията по
договора за гледане и издръжка, дължащо се на обстоятелства, които не могат да му се
вменят във вина, то това неизпълнение се явява незначително с оглед интереса на кредитора,
предвид изпълнението на договора в последните близо 16 години изцяло и в пълен обем,
поради което договорът не подлежал на разваляне.
В раздел V: Становище по доказателствените искания на ищцовата страна,
ответникът е изразил становище по доказателствените искания на ищцата и обективирал от
своя страна искане за събиране на доказателства.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от дата 13.05.2024 г.
страните по делото не се явяват, представляват се от надлежно упълномощените им
процесуални представители – адв.Р.Д. за ищцата и адв.Св.Т. за ответника.
Видно от протокол № 2787/13.05.2024 г. /л.118 -119 от делото / - адв.Р.Д. в качество
на процесуален представител на ищцата, моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да бъдат присъдени в полза на ищцата сторените по делото съдебно
–деловодни разноски , съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. В същото о.с.з. ,
обективирано в протокол № 2787/13.05.2024 г., адв.Р.Д. е направил възражение за
прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар съгласно нормата на чл.
78, ал.5 ГПК.
В откритото съдебно заседание от 13.05.2024 г. адв.Св.Т.,в качеството му на
процесуален представител на ответника моли съда да отхвърли предявения по делото иск
като неоснователен и недоказан и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените
разноски по делото ,съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В рамките на предоставения от съда срок,процесуалните представители на страните
са депозирали на 16.05.2024 г. писмени бележки от адв.Р.Д. и на 27.05.2024г. писмена
защита от адв.Св.Т..
СЪДЪТ , след запознаване със становищата и възраженията на страните, на база
събраните по делото доказателства, приложимия закон, нормите на чл.235 и чл.236 ГПК,
приема за установено и доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното :
Районен съд Варна е сезиран с искова молба, предявена в съда на дата 11.09.2023 г. от
ищцата Т. Г. С., ЕГН ********** против ответника В. С. Й., ЕГН ********** / син на
ищцата/ с искане за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка до размер от една втора идеална част от недвижимите
имоти , т.е. частта която ищцата твърди че притежава след прекратяването на СИО след
смъртта на съпруга й , прехвърлител по договора, поради неизпълнение на задължението на
ответника по договора спрямо ищцата и на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД.
С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е квалифицирал
предявения от Т. С. против В. С. иск с правно основание чл.87, ал. ЗЗД, с предмет
разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
7
гледане от *** г. за 1/2 идеална част от предмета на договора, така както е описан в
последната уточнителна молба.
По така предявения иск, с посочена правна квалификация, съобразно разпоредбата на
чл. 146, ал. 1, т.5 от ГПК и чл. 154 ГПК, съдът е разпределил с доклада по делото
доказателствената тежест между страните както следва: Съгласно общото правило за
разпределяне на доказателствена тежест възведено в нормата на чл.154 ГПК, съдът е указал
на двете страни по спора, че всяка страна следва да установи и докаже фактите и
обстоятелствата от които черпи за себе си положителни права.За да разпрели правилно
тежестта на доказване между страните, съдът е обявил на страните , че се придържа към
създадената трайна съдебна практика на касационната инстанция , в частност Решение №
284 от 01.10.2014 година, постановено от ВКС, Четвърто гражданско отделение, със съдия-
докладчик Маргарита Г. постановено по гр.д.№№ 1892 по описа за 2014 година, по реда на
чл.290 - 293 ГПК, препращащо към константна практика на ВКС, а именно : обективирана в
решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, III г.о., решение №363/
26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС, III г.о., решение №165/01.03.2010г. по гр.д.
№71/2009г. ВКС, III г.о., решение №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/ 2010г. ВКС, III г.о., ТР№
96/66г. на ОСГК, досежно въпросите : как, кога и в какъв обем следва да се престира
издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна
издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му; за последиците при неприемане
от страна на кредитора на изпълнението по такъв договор и за задължението на длъжника
при неоказано съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен
еквивалент.
Съдът е указал на страните, че по предявения иск с искане да бъде развален
алеаторния договор до размера на притежавана от ищцата квота от вещното право на
собственост върху процесния недвижим имот, ищцата следва да установи и докаже, че тя на
*** г. по време на брака си със съпруга си С. С. от една страна и от друга - ответника са
сключили договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението на ответника
като насрещна престация да се грижи и издържат прехвърлителите. В тежест на ищцата е
било възложено да установи, че тя лично е изпълнила пълно и точно задълженията си по
договора - прехвърлянето на имота /квотата й от една втора идеална част - част която е
имала по време на брака си със съпруга й Ст.С. и която е била бездялова до откриване на
наследството на Ст.С., а след неговата смърт се е трансформирала в дялова една втора
идеална част - от прекратена СИО/.
В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже точното изпълнение
на поетите задължения, а именно, че кредитора / прехвърлителката и ищца/ е получила
желаните от нея грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън
договорения обем. Изрично съдът е указал на ответника, че дължимата престация по своя
характер е единна и неделима, дори и при множество длъжници /ТР№6/2012г. ОСГК/; че
при договора за издръжка и гледане задължението на приобретателя има продължително
изпълнение, а когато по изключение бъде трансформирано в неговата парична
8
равностойност - то е периодично. Ето защо съдът е възложил в тежест на ответника да
установи и докаже пълното и точно изпълнение на задължението си за гледане и издръжка
на прехвърлителката от сключване на договора до момента.
При наведените от ответника в срока по чл.131 ГПК възражения, че кредиторът не е
оказвал необходимото съдействие, съдът е обявил на страните , че за длъжника възниква
само правото да трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен
еквивалент, но не и да се освободи от даване на престация. Нещо повече, за да е изправна
страна, длъжникът трябва да продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака
решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не
може да остане неудовлетворена. В тежест на ответника /в условията на евентуалност /
съдът е възложил да ангажира доказателства, от които да се опровергаят твърденията на
ищцата, че е преустановил напълно изпълнението на поетото задължение за издръжка и
гледане на ищцата, както и възраженията си за отказ на прехвълителката да приеме
изпълнение в натура и /или че е извършвал парична престация.В тежест на ответника е било
възложено с доклада по делото и да установи и докаже още, че неизпълнение на договора
след сключването му не е съществено, както и че е предоставили гледане и издръжка в
уговорения обем, необходим да осигури спокойното и нормално съществуване на
прехвърлителката.
При така разпределената тежест на доказване , изразените взаимоизключващи се
становища на страните, спорният по делото въпрос , който следва да бъде разрешен от съда,
се свежда до това изпълнен ли е фактическия състав на нормата на чл. 87, ал.3 ЗЗД, налице
ли е съществено неизпълнение на задължението на ответника към неговата майка и ищца за
издръжка и гледане,налице ли е забава на кредитора .
Спор между ищцата и ответника относно факта на сключване на алеаторния договор,
страните по алеаторния договор, предмета на договора и родствената връзка между ищцата
и ответника – липсва.
Страните по делото не спорят, че само те двамата са единствените лица, притежаващи
активна и пасивна процесуална легитимация по предявения иск , така както е заявен/само за
една втора ид.ч. /, т.к. ищцата е вдовица , а ответникът - разведен.
Спорът между ищцата и ответника се свежда основно до това полагал ли е
дължимите грижи и предоставял ли е издръжка ответника на майка си по сключения
помежду им договор или не .
За доказване на фактическите си твърдения, ищцата е ангажирала писмени
доказателства, приобщени по делото по надлежния ред, а именно заверени за вярност с
оригинала копия на : нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане ***, ***, рег. № ***, дело № *** г.; препис извлечение от акт за смърт
№ *** г.; етапна епикриза от 21.01.2021 г. към лист № 000198 от *** ; етапна епикриза от
20.01.2021 г. от *** ЕООД ; 3 бр. приемо-предавателен протокол от 14.11.2022 г.; Експертно
решение № 0243 от зас. № 012/28.01.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания
към *** ръководство за употреба на комбиниран тоалетен стол Mobilux; нотариален акт за
9
покупка на недвижим имот чрез Общинския народен съвет ***, том ***, дело № *** г.;
скица № 15-1076700-10.10.2023 г. на сграда с идентификатор ***.2 (оригинал); скица № 15-
1076725-10.10.2023 г. на сграда с идентификатор ***.3 (оригинал); скица № 15-1076636-
10.10.2023 г. на поземлен имот с идентификатор *** (оригинал); скица № 15-1076671-
10.10.2023 г. на сграда с идентификатор ***.1 (оригинал); акт за женитба № *** г.; договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2006 г.; удостоверение изх.№
**********/02.10.2023 г. за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ
(оригинал).
Анализирани в съвкупност и поотделно писмените доказателства ангажирани от
ищцата, обуславят извод, че твърденията на ищцата свързани с придобиване и прехвърляне
на правото на собственост върху имотите предмет на алеторния договор са напълно
доказани .
От приобщеното по делото на лист 7 –ми заверено за вярност с оригинала копие на
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
***, т.I , рег.№ ***, дело *** г. , вписан в АВ СВ под № *** от *** г. , акт *** , т.X***, д.№
*** , се установява, че на *** г. в град Варна, пред нотариус Ж. К., нотариус с район на
действие района на Районен съд Варна , вписан в регистъра на Нотариалната камара под
номер ***, са се явили от една страна прехвърлителите : С. Й. С., ЕГН ********** и Т. Г.
С.,ЕГН ********** и от друга приобретателят В. С. Й.,ЕГН ********** , заявили пред
нотариуса , че сключват следния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка :
С. Й. С. и Т. Г. С. прехвърлят на В. С. Й. следния свой собствен недвижим имот , а
именно : ДВОРНО МЯСТО с пространство 1025.15 /хиляда двадесет и пет цяло и
петнадесет стотни / квадратни метра, находящо се в с.***, община ***, обл.Варна,
съставляващо урегулиран поземлен имот *** / п*** / в квартал *** /*** / по подробния
устройствен план на с.***, при граници :север – улица, североизток – улица , югоизток –
улица, югозапад – урегулиран поземлен имот *** и запад урегулиран поземлен имот *** ,
заедно с построената в същото дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, състояща
се от две стаи , кухня , коридор и маза , стопански постройки и подобрения , ведно с всички
трайни насаждения и права за имота, срещу задължението на В. С. Й. да поеме издръжката и
гледането на С. Й. С. и Т. Г. С. , лично или чрез трето лице , като им осигури спокоен и
нормален живот, какъвто са водили до сега, докато прехвърлителите са живи.
Съгласно раздел II от същия договор прехвърлителите С. Й. С. и Т. Г. С. си запазват
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота , предмет на договора,
което право ще се упражнява в пълен обем и от преживелия съпруг .В същия договор,
обективиран в надлежната нотариална форма е вписана данъчната оценка на прехвърляния
имот 1 822.50 лв. и посочени в т.1 – 6 представените документи, удостоверяващи правото на
собственост на прехвърлителите и изпълнението на особените изисквания на закона :
нотариален акт *** , т. *** , д. № *** г., договор за покупко – продажба от 21.12.2006 г. на
Община ***, вписан в СВ Варна АВ към МП под номер *** , т. I на *** г., скица
10
28/19.1.2007 г. издадена от Община ***, удостоверение за данъчна оценка № ********** от
22.02.2007 г. на Община ***, Декларации и доказателства за платен местен данък .
Видно е от завереното за вярност с оригинала копие на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, че носи и подписите на
прехвърлителите и приобретател , на нотариус и печат на нотариуса и че е извършено
надлежно вписване в АВ СВ .
Приобщените по делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за
покупка на недвижим имот чрез Общински съвет ***, том ***, дело № *** г. /л. 24 – ти / и
Договор за покупко – продажба от 21.12.2006 г. на Община ***, вписан в СВ Варна АВ към
МП под номер *** , т. I на ***г. /л. 44 – 46/ доказват правата на собственост на прехвърлите
по алеаторния договор от *** г. върху недвижимите имоти предмет на прехвърлителната
сделка и придобивните основания .
Представените от ответника и приобщени на л. 83 – 85 заверени копия на
уведомително писмо изготвено от Кмета на Община *** на 1.12.2006 г. , адресирано до С.
Й. С. ведно със Заповед № 880/29.11.2006 г. издадена от Кмета на Община *** доказва
твърденията и на ищцата и на ответника , че С. С. е придобил правото на собственост върху
УПИ *** в кв. *** по плана на с.*** с площ от 1025.15 кв. м , който имот е бил общинска
собственост, след определянето на Ст.С. за купувач и плащането на посочената в заповедта
от 29.11.2006 г. сума , послужило и за последващо съставяне на Договора за покупко –
продажба от 21.12.2006 г. на Община ***, вписан в СВ Варна АВ към МП под номер *** , т.
I на ***г.
Доказани по делото са твърденията на ищцата , че имотите вписани в алеаторния
договор от *** г. са придобити по време на брака на ищца със съпруга й С. Й. С., както и
твърдението и на ищцата и на ответника, че С. С. е починал.
От приложеното по делото на л.43 – ти в заверено копие извлечение от регистъра на
населението се констатира, че на дата 09.09.1964 г. С. и Т. С.и са сключили граждански брак
в гр.Д.град , община Д.град , окръг ***, като е бил съставен акт за женитба № 248 . Видно от
вписването в регистъра на населението – бракът е прекратен на 18.05.2009 г. поради
настъпила смърт на съпруга С. Й. С. / на осн. чл.44 , ал.1 от СК /.
Приобщеното на л. 8 – ми заверено копие на препис – извлечение от акт за смърт
доказва факта, че С. Й. С. е починал на 18.05.2009 г. в МБАЛ „*** „ - Варна , с посочена
причина за смъртта :„ мозъчен оток декомпресирана дихателна недостатъчност ХОББ в
обостряне „ .
Въз основа на приобщените на л. 8 и чл. 43 писмени доказателства се извежда извод,
че ищцата е била в брак със съпруга й С. С. от датата на сключване на брака 09.09.1964 г. до
смъртта на съпруга й – 18.05.2009 г. Тези обективни факти , надлежно доказани чрез
писмени доказателства не се оспорват от страните .
Не се спори по делото, а и от представените в оригинал скици по е видно, че
недвижимите вещи, предмет на разпоредителната сделка от *** г.съответстват на имоти :
11
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.*** , одобрени със Заповед № РД –
18-16/25.02.2015 г. на ИД на АГКК , с адрес на поземления имот с.*** , *** ,с площ 1001
кв.м , предназначение на територията :урбанизирана , начин на трайно ползване : ниско
застрояване /до 10 м./ , при граници : имоти с ид. №, № ***, ***, *** , ***, с номер по
предходен план *** , квартал *** ,*** /л. 37/;
жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***.1 по КККР на с.*** , одобрени
със Заповед № РД – 18-16/25.02.2015 г. на ИД на АГКК , с адрес на сградата : с.*** , *** ,
разположена в имот с ид.№ *** , със застроена площ 65 кв.м , етажи 1 , с предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна , без номер по предходен план и стар идентификатор. /л.39/.
постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.2 по КККР на с.*** ,
одобрени със Заповед № РД – 18-16/25.02.2015 г. на ИД на АГКК , с адрес на постройката :
с.*** , *** , разположена в имот с ид.№ *** , със застроена площ 56 кв.м , етажи 1 , с
предназначение : постройка на допълващо застрояване, без номер по предходен план и стар
идентификатор. /л.35/.
На приобщената по делото на л. 36 – ти в оригинал скица на постройка на допълващо
застрояване - имот с ид. № ***.3 е отразена ***, построена в същия поземлен имот, със
застроена площ на постройката 16 кв.м , за която ищцата твърди, че е построена и ползвана
от ответника, а ответникът не е оспорил това твърдение . Постройката отразена на скицата
на л. 36-ти не се твърди да е била предмет на алеаторния договор и не е и предмет на иска.
По делото липсва спор и затова, че ищцата не е в добро здравословно състояние.
Представените от ищцата и приобщени по делото на л. 9 – 15 писмени доказателства
: заверени за вярност с оригинала копия от етапна епикриза от 21.01.2021 г. към лист №
000198 от *** ; етапна епикриза от 20.01.2021 г. от *** ЕООД ; 3 бр. приемо-предавателен
протокол от 14.11.2022 г.; Експертно решение № 0243 от зас. № 012/28.01.2021 г. на Втори
състав на ТЕЛК Общи заболявания към *** ръководство за употреба на комбиниран
тоалетен стол Mobilux , свидетелстват за влошено здравословно състояние на ищцата Т. С. и
датата на инвалидизацията й .
Безспорно е доказано , че ищцата Т. С. въз основа на ЕР на ТЕЛК издадено от МБАЛ
„*** „ АД на 28.01.2021 г., е със 88 % степен на увреждане , пожизнено определена степен
на нетрудоспособност , с начална дата на инвалидизацията 20.10.2020 г. Водещата диагноза
поради която на ищцата е определен посочения процент нетрудоспособност е вписана в т.
13 от ЕР на ТЕЛК – неинсулинов зависим диабет . В т. 13.1. на ЕР на ТЕЛК от 2021 г. са
изброени и данните за други заболявания от които страда Т.С., общо заболяване , както
следва : ЗД II интз. на инсулиново лечение, диабетна полиневропатия на ДК , ИБС
СТАБИЛНА АП II ФК, ИМ в хрон.ст., преден без ST елевация м. 03.2018 т., КА трисъдова
коронарна болест, състояние след ПТСА и стенотове на ЛАД и РЦХ , ХБ III ст.умер.ст , СФ ,
ХС , псевдофакия и вторична катаркта на ЛО , почти зряла карата на ДО „Вписаните данни
в цитираното ЕР на ТЕЛК , обосноват извод, че ищцата е с трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза неинсулиново зависими диабет, с придружаващи
12
заболявания – диабетна полиневропатия на долни крайници, със сърдечни заболявания и
поставени стентове на сърцето, с увредено зрение. Обективното състояние на ищцата е
отразено към 21.01.2021 г. и 20.01.2021 г. в приобщените на л. 9 и 10 етапни епикризи,
издадени на ищцата от лекари ендокринолог и невролог, с вписано предписание за
медикаментозно лечение .
Приобщените на л. 11, 12 е 15 заверени копия от приемо - предавателни протоколи с
дата 14.11.2022 , 14.11.2022 г. и гаранционна карта от 14.11.2022 г.доказват твърдението на
ищцата, че е получила, след съответното одобрение ПСПСМИ : рингови инвалидни
колички, с чужда помощ с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и/ или др. и
ходилки/проходилки .
Изброените по-горе писмени доказателства определено свидетелстват затова, че
ищцата не само, че е възрастна, но и здравословно състояние не може да бъде определено
като друго освен влошено, влошаващо се в периода от 2020 – 2022 г., обективно описано в
ЕР на ТЕЛК и етапните епикризи , изискващо постоянно и непрекъснато лечение .
По делото както бе посочено и по-горе не само ищцата, но и ответникът е ангажирал
писмени доказателства.
Ответникът е представил в срока по чл.131 ГПК приобщените по делото на листи 82
– ри в заверено копие Декларация и на лист 86 и 87 също в заверено копие договори за
изработка от дата 20.04.2021 г. и 11.05.2021 г. ведно със спецификация към договор. От
приобщената на лист 82 – ри Декларация с нотариална заверка на подпис от *** г. , с рег. №
*** по описа на нотариус Ж.К. , се удостоверява факт, който е пряко ирелевантен към спора
по делото . С цитираната декларация С. С. и Т. С. са декларирали , че синът йм В. Й. е
заплатил 10720 лв./ десет хиляди седемстотин и двадесет лева / представляващи пълния
размер на разноските и цената на закупения на тяхно име недвижим имот , представляващ
ДВОРНО МЯСТО с пространство 1025.15 кв.м в с. *** , община ***, обл.Варна ,
съставляващо *** – *** в кв.*** по подробния устройствен план на с.*** .
Приобщените на л. 86 и 87 копия от договор за изработка доказват твърденията на
ответника , че през м. 04 и м. 05.2021 г. е възложил извършването на подмяна на дограма в
имота в с.*** срещу цена 553 и 1290 лв.
По делото, освен писмените доказателства са ангажирани и гласни доказателства чрез
разпита на водените от двете страни свидетели.Водените от страните свидетели са
разпитани пред съда в откритото съдебно заседание на 23.02.2024 г. /л. 93 – 99 / .
В показанията си свид.Т. Т. /роден 1956 г. / заявява пред съда следното: „ Познавам Т.
, аз съм работил с големия й син, яли сме и сме пили с него –с Й. . В. имаше по-голям брат ,
той почина преди три години „ . (Още в началото на разпита на св.Т. ,след така изложеното,
на зададен към свидетеля от съда въпрос, ищцата е прекъснала свидетеля , обяснявайки , че
ответникът е малкия й син. По време на разпита на св.Т.,а и след разпита му , съдът е
отправял забележки и към ищцата и към свидетеля да спазват реда в залата , като по време
на разпита на св.Св.Ц., св.Т. е напуснал залата, а в 17:35 ч. съдът е отстранил ищцата от
13
залата ).
От показанията на св.Т., по същество твърди, че ответникът не се грижи за нищо ,
постоянно вдига скандали / гюрултии/псувал, правел боища , чупел столовете и лампите на
майка си Т. и Т. и Т. викали полиция . Св.Т. сочи, че един ден него като го нямало , В.
разбил носа на Т. и я заключил вратата й за не можело да отиде при кмета да се оплаче. На
подобни агресивни действия от ответника към ищцата била свидетел и сестрата на ищцата .
Според свидетелят Т. ищцата плащала на ответника 100 -120 лева ток , по 100 лева , а
В. трябвало да се грижи за нея.Т.,обяснява свидетеля, че взимала пенсия 500-600 лв. и 75
социални. Именно поради поведението на ответника и описания от свидетеля циничен
речник на В.Й., дразненето и тормоза оказван от ответника В.Й. спрямо ищцата, обяснява
св.Т. довело до това свидетелят и ищцата да живеят заедно. Св.Т. твърди, че от есента на
2023 г. живее заедно с
Св. Т. е пояснил, че е живял в къщата на ищцата около пет месеца, като през този
период свидетелят не плащал нищо, Т. плащала тока , но той носел храна, а В. /ответникът /
вземал социалните за майка си и ищцата и ответника си делели сметката за ток . Докато
св.Т. живеел при ищцата , ответникът носел храна на ищцата само за бог да прости, а жената
с която живеел ответника на месеца по един два пъти правела мекици , пържела филии
,които ответникът носел на майка си. Причината поради която свидетелят и ищцата
заживели във фургон в лозята , през м. август на 2023 г., била че в дома на ищцата отишли
полицаи и казали на свидетеля Т. да напусне, понеже къщата била на В. , но Т. нямала
никакъв документ и се разплакала като разбрала, че свидетеля ще си отиде и тогава той й
предложил да тръгне с него , за да не я бие сина й В. . Така свидетелят и ищцата заживели
заедно във въпросния фургон , който бил в лозето на сина на свидетеля . Във фургона имало
печка и котлон и ток , а вода ползвали от кладенец, във външна мивка в която миели чинии .
Според изложеното от св.Т. ищцата е трудно подвижна и болна , пиела по пет- шест
хапчета на ден, а за сина й и ответник излага предположения, че е „ наркоман или алкохолик
„ понеже втори път му взимали книжката .
На последно място св.Т. не отрича пред съда ,че той намерил адвокат на Т. за делото,
а Т. платила с парите от земите, които продала. Същият свидетел твърди , че има интимна
връзка с Т., сочи че той е на 67 г. а тя на 78 или 79 , както и че единственият човек грижещ
се за нея изцяло .
Вторият воден от ищцата свидетел Д. Ц. /род. *** г./ заявява пред съда ,че е сестра на
ищцата Т. .
Свидетелката Д. Ц. потвърждава изложеното от св.Т., че сестра й Т. и св.Т. живеят
във фургон в лозята на с.*** считано от месец август 2023 г. Същата свидетелка обяснява, че
има собствено жилище в с. ***, община *** и поне четири пет пъти в годината ходела при
сестра си Т. в.*** . В показанията си сестрата на ищцата обяснява кога къде са живели Т. и
съпруга й с децата им, сочи че по-големият син на Т. - Д. починал преди две три години ,
бил невероятно добър човек, починал преди две години. Д. като се разболял , твърди св.Ц. ,
14
вече не можел да се грижи за себе си , и от тогова в имота в с.*** при него се събирали
приятели да се черпят и да си говорят и единия от тях бил Т. . След смъртта на по-големия
син на Т.- Й. /Д. / , твърди свидетелката , че Т. /св.Т. / живял в къщата и в село *** до м.
август 2023 г.
Свидетелката заявява пред съда,че сестра й Т. била подложена на тормоз , ходела по
хората в селото да спи поне месец преди насилствено да я накарат да припише имота на сина
си В. . Всички тези данни свидетелката излага като обяснява, че поддържа връзка с сестра си
и знаела , че В. на няколко пъти казвал, че иска къщата да я направи за гости , макар че си
бил изградил своя къща в същия двор , на 10 метра , без никой да му пречи . Св.Ц. твърди,
че на място в с.*** непрекъснато ходели или полицаи или линейка, полицаите ходели да
видят за какво става на въпрос, но нямало „ черно на бяло „ жалба , после си отивали, а Т.
припадала , имала тежък диабет, стендове на сърцето ,налагало се в дома да й слагат
инжекции като и прилошее или да я отведат в болница , което свидетелката намира за
нечовешко . Твърди се от св.Ц., че претенциите на ответника към къщата на Т. били от доста
години поне пет –шест, а през м.август 2023 г. след като полицаите изгонили Т. от къщата на
Т. , Т. се разплакала и тръгнала с него и заживели във фургона.Всичко това според
свидетелката било заради агресивното поведение на сина на Т. –В. , той бил и с голямо
самочувствие и искал всичко да става на неговото .
Твърди се от сестрата на ищцата, че В. не се грижи за нея , но не отрича , че някога е
правил това , дори едната операция на окото й бил поел , но от около пет-шест години
отношението му било нечовешко към майка му . Така пояснява свидетелката, есента на 2023
г. Т. и приятеля и Т. отишли с влака на гости в селото на св.Ц. и се разбрало , че имотът е
приписан на ответника. В него момент свидетелката видяла сестра си в неугледно състояние
и със сърбящи обриви и се погрижила за хигиената и здравето на Т., като поръчала на св.Т.
като се върнат в *** да я заведе на лекар . Свидетелката Ц. обяснява предприетите от нея
действия за да разбере каква сделка е била сключена навремето между сестра й и покойния
съпруг на последната с ответника, научила че сделката не е дарение а договор за гледане и
издръжка и че Т. има правото да живее в имота а В. трябвало да се грижи за нея.Това обаче
не било така. В. и жената с която живеел от около 2 г. ,действително полагали грижи да
водят Т. на очен лекар, на операция на окото , вероятно и на ТЕЛК, но операцията Т. я
платила .Долу горе от 2022 г.според св.Ц., Т. и Т. заживели заедно , като се издържали от
пенсиите които получават и социалния патронаж за Т.. Във фургона в който живеели Т. и Т.
, нямало нищо, после сложили волтажи и като имало слънце имало и ток, а вода нямало
прекарана, носели от някъде. Социалните носели храна на Т., а Т. сама си купувала дърва. В
края на показанията си свидетелката сочи, че сестра й Т. е във влошено здравословно
състояние, с диабет, с катаракта , с паркинсон и само Т. се грижел за нея .
Воденият от ответника свидетел С. Ц. / родена ***./ сочи пред съда, че живее на
семейни начала с ответника от 2016 г., в с.*** , на *** , там имало двор с къща и отделно
пристройки . В къщата живеела Т. , а В. и свидетелката живеели отделно, в пристройка в
двора . От ответника свидетелката Ц. знаела, че родителите му му прехвърлили тази къща и
15
двор срещу гледане и издръжка. Естествено, заявява свидетелката Ц., че В. полагал грижи за
майка си, както и дограми сменял , а свидетелката му помагала- готвела и носела храна
долу, сутрин правела закуска .
На конкретно поставени въпроси от адв.Св.Т., след прекъсване на разпита първо от
ищцата , а след това и от св.Т., св.Ц. е отговорила , че всеки ден тя носела закуска, обяд и
вечеря на Т. , взимали Т. при тях за да се изкъпе, помагали й , като дори В. пригодил един
стол за да може Т. да ползва банята и св.Ц. да я къпе с душа, а когато имало нужда двамата
поддържали и къщата на Т.. В тази част от разпита на св.Ц. ищцата е прекъснала
свидетелката с репликите : „ Теб те мързи да се наведеш ! Ще ме къпе , ще ме гледа ! „,
след което съдът е отстранил ищцата от залага .
В останалата част от показанията дадени от св.Ц. водената от ответника свидетелка
описва здравословните проблеми, които ищцата е имала още 2018-2019 г. и с очите и с
кръвната захар, ходенето на ищцата по лекари, водена от ответника В. и от свидетелката,
предприетите от двамата действия за освидетелстването на ищцата от ТЕЛК и снабдяването
й с помощни средства за придвижване и движение / санитарен стол и проходилка / ,
допълнително и летни и зимни обувки и слагане на вече инжекционен инсулин от двамата.
Твърди се от св.Ц. , че през цялото време тя и ответника водели Т. по изброените
институции / болници ,клиники, лаборатории , ТЕЛК/ , но от година , година и половина,
откакто взели книжката на ответника той нямал кола .
Твърди се от св.Ц., че Т. е много труден характер, но винаги за празници я викали при
тях, носели и цвете, подаръче .От м. септември или октомври , 2023 г. след като кварталния
отишъл на място и казал, че има жалба срещу В. от Т. и Т. , за което свидетелката не знаела,
обяснява свидетелката , че Т. не живее в дома си. Тогава кварталният говорил с Т. , Т. се
ядосал, събрал си багажа и тръгнал да си ходи, а Т. взела количката за разходка с две торби
и, едва едва вървяла след него, заявявайки че се маха . От тогова Т. и Т. живеели във фургон
в северната страна на селото, но въпреки че свидетелката и ответника се молели на баба Т.
да се прибере и подали жалба до кварталния в *** и помолили кмета на селото да я
приберат, баба Т. останала във фургона при Т.. Т. сочи свидетелката ,че бил приятел на
брата на В. и се събирали да пият алкохол, на което ответникът много се дразнел, карал им
се и ги гонел, но това било докато починал брата на ответника на 7.8.2022 г. След тази дата
Т. започнал да остава в къщата при Т. , а св.Ц. почнала да приготвя повече храна за да има и
за Т., а и за С. – сина на Т., който също ходел в къщата , като дори последните имали
претенции каква да бъде храната . За времето в което Т. живеел при Т. , твърди св.Ц. , че Т.
наричал ищцата „ императрица „, императорка „, обръщал се към нея с умалителното Тоте ,
докато се напиел и започвал да я блъска , да я „ такова.. ..нивите си да продаде „ , докато в
един момент вече свидетелката и ответника разбрали , че Т. продала нивите . Именно Т.
разправял в цялото село , че св.Ц. искала да продаде нивите на Т., но свидетелката нямала
никакви претенции нито към нивите , нито към къщата, нищо не искала . От своя страна,
сочи св.Ц., че Т. се хвалела в цяло село ,че с Т. правели много хубав секс, като свидетелката
предполага че Т. и Т. имат интимна връзка .
16
По въпроса за грижите които били полагани за Т., свидетелката твърди, че В. през
2017 г. сменил цялата дограма на къщата, още 2016-17 сложил климатик, сменил и две от
вратите, боядисали пода, лепили тапети , за да бъде по-удобно на Т..
Към момента сочи св.Ц., че Т. и Т. живеят заедно във фургона в северната страна на
селото, фургонът бил сив , отпред имало масичка с един навес и пейки. Описанието на
фургона свидетелката е направила като твърди, че е ходила там.Двамата с В. ходели три
пъти в седмицата – понеделник, сряда и петък, да носят на Т. храна, като закачали храната
на мрежата, обграждаща фургона , защото В. имал конфликт с Т. и не искал да го вижда или
да му влиза в двора . Следващия път, когато свидетелката и ответника се връщали , торбата
я нямало и слагали по някой друг лев вътре в торбата , различно или по 70 или по 100 лв., не
всеки път, а на седмица един път . На месец къде около 300 лв. така оставяли свидетелката и
ответника , освен приготвената храна и продукти като кашкавал,сирене , пилешки бутчета и
кайма . В началото на м. 02.2024 г. разказва св.Ц. , че ищцата й се обадила по телефона за да
й се скара, че й ги няма обяда и вечерята, а след като свидетелката й казала ,че е на работа
ищцата й затворила телефона.Това се случило в ден в който и свидетелката и ответника
били на работа и вечерта ответникът щял да ходи да остави на ищцата храна.
В показанията си св.Ц. не отрича, а потвърждава, че храна на ищцата била носена от
социален патронаж докато живеела в къщата, но ищцата не е ядяла. Имало една кофа
поставена до фургона , казали че там я оставяли, а свидетелката и ответника оставяли
храната или парите на мрежата, до фургона .На последно място свидетелката е заявила, че
по сигнал на Т. , не много често, в къщата в с.*** ходела полиция , защото В. правел
забележка на майка си, а тя агресивно почвала да нарежда , да обижда,той се ядосвал ,
почвал да й вика и тя веднага вземала телефона и се обаждала на полицията.
В проведеното о.с.з. от 23.02.2024 г. е разпитан и воденият от ответника свидетел Г.
Г. /род. *** г./ без дела или родствени отношения със страните.
Св.Г. заявява пред съда, че познава ответника В. Й., т.к. са колеги от 1991 г., знае, че
ответникът живее в с.*** на *** .
Свидетелят Г., за разлика от всички други свидетели , твърди че нито е чувал нито е
виждал полиция да посещава имота в ***.Според свидетеля майката на ответника леля Т. е
добра жена, но преди да бъде разпитан го гледала така, сякаш не могла да го познае.
От показанията на св.Г. става ясно, че той и В. след работа са ходели до аптека за да
взима В. лекарства за майка си. Това свидетелят знаел и видял , т.к. и той бил хипертоник и
имал здравна книжка и лекарствата били взимани и купувани за Т. от сина й В. . Докато Т.
живеела в имота в село *** сочи св. Г., че синът й В. правил ремонт в къщата сменяли
дограма , като свидетелят лично взел участие при смяната на дограмата и обръщане на
прозорците .Същият свидетел сочи ,че не може с точност да каже кога ответникът е купувал
лекарства за майка си, но счита че е било около 2018 , 2019 г., твърди че В. ходил при майка
си в болницата, но не знае кога, а за последно преди две години посетил имота в ***.В края
на показанията си св. Г. е заявил, че не знае Т. да има някакви спорове със сина си В., но от
17
В. разбрал, че сега Т. живеела в някакъв фургон на края на селото, в лозята ,с някакъв
бездомник , нямало къде да спи, на някакъв фургон без ток, без вода , а и мястото не било на
въпросния човек.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
За да бъде уважен предявеният конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, в тежест на
ищцата бе да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване учредената
между страните облигационна връзка по силата на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане от *** г. и своите нужди, а в тежест на
ответника-приобретател бе да докаже пълното и точно изпълнение на задълженията му, т. е.
такова, което съответства на нуждите на прехвърлителката .
В настоящото исково производство по несъмнен начин е установено , че страните в
производството са и страни по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, сключен в нотариална форма на *** г., по силата на който е
прехвърлен от съпрузите Т. и С. С.и на приобретателя В. Й. собствения йм недвижим имот,
описан в нотариалния акт *** д. *** /л.7/ състоящ се от дворно място с площ от 1025.15 кв.м
, съставляващо *** *** в кв. *** по плана на с.*** , ведно с построената в дворното място
жилищна сграда на един етаж, състояща се от кухня , коридор, маза , стопански постройки и
подобрения ведно със всички трайни насаждения и права за имота , срещу задължението на
приобретателя да поеме издръжката и гледането на С. С. и Т. С. , лично или чрез трето лице
, като им осигурява спокоен и нормален живот, какъвто са водели и докато са живи
прехвърлителите. При сключване на договора прехвърлителите са си запазили пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване върху целия имот, предмет на договора, което
право страните са приели да се упражнява в пълен обем и от преживелия съпруг.
С представения по делото в заверено копие на договор от *** г. безспорно е доказано
твърдението на ищцата, че има качество прехвърлител на недвижим имот , а ответникът е
поел задължението да се грижи и да я издържа докато е жива.
С оглед установеното и доказано основно правно релевантно твърдение за
възникване на надлежна договорна връзка между ищцата и ответника, съдът намира за
нужно на първо място да посочи, че договорът за прехвърляне на имущество срещу
издръжка и гледане по своята правна характеристика освен, че е двустранен, възмезден,
консенсуален е ненаименован договор, т. е. не е нормативно регламентиран посредством
правни норми, ситуирани в действащи нормативни актове. Отделно, същият е и алеаторен, т.
е. съдържа неопределеност на имуществената престация на едната или и на двете страни
към момента на постигане на съгласие. Чл. 6 ЗЗД от 1892 г. (отм.) използва термина
„случаен договор“, като го определя като договор, при който „за двете договарящи се страни
или за едната от тях ползата зависи от неизвестно събитие“. При договора за прехвърляне на
имущество срещу издръжка и гледане не се знае колко време ще живее прехвърлителят, а
оттам и какъв е обемът на издръжката и гледането, дължими от приобретателя, вкл. има и
неяснота относно промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителя, както и
18
неговото физическо, психическо и емоционално състояние.
На второ място, съдът отчита и доктриналните становища според които договорът е с
оглед личността, тъй като престацията на приобретателя е лична и незаместима /проф. П.
Венедиков, Ив. Велинов/. В съдебната практика, обаче, се приема обратното, че
задължението на приобретателя преминава към неговите правоприемници /ТР №
30/17.06.1981 г. на ОСГК. /. Договорът може да бъде с оглед на личността, само ако изрично
е уговорено, че единствено приобретателят, но не и трето лице ще изпълнява задълженията.
В конкретния случай прехвълителите са били съпрузи , приобратетелят е техен син ,
като е договорено изрично преобретателят да се грижи и издържа родителите си лично или
чрез трето лице, поради което съдът приема, че договорът е сключен от прехвълителите с
приобретателя с оглед личността на приобрететеля предвид факта, че е син на
прехвърлителите, който факт не е спорен по делото, но и е въведена изричната възможност
грижите и издръжката за прехвърлите да се поемат и от трето лице.
На трето място, съдът отчита обстоятелството, че когато задължението е поето към
повече от едно лице, както е в настоящия случай /задължението е поето от ответника спрямо
майката и бащата на ответника, без уговорено разграничение/ волята на страните е била да
се изпълнява общо, едновременно и неделимо. При неделимите задължения по силата на чл.
129 от ЗЗД дължимата престация трябва да се даде на всички кредитори. Неизпълнението по
отношение на единия кредитор, когато е значително, е основание за разваляне на целия
договор.
В настоящия казус, ищцата няма твърдения затова договорът да не е бил изпълняван
от сина й спрямо вече покойния съпруг на ищцата, поради което и съдът не изследва
въпроса изпълняван ли е до смъртта на прехвърлителя договора от ответника.Съдът намира
за нужно обаче да отчете факта, че смъртта на прехвърлителя – съпруг на ищцата е
настъпила на 18.05.2019 г. / около 2 години след сключване на договора / в болнично
заведение , без да има каквито и да е данни по делото какво е било здравословното
състояние на прехвърлителя и твърдения на която и да е от двете страни свързани с
обстоятелствата при които прехвърителелят е починал.
Основният спорен въпрос, който стои за разрешаване пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав, се свежда до това дали ответникът е бил изправна
страна по договора, т. е. е гледал и издържал праводателите според техните нужди, в
частност майка си и ищца по делото Т. С..
Ищцата Т. С. е твърдяла и доказала, че имотите предмет на прехвърлителната сделка
са бири придобити от нея и съпруга й , по време на брака и в режим на СИО , както и че
СИО е прекратена със смъртта на съпруга й . Считано от датата на смъртта на С. С.
18.05.2009 г. бездяловата съпружеска имуществена общност е прекратена , като правата на
ищцата продибиват квотен израз от ½ ид.ч. от прекратената СИО, а останалата една втора
ид.ч. от прекратената СИО по правилата на чл.1, чл.5- 9 ЗН , представлява наследствена
маса, предмет на наследяване . Ищцата е предявила иска си само за нейната една втора
19
идеална част от прекратената СИО ,без да има претенции произтичащи от наследяване за
обем от права по-голям от една втора ид.ч. Тези твърдения на ищцата не са оспорени от
ответника , както и всички представени от ищцата писмени доказателства.
По същество на спора , съдът с оглед и предметните предели на иска, отчита , че
задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на
договора до смъртта на прехвърлителите – негови родители, т. е. касае се до задължение с
продължително изпълнение, считано от *** г. Изпълнението следва да бъде ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. В този смисъл е последователна каузална
съдебна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни Решения (Решение №
633/01.07.2002 г. по гр. д. № 944/2001 г.; Решение № 293/24.06.2009 г. по гр. д. № 491/2008
г.; Решение № 165/01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. ) . Задължението е неделимо, поради
което е недопустимо да се дели по обем и на периоди ( Решение № 412/30.04.2009 г. по гр. д.
№ 1512/2008 г.; Решение № 95/12.02.2010 г. по гр. д. № 699/2009 г.) Ето защо, престирането
от време на време на грижи и храна, включително и от трето лице, без изричното съгласие
на прехвърлителя, не е точно изпълнение на договора от страна на длъжника. (Решение №
1150/18.11.2008 г. по гр. д. № 39*** г.). Поради това частичното неизпълнение е
равнозначно на пълно неизпълнение и основание за разваляне на договора за издръжка и
гледане. Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички
нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяна в
нуждите си (Решение № 653/08.07.2002 г. по гр. д. № 295/2002 г. ).
В настоящия случай от показанията и на двете групи свидетели, които съдът
кредитира като обективини, но само в частите, в които свидетелите пресъздават пред съда
преките си възприятия за отношенията между ищцата и ответника, се установява по
несъмнен начин, че ответникът не е изпълнявал задължението си по договора да гледа и да
издържа майка си ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а престирането на издръжка в
натура и гледане е било епизодично спрямо ищцата .
В показанията си пред съда сестрата на ищцата логично и последователно описва
промяната в поведението и отношението на ответника към собствената му майка , след
смъртта на бащата на ответника , довело до това друг , външен за семейството човек, да се
грижи за нея и тя да напусне дома си за да живее във фургон в края на селото със свидетеля
Т.Т. , оставена на грижите на последния .
В показанията си пред съда и свидетелката Ц. твърди, че прехърлителката е с труден
характер, често тя викала полиция, и след идване на полиция в дома йм , приятелят на
ищцата Т. Т. се изнесъл от къщата на Т. и двамата заживеели в северната част на селото в
един фургон, в лозето на сина на Т. . Същата свидетелка дава показания , че грижите за Т. ,
считано от есента на 2023 г. се изразяват в закачане на торба с храна и или пари на мрежата
с която е ограден фургона в който живеят Т. и Т..
Съдът не кредитира в пълнота показанията на св.Т. Т., т.к. независимо от това каква
точно е връзката му с ищцата, цялостното му поведение по време на разпита и изложението
на фактите и обстоятелства, относими към предмета на доказване , е очевидно силно
20
повлияно от собствената му представа за морал и наситено с цинични изрази, до степен
поставяща в невъзможност съдът да изведе правилен и еднозначен извод за достоверността
на тези показания .
На последно място от показанията на свидетеля Г. не може да се изведе извод, че към
момента и от сключване на договора от 2007 г. ответникът е изпълнявал пълно и точно
задълженията си към родителите си - прехвълители . Фактът , че св.Г. е помагал на
ответника при подмяна на дограмата на имота на ищцата преди години, не води до извод, че
е налице неточно изпълнение или забава на кредитора – прехвърлителката Т.С. .
Съдът напълно споделя становището на процесуалния представител на ищцата,
изложено в писмената защита, че е несериозно твърдението на ответника , лансирано от
св.Ц.,за изпълнение на задължението за издръжка и гледане към прехвърлителката чрез
закачане на торба с храна и пари три пъти седмично на мрежата, ограждаща фургона, в
който живее понастоящем ищцата и св.Т. . Самото твърдение на св.Ц. за начина по който
сега ответника полага грижи за майка си ведно със заявеното , че са търсили съдействие от
кварталния и уведомили кмета да се върне баба Т. обратно в дома в който е живяла е
достатъчно да се обоснове извод , че ответникът не изпълнява алеторния договор .Логично
за съда е ако приобретателя полага грижи за прехвърлителя последния да не напуска дома в
който живее , но очевидно в настоящия процес е доказано, че ищцата е напуснала къщата си
и заживяла във фургон със св.Т. . За пълнота на изложението следва да се посочи
еднозначно, че задължението за издръжка и гледане е носимо по смисъла на чл. 68, б. „а“от
ЗЗД, а не търсимо, и то следва да се изпълнява там, където прехвърлителят се е установил да
живее постоянно или преимуществено. Т. е. със спорадично закачане на храна или пари на
оградна мрежа не може да се приеме, че ответникът е изправна страна по договора,
доколкото тези действия не могат да заместят личното посещение на прехвърлителката в
дома й, който дом тя е напуснала.
Освен това, тъй като по договора задължението за издръжка и гледане не е
обусловено от наличието на нужда от тях, за разлика от договора за дарение и иска за
отмяна на дарението поради недаване на издръжката, от която дарителят се нуждае, то
евентуалната липса на такава нужда от страна на праводателя по двустранния договор е без
значение за изпълнението на задължението на приобретателя. Именно заради характера на
договора същият подлежи на разваляне, а договорът за дарение единствено на отмяна.
Договорът за дарение е едностранен договор, тъй като по него задължения има само едната
страна и заради това нуждата от издръжка и отправянето на нарочна покана до държащия
такава, подлежи на доказване единствено при исковете за отмяна на дарението, но не и при
иска за разваляне на договора за издръжка и гледане. Следва също да се отбележи, че
неблагоприятните изменения в психиката и поведението на прехвърлителя с напредване на
възрастта му, не са основания за неизпълнение и освобождаване от отговорност на
длъжника, тъй като същността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжника да се приспособява
към кредитора. Заедно с това той трябва да търпи последиците и на психическите и
21
физическите безполезни прояви, които могат да се проявят с течение на времето у
прехвърлителя. Ето защо, приобретателят по този вид договори следва да е наясно с
възможните проявления, които затрудняват общия живот и дори могат да го направят
живота на приобретеля труден . Обемът и характерът на грижите следва да отговаря на
конкретните очаквания и нужди на кредитора, при съобразяване възрастта му и
здравословното му състояние в рамките на срока, за който се поддържа, че е налице
неизпълнение. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение,
тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните
разумни граници /Решение № 863/22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС/. Поради
това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави
обещаното по договора.
В конкретния случай в договора е използвана бланкетната формулировка
„приобретателят да осигури живот, какъвто прехвърлителите са водили досега“, поради
което следва да се отбележи, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима
на прехвърлителите издръжка, т.е. да бъдат полагани всички необходими за
прехвърлителката грижи, на базата на действителните й и конкретни нужди във всеки един
момент ( така: Решение № 1138/18.11.2008 г. по гр. д. № 4373/2007 г. на ВКС; Решение №
57/20.02.2009 г. по гр. д. № 6541/2007 г. на ВКС; Решение № 863/22.12.2010 г. по гр. д. №
1534/2009 г. на ВКС и др.), като се отчитат промените в състоянието на прехвърлителя–
напр. по-големия обем и вид грижи свързани с пазаруване, приготвяне на храна, грижи за
чистотата и подредеността в дома, осигуряване на чисти дрехи и т. н., предвид влошеното
здравословно състояние на кредитора, в частност на ищцата в по-голяма степен предвид
установеното чрез ЕР на ТЕЛК общо влошено цялостно здравословно състояние , а и
възрастта й .
Изпълнението на задължението се дължи в натура и кредиторът няма право да иска
от изправния длъжник паричния еквивалент на издръжката в натура. Натуралната престация
включва извършване на всички действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, за
здравословното състояние на прехвърлителя, както и такива с нравствен елемент –
уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда и принадлежност към рода и
семейството на приобретателя. Тези нематериални потребности на кредиторите /кредитора
следва да бъдат задоволени включително и от членовете от семейството на приобретателя-
длъжник на непаричната престация.И последно : следва да се отбележи еднозначно, че
натуралната престация може да се трансформира в парична при неоправдано недаване от
кредитора-прехвърлителя на необходимото на длъжника съдействие за изпълнение на
задължението му в натура. В този случай приобретателят има призната и гарантирана от
закона възможност да трансформира задължението си в паричния му еквивалент и да го
погасява редовно чрез ежемесечно плащане на съответната определена от съда сума, което
обуславя и несъстоятелността на възраженията на ответника в тази насока, а именно че
ищцата, водена от романтичната си връзка с лицето Т. напуснала къщата си и осуетила
възможността да се грижи за нея и да я издържа, така ,както било до преди Т. да се
22
сприятели със св.Т. Т.. За да бъде изправна страна по договора ответникът-длъжник е
следвало незабавно да поиска от районния съд трансформиране на задължението в натура в
паричен еквивалент. Доколкото това не е сторено, то следва да се посочи, че дори
евентуален неоправдан отказ на прехвърлителката-ищца да приеме грижата и издръжката в
натура, макар и да я поставя в забава, освобождаваща длъжника от последиците на
собствената му забава, не е основание да се приеме, че ищцата е виновна за неизпълнението
страна, тъй като длъжникът продължава да бъде в неизпълнение и да дължи всичко по
договора. В този смисъл е и трайната и последователна каузална съдебна практика на ВКС,
която настоящият съдебен състав напълно споделя ( Решение № 166/20.03.1997 г. по гр. д. №
204/1996 г. на ВКС; решение № 749/28.09.2001 г. по гр. д. № 130/2001 г. на ВКС;
Решение№ 1222/30.12.2008 г. по гр. д. № 5292/2007 г. на ВКС; Решение № 337/19.06.2009 г.
по гр. д. № 1454/2008 г. на ВКС и много други).
Крайният извод на съда е за основателност на предявения конститутивен иск по чл.
87, ал. 3 от ЗЗД, което обуславя уважаването му и развалянето на договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на *** г., в
съответната му част, доколкото се установи по несъмнен начин по делото неизпълнение на
непаричното задължение за даване на издръжка и гледане в полза на кредитора-
прехвърлителка , до размера на ½ ид.ч.
За пълнота на мотивите , съдът намира за нужно да подчертае , че липата на
доказателства за заведени жалби в полицията , каквито твърдения са наведени от трима от
четиримата разпитани по делото свидетели и от самите страни , при двукратно изискана от
Четвърто РУ- ОД МВР Варна информация, сама по себе си не е основание съдът да приеме,
че ответникът е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор . Фактът че в полицията
няма регистрирана жалба не изключва възможността страните по делото са се обръщали към
полицията за съдействие, така както се твърди по делото, но това по никакъв начин не
рефлектира върху пълното и главно доказване, което ответникът не е направил в процеса .
Отделно от горното, представените от ответника писмени доказателства, свързани с
поръчване и плащане на дограма очевидно касаят извършени през 2021 г. СМР от ответника
, но не доказват непрестанното полагане на грижи и издръжка от ответника към ищцата. В
този ред на мисли и представената от ответника декларация съдържаща нотариална заверка
на подпис от датата на сключване на алеторния договор *** г. би могла да послужи на
ответника за целите на друго производство, но не и настоящото , т.к. предмет на иска по чл.
87,ал.3 ЗЗД не включва изследване на въпроса за произхода на средствата за придобиване на
недвижим имот представляващ в момента поземлен имот, а към *** г.дворно място. С оглед
на изложеното по- горе, съдът приема, че въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства се налага извод за основателност на исковата претенция на ищцата поради
което и уважава иска на ищцата .
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК възлиза на 1204.00 лв., от които 1000. 00 лева –
23
хонорар за един адвокат, съобразно договора за правна помощ и съдействие, имащ характера
на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, 204 лева за платена държавна
такса,10 лв. такса за съдебни удостоверения , 80 лв. такса за снабдяване със скици и 10 лв.
такса за вписване на искова молба.
Воден от гореизложеното и на основание чл.235, чл. 236 ГПК , Варненският районен
съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от ***г., обективиран в нотариален акт *** , *** , рег. № *** , дело ***
г., на нотариус Ж. К. - нот. с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд Варна , акт
вписан в АВ СВ с вх . рег. № *** г. под номер на *** , ******, д.№ ***, в частта, с която се
прехвърля от прехвърлителката Т. Г. С., ЕГН ********** в полза на приобретателя В. С. Й.,
ЕГН *** субективното материално вещно право на собственост на прехвърлителктата върху
1/2 (една втора) идеална част от имотите :
ДВОРНО МЯСТО с пространство 1025.15 (хиляда двадесет и пет цяло и петнадесет
стотни ) квадратни метра, находящо се в с.***, община ***, обл.Варна, съставляващо
урегулиран поземлен имот *** ( п*** ) в квартал *** (*** ) по подробния устройствен план
на с.***, при граници : север – улица, североизток – улица , югоизток – улица, югозапад –
урегулиран поземлен имот *** и запад урегулиран поземлен имот *** , заедно с построената
в същото дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, състояща се от две стаи , кухня
, коридор и маза , стопански постройки и подобрения , ведно с всички трайни насаждения и
права за имота, заснети по действащите КК и КР на с.***, община *** , обл.Варна, одобрени
със Заповед № РД – 18-16/25.02.2015 г. на ИД на АГКК, като:
ПИ с идентификатор *** с площ от 1001 (сто и един ) кв.м, по КК КР, с
административен адрес село ***, община *** при съседи: от север, североизток и югоизток -
улици; от запад: ПИ с идентификатор ***, и от югозапад: ПИ с идентификатор ***,
построена в същия имот жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***.1 със
застроена площ от 65 (шестдесет и пет) кв.м ;
построена в същия имот стопанска постройка - означена на скицата като „постройка
допълващо застрояване „ с идентификатор ***.2 и застроена площ от 56 (петдесет и шест)
кв.м , по предявения от ищцата Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против
ответника В. С. Й., ЕГН ***, живущ в *** конститутивен иск с правно основание по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, ответника В. С. Й., ЕГН ***, живущ в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ищцата Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА в общ размер от 1204.00
24
лв. ( хиляда двеста и четири лева ) - представляваща сторените по делото съдебно–деловодни
разноски от ищцата пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
25