Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Дарина
Баева, като разгледа докладваното от съдията
в.т.д.№252/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, срещу решение
№5913/06.12.2018г., постановено по ГД №6207/2018г. на ВОС, ТО, както следва:
1. ВЖ на ЗК УНИКА АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Юнак” № 11 – 13, срещу
решение по ГД №6207/2018г. на 35 състав на ВРС, в частта, в която съдът е осъдил застрахователя да заплати на П.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 9 307.37 лв. (девет хиляди триста и седем лева
и тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, настъпили в резултат на покрит от комбинирана застраховка „У дома и
щастлив“, съгласно полица № 170016Q3198/ 27.07.2017г., а
именно - пожар на 19.10.2017год., възникнал в масивна пристройка – барбекю,
част от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв. „Галата“, ул. „Стария фар“ №
3, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и
2. ВЖ на П.К.К., ЕГН **********, Варна,
срещу решение на ВРС по ГД №6207/2018г. на 35 състав на
ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил иска на въззивника срещу
застрахователното дружество за присъждане на горницата над 9 307.37 лв. (девет хиляди триста и седем лева
и тридесет и седем стотинки) до пълния заявен размер
от 11 348.48 лв. (единадесет хиляди
триста четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки),
представляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
настъпили в резултат на покрит от комбинирана застраховка „У дома и щастлив“,
съгласно полица № 170016Q3198/ 27.07.2017 год., а
именно - пожар от 19.10.2017 год., възникнал в масивна пристройка – барбекю,
част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“, ул. „Стария фар“ №
3, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ.
В първата жалба, подадена от ЗК
УНИКА АД, се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Поддържа
се, че при застраховането, ползващото се лице е застраховало масивна сграда с
площ от 120 кв.м., за която няма издадени строителни книжа като това
обстоятелство не е било ясно при подписване на полицата. Горното представлява
задължение за застрахованото лице съгласно т.8 от ОУ. На основание т.9 от същите
ОУ, застрахователят твърди, че поради неизпълнение на това задължение и поради
въвеждането му в заблуждение, сключената застраховка е недействителна за
съответната част „барбекю”. Неоснователно е становището на ВРС, че съдът не
дължи произнасяне по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора в тази
част. Въззивникът се позовава на липса на основание при сключване на договора.
Твърди, че застрахования съзнателно е премълчал тези обстоятелства. Твърди, че
като е премълчал статута на помощната сграда, следва да понесе и отказа на
застрахователя за изпълнение на договора. Сочи, че съдът е направил погрешна
преценка за разпределената доказателствена тежест кой дължи доказване статута
на постройката като е възложил в тежест на ответника това вместо на ищеца.
Сочи, че въпреки предявяване на исковете за 1 000 лева като частични от
15 000 лева, без уведомяване на ответника, съдът се е произнесъл по размер
на иска от 9 307.37 лева. Претендира се отмяна на решението и вместо това
отхвърляне на иска изцяло. Претендира се ю.к.възнаграждение.
С втората ВЖ, депозирана от П.К.,
чрез адв.А. от ВАК, се обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата
над 9 307.37 до предявения размер от 11 348.48 лева. Претендира се,
че решението в тази част е неправилно. Твърди се, че на 19.10.2017г. поради
„пожар” на застрахована вещ /за което не се спори/ - барбекю, в резултат на
техническа неизправност на платка за управление на хладилник, е реализирано
застрахователно събитие. От СТЕ са установени материалните вреди и техният
размер – 5 614.48 лева с ДДС. Установено било, че всички ел.уреди подлежат
на подмяна. Вещото лице е посочило две стойности на тези електроуреди – с и без
процент овехтяване. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ при определяне размер на вредите, т.е. без прилагане на обезценка.
/арг.чл.400 КЗ/ Поради това, счита че цялото обезщетение дължимо по
застраховката следва да бъде определено в размер на 11 348.48 лева, от
които 5 614.48 лева за възстановяване на сградата и 5 734 лева –
действителна стойност на електроуредите. Ако евентуално съдът приеме, че следва
да се приложи коефициент на овехтяване, то се претендира размер на
обезщетението 9 345.48 лева, от които 5 614.48 лева за възстановяване
на сградата и 3 731 лева – действителна стойност, а не както е приел съда
9 307.37 лева. Претендира се отмяна на решението и присъждане на цялата
сума, а в евентуалност – по-ниската след обезценка. Претендират се и сторените
в производството в двете инстанции разноски.
В съдебно заседание не се явява пълномощник на застрахователя, но с писмена
молба от 28.02.2019г. чрез ю.к.П. се поддържа жалбата като се твърди, че
решението на ВРС е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване. Излага, че
допуснатото от първата инстанция увеличение размера на иска е в нарушение на
съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание се явява пълномощник на другия въззивник П.К., адв.П.И.,
преупълномощена от адв.А.. Същата поддържа жалбата, съответно
оспорва жалбата на застрахователното дружество. Прилага списък
на сторените разноски.
За да се произнесе по жалбите, въззивният състав установи, че
производството е било образувано пред РС –Варна, по иск на П.К.К., ЕГН **********,
гр.Варна срещу ЗК„Уника” АД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Юнак” № 11 -
13, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 11 348.48 лв., представляваща
част от дължимо обезщетение, цялото в размер на 15 000.00 лв., претендирано за
причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат на покрит от
комбинирана застраховка „У дома и щастлив“ риск, съгласно полица № 170016Q3198/ 27.07.2017 год., в случая - пожар на 19.10.2017 год., възникнал в
пристройка – барбекю, част от недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
кв.„Галата“, ул.„Стария фар“№3. В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за застраховка „У дома и щастлив“ по полица №
170016Q3198/ 27.07.2017 год. спрямо обекти първи етаж от жилищна сграда, таванско и
избено помещение и барбекю, всички в имот, находящ се в гр.Варна, кв. „Галата“,
ул. „Стария фар“ № 3, както и по отношение на намиращите се в тези обекти
движими вещи. Барбекюто е застраховано за сумата от 40 000 лева, а движимите
вещи – за 25 000 лева. Застрахователната премия е заплатена изцяло, при
сключване на договора. На 19.10.2017 год., след възникнал пожар в барбекюто, са
причинени щети като са увредени както сградата, така и намиращите се в същата
движими вещи. Застрахователят е уведомен на същия ден, като от негова страна,
на място е изпратен експерт, който да опише щетите. На 07.11.2017 год. ищецът е
уведомен от застрахователя за задължението му да представи документи за
придобиване на увредените движими вещи, разрешение за строеж и документ за собственост
на барбекюто. Ищецът не разполага с изисканите документи, като сочи, че
сградата е построена със съгласието на съседите, като за това застрахователя е
уведомен, тъй като приема да застрахова имота шеста поредна година.
Ответникът – ЗК „Уника” АД оспорва основателността на иска като
релевира възражение за нищожност на договора за застраховка, в частта, с която
е застраховано барбекюто и намиращото се в същото движимо имущество, поради
некоректно предоставена информация от застрахованото лице за вида и статута на
обекта на застраховката. Застрахователят не е уведомен за липсата на строителни
книжа на сградата. В условия на евентуалност, намира, че са налице основания за
намаляване на застрахователното обезщетение с 50 %, в предвид непълното предоставяне
на данните за имота. Възразява, че от дължимото обезщетение, следва да бъде
приспадната стойността на хладилника, от който е възникнал пожара. На следваща
място – оспорва размера на претенцията, като счита същия за завишен спрямо
размера на претърпените вреди. Отправя искане за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Въззивният
съд, въз основа на събраните писмени доказателства, твърденията и възраженията
на страните, съобразно нормативните актове и в пределите на въззивното
производство, достига до следните правни и фактически изводи:
При
преценка редовността на въззивните жалби съдът констатира, че същите са
подадени от надлежна страна, чрез процесуалния и представител, в законовия
преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е
обвързан от оплакванията във въззивната жалба.
Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение, а именно: според въззивника – застраховател съдът
е достигнал до неправилен извод относно действителността на договора за
имуществено застраховане на допълнително пристройка към жилищна сграда –
барбекю, без да обсъди възражението на ответното дружество за въвеждане на
застрахователя в заблуждение относно статута на допълнителната постройка, обект
на застраховане. Във ВЖ на застрахователя не се съдържат твърдения относно
размера, до който е уважена претенцията. Такива оплаквания, но в обратна
посока, т.е. за отхвърлената част от иска, се поддържат във въззивната жалба на
застрахованото лице /ищеца/.
В
преценката си по същество въззивният състав намира следното:
Не
се спори и от приложените писмени доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „У дома и щастлив” по
полица № 170016Q3198/ 27.07.2017 год. с валидност при настъпване на
застрахователното събитие. Не се спори относно настъпването на последното както
и причината за това – възникнало от късо съединение в ел.платка за управление
на хладилник, разположен в дясно от входната врата на барбекю към жилищна
сграда на ищеца. В тази връзка е изслушана и приета, неоспорена от страните
Пожаротехническа експертиза.
Не
се спори относно обема и характера на претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в увреди на сградата, в която е настъпил пожара - баребкю както и
намиращите се в сградата уреди и движими вещи – съобразно неоспорена
икономическа експертиза, която въз основа на изготвените описи за щета от
застрахователя, е остойностила отделните видове щети. Не се спори и се
установява от приложената полица, че обект на застраховане е изрично посочена
допълнителна масивна постройка от 100 кв.м. с функционално предназначение
„барбекю”. Видно от полицата /на л.6 по делото/, страните са предвидили отделни
застрахователни суми за описаните застраховани обекти като за барбекюто са
посочили застрахователна стойност от 40 000 лева, а съответно за движимото
имущество – 25 000 лева както и допълнително 5 000 лева по добавък за
щети от „късо съединение/токов удар”. Не се спори, че застрахованото лице П.К.К.
е изпълнил задълженията си по договора като от една страна е заплатил изцяло
еднократно цялата застрахователна премия, а от друга страна своевременно е
уведомил застрахователя за настъпване на щетите от пожара и предоставил достъп
за извършване оглед и оценка на щетите.
Уважаването
на предявения иск с правна квалификация по чл.394 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение при имуществено застраховане е обусловено от
пълното и главно доказване на валидно сключен договор за застраховане на
имуществото, осъществяването на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и по покрит риск съобразно уговорките на страните и изправността на
ищеца - застрахован.
По
жалбата за ЗК Уника АД: Съдът намира възражението на
застрахователя за недействителност на имуществената застраховка в частта
относно барбекюто, по арг. от т.8 и т.9 от Общите условия към договора за
имуществено застраховане, за неоснователно. Аргумент на застрахователя е
липсата на представени при сключване на застраховката строителни книжа за сградата
на допълващото застрояване/или второстепенна постройка/ – барбекю. Всъщност,
застрахователят, съобразно изложените в жалбата оплаквания, поддържа че е
налице основание за отказ да плати застрахователно обезщетение тъй като
застрахованото лице го е въвело в заблуда като съзнателно е премълчало
обстоятелства относно незаконния статут на допълнителната застрахована
постройка.
Съгласно
т.8 от приложените по делото Общи условия на застраховка „Имущество” на
физически лица, застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя всички
обстоятелства, които са му известни или при положена грижа са могли да му бъдат
известни и имат съществено значение за преценката на застрахователя относно
риска, условията и договора и решението дали да приеме предложението. Съгласно
т.9 от същите ОУ, ако при сключване на застраховката, застрахованото лице си
послужи с измама или заблуда, застрахователната полица е недействителна.
Въззивният съд намира, че в случая не се установява застрахованият да е спестил
факти и обстоятелства относно застрахованото имущество при сключване на
застраховката, а така също и след настъпване на застрахователното събитие. Не
се установява разминаване между описания в полицата обект на застраховане и
този – предмет на оценката след пожара. Същевременно, настъпилото събитие
попада сред покритите от полицата рискове съгласно т.2.1 и т.2.23 от Общите
условия на застрахователя като спрямо конкретната причина за настъпване на
вредите е бил подписан добавък към застрахователната полица”Късо съединение/токов
удар”.
Съгласно
разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок – в конкретния случай съгл. чл.50 от Общите условия в срок до 15 работни
дни, в който застрахованият е представил всички необходими документи.
Посочената разпоредба определя предпоставките, определящи правото на
застрахования да получи застрахователно обезщетение и те се свеждат до: наличие
на валиден договор за имуществено застраховане; настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора; изпълнение на задълженията на
застрахования да плати застрахователната премия, да уведоми застрахователя за
настъпилото събитие в предвидения от закона срок, да съдейства на
застрахователя да установи всички обстоятелства, свързани със застрахователното
събитие и да представи всички документи. Що се отнася до възможностите
застрахователят да откаже плащане на застрахователното обезщетение, съгласно
разпоредбата на чл.408 КЗ, съответно чл.4 от ОУ, те винаги са определени от
закона и вън от изброените изплащане на обезщетение не може да бъде отказано.
Съгласно постоянната съдебна практика, за да възникне правото на застрахователя
да откаже плащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено
задължение на застрахования, което е предвидено в застрахователния договор,
това задължение трябва да е от такова естество, че да се намира в причинна
връзка с настъпване на застрахователно събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани.
Наличието
или не на строителни книжа за застрахованото имущество, при положение че същото
е включено изрично като обект на застраховане в полицата, не може да обуслови
отказ за изплащане на обезщетение още повече, при сключена при тези
обстоятелства застраховка. Този извод съдът прави и въз основа на приложените
Общи условия на застрахователя към договорите за застраховка „Имущество”, на
л.27 по делото, които в т.1 регламентират видовете обекти на застраховане, вкл.
сгради. /вж.т.1.1.2.3/ От съдържанието на клаузата следва, че при изричното
записване и индивидуализиране на обекта в полицата, както е в случая, същият
подлежи на застрахователно покритие. Ако застрахователят твърди измама и
въвеждане в заблуда от застрахованото лице относно статута и/или качествата на
вещта, то същия следва да докаже първо конкретното обстоятелство, относно което
е налице премълчаване и/или неточно обявяване както и връзката на настъпилото
застрахователно събитие конкретно с това обстоятелство. Такива доказателства
няма събрани, а липсват и конкретни твърдения, които да обосноват разпределение
на доказателствената тежест. От друга страна не се твърди и не се установява и
някоя от предпоставките на чл.408, ал.1 КЗ, предпоставящи отказ от
застрахователно обезщетение както и основание за отказ от посочените в т.4 от
ОУ Общи изключения. Задължителната практика е обективирана в решение №
49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., постановено по
реда на чл.
290 ГПК, в което е прието, че отказът на застрахователя по чл. 211, т.
2 КЗ да изплати застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно
събитие е обусловено от установяване на пряка причинно - следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в
Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността
да бъдат предотвратени вредите от същото. В същия смисъл е и задължителната
практика в решение
№ 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, I т. о., в което е
прието, че за да откаже да плати застрахователно обезщетение поради
неизпълнение на задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор
или в закон, застрахователят трябва да докаже, че неизпълнението е причина за
настъпване на застрахователното събитие. Тъй като освен позоваване бланкетно
позоваване на клаузи от ОУ /т.8 и т.9/, застрахователят не е навел конкретни
възражения за вида неизпълнение на договора, респ. ОУ и връзката с настъпилото
застрахователно събитие, съдът намира възражението за неоснователно. Въз основа
на горното, въззивната жалба на застрахователя е неоснователна, а постановеното
решение на ВРС в обжалваната част, следва да бъде потвърдено като правилно.
Съобразно
този извод, на въззивника ЗК УНИКА АД не се следват претендираните с жалбата
разноски.
По
жалбата на П.К.К.:
За
да се произнесе по въззивната жалба на ищеца П.К. съдът на първо място
съобрази, че с протоколно определение от 13.11.2018г. съдът е допуснал
изменение на иска чрез увеличаване размера на частично предявената претенция от
1 000 лева – част от 15 000 лева, на 11 348.48 лева частично предявен
иск от общо 15 000 лева, на основание чл.214 ГПК. С ВЖ се претендира, че
съдът е определил неправилно общото дължимо обезщетение в по-нисък размер от
9 345.48 лева вместо пълния установен по заключението от 11 348.48
лева. Не се оспорва възприетият и от съда размер на вредите по сградата от
5 614.48 лева, а се спори относно размера на увредените електроуреди и
движими вещи, за които вещото лице е посочило фактически две стойности: 5 734
лева без обезценка и 3 731 лева – с приложен коефициент на обезценка по
негова /на вещото лице/ преценка. Въззивникът твърди, че съдът неправилно и в
незачитане на разпоредбите на чл.386, ал.2 и чл.400 от КЗ е присъдил вторият,
по –нисък размер, след намаляване на пазарната стойност съобразно коефициент за
обезценка.
При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ. Посочената
разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, като за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи
друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид. Съгласно легалната дефиниция на чл.400, ал.2 КЗ, за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Целта на законодателството е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. По изложените
съображения всякакви клаузи, уговорки и изявления, които дерогират тези императивни
законови правила, не могат да бъдат противопоставени на застрахования.
Поради
това, съдът намира за основателна жалбата на ищеца по размера на присъденото от
първата инстанция обезщетение. Съдебно –техническата експертиза е определила
стойност на СМР за възстановяване на щетите от пожара в пристройка – барбекю,
на 5 576.37 лева, а на уредите – 3 731 лева. В съдебно заседание,
сумата относно възстановяване на сградата е коригирана на 5 614.48 лева.
Общият посочен от вещото лице размер за обезвреда е 9 307.37 лева, каквато
сума е присъдена от първата инстанция. Заключението не е оспорено в частта по
дадената от вещото лице оценка на оборудването. Посочената от вещото лице
оценка отразява именно действителната пазарна стойност на електроуредите към датата
на събитието. Видно от заключението, стойността на вещите е дадена при
формиране на крайната оценка от 3 731 лева, с отчитане на процент за
овехтяване в графа 5 от таблицата към СТЕ. Такава обезценка не се следва,
поради което на ищеца следва да се присъди общата пазарна стойност на уредите
от 5 735 лева. При сумиране с пазарната стойност на вредите по сградата се
достига до претендираната от въззивника обща сума на претенцията от
11 349.37 лева. Тази сума е в рамките на застрахователната стойност, предвидена
за конкретния обект на застраховане /40 000 лева/. С оглед на горното,
въззивната жалба следва да бъде уважена като се присъди допълнително
обезщетение за разликата над присъдените 9 307.37 лева до 11 349.37
лева.
Поради
изложеното, на този въззивник се следват сторените по въззивното производство
разноски в размер на 448 лева с ДДС. За първата инстанция на страната се следва
доплащане на дължими разноски от 1 598.41 лева до общо претендираните за
инстанцията 1 948.94 лева. На насрещната страна, с оглед отхвърляне на жалбата
не се следват разноски като следва да бъде отменено и определението за
присъждане на такива в първоинстанционното производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение по ГД №6207/2018г. на 35 състав на ВРС, в частта,
с която е осъдена ЗК „Уника” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Юнак” № 11 – 13 да
заплати на П.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 9 307.37 лв. (девет хиляди триста и седем лева
и тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат
на покрит от комбинирана застраховка „У дома и щастлив“, съгласно полица
№170016Q3198/27.07.2017год., а именно - пожар от 19.10.2017 год., възникнал в
масивна пристройка – барбекю, част от недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
кв.„Галата“, ул.„Стария фар“№3, на основание
чл.386, ал. 1, вр. с чл.405, ал. 1 КЗ по въззивна жалба на ЗК УНИКА АД, ЕИК *********, гр.София,
ул.„Юнак” № 11 – 13.
ОТМЕНЯ решение по гр.дело №6207/2018г. на 35 състав на ВРС, в частта, в която е
отхвърлен иска на П.К.К., ЕГН **********,*** срещу ЗК
„Уника” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Юнак” № 11 –
13, за разликата над 9 307.37 лв. до пълния заявен размер от 11 348.48 лв. (единадесет хиляди триста
четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), частичен иск от 15 000 лева, представляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат
на покрит от комбинирана застраховка „У дома и щастлив“ риск съгласно полица №
170016Q3198/ 27.07.2017 год., а именно - пожар от 19.10.2017 год., възникнал в
масивна пристройка – барбекю, част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
кв. „Галата“, ул. „Стария фар“ № 3, на
основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ както и в частта, в която са
присъдени разноски на ЗК Уника АД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК УНИКА АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Юнак” № 11 – 13 да заплати на П.К.К., ЕГН: **********,
с адрес ***, разликата над 9 307.37 лв. до пълния заявен размер от 11 348.48 лв. (единадесет хиляди триста
четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), частичен иск от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат
на покрит от комбинирана застраховка „У дома и щастлив“, съгласно полица №
170016Q3198/ 27.07.2017 год., а имено - пожар от 19.10.2017 год., възникнал в
масивна пристройка – барбекю, част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
кв. „Галата“, ул. „Стария фар“ № 3, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК УНИКА АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Юнак” № 11 – 13 да заплати на П.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1 948.94 лева за първа инстанция и сумата от 448 лева
разноски за втора инстанция, на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: