Р Е Ш Е Н И Е
№ 733/28.11.2023 г., гр. Монтана
В
името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди
двадесет и трета година, в
състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 534 по
описа за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба подадена от К.Д.В. ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0361-000028/20.07.2023 г., издадена от командир на отделение към ОД на МВР Перник, РУ Трън, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли съдът да я отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника адв.Г., поддържат жалбата и предявяват искане за събиране на допълнителни доказателства.
Ответникът - командир на отделение към ОД на МВР Перник, РУ Трън, редовно призован, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед, явява се в с.з. и моли за отхвърляне на жалбата.В писмено становище от юрк. Зв.В. излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна по следните причини:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
Със заповед № 23-0361-000028/20.07.2023 г., издадена от командир на отделение към ОД на МВР Перник, РУ Трън, спрямо жалбоподателя била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. В заповедта е посочено, че на 20.07.2023 г. против К.Д.В. е съставен АУАН № GA590198, затова, че около 13.40 часа в община Трън, път ІІ -63, разклона за с.Ездимирци, км. 43+ 600 с посока на движение от гр.Б* към гр.Т*, управлява лек автомобил Ф*М*, с рег. номер *, под въздействие на наркотични вещества или техни аналози, при извършена проверка с техническо средство дрегер дръг тест 5000 с фабричен номер ARJF- 0054 в 13.54 ч. с номер проба 073, е отчетена положителна проба „Амфетамин“, издаден е талон за медицинско изследване № 106211 за ФСМП Трън. Същите са връчени на жалбоподателя на 20.07.2023 г.. Жалбата до АС Перник е подадена на 03.08.2023 г., поради което е допустима за разглеждане по същество.
От правна страна, съдът приема следното:
Жалба до съда е подадена от легитимирано лице, което се явява адресат на оспорения индивидуален административен акт, спазен е предвиденият в АПК преклузивен 14 дневен срок за нейното оспорване.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдебният контрол за законосъобразност на административните актове обхваща проверка за компетентност на органа издател, спазване на предвидената от закона форма, административнопроизводствените правила, съответствие с материалния закон и неговата цел.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган – командир на отделение към ОД на МВР Перник, РУ Трън, който е надлежно оправомощен да прилага принудителни административни мерки /ПАМ/ по ЗДвП съгласно приложената заповед № 313з – 362/28.02.2022 г. на директора на ОД на МВР Перник, издадена в изпълнение на заповед № 8121з-1656/07.12.2021 г. на гл.секретар на МВР.
Релевантно за спора е да се установи, дали при издаването на индивидуалния административен акт е спазена предписаната от закона писмена форма и изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и дали заповедта за налагане на ПАМ съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, които обезпечават правото на защита на жалбоподателя, респ. съдебния контрол за спазването на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. При издаването на административния акт, е спазена предписаната от закона писмена форма, както и изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърденията в жалбата за нарушение при извършеното тестване с дрегер не се доказват от множеството събрани в производството писмени и гласни доказателства. Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са спазени изискванията по отношение формата и съдържанието на административния акт, което касае изложение на конкретни фактически основания по начин, който позволява на засегнатото лице да упражни адекватно правото си на защита и на съда да осъществени контрол за наличието на материалноправните предпоставки за неговото издаване.
В рамките на производството при доказателствена тежест на административния орган да установи по реда на чл. 171 от АПК фактическите обстоятелства, въз основа на които същият е издал оспорения административен акт същият стори това по убедителен начин. От приетите писмени доказателства по преписката и от разпита на ответника и един свидетел, се установява следната фактическа обстановка - на 20.07.2023 г. контролните органи на МВР при проверка са съставили АУАН №№ GA590198, затова, че около 13.40 часа в община Трън, път ІІ -63, разклона за с.Е*, км. 43+ 600 с посока на движение от гр.Брезник към гр.Трън, управлява лек автомобил Ф* М*, с рег. номер *, под въздействие на наркотични вещества или техни аналози, при извършена проверка с техническо средство дрегер дръг тест 5000 с фабричен номер ARJF- 0054 в 13.54 ч. с номер проба 073, е отчетена положителна проба „Амфетамин“, издаден е талон за медицинско изследване № 106211 за ФСМП Трън. Тази фактическа обстановка се потвърждава, както от съдържанието на АУАН, който жалбоподателят е получил без възражения и е подписал същия/ виж л.6 от дело 292/. Фактическата обстановка се потвърждава и от резултата от тест 073/20.07.2023 г. в 13.54 часа/ виж гърба на л.26 от делото/, който е отчел позитивен резултат за амфетамин. На жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване № 106211
/виж л.10 от дело 292/, очевидно са спазени административнопроизводствените правила, не е налице твърдяното нарушение при извършения тест на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца, който управлява моторно превозно средство, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
От събраните в рамките на производството писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че на дата 20.07.2023 г., жалбоподателят В. е управлявал моторно превозно средство, след употребата на наркотични вещества. Макар в хода на производството да се твърдяха нарушение на производствените правила, такива не бяха доказани. От установените факти и обстоятелства, безспорно са налице са всички изискуеми от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ.
Съдът не приема за релеватно обстоятелството, че съгласно представено лабораторно изследване от 24.07.2023 г. в СМДЛ- МЕДИЛАБ ЕООД, Монтана, т.к. резултатите на К.Д.В. са отрицателни, този факт да е относим към установените данни от теста на 20.07.2023 г. в 13.54 часа.
Ирелевантен е фактът, че образуваното за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП административнонаказателно производство е прекратено с мотивирана резолюция/л.22-23 от делото/, без да е издадено НП. Касае се за различни по своя характер производства, които приключват с различен акт и преследват различни, макар и сходни цели – да се дисциплинират водачите на МПС. Прилагането на държавната принуда чрез мерките по чл. 171 от ЗДвП не е обвързано с приключването на административнонаказателно производство с влязло в сила НП.
С оглед разпределената доказателствена тежест, конкретно разместването й съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, който се явява доказателствено средство в настоящото производство. В допълнение следва да бъде посочено, че това производство е прекратено поради образувано ДП №40/203 г. по описа на РУ Трън за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
При изложените съображения, съдът с оглед цялостната проверка, която извършва за действителност и законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, приема, че същият не е нищожен, както и са спазени изискванията за неговата законосъобразност по чл. 146 от АПК. Същият е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с целта на закона. От изложеното става ясно, че оспорената заповед за ПАМ е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби- чл. 171, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.
С оглед на всичко изложено, съдът установи, че оспорването на заповедта за налагане на ПАМ е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид своевременно заявеното искане от пълномощника на ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК. На основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвиден в разпоредбата размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание изложеното и чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от К.Д.В. ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0361-000028/20.07.2023 г., издадена от командир на отделение към ОД на МВР Перник, РУ Трън, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА К.Д.В. ***, да заплати на Областна дирекция на МВР Перник, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия :