Решение по дело №6924/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2756
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192120106924
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

2756

 

град Бургас , 29.10.2019год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                                                                 граждански състав

на петнадесети октомври                                                                   две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                               Съдия: Пламен Дойков

 

                при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 6924 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на П.Т.И., ЕГН **********,*** чрез адв. Т.П.Н.,***, пл. „Свобода“ № 2а, ет. 2, офис 3. Ищецът претендира, че в периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г. е полагал труд като младши оперативен дежурен в Група „ОДЧ“ при ОД МВР Бургас. Сочи се, че за процесният период И. е работел на 24- часови работни смени. За посоченият период бил положил общо 1600часа нощен труд, който след преизчсиляване с коефициент 1.143 възлизал на 1828часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 228часа , който не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 1482.00лева. Претендира се и за законна лихва за забава върху посочените отделни суми, съобразно периодите от началото на исковия период за всяка календарна година и до края на исковия период. Забавата се претендира според тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата претендирана като лихва за забава е в размер на 180.87лева.  В исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски по делото. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1778.63лева за дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, както и за сумата от 226.59 лева , представляваща законна лихва върху главницата, както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 19.08.2019г.

                Ответникът ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ана Димчева. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по размер. Сочи се, че П.И.Т. е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в ОД МВР Бургас за периода от 23.04.2015г. до депозиране на писмения отговор. Посочени са категориите държавни служители , като ответникът твърди, че приложим към квалификацията е ЗМВР. В отговорът си процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се, че според тези нормативни актове липсва текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1 . От там, както и от издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по 0,25лева. Приложени са писмени доказателства . Ответникът не възразява да се назначи исканата експертиза. Взема се становище, че исковата молба е неоснователна, като се иска нейното отхвърляне. Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

                Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

                По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че за периода от м. август 2016г. до м. август 2019г. ищецът е положил общо 1792часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 2048.26часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 256.26часа труд, изчислен по така посочения коефициент, който е оценен на 1778.63лева. Отделно от това е направено изчисление и за дължимата лихва, върху неизплатеното възнаграждение , като вещото лице оценява същата на 226.59лева за процесния период.  

                  Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

                   По делото не се спори , че между ищецът П.Т.И. *** е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в ОД МВР Бургас за периода от 23.04.2015г. до депозиране на писмения отговор.

                  Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

         Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

          В процесния случай ищецът е работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.  

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода м. август 2016г. – м. август 2019г. ищецът е положил общо 1792часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2048.26часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 256.26часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице същото е в размер на 1778.63лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер. Сходни са изводите и за претендираната лихва за забава върху дължимите суми в процесния период. Вещото лице е посочило, че размерът на същата е 226.59лева.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 19.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 380.00лева за платено адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск, която е в размер на 121,15лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150.00лева.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

                 ОСЪЖДА  ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, пл. „Свобода“ № 2а, ет. 2, офис 3-  адв. Т.П.Н.,***, сумата от 1778.63лева/ хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 226.59лева/ двеста двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от 30.10.2016г. до 19.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 19.08.2019г. до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на  П.Т.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, пл. „Свобода“ № 2а, ет. 2, офис 3-  адв. Т.П.Н.,***, сумата от 380.00лева /триста и осемдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 150.00лева/ сто и петдесет лева/ за изготвената експертиза и 121.15лева/сто двадесет и един лева и петнадесет стотинки/ държавна такса.

                 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 29.10.2019г.

                                                                                  Съдия: