Решение по дело №336/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 5
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20225000500336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500336 по описа за 2022 година
Производство по чл.247 ГПК.
От ответника П.Р.Б. е подадена молба вх.№9549/05.12.2022г. за
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото
дело Решение №161/17.10.2022г., изразяваща се в несъответствие между
записаната в диспозитива на същото начална дата на дължимост на законната
лихва върху присъденото на ищеца М. Л. обезщетение, с посочената такава в
мотивната част. Поддържа се, че вместо правилната начална дата –
13.06.2019г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда), която
въззивният е приел в мотивите си, в диспозитива на въззивното решение
погрешно е посочена датата - 13.01.2019г.
В законния срок, от ищцата Л. е депозиран отговор по молбата по
чл.247 ГПК, с който се изразява становище за основателност на същата.
Пловдивският апелативен съд намира, че молбата по чл.247,
ал.1 ГПК е допустима и изхожда от легитимирана страна. По същество,
молбата се явява основателна, по следните съображения:

В мотивите на въззивното решение, съдът е посочил недвусмислено,
1
че върху присъденото на ищеца М. Л. обезщетение от 25000 лв се следва и
законната лихва за забава, считано от 13.06.2019г. (датата на окончателното
решение на ВКС), до окончателното изплащане на дължимата. В този смисъл
се е произнесъл и първоинстанционният съд, поради което и въззивната
инстанция е посочила в мотивите си, че първоинстанционното решение ще
се потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Така изразената воля на въззивната инстанция относно началния
момент на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение
обаче е намерила погрешно отражение в диспозитива на решението, в който,
вместо правилната начална дата – 13.06.2019г. (датата на влизане в сила на
решението на оправдателната присъда), погрешно е посочена датата
13.01.2019г. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка във
въззивното решение, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК,
като в диспозитива на Решение №161/17.10.2022г. по в.гр. дело №336/22г. по
описа на Пловдивския апелативен съд, след: „ПОТВЪРЖДАВА Решение №
72/05.04.2022 г. по гр.д. №20215400100370 по описа на Смолянския окръжен
съд за 2021 г., в обжалваната част, с която се осъжда П.Р.Б., Булстат:...,
представлявана от главния прокурор И. Г. да заплати на М. Д.
Л.,ЕГН********** с постоянен адрес гр.С., ул.“П.Р.С.“№27 сумата от 25
000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психо-
емоционален стрес, дългогодишен страх, тревога и душевен дискомфорт,
вследствие на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.210,ал.1, т.5 НК, във връзка с чл.209ал.1 НК,
във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила
присъда№1/14.1.2019год. по ВНОХД №61/2018год. на Смолянски окръжен
съд, ведно със законната лихва върху главниците, считано от..“, вместо:
13.01.2019г., да се чете: 13.06.2019г.
Водим от горното и на основание чл.247, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№161/17.10.2022г. по в.гр. дело №336/22г. по описа на Пловдивския
апелативен съд, в диспозитива на което, след: „ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2
72/05.04.2022 г. по гр.д. №20215400100370 по описа на Смолянския окръжен
съд за 2021 г., в обжалваната част, с която се осъжда П.Р.Б., Булстат:...,
представлявана от главния прокурор И. Г. да заплати на М. Д.
Л.,ЕГН********** с постоянен адрес гр.С., ул.“П.Р.С.“№27 сумата от 25
000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психо-
емоционален стрес, дългогодишен страх, тревога и душевен дискомфорт,
вследствие на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.210,ал.1, т.5 НК, във връзка с чл.209ал.1 НК,
във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила
присъда№1/14.1.2019год. по ВНОХД №61/2018год. на Смолянски окръжен
съд, ведно със законната лихва върху главниците, считано от..“, вместо:
13.01.2019г., да се чете: 13.06.2019г..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3