гр. София, 07.08.2018 г.
Софийски градски съд, НO, IІІ въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретар Даниела
Пиралкова и прокурор Станимир Димитров, като разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. н. о. х. д. № 1568 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С присъда от 18.09.2017 г. по н. о.
х. д. № 18782/2013 г. на СРС, НО, 2 състав, подсъдимият В.Г.Г. е бил признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1 НК за това, че на 17.06.2013 г.,
около 20:30 часа, в гр. София, ж. к. „*****“, бл. 355, във вх. 1 е отнел чужди
движими вещи – част от златен синджир 14 карата с тегло 7,6 грама на стойност 418
лева и златен кръст с разпнат Исус Христос 14 карата с тегло 0,6 грама на
стойност 33 лева, всичко на обща стойност 451 лева, от владението на А.И.П.-П.с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал
синджира от врата на свидетелката П.-П..
Срещу присъдата е подаден
въззивен протест, в който се твърди нейната неправилност. В допълнение към протеста се излагат съображения за
неправилност на извода на съда относно недоказаността на авторството на
деянието. Намира се, че в разпитите и очните ставки пострадалата се придържа
към един устойчив набор от външни белези на нападателя, по които го е
разпознала. Посочва се, че идентифициране на едно лице може да се извърши и по
неговата стойка и походка, които съдържат достатъчно индивидуални и отличителни
специфики. Твърди се, че преките доказателства се подкрепят и от косвените
такива. В тази връзка се счита, че категорично е доказано извършването на
процесното престъпление от подсъдимия. Предлага се отмяна на
първоинстанционната присъда и осъждане на подсъдимия с налагане на наказание
около средния предвиден в закона размер.
В
пледоарията си пред въззивния съд прокурорът
при СГП не
поддържа протеста, тъй като намира, че последният не
съдържа относима и релевантна към предмета на доказване информация. Излага съображения, че съдът подробно и задълбочено
е анализирал показанията на единствения свидетел очевидец, който реално не е
възприел индивидуализиращи белези на дееца, освен особеност в походката и къс
торс, от което не може да се направи извод относно авторството на деянието.
Счита, че по делото не е налице дори съвкупност от косвени доказателства, които
да доведат до извод за съпричастност на подсъдимия към извършеното
престъпление, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел
обвинението за недоказано.
Защитникът на подсъдимия моли за оставяне
на протеста без уважение и потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Намира, че приетото от съда съответства на
доказателствата по делото и на закона.
Подсъдимият Г. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда, тъй
като е невинен.
Софийски градски съд, като
съобрази изложените от страните доводи и служебно провери изцяло правилността
на присъдата и
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Подаденият
въззивен протест е неоснователен.
За да постанови присъдата
си, първоинстанционният съд е събрал всички възможни относими към предмета на
делото доказателства:
гласни доказателства – обясненията на подсъдимия,
показанията на св.
А.П.-П., както и тези от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 НПК, на св. Ц.Ц., на св. М.Б., на св. В.К., на св. Е.М., очни ставки,
проведени между св. П.-П. и М.и между св. П.-П. и К.; писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, протокол за разпознаване на лица;
способи за доказване – заключение на съдебно-оценителна експертиза, веществени
доказателствени средства – фотоалбум към протокол за разпознаване на лица.
Въззивният съд след
собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че
установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на
вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност.
Подсъдимият
В.Г.Г., ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, осъждан.
На 17.06.2013 г., около 20:30 часа, А.П.-П. се
прибирала към вх. 1 на бл. 355 в гр. София, ж. к. „*****“, където живеела,
когато забелязала мъж, стоящ встрани на площадката пред входа, който сякаш
говорел по телефона. Понеже било сумрак, пострадалата не успяла добре да
възприеме чертите на мъжа, минавайки покрай него. Влизайки във входа пострадалата
започнала да се изкачва по стълбите, без да запали осветлението, когато усетила
движение зад себе си, възприемайки само силуета на лицето, приближаващо я в
гръб. Мъжът хванал носеният от П.-П. на врата златен синджир 14 карата с тегло
7,6 грама на стойност 418 лева със закачен на него златен кръст с разпнат Исус
Христос 14 карата с тегло 0,6 грама на стойност 33 лева и рязко го издърпал,
при което синджирът се скъсал и само част от него останала в ръката на дееца,
който напуснал местопрестъплението. Пострадалата го последвала, но не успяла да
го настигне, а вървяла известно време след него, като запомнила единствено особености
в телосложението му – дълъг торс и къси крайници.
Първоистанционният съд е
извършил подробен
и коректен анализ на събраните доказателства, като е
изяснил точния им смисъл и не е допуснал превратното им тълкуване или
неоснователно подценяване на едни доказателства за сметка на други. На тази
основа обосновано е приел за несъмнено доказано, че спрямо св. П.-П. е извършен грабеж, при който със сила е бил издърпан от врата ѝ и отнет част от златен
синджир и златна висулка. По отношение на фактологията на събитията
обосновано районният съд е кредитирал показанията на пострадалата, които са последователни и не съдържат вътрешни
логически неясноти, празноти или противоречия.
Във връзка с авторството на
деянието е проведено разпознаване с участие на пострадалата,
което законосъобразно районният съд е приел, че разколебава надеждността на
съдържанието на протокола. Действително в него е отразено, че св. П.-П. е
посочила именно подсъдимия като извършител. В протокола за разпит, извършен на
10.10.2013 г., е записано изявление на свидетелката, че
извършителят е висок около 170-175 см., с леко мургава кожа, с тъмно кестенява
коса, с добре описани вежди, с малко по-отворени очи, с характерен нос, леко
сплеснат, с по-широки рамене и че ако го види, ще може да го разпознае. В
протокола за разпознаване е отбелязано, че пострадалата е разпознала лицето по
формата на главата, носа веждите, ушите, походката, много светлата мургава кожа
и телосложението - по-голям торс и
по-къси крака. В съдебно заседание П.-П. заявява,
че за нея е било видимо, че другите лица, участвали в разпознаването, съпоставени
с лицето, което е било посочено като извършител, не са били с еднакво
телосложение, другите са били със съвсем друга структура на тялото, поради
което е било елиминирано основното изискване при разпознаването да бъде
осигурен избор между равнопостовени и сходни на външен вид лица. По време на
очната справка, проведена между св. М.и пострадалата, последната изрично
заявява, че не е казвала, че е видяла извършителя и че може да го разпознае, което
поставя под съмнение обективността на идентификационния извод. Пред съда
изтъква, че не е сигурна, дали деецът е именно подсъдимия.
Твърди, че непосредствено преди разпознаването не е била разпитвана, което
неминуемо внася колебание в законосъобразното провеждане на разпознаването и
нарушаване на изискването на чл. 170 НПК за извършване на разпит непосредствено
преди извършване на това процесуално-следствено действие.
На
следващо място пострадалата съобщава, че не е видяла лицето на човека, който я
е нападнал, погледнала го е единствено леко в профил, но според думите ѝ
това не е достатъчно. Свидетелката изрично е заявила, че не е видяла
извършителя, а е посочила подсъдимия по походката отзад и торса. При
допълнителния си разпит в съдебно заседание пак подчертава, че не е видяла
добре извършителя, не може да посочи подробности относно височината му, а само,
че смята, че е бил по-пълен в таза, не като подсъдимия. Всички тези непълноти и
несъответствия няма как да не бъдат взети предвид при определяне на
доказателствената стойност на извършеното разпознаване, поради което правилно
районният съд е бил разколебан в преценката си относно тежестта, която да му
придаде и в крайна сметка не е основал изводите си върху него.
Съмнения
в законосъобразното провеждане на процесуално-следственото действие се внасят и
след проведената очна ставка между св. М.и св. П.-П., тъй като техните
твърдения са напълно противоположни. М.твърди, че преди разпознаването на живо,
на пострадалата са били показани фотоалбуми, сред които тя е отличила вероятния
извършител по снимка. Това твърдение обаче се опровергава от П.-П., която е категорична,
че такива предварителни разговори не са били провеждани и снимков материал не
ѝ е бил показван.
Не
на последно място и показанията на св. К., участвала като поемно лице при
разпознаването, затвърждават съмнението относно коректното му процесуално
провеждане. Според К. лицата не са били карани да се движат свободно, още
повече в гръб, за да може разпознаващата жена да ги огледа и както е посочено в
протокола, да разпознае подсъдимия по походката. Като второ поемно лице свидетелката
посочва, че е присъствал неин приятел, назован като В., докато в протокола е
посочен Ю.Г..
В
крайна сметка от всичко описано не може да се направи извод за убедителна
идентификация на извършителя и тъждеството му с подсъдимия. Налице са множество
противоречия, както и липса на възприятия, които по категоричен начин да могат
да вменят авторството на деянието на Г..
Поради това, след като разпознаването,
което единственото действие, уличаващо подсъдимия в извършване на процесното
деяние, е разколебано и не е годна основа, върху която може да почива извод за
виновността на привлеченото към отговорност лице, единственият законосъобразен правен извод е, че за районния съд са
били налице предпоставките на чл. 304 НПК и подсъдимият обосновано и в резултат
на правилно приложение на процесуалния закон е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.
198, ал.1
НК.
В заключение, след
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното
изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6
и чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НК, ІІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА присъда от 18.09.2017 г. по н. о.
х. д. № 18782/2013 г. на СРС, НО, 2 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.