Р Е Ш Е Н И Е

Номер    473                                        2010 година                                             гр. Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                                                            ІІ   наказателен състав

На  шестнадесети март                                                                     две хиляди и десета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател:  СВЕТЛИН  ИВАНОВ

Секретар: Женя Мамулова

като разгледа докладваното от съдия Иванов наказателно от административен характер дело номер 268 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Х.А.Х. ЕГН **********,***, чрез упълномощения му представител – адв. К/К от АК-гр.Бургас, против Наказателно постановление № 13088 от 14.12.2009 г., издадено от Й.Т.- началник на сектор „ПП” при ОДМВР- гр.Бургас, с което за нарушение на по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, на жалбодателя е била наложена „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, за нарушение по чл. 103 предл. 2 ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т. 4 ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, а на основание Наредба № І-1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки за първото нарушение.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител - адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление изцяло поради това, че първото нарушение е установено с нерегламентирано техническо средство, а второто е недоказано.

В съдебно заседание, наказващият орган не се явява и не изпраща представител, не взема становище по основателността на жалбата, не представя доказателства.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима-подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН от легитимирано лице, а след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства -  и за частично основателна.

От фактическа страна, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за безспорно, че на 23.11.2009 г., около 15.07 часа, свид. А.Д. - мл. автоконтрольор в сектор „ПП”-гр.Бургас, заедно с колегата си Г.К., двамата в униформено полицейско облекло, се намирал на първокласен път І-6 в посока от гр.Бургас към кв. „Ветрен”, в района на отбивката за надлез „Лукойл”, със служебен полицейски автомобил с вградена в него видеосистема „TFR-1M” фабр. № 503. Чрез спомената видеосистема, свид. Д. установил скоростта на движение на автомобил марка „Мерцедес” рег. № ***, управляван от жалбодателя Х., който се движел по същия път, която устройството фиксирало и записало на 139 км/час, при максимално допустима скорост от 90 км/час, указана с пътен знак „В-26”.

Преди автомобилът на жалбодателя да достигне и изравни с полицейския автомобил, служителят К., който се намирал зад служебния автомобил по посока на движение на жалбодателя, му подал сигнал за спиране със стоппалка тип „С8”. Жалбодателят намалил скоростта и подал десен светлинен пътепоказател, но впоследствие рязко увеличил скоростта си на движение и продължил движението, избягвайки проверката.

За случая, свид. Д. изготвил докладна записка до началника на сектора (л.7от делото), в която, освен гореописаното, посочил и идентично нарушение, извършено от жалбодателя същия ден около 08.40 часа, при движение в обратната посока. Освен декладната записка, свид. Д. съставил и Акт за установяване на административно нарушение № 232725 от 23.11.2009 г. (л 4 от делото), където подробно описал двете нарушения и ги квалифицирал съответно по чл. 21 ал. 2, и по чл. 103 от ЗДвП.

На 03.12.2009 г. други служители на сектор „ПП”-гр.Бургас спрели за проверка жалбодателя, и съобщили на свид. Д. за това. Последният отишъл на място, където беседвал с жалбодателя и от него узнал, че Х. единствен управлява л.а. „Мерцедес” рег. № ***– негова собственост, и пак той е управлявал автомобила и на 23.11.2009 г. тогава свид. Д. вписал данните на жалбодателя в съставения акт, и го предявил на Х.. В акта, жалбодателят саморъчно вписал обяснения, че спешно се наложило да излезе от работа, тъй като баща му страдал от сърце, и затова бързал. Бил му връчен екземпляр от акат срещу подпис.

Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното сега наказателно постановление, при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на двете нарушения.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Д. и писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.

Видно от служебна справка вх. № АУ-109 от 02.02.2010 г. от Директора на Българския институт по метрология, системата за видеоконтрол и измерване на скорост тип „TFR-1M” не е от одобрен тип и не е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

При тези обстоятелства, съдът намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбодателя специално относно нарушението по чл.21 ал. 2 ЗДвП.

Съгласно правилото на чл. 189 ал. 7 (Нова, ДВ, бр. 51/2007 г.) ЗДвП, снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. По делото действително е приложена разпечатка от клип № 3762, радар № 503 (л.6), на която може да се въприеме черно-бяло фотографско изображение на л.а. „Мерцедес” рег. № ***във фронтален изглед, но тази разпечатка настоящият съд приема за негодно веществено доказателствено средство. Причина за този извод е обстоятелството, че използваната при установяване и документиране на настоящото нарушение техническа система за видеоконтрол и измерване на скорост тип „TFR-1M”, към датата на използването й за установяване на нарушението – 23.11.2009 г., не е била от одобрен за използване в РБългария тип, и за нея липсва издадено от Председателя на Българския институт по метрология удостоверение за одобрение. Използваната система, следователно, не е сред предвидените и одобрени за използване типове, поради което съдът изобщо не обсъжда, още по-малко кредитира установените и заснети чрез нея фактически данни. Използването на такова средство безспорно нарушава правото на защита на жалбодателя, и в частност гаранциите, че установяване и документиране на евентуално извършеното от него нарушение е осъществено само посредством годни, редовни и разрешени способи и средства. Едновременно с нарушаване правото на защита на нарушителя, ползването от контролните органи на тази техническа система, без тя да е била одобрена по установения за това ред, директно води и до заключение за недоказаност на установените чрез нея нарушения. Прочее, конкретното нарушение – управление на ППС със скорост, по-висока от допустимата съгласно закона, от обективна страна задължително изисква установяване и закрепване по безспорен начин величината на скоростта, с която е управлявал нарушителят. Това може да бъде сторено фактически само чрез специално конструирани за целта технически средства, които обаче, освен техническите си характеристики и възможности, следва да са и надлежно одобрени за използване в страната, за да са редовни и годни събраните чрез тях доказателства. В конкретния случай, тези предпоставки не са налице, поради което в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 Що се отнася до второто нарушение – това по чл. 103 предл. 2 ЗДвП, същото е съставомерно от обективна страна, извършено е било виновно именно от жалбодателя Х. и е доказано по категоричен начин. Видно от показанията на свид. Д., използваното техническо средство за измерване на скоростта сработва, когато облъчваното ППС се намира на разстояние 40-50 м. от техническото средство, т.е . в случая от полицейския автомобил, където е било монтирано. Другият служител – Колев, се е намирал зад служебния автомобил, т.е. на още по-голямо разстояние от автомобила на жалбодателя. По мнението на съда,у в случая на Х.  действително е бил подаден ясен и недвусмислед сигнал за спиране от униформен полицейски служител с палка от одобрен за целта тип, но жалбодателят не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посоченото от съответния орган място, и да изпълнява неговите указания. В подкрепа на защитната теза липсват каквито и да било доказателства, които да доведат до извод, различен от изложения. Нарушението е точно описано, правилно квалифицирано по чл. 103 от ЗДвП, а впоследствие и законосъобразно подведено под санкционната норма по чл. 175 ал.1 т. 4 ЗДвП, което правило предвижда кумулативно наказания „Лишаване от право да се управлява МПС от 1 до 6 месеца, и глоба от 50 до 200 лева за водач, отказал да изпълни нареждането на огран за контрол и регулиране на движението.В конкретния случай, за това нарушение, на жалбодателя Х. са били наложени „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца. Размерите и на двете наказания са под средния, предвиден в закона размер, по мнението на настоящия съд са точно отмерени и съотвестват на интенцитета и опасността на нарушението, за което са наложени. В тази част, постановлението се явява законосъобразно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 предложение първо и трето от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Наказателно постановление № 13088 от 14.12.2009 г., издадено от Й.Т.- началник на сектор „ПП” при ОДМВР- гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която за нарушение на по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, на Х.А.Х. ЕГН **********,*** била наложена „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, а на основание Наредба № І-1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ Наказателно постановление № 13088 от 14.12.2009 г., издадено от Й.Т.- началник на сектор „ПП” при ОДМВР- гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 103 предл. 2 ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т. 4 ЗДвП, на Х.А.Х. ЕГН **********,*** наложена „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския административен съд.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ:  СВ.И.

Вярно с оригинала:Ж.М.