Решение по дело №850/2012 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1948
Дата: 25 ноември 2015 г. (в сила от 23 март 2017 г.)
Съдия: Мирела Огнянова Кацарска
Дело: 20123100100850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………….../25.11.2015 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено при закрити врата на шести ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

при секретар С.Я.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело850 по описа за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът ЕТ „Дом – И.Р.”*** твърди, че по давност чрез владение упражнявано в периода от 1990 г. до предявяване на иска в съда – 25.01.2012 г. е собственик на ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В., ж.к. „Младост” с площ от 3960 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.66, 10135.3513.67, 10135.3513.29, 10135.3513.42, 10135.3513.41, 10135.3513.40, 10135.3513.44, 10135.3513.46, 10135.3513.469. Излага се, че ответникът Община В. без основание е съставил акт за частна общинска собственост на процесния имот. Отправеното до съда искане е да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на гореописания недвижим имот. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът община В., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ответникът не е своил имота като свой спрямо физическо лице, а спрямо Държавата и общината не може да придобие имота на твърдяния от него придобивен способ. Излага се, че спрямо ответника предвидения давностен срок не е изтекъл. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от АЧОС № 6179/16.09.2010 г. /лист 10 от гр.д. № 1051/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІV състав/, че същият е съставен за ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В., бул. „Христо Смирненски” с площ от 3960 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.66, 10135.3513.67, 10135.3513.29, 10135.3513.42, 10135.3513.41, 10135.3513.40, 10135.3513.44, 10135.3513.46, 10135.3513.469 на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

Представен е АДС № 45/15.06.1979 г. /лист 64/ за имот с площ от 95667 кв.м. съставен от множество имоти или части от имоти по плана на 26 подрайон на м. „Шашкъна”, попадащи в площадката на обект „бул. В. Коларов”, както и административната преписка по отчужаване на имотите по АДС за благоустройственото мероприятие и реституция на част от същите /листи 71, 72, 82-93,150 – 171, 205 – 226, 348 -  432, 435 – 486/.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи 234 – 243/, кредетирано като обективно и компетентно дадено се установява, че ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В. е идентичен с част от имоти с №№ 4309, 4309А, 4309Б, 4310, 4336 и 4340. В процесния имот са включени също и площ от дере, площ от път между имотис №№ 4339 и 4340В и площ от имоти с №№ 4340В и 4339. По РП на 26-ти м.р на гр. В., одобрен със Заповед № Г-38/07.10.1992 г. на кмета на община В., процесният имот попада в разширението на ул. „Христо Смирненски”. Отчуждени площи през 1975 г. от имоти, касаещи процесният по мероприятие Обходен път „Прилеп – Хр. Смирненски” с пл. №  по КП от 1956 г. са: ПИ № 4309 /част/ - отчуждени са 1035 кв.м. от имота с площ на същия по нот. акт 1500 кв.м. със Заповед № 1070/26.04.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4309А /част/ - отчуждени са 529 кв.м. от имота с площ на същия по нот. акт 1000 кв.м. със Заповед № 1071/26.04.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4309Б /част/ - отчуждени са 623 кв.м. от имота с площ на същия по нот. акт 1000 кв.м. със Заповед № 1086/26.04.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4310 /част/ - отчуждени са 1882 кв.м. от имота с площ на същия по нот. акт 2500 кв.м. със Заповед № 1070/26.04.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4340 /част/ - отчуждени са 947 кв.м. от имота с площ на същия по нот. акт 4500 кв.м. със Заповед № 1083/26.04.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4340В /част/ - отчуждени са 245 кв.м. от имота със Заповед № 1068/26.04.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.. Отчуждени площи през 1978 г. от имоти, касаещи процесният по мероприятие „ бул. В. Коларов” с пл. №  по КП от 1956 г. са: ПИ № 4310 /част/ - отчуждени са 682 кв.м. от имота с със Заповед № 1068/21.04.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4309 /част/ - отчуждени са 465 кв.м. от имота по оценителен протокол от 23.03.1978 г.; ПИ № 4309А /част/ - отчуждени са 471 кв.м. от имота със Заповед № 1071/30.03.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4309Б /част/ - отчуждени са 377 кв.м. от имота със Заповед № 1077/31.03.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4336 /цял/ - отчуждени са 2400 кв.м. от имота със Заповед № 2278/12.06.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.; ПИ № 4340В /част/ - отчуждени са 74 кв.м. от имота със Заповед № 1136/03.04.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС – В.. Т.е. имоти с пл. №№ 4309, 4309А, 4309Б, 4310 и 4336 са отчуждени изцяло, като е възстановена собствеността на част от имоти с пл. №№ 4309, 4309А и 4336, представляващи ПИ с идентификатори №№ 10135.3513.42, 10135.3513.45 и 10135.3513.46 по КК на гр. В..

От заключенията на вещото лице по допуснатите и приети от съда основно и допълнителна СТЕ /листи 482 – 490 и 498 - 499/, кредетирани като обективно и компетентно даденио се установява, че ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В. припокрива части от имоти по КП от 1956 г. с №№ 4309, 4309а, 4309б, 4310, 4339, 4336, 4340в и 4340 и част от дере с площ от 1062 кв.м. Процесният имот попада в терен отреден по регулация за пътна връзка на обходен път „Прилеп” – „Христо Смирненски” и бул. „Цар Освободител” /бивш „В. Коларов”/. От имоти с пл. №№ 4309, 4309а, 4309б, 4310, 4339, 4336, 4340в и 4340 по КП от 1956 г., части от които се покриват с процесния ПИ № 467 е извършено отчуждаване и последващо реституиране на незасегнатите от мероприятията части. Изцяло са отчуждени имоти с пл. №№ 4309, 4309а, 4309б, 4310, 4336, а имоти с пл. №№ 4340 и 4340в са отчуждени частично. За имот пл. № 4339 не са открити данни за отчуждаване.Реституирани са частти от горепосочените имоти, които по КК на гр. В. представляват имоти с идентификатори 10135.3513.42, 10135.3513.1820, 10135.3513.1818, 10135.3513.67, 10135.3513.45, 10135.3513.46. Около 1978 г. част от дерето е било фактически засипано и изцяло прекъснато в участъка под булевард „В. Коларов”.  ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В. се припокрива с части от отчуждени невъзстановени имоти, както следва: ПИ пл. № 4309 – 174 кв.м., ПИ пл. № 4309а – 150 кв.м., ПИ пл. № 4309б – 459 кв.м., ПИ пл. № 4310 – 1148 кв.м., ПИ пл. № 4336 – 177 кв.м., ПИ пл. № 4339 – 440 кв.м., ПИ пл. № 4340в – 50 кв.м., ПИ пл. № 4340 – 50 кв.м. Владяната реално от ищеца площ от ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В. е в размер на 2453 кв.м.

По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му за упражнявано давностно владение, са разпитани свидетелите М.П.Р. /без родство със страните/, Т.Т.Ж. /в трудово правоотношение с ищеца/, И.Д.И. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ответникът следва да докаже фактите, които изключват това право.

Ищецът твърди, че е собственик на претендирания имот по силата на оригинерен способ за придобиване на собствеността, а именно: изтекла придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от 1990 г. до предявяване на иска в съда – 25.01.2012 г. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. Ищецът следва да установи и спрямо кого е противопоставил явно, трайно и необезпокоявано владението си, както и спрямо кого е отнел владението. Поради липса на твърдения на ищеца в исковата молба, че е своил спрямо физическо лице, следва да се приеме, че е своил спрямо Държавата, респективно общината. Още повече, че от събраните писмени доказателства и допуснатите и приети от съда СТЕ, кредитирани като обективно и компетентно дадени, се установява, че процесният имот съставлява части от имоти с пл. №№ 4309, 4309а, 4309б, 4310, 4339, 4336, 4340в и 4340 и част от дере с площ от 1062 кв.м. по КП от 1956 г., които са отчуждени на два етапа през 1975 г. и 1978 г. за мероприятия по уличната регулация, а именно за пътна връзка на обходен пътПрилеп” – „Христо Смирненски” и бул. Цар Освободител” /бивш „В. Коларов”/, с изключение на имот пл. № 4339, за който не са открити данни за отчуждаване. Частите от тези имоти, които попадат в ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В. са, както следва: ПИ пл. № 4309 – 174 кв.м., ПИ пл. № 4309а – 150 кв.м., ПИ пл. № 4309б – 459 кв.м., ПИ пл. № 4310 – 1148 кв.м., ПИ пл. № 4336 – 177 кв.м., ПИ пл. № 4339 – 440 кв.м., ПИ пл. № 4340в – 50 кв.м., ПИ пл. № 4340 – 50 кв.м. Същите не са предмет на реституция, поради което и продължават да са собственост на общината по силата на § 42 от ЗС. Същото важи и за ПИ пл. № 4339, тъй като съобразно разпоредба на чл. 6 от ЗС /отм./ за държавни се считат имотите, които нямат друг собственик.

Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 от ЗС, според което "собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86 от ЗС, /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост. Изменението на чл. 86 от ЗС с ДВ, бр. 33/1996 г. в сила от 31.05.1996 г. лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение от 01.06.1996 г. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост.

С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие отново, че давността за придобиване държавен или общински имот/без значение дали е публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм., ДВ, бр. 107/2014 г./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2017 г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след 01.06.2006 г.

Владението се счита постоянно и непрекъснато, когато владелецът изразява трайна воля да държи вещта за себе си. От разпита на свидетелите Р., Ж. и И. се установява, че именно такова намерение е манифестирал ЕТ „Дом – И.Р.” по отношение на владения от него имот – разчистване и подравняване на имота през 1992 г., ограждането му през 1993 г., изграждане на бетонови варници в него, подпорна бетонова стена, бункер и експлоатиране на имота, като варов възел. Съдът кредитира показанията им в цялост, тъй като същите познават ищеца, като изложенията им се базират на непосредствени и лични впечатления. От събрания доказателствен материал е видно, че упражняваното от едноличния търговец владение върху процесния имот е било и необезпокоявано, тъй като в периода от 1990 г.  до 25.01.2015 г. не се установи да е имало оспорване на собствеността и претенции от трети лица за същата. Не е спорно за това кога е прекъснато необезпокояваното владение на ищеца върху имота, а именно с предявяването на настоящия иск – 25.01.2012 г.

След като по делото е установено, че за времето от 1992 г. до момента на завеждане на иска, ищецът упражнява владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки поведение на собственик, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна-респ. общинска собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост, то следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на ЗИДС - т. е. до 01.06.2006 г., като такъв имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС за периода от 31.05.1996 г. до 31.05.2006 г. Още повече, че съставения АОС за имота е за частна общинска собственост. От признанията на ищеца в с.з. на 25.09.2015 г. и  в с.з. на 06.12.2015 г., от показанията на свидетелите и от заключенията на вещото лице Д. П. по допуснатата и приета от съда СТЕ, безспорно се установява, че действително владеният от едноличния търговец имот включва само част от ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В., а именно реална част с площ от 2453 кв.м., повдигната в син цвят на скицата на лист 499 от делото, поради което и само тази част е придобита по давност от него.

С оглед изложеното искът на ЕТ „Дом – И.Р.”*** с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен само за реална част с площ от 2453 кв.м. от ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В., при граници на частта: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.42, 10135.3513.44, 10135.3513.46, 10135.3513.469 и останалата част от ПИ № 467, повдигната със син цвят на скицата на лист 499 от делото, като за разликата за пълната площ на имота от 3960 кв.м. искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, претенцията за присъждане на разноски от ищеца се явява основателна, съразмерно на уважената част от иска, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1988.27 лева, представляваща заплатена държавна такса, такси за съдебни удостоверения, заплатени депозити за СТЕ и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

При този изход на спора, претенцията за присъждане на разноски от ответника се явява основателна, съразмерно на отхвърлената част от иска, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1012.01 лева, представляваща заплатен депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА В., с адрес: гр. В., бул. „Осми приморски полк” № 43, представлявана от И.П., в качеството му на кмет, че ЕТ „ДОМ – И.Р.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Чаталджа” № 5, със законен представител И.В.Р. Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ от 2453 кв.м. от ПИ № 10135.3513.467 по КК на гр. В., при граници на частта: ПИ с №№ 10135.3513.117, 10135.3513.42, 10135.3513.44, 10135.3513.46, 10135.3513.469 и останалата част от ПИ № 467, повдигната със син цвят на скицата на лист 499 от делото по силата на давност чрез владение, упражнявано в периода от 31.05.1996 г. до 31.05.2006 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

СКИЦАТА на лист 499 от делото, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА ОБЩИНА В., с адрес: гр. В., бул. „Осми приморски полк” № 43, представлявана от И.П., в качеството му на кмет да заплати на ЕТ „ДОМ – И.Р.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Чаталджа” № 5, със законен представител И.В.Р. сумата в размер на 1988.27 /хиляда деветстотин осемдесет и осем лева и двадесет и седем ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „ДОМ – И.Р.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Чаталджа” № 5, със законен представител И.В.Р. ***, представлявана от И.П., в качеството му на кмет сумата в размер на 1012.01 /хиляда и дванадесет лева и една ст./ лева, чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: