Решение по дело №361/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от С. Л. С. от с. Садовец, обл. Плевен, [улица], подадена чрез адв. Л. М. от АК – Плевен, с която се обжалва Решение № 157/06.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 24/2025 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Излагат се съображения, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите от жалбата, с която е сезиран и не е обсъдил в пълнота събраните доказателства. Твърди се, че деянието не е извършено виновно от жалбоподателя и се излагат съображения, че Заповед № 24/18.01.2022 г., с която се допълва Заповед № 1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ, представлява индивидуален административен акт, който не е доведен до знанието на касатора. Излагат се и оплаквания за допуснати от РС – Плевен съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващи се в липса на изложени мотиви по направените с жалбата и представените писмени бележки оплаквания. В заключение е направено искане да бъде отменено решението на въззивния съд и се претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директор на РДГ – Ловеч, в писмено възражение оспорва подадената касационна жалба. Изразява становище, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Твърди, че нарушението, предмет на оспореното НП е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, както и че при издаване на същото не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че не са налице и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Л. М. от АК- Плевен, който поддържа касационната жалба и представя писмена защита, в която развива съображения, идентични с тези в нея. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация се представлява от юрк. Прунова, който оспорва касационната жалба и поддържа доводите от представеното по делото писмено възражение. Прави искане да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Плевен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд - Плевен.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не изцяло по съображенията, изложени в нея.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 301/28.11.2024г., в което нарушението е описано и квалифицирано по аналогичен начин като в АУАН, а именно:

На дата 10.04.2024г. в землището на с. Садовец, община Долни Дъбник, на място с георграфски координати LAT:43.27820833333333 (северна ширина) и LON: 24.32477333333333 (източна дължина), като лице по чл.211, ал.2, т.2 от Закона за горите с Удостоверение № 9991/22.11.2013г. е издал Превозен билет за транспортиране на дървесина № 7437/00026/10042024/110340-СС03610, без да е спазил реда и условията за издаване на превозни билети, определени с т.ІІ.2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022г. на изпълнителния директор на ИАГ, за допълване на Заповед № 1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ – прикачените към превозния билет изображения на задната част и двете страни не обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и дължина, а прикаченото към билета изображение на задната част не осигурява визуално разчитане на регистрационния номер на товарното превозно средство.

За така посоченото нарушение на чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1, т.1, предл. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.9а, предл. 1 от същата наредба на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба по чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от ЗГ в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева.

При постановяване на първоинстанционното решение съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано точно и ясно от фактическа страна както в АУАН, така и в наказателното постановление, описани са обстоятелствата, при които е извършено, както и констатациите на проверяващите, посочени са доказателства, които го подкрепят. Вмененото във вина на касатора нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да се разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. РС - Плевен е приел, че АНО не е допуснал нарушение при индивидуализацията на наложената санкция.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на РС-Плевен за формална законосъобразност на НП и доказаност на нарушението, но намира, че съдът не е обсъдил приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за конкретното нарушение.

АУАН и издаденото впоследствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1, т.1, предл. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: „ т.2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми“. Разпоредбата на чл.211, ал.1 от ЗГ вменява задължение дървесината да се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. Според ал.2, т.2 на същия член: „Превозните билети се издават: т. 2 от лицата, упражняващи лесовъдска практика – за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.“ Разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии забранява издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с наредбата и/или със заповедта за определяне на съответния образец. Разпоредбата на чл.9а от Наредбата, която обаче не е посочена в оспореното НП като нарушено правило за поведение, гласи: „Лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци“. Съобразно чл.15б от посочената наредба, превозният билет се издава чрез интернет информационната система на ИАГ по ред и при условия, определени със заповед на изпълнителния директор на ИАГ. Въз основа на тази норма е издадена Заповед № 24/18.01.2022г. на изпълнителния директор на ИАГ за допълване на Заповед № 1019/17.11.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ.

По делото не се спори, че касаторът е лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София за упражняване на лесовъдска практика с Удостоверение № 9991/22.11.2013г., поради което е адресат на посочените разпоредби, както и на горните заповеди.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на касатора, че Заповед № 24/18.01.2022г. на изпълнителния директор на ИАГ представлява индивидуален административен акт, който не е бил надлежно връчен на жалбоподателя, поради което извършеното от него деяние не е виновно. Посочената заповед е вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и има организационен характер. Същата не засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица, различни от адресатите й. Със самата заповед е разпоредено оповестяването й чрез публикация на интернет страницата на ИАГ, както и чрез съобщения в приложението за издаване на превозни билети, инсталирано в съответните мобилните устройства. По делото е представено доказателство за публикуването на заповедта на интернет страницата на адм. орган.

В конкретния случай е наложена санкция поради несъобразяване на дееца с изискванията на т.ІІ.2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г., която гласи: „При товарни превозни средства с открит товар се извършва заснемане от четирите страни. Изображенията от предната и задната част следва да осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, а изображенията от задната част и двете страни следва да обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и дължина“.

По делото е представен процесният превозен билет, от който е видно наличие на снимков материал. Товарът е заснет отзад и отстрани, а на една от снимките е виден предният регистрационен номер на товарния автомобил, с което действително изискванията на т.ІІ.2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. не са изпълнени изцяло. Горното обаче не е равнозначно на пълно неизпълнение на посочената разпоредба.

Макар и да се касае за формално нарушение на просто извършване, за което законодателят не презюмирал настъпването на общественоопасни последици, липсата на твърдени такива е правнорелевантна за окачествяването му като маловажно. Освен това, както е посочено по-горе в настоящето решение, не е налице пълно неизпълнение на посочените в Заповед № 24 изисквания, а частично такова, доколкото не е налице пълна липса на снимков материал. От приложения такъв е виден регистрационният номер на товарния автомобил и неговият товар, макар и същият да не е обхванат изцяло по височина и дължина. Конкретният случай не е равнозначен на пълна липса на снимков материал. Горепосоченото формира извод за изключително ниска степен на обществена опасност на нарушението, а наложената санкция в размер от 350 лева, дори в размер към минимума на санкционната разпоредба, се явява несъответно висока спрямо осъщественото нарушение, респективно несъответна на целта на закона.

Тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения. Извършеното деяние не застрашава обществените отношения, които са предмет на защита с посочената като нарушена разпоредба, с интензивност, обуславяща прилагането на административнонаказателна репресия, респективно е следвало да намери приложение чл. 28 от ЗАНН и на касатора да не се налага наказание. Не е съобразена целта на налагане на административното наказание съгласно чл. 12 от ЗАНН, нито преценката за “малозначителност” по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН във вр. чл.9, ал.2 от НК, а съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълкувателно наказателно дело № 1/2007г. на ОСНК на Върховният касационен съд на Република България преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол.

При горните изводи, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки, съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и РС- Плевен е следвало да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН, като отмени НП и предупреди С. Л. С., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение от същия вид ще му бъде наложена административно наказание. Вместо това, като е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, РС - Плевен е приложил неправилно закона, което е основание за отмяна на първоинстанционното решение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

С оглед изложените съображения съдът намира, че следва да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество като приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

При този резултат от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на касатора направените от него разноски за адвокат за две съдебни инстанции. Съдът обаче намира направеното от ответника възражение за прекомерност на същото за основателно. Адвокатското възнаграждение надвишава двойно определеното такова в чл. 7, ал.2, т.2 вр. чл. 18, ал.2 Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, преценено според размера на санкцията. Ето защо съдът счита, че в полза на ответника следва да се присъди такова в общ размер на 900 лв., от които 400 лв. за производството пред Районен съд – Плевен и 500 лв. за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 63в във вр. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 157/06.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 24/2025 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 301/28.11.2024г. на директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на С. Л. С., [ЕГН] от с. Садовец, обл. Плевен, [улица]лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София за упражняване на лесовъдска практика с Удостоверение № 9991/22.11.2013г., за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1, т.1, предл.2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.9а, предл.1 от същата наредба и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба по чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от ЗГ в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева.

Предупреждава на основание чл.63 ал.4 изр.2 от ЗАНН нарушителя С. Л. С., [ЕГН] от с. Садовец, обл. Плевен, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч да заплати на С. Л. С., [ЕГН] от с. Садовец, обл. Плевен, [улица]деловодни разноски за процесуално представителство за две съдебни инстанции в общ размер на 900 /деветстотин/ лева.

Препис от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

Решението е окончателно.