№ 11029
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20211110132223 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 23.09.2022 г. в
състав:
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 32223 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА И.А
Предявен е регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД.
ДЗИ О. З. ЕАД е предявило регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД., за заплащане на сумата от 2207.35лв., тъй като е обезпечило деликтната отговорност
на виновния за настъпване от процесното ПТП на 31.10.2018г..., имуществени вреди, които
са били репарирани от ищеца по договор за имуществено застраховане с увреденото лице,
ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба –
08.06.2021 г. до окончателното й заплащане.
Ответникът оспорва иска като неоснователен като твърди, че механизма на
протичане на процесното ПТП не е настъпил по начина, описан в исковата молба, че не
всички посочени от ищеца увреждания на спорното застраховано имущество са настъпили в
1
резултат на процесното застрахователно събитие, че претендираната от ищеца сума
надвишава стойността на регресното вземане на ищеца към ответното дружество.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Основателността на претенцията, предявена на основание чл. 411 КЗ КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки 1. наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало
действително правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”.
По делото не съществува спор, а и от от представените по делото доказателства се
установява, че във връзка с уведомлението за настъпилото на 31.10.2018г ПТП с участието
на лек автомобил, обект на сключен с ответника договор за задължителна гражданска
отговорност на автомоболистите и автомобил, обект на сключен с ищеца -Застрахователно
договор за имуществена застраховка „Каско“, при последния е образувана ликвидационна
преписка № 44012131934076.
С платежно нареждане от 18.12.2019г.. ищецът е заплатил в полза на дружеството,
извършило ремонтните дейности застрахователно обезщетение в размер на 3190.73 лв..
По делото не съществува спор, че обичайните разноски, понесени от ищеца във
връзка с образуване на настоящата ликвидационна преписка възлизат на сумата от 15 лв.
Видно от представените по делото доказателства между страните е извършено
прихващане, като процесното вземане е погасено до сумата от 2207.35 лв.
Безспорно е че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача, чиято деликтна отговорност е застрахована през
процесния период при ответното дружество.
Спорът по делото е концентриран върху това – налице ли е причинно-следствена
връзка между твърдените от ищеца увреждания на застрахованото при него по договор за
имуществена застраховка имущество и съответветства ли размера на предявената претенция
на възстановителната стойност на обезщетението, необходимо за репариране на вредите,
причинени на застрахованото при ищеца имущество.
От допълнителното заключение от САТЕ се установява, че щетите на процесния лек
автомобил, включително и модул/радар/ мъртва зона се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Правейки този извод вещото
лице пояснява, че размерът на възстановителната стойност, се равнява на сумата от
3175.73лв.
2
Съдът кредитира именно заключението от допълнителната САТЕ при изследване на
спорните по делото въпроси, доколкото при неговото изготвяне са взети и предвид и
показанията на свидетеля Д. Б., който при провеждане на процедурата по разпита му заяви,
че съгласно сигналната система на електрическото табло сензорите на автомобила са
установили повреда ,както на десния, така и на левия датчик радар след удара. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като преки и непосредствени, предвид на това, че
последният е бил пряк участник при реализиране на процесното ПТП и е имал преки
възприятия по механизма на протичането му.
В откритото съдебно заседания от 23.09.2022 г. вещото лице по САТЕ изрично заяви,
че “при повторното посещение в сервиза на официалния представител, ми предоставиха
снимки от самата щета на ДЗИ, където ясно се вижда, че датчикът и по номера излиза, че в е
дясната част. Тоест, те претендират само и единствено десният датчик, който е точно в
зоната на удара. Той се намира точно там, където е осъществен удара, поради което следва
да се приеме. Категорично е в пряка причинно-следствена връзка с удара.“.
От обясненията, дадени от вещото лице в процедурата по изслушването му, от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б. и от заключението
от допълнителната САТЕ се установи, че твърдените от ищеца увреждания на
застрахованото при него имущество се намират в пряко причинно-следствена връзка с факта
на настъпване на процесното ПТП, поради което съдът намира възражението на ответника в
тази насока за неоснователно.
Ето защо съдът приема, че регресното право на ищеца е възникнало до сумата от
2207.35лв.,/ 3190.73 лв. +15 лв. ликвидационни разноски/, като с оглед установеното по
делото погасяване на процесното вземане чрез прихващане до сумата от 2207.35лв.,
направено от ответното дружество, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да се уважи
за целия претендиран размер.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, депозит за свидетел в
общ размер от 729.7 лв.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ЗAД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление адрес
да заплати на „Д. З.“ АД, със седалище и адрес на управление адрес, ЕИК еик, по иска с
правно основание чл. 411 КЗ сумата 2207.35лв., представляваща регресно вземане по
образувана при Д. З.“ АД застрахователна преписка, назована „щета № № 44012131934076“,
ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба –
08.06.2021 г,.. до окончателното изплащане, , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, депозит за
свидетел в общ размер от 729.7 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4