О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
260567
гр.Пловдив 18.11.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав,в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.ч.гр.д.№2637/2020г. по описа на
ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Жалба по реда на чл.419 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане №60817/29.09.2020г.
по ч.гр.д.№10756/2020г. по описа на РС-Пловдив,II гр.с-в,с което
е оставено без уважение искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК на извънсъдебно основание за
сумата от 5481 евро,представляваща неустойка за забава за периода
22.08.2019г.-12.03.2020г.,дължима по чл.2.3,б. „c“ и „d“ от договор за
заем Бизнескредит-клиентски №6061 от 03.08.2018г. и Анекс №1 от 24.08.2018г.
към него.Недоволен от така постановеното разпореждане е останал жалбоподателя „Лено“
АД и моли да се отмени разпореждането и да се издаде заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК.
В срока не е постъпил отговор
на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Пловдивски районен съд е отказал
издаването на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК въз основа на представеното
заявление от заявителя,като на основание чл.411 от ГПК е отказал издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на извънсъдебно основание за
сумата от 5481 евро,представляваща неустойка за забава за периода
22.08.2019г.-12.03.2020г.,дължима по чл.2.3,б. „c“ и „d“ от договор за
заем Бизнескредит-клиентски №6061 от 03.08.2018г. и Анекс №1 от 24.08.2018г.
към него,тъй като това би довело до свръхпечалба у заявителя,тъй като
договорената неустойка като дневно плащане възлиза близо на 100% като
задължение по договора,или губи се санкционния характер на неустойката,както и
обезщетителната й функция и същата се използва от заявителя единствено само за
реализиране на печалба от предоставения кредит.Тъй като законът разрешава на
заповедния съд да преценява дали искането за издаване на заповед за изпълнение
представлява неморално такова и е в противовес с добрите нрави,тъй като
взискател може да поиска да му се издаде заповед за изпълнение за дължими суми
по документ по чл.417 от ГПК,то с оглед на всяко искане същото следва да се
преценява относно това дали същото е нищожно или не е и ако не е едва тогава да
се издава исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Настоящата инстанция намира
разпореждането за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди
поради следното:В чл.417 от ГПК се предвижда издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на заявление.Щом като заявлението отговаря
на изискванията на законовите разпоредби,то не е пречка издаването на заповед
за изпълнение,но ако искането не противоречи на добрите нрави,както е в
настоящия случай.Следователно жалбата се явява неоснователна и недоказана и
като такава следва да се остави без уважение.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Лено“ АД с ЕИК-**** със седалище и
адрес:гр.**** против разпореждане №60817/29.09.2020г. по ч.гр.д.№10756/2020г.
по описа на РС-Пловдив,II гр.с-в като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: