Определение по дело №1772/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1742
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040701772
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

          1742                   11.10.2022 година                                гр.Бургас

 

Административен съд - гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На единадесети октомври                                      две хиляди двадесет и втора година

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Диана Ганева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: С. Х.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

частно касационно административно дело № 1772 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.229-236 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.95, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл.144 от АПК и чл.111, ал.8 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по частна жалба подадена от А.Х.А., ЕГН-**********, понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора-Бургас, против определение № 1271/27.07.2022г., постановено от едночленен състав по адм.д.№ 1204/2022г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта му с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ.

Частният жалбоподател счита за неправилен отказа да му бъде предоставена правна помощ, тъй като е лишен от свобода и отговаря на условията за това.

В срока по чл.232 от АПК, насрещната страна – началник на Затвора- Бургас, не е изразила становище и не е подала възражение срещу частната жалба.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като разгледа частната жалба, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 12.07.2022г. с жалба от А.Х.А., против заповед № 465/05.07.2022г. на началника на Затвора Бургас. Видно от представената преписка, с тази заповед му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС, за това, че на 07.05.2022г. в 15.50 часа, при претърсване на сп.помещение № 227 и личен обиск на А.А., били открити 9бр. скоби за кабел с пирони забити в стената, за които той съобщил, че са били поставени от технически лица в сп.помещение №121 в Първа зона за повишена сигурност, което преди е обитавал и след това ги е демонтирал и монтирал саморъчно във всяко помещение в което е бил настаняван до момента.

След проверка на неговите доходи, материално и гражданско състояние, съдията-докладчик в първоинстанционния съд постановил определение № 1271/27.07.2022г., с което освободил А. от заплащане на дължимата за обжалването такса, но отхвърлил искането му за предоставяне на правна помощ. Приел е, че независимо от положението в което е лишеният от свобода, предоставянето на правната помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би му донесла, поради ясно формулираната жалба.

Определение № 1271/27.07.2022г. е връчено на А. на 01.08.2022г., а частната жалба срещу неговата част, с която е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ, е подадена на 04.08.2022г., т.е. в срок.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба на А.Х.А. против постановеното по адм.д.№ 2413/2021г. определение № 1271/27.07.2022г., в частта с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ, е допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Съгласно правилото на чл.24, ал.1, т.1 от Закона за правната помощ (ЗПП), правна помощ по чл.21 от същия закон не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за предоставянето й. В настоящия случай частният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса и по отношение на него не важи изискването за приподписване от адвокат. Отделно от това този тип съдебни производства по АПК не предполагат задължителна адвокатска защита.

Следва да се има предвид и че съгласно чл.110, ал.1 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл.104, ал.3 – пред министъра на правосъдието. Единственото изключение от принципа, установен в  чл.110, ал.1 от ЗИНЗС, е правилото на чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, според което заповедта за дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването.

Процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не попада в обхвата на изключението по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и подлежи на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, а не пред съда.

Всичко това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на безспорно осигурения достъп до правосъдие, установената добра правна подготовка у жалбоподателя, невъзможността образуваното съдебно производство да приключи с постановяване на акт по същество и нуждата от изпращането му по подмедомственост на компетентния орган на основание чл.130, ал.4 от АПК.

Поради това правилна е преценката на първоинстанционния съд, че искането е неоснователно, поради което постановеното в тази насока определение следва да бъде оставено в сила в оспорената част.

Водим от горното и на основание чл.235 от АПК, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ в сила определение № 1271/27.07.2022г. постановено от по адм.д.№ 1204/2022г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му с която е оставено без уважение искането на А.Х.А., ЕГН-**********,  за предоставяне на правна помощ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.                                            2.