№ 262
гр. Сливен, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
СъдебниВеселка Венкова Каварджикова
заседатели:Камелия Михова Михова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова
Наказателно дело от общ характер № 20212200200301 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована, се явява прокурор
Б.С..
Подсъдимият ИВ. ИВ. ИВ., редовно призован, се явява лично и с адв.
А.С., надлежно упълномощена от досъдебното производство.
Частната обвинителка В. ИВ. Т., редовно призована, не се явява. За нея
се явява повереникът й адв. П.Н., редовно упълномощен.
Свидетелката Н. Д. Т., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят ЮЛ. СТ. Й., редовно призован, не се явява.
Свидетелят М. О. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката Р. Ж. ВР., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят Г. СЛ. Г., нередовно призован, се явява лично.
Свидетелят ИВ. СТ. К., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят В. Д. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят К. Ж. Ш., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката Т. М. ИВ., редовно призована, се явява лично.
Свидетелката М. И. И., при режим на довеждане, се явява лично.
Вещото лице ХР. В. УЗ., редовно призован, не се явява.
Съдът констатира, че на 01.12.2021 г. е постъпила молба от свид. ЮЛ.
СТ. Й.. В молбата е посочено, че не може да се яви в днешно съдебно
заседание, поради заболяване. Моли да не бъде санкциониран. Към молбата е
приложен болничен лист, в който е посочена диагноза „Остър бронхит –
1
затегнато протичане” и е отразено, че свидетелят е в отпуск от 30.11. до
09.12.2021 г.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че няма пречка за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. И.: Да се даде ход на делото.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството продължава в стадия на съкратено съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Н. Д. Т. на 62 год., българско и руско гражданство, неосъждана, със
средно образование, омъжена, без родство с подсъдимия.
М. О. М. на 56 год., българин, български гражданин, неосъждан, със
средно специално образование, женен, без родство с подсъдимия.
Р. Ж. ВР. на 45 год., българка, българска гражданка, неосъждана, със
средно образование, разведена, без родство с подсъдимия.
Г. СЛ. Г. на 43 год., българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, неженен, без родство с подсъдимия.
ИВ. СТ. К. на 51 год., българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, женен, без родство с подсъдимия.
В. Д. Д. на 58 год., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, женен, без родство с подсъдимия.
К. Ж. Ш. на 55 год., българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, разведен, без родство с подсъдимия.
Т. М. ИВ. на 48 год., българка, българска гражданка, неосъждана,
омъжена, съпруга на подсъдимия.
Съдът разясни на свидетелката привилегията на чл.119 НПК.
Свид. Т.И.: Разяснена ми е привилегията на чл.119 НПК. Желая да
свидетелствам.
М. И. И. на 28 год., българка, българска гражданка, неосъждана, с
висше образование, дъщеря на подсъдимия.
Съдът разясни на свидетелката привилегията чл.119 НПК.
Свид. М. И.: Разяснена ми е привилегията на чл.119 НПК.Желая да
свидетелствам.
Свидетелите, предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата с изключение на свидетелката
2
Н. Д. Т..
СВИД. Н. Д. Т. обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Знам, че съм тук заради катастрофата, която стана
на бул. „С.З.”, до Института, до бившия Механотехникум. Живея в кв. „С.З.,
в бл.**, на 7-ия етаж. Терасата има изглед на север. От терасата има пряка
видимост към кръстовището. Инцидентът се случи миналата година, юни-
юли месец, беше лятото, преди обяд. Не съм видяла точно, когато стана
катастрофата. Аз готвех, когато стана катастрофата. Готварската печката се
намира на терасата, в източната част. Когато стана катастрофата бях с гръб. В
един момент, докато готвех чух звук от силен удар. В същия момент се
обърнах и видях човек във въздуха, който падна на пешеходната пътека.
Веднага взех телефона и се обадих на бърза помощ. След няколко минути
спряха три автомобила, от които слязоха трима мъже и отидоха да видят
какво стана. Аз си гледах яденето, това е което мога да кажа. Не съм видяла
самата катастрофа. Казаха ми, че първа съм се обадила на бърза помощ. Не
съм видяла от къде е дошъл мотоциклета. Видях само когато човекът попадна
на пешеходната пътека. Майка ми също беше с мен на терасата, ние си
говорихме. Тя почина преди два месеца. Тя като чу удара, каза: „убиха
човек”. След това като говорихме с майка, тя ми каза, че не е видяла, когато е
станала катастрофата. По това време, когато стана катастрофата, на пътя се
извършваха ремонтни дейности. Не помня дали имаше обозначение за
ремонтните дейности, но в квартала се коментираше, че е нямало. Много е
лошо това кръстовище, много е страшно, ужасно е. Аз живея във вх.А, на ет.7.
Разстоянието от вкъщи до мястото, където стана катастрофата, е 60-100
метра. Не видях човекът дали беше с каска. Видях нещо черно на главата му,
може и коса да е било, не помня, тъй като бързах да взема телефона и да се
обадя за инцидента. Не съм видяла автомобила, който е ударил човека. Точно
на самото кръстовище не видях спрял автомобил. Мисля, че настрани към
завоя беше спрял някакъв автомобил. Отделно от този спрял автомобил
спряха още три автомобила, от които мисля, че слязоха мъже. Там имаше
работници, които правеха ремонт на пътя. Мисля, че катастрофата стана
преди обяд, защото аз винаги готвя преди обяд, или може да е било около 11-
12 часа, там някъде. След като чух удара и погледнах към кръстовището не
видях мотоциклет, видях само човека как прелита и падна на пешеходната
пътека. След като чух удара се обърнах и видях човек във въздуха. Мисля, че
човекът падаше от височината на човешки ръст. Но беше твърде високо,
летеше високо и преди това се чу много силен звук. Автомобилът беше спрял
към островчето, в посока кв. „Д.Г.”, в лявата страна. Мисля, че точно на
самия завой имаше спрян автомобил. Лентите за движението на това място са
две. Има две ленти във всяка посока на движението. Движейки се в посока от
Бургас към центъра, минаваме край Института, който остава вдясно от пътя, в
дясното платно беше техниката, а автомобилът се намираше вляво. Говоря за
първия автомобил, който беше спрял. Мисля, че автомобилът беше сив.
3
Когато погледнах през терасата, след като чух силния удар, само този
автомобил беше спрян. После спряха другите три автомобила, от които
излязоха мъжете. След това не съм чула коментари в квартала, защото майка
беше болна и рядко излизах от вкъщи. Говорих с майка след като стана
катастрофата. Тя ми каза, че не е видяла ,когато е станала катастрофата, но ми
каза, че също е видяла човека да лети във въздуха.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
свидетелката да бъде освободена.
Съдът освободи свидетелката от залата.
СВИД. М. О. М. обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като главен инспектор, горски инспектор
към РДГ-в Сливен. Наясно съм защо съм тук. След работно време с колегата
се изкачвахме по пътя от жп гара Сливен към бул. „Бургарско шосе”. Аз
управлявах автомобила. Видях, че се извършват ремонтни дейности на пътя и
забелязах, че на пътя лежи човек. Стори ми се, че човекът е с каска. Преди
този инцидент имаше друга катастрофа и с колегата говорихме, че каската
„спасява човека“. Помъчих се да заснема ситуацията, но машините, които
извършваха ремонтни дейности, не ми позволяваха да заснема, защото те се
движеха и ми пречеха. Зад мен се движеха други автомобили. От
любопитство исках да заснема. Исках да видя дали човекът е с каска, защото
едно момче от село беше починало и с колегата говорихме за това дали
каската предпазва. До падналия човек видях локва кръв. Съжалявам, че не
мога да предоставя в момента записа, който съм заснел, защото телефона ми
се счупи. Самата катастрофа не съм я видял. Като се движехме с колата видях
човека, който лежеше точно на пешеходната пътека, точно до островчето,
вдясно. По средната на платното има бордюри, а човекът лежеше на
пешеходната пътека. Ремонтните дейности се извършваха на главния път бул.
„Б.ш.”. Аз се движих по пътя от жп гарата, за да се включа в Б.ш.. Машините
не мога да кажа къде точно са били, но в същото платно бяха, след като ми
пречиха да заснема. Машините бяха на Б.ш., там правиха ремонтните
дейности. Направих обратен завой и се върнах за да видя точно какво е
станало. След като е станала катастрофата движението не беше спряно.
Ремонтните машините правеха кърпежи. Не съм забелязал табели, които да
указват, че пътят е в ремонт, но машините са големи и се виждаха. За табели,
които да обозначават, че пътят е в ремонт, не съм обръщал внимание.
Движението по пътя, по който се движих от жп гарата в посока Б.ш. беше
забавено, защото там се спират колите. Щом съм имал време да заснема една
част от инцидента с телефона си, означава, че бавно съм се предвижвал. След
това направих обратен завой на светофарите и се върнах да видя какво е
станало. От любопитство се върнах. Любопитен съм. Имаше ремонтни
машини. Машините правиха кърпежи на бул. „Б.ш.”. Ремонтът се падаше
вляво от мен. Машините бяха на главния път, на бул. „Б.ш.”. Аз се движех по
пътя от жп гарата и трябва да изляза на бул. „Б.ш.” и да завия надясно към
4
военния стадион.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА КЪМ СВИД. М.: За да завиете надясно
трябва да видите дали идват автомобили от центъра, така ли е? Машините,
които бяха спрени на булевард „Б.ш.“ пречеха ли на автомобилите, които
идваха от центъра?
ОТГОВОР НА СВИД. М.: Машините пречеха на автомобилите, които
идваха от центъра. Аз се движех в колона. Колата пред мен завива и аз
завивам. Този път, по който се движех в посока Б.ш., не е път с предимство.
Аз трябваше да се включа в пътя с предимство. Пътят с предимство е бул.
„Б.ш.”, аз трябваше да се включа в него и да завия надясно към военния
стадион. Машините ми оставаха в лявата страна на бул. „Б.ш.”. Аз завих
надясно. Машините работиха, затова не можах да направя хубав клип,
пречеха ми. Приказките с колегата бяха, че каската „спасявала човешки
живот” и цитирахме случая в с.Б.. Някакъв знак, който да показва, че пътят е
в ремонт, не мога да кажа дали е имало. По пътя, по който се движех, има
знак, който указва, че задължително трябва да се завие надясно. Този знак си
стоеше там. Щом съм снимал, означава, че видимостта е била добра. По пътя
е имало пространство, за да успея да мина с автомобила. Не съм спирал, няма
как да спра, защото движението си вървеше, затова направих един обратен
завой, за да видя какво точно е станало. Машините работеха и ми пречеха, не
можех да снимам. Човекът на земята беше с каска, стори ми се, че е светло
сива каска, дори мислих, че човекът имаше мустак, затова казах думите на
колегата – „каската спасява живот“. Мотопед ли беше не мога да кажа, от
типа на Симсон. Записът, който направих с телефона, след това съм го гледал
много пъти. Не разполагам вече с този запис, защото телефона ми се счупи.
Не знам дали телефона ще може да се отремонтира, за може да се види
записа. Но аз съм казал за този запис, когато ме разпитваха. Не помня дали
тялото на пострадалия беше покрито с нещо. По пътя, по който се движих,
имаше много автомобили и всички караха бавно. Имаше полицейски коли.
ВЪПРОС НА АДВ. С. КЪМ СВИД. М.: Пострадалият беше ли покрит с
нещо?
ОТГОВОР НА СВИД. М.: Не помня дали беше покрит.
АДВ. С.: Моля да бъдат прочетени показанията на този свидетел,
защото свидетелят заяви, че не помни дали пострадалият не бил покрит с
нещо. Същият в разпита си на досъдебното производство е заявил, че е бил
покрит с найлон.
СВИД. М.: Найлонът си го спомням, той беше надолу по тялото на
човека, но главата не беше покрита, дори имаше локва кръв. Полицейските
коли бяха отцепили движението, когато направих обратния завой. Когато се
изкачвах по пътя от жп гарата, тогава заснех с телефона си. Колоната се
движеше бавно, тогава все още имаше движение. Видях главата на човека и
ме се стори че човекът има мустак. Не мога да кажа дали имаше найлон отзад.
ПРОКУРОР: Не мисля, че този въпрос е относим към предмета на
делото.
5
АДВ. С.: Въпросът задавам с оглед изясняване на това кога свидетелят е
възприел обстановката. Моля да бъдат прочетени показанията на този
свидетел.
ПОДС. И.: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля.
АДВ. Н.: Не се противопоставям да бъдат прочетени.
Съдът намира искането на адв. С. за основателно. В действителност
свидетелят заяви, че не помни дали тялото е било покрито или не, предвид
което на осн. чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, предл.2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид. М. О. М. на стр.20 от досъдебното
производство.
„На платното за движение в посока военния стадион имаше мъж на
земята и до главата му локва кръв, явно беше починал. Виждаше се главата на
човека, надолу тялото беше завито с найлон. Мисля, че човекът имаше каска
на главата, но не съм сигурен, но имаше нещо на главата.”
СВИД. М.: Така ще е било, така ще съм казал, много гледах записах,
който направих с телефона си и дори на разпитващите им показах записа.
Това, което съм казал е вярно, не че съм забравил, но е минало време.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме
свидетелят да бъде освободен.
Съдът освободи свидетеля от залата.
СВИД. Р. Ж. ВР. обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Беше лято, мисля, че беше юни месец миналата
година. Аз живея в бл.**, в кв. „С.З.“, на ет.9. Ако идваме от жп гарата в
посока бул. „Б.ш.”, блокът се пада последен, това е високият блок вдясно, там
има само един висок блок. От терасата на кухнята се вижда Карандила и
кръстовището. Мисля, че катастрофата стана в ранния следобед. В този ден си
бях вкъщи. По това време не работих. Излизах често на терасата и си
наблюдавах какво се случва. На кръстовището имаше ремонтни дейности.
Имаше много машини, които режеха асфалта. Видях как работниците се
опитват да регулират движението. Това, което ми направи впечатление, че
беше пълен хаос от автомобили. Работници се опитваха да регулират
движението. Аз не видях самата катастрофа. Но това което се случваше ме
притесни. Преди да стане катастрофата си помислих, че ще стане катастрофа,
защото самият начин, по който работниците се опитваха да регулират
движението, не беше правилният начин. Имам предвид, че те много хаотично
спираха и пускаха автомобилите. Аз самата съм шофьор и ако някой по този
начин ме регулира - бих се объркала. Погледнах дали има знак, който да
показва, че пътят е в ремонт. Не видях да има знак, който да показва, че пътят
е в ремонт. Не видях знак, който да показва на движението кой да завива
6
наляво, кой надясно. Видях един човек, който изведнъж пропуска един
автомобил, който се движеше по Б.ш., който зави наляво в посока жп гарата.
Там имаше много малко място, по което да преминат автомобилите, те нямаха
видимост към движението, което се движеше по Б.ш., посока център –
военния стадион. Там са два големи пътя. Автомобилите нямаха видимост,
защото там имаше много широки, големи машини. Платното беше заето от
големите машини, багери. Машините бяха дотолкова напред на самото
кръстовище, че беше останало съвсем малко място, на което шофьорите
много трудно можеха да завият, защото пътят беше изкопан. Аз преди да
стане инцидента бях на терасата, готвех. След това бях седнала да обядвам в
кухнята, която също е към тази тераса и чух удар от кола. Когато чух удара от
колата, точно в този момент не съм гледала кръстовището. След като чух
удара предположих, че стана катастрофа, защото много често този удар го
чувам. На това кръстовище много често стават катастрофи. След тази
катастрофа станаха още три, поне аз толкова видях. Там постоянно се блъскат
хората. Това е, което възприех преди катастрофата. Когато стана
катастрофата аз бях в кухнята, хранех се. Докато се правеше този ремонт
друга катастрофа не съм виждала, но след въпросната катастрофа има станали
други катастрофи в този участък. Когато чух удара излязох на терасата и това,
което видях беше едно кръстовище пълно с много автомобили. Автомобилите
бяха наредени като влакче, навързани, на завоя. Първо видях човек, който
лежи на пешеходната пътека, движеше се, опитваше се да стане. Човекът
беше още жив. Когато се движи автомобил по пътя от жп гарата за бул.
„Б.ш.” са три платна. Едно платно е да се завие надясно по бул. „Б.ш.”.
ВЪПРОС НА АДВ. Н. КЪМ СВИД. В.: Госпожо, сама казахте, че сте
шофьор. Вие правите ли разликата между платно и лента за движение?
ОТГОВОР НА СВИД. В.: Да, шофьор съм.
На свид. Р. Ж. ВР. се предяви снимка № 1 на л.8 от ДП.
СВИД. В.: Не мога да се ориентирам на тази снимка. На тази снимка се
вижда много малко. На тази снимка в далечината има една кола с бяло и
синьо, мисля, че е полицейска и една пешеходна пътека. Човекът, който видях
да мърда, беше на пешеходната пътека. Само че аз го виждах от друг ъгъл.
Човекът беше отдясно на островчето. А от другата страна на островчето
имаше колело, затова помислих, че човекът, който е ударен, е карал колело.
После като слязох долу видях, че не е колело, а моторче. Машините
постоянно се движеха напред и назад. Лента е това, което се отделя от
платното, за да се завие, за да се отклони автомобила, а по платното се идва
от жп гарата. Хората, които идваха от „Розова градина”/от центъра/ в посока
военния стадион се движиха в лявото платно. Там са две платна. Има нещо
като бордюр по средата, което да разделя платното. Колите, които идваха
посока от центъра се движиха там, където бяха машините. Аз правих снимки
с телефона си. Започнах да правя снимки, когато видях, че машините
започват да си тръгват, да раздигат и да тръгват от местопроизшествието.
Когато правих снимките, имаше полицейски екип. Някои автомобили се
7
движиха, други бяха спрени. Тези автомобили, които идваха от посока Бургас
някои бяха спрели, други се движеха, въпреки че имаше пострадал човек и
лежеше на земята. Автомобилите се движеха в посока от Бургас към жп
гарата. Една от причините да започна да снимам е точно тази, защото си
помислих, че всичко се размества. Аз дори в първия момент не разбрах коя
кола се е ударила с колелото, защото всичко се движеше. Когато слязох долу
видях човекът, който впоследствие разбрах, че е бил в колата, която е
блъснала мотора. Шофьорът беше седнал на бордюра и беше много
напрегнато, беше много тъжно. Първоначално докато гледах от вкъщи, от
терасата, колата беше спряна много напред. Колата беше почти на онова
място, което ви показах на снимката, която ми предявихте, където е
островчето. На едната страна на пътя беше мотора и колата. Не знам какво е
ставало, когато отидох да си взема телефона, но като се върнах се оказа, че
колата е върната много назад. През това време преминаваха автомобили по
пътя в посока от центъра за Бургас. Когато се върнах на терасата, след като си
взех телефона, колата, която се е блъснала с този мотор/колело, не беше там,
където беше спряна, а беше дръпната назад. Колата се беше върнала назад,
където е пешеходната пътека в този триъгълник. Преминаваха автомобили в
посока от центъра за Бургас. Когато слязох на мястото на инцидента не знаех
кой, кой е. На мястото на инцидента видях една жена и едно момиче, които
днес са отвън пред залата. Видях местопроизшествието малко след като стана
самата катастрофа. Видях жената и момичето как тичат и идва да помагат на
човека, който лежеше на земята. Видях възрастен полицай, който не знам от
къде беше от участъка ли или от другаде, но заради униформата прецених, че
е полицай. Не знам от къде идваха съпругата и дъщерята на шофьора
управлявал въпросния автомобил. Жената и момичето идваха от спирката на
„Заимов“. Спирката не е толкова далеч. Там има пиаца за таксита. Видях как
жената и момичето тичат по тези две пешеходни пътеки, за да преминат и да
стигнат до човека, който лежеше. Видях възрастния полицай и още един по-
млад полицай и той тичаше. Полицейската кола не знам точно кога е дошла.
Подсъдимият също се опита да помогне, докосваше пострадалия, милваше го.
След като чух удара се мина доста време, докато събера кураж да сляза долу,
може би минаха 15-20 минути. Линейката дойде докато бях още горе, вкъщи.
Автомобилът, участващ в ПТП-то е сив, не знам каква марката е бил.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
свидетелката да бъде освободена.
Съдът освободи свидетелката от залата.
СВИД. Г. СЛ. Г. обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като мл. авто-контрольор сектор „Пътна
Полиция”. От близките на господина разбрах за какво става въпрос. Долу-
горе помня катастрофата, която стана миналата година на бул. „Б.ш.”. Бях в
екип с колега, но не помня с кого съм бил. Почти всеки ден ходя на такива
произшествия. В него ден имаше две катастрофи с два смъртни случая.
8
АДВ. Н.: С оглед твърдението на свидетеля, че не си спомня
подробности от инкриминираното ПТП моля, да бъдат прочетени
показанията му дадени в хода на ДП.
ПРОКУРОР: Не се противопоставям да бъдат прочетени.
АДВ. С.: Не се противопоставям да бъдат прочетени.
ПОДС. И.: Не се противопоставям да бъдат прочетени.
Съдът намира искането за основателно, поради което и на осн. чл.281,
ал.4, вр. с ал.1, т.2, предл.2 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на св. Г. СЛ. Г., дадени на л. 167 от ДП.
/Прочетоха се/.
СВИД. Г.: Вярно е това, което съм казал. Каската не беше на главата на
пострадалия, беше на няколко метра от местото, където беше паднал
пострадалия. Каската беше от старите модели, черна кожена. Не помня с
какво беше облечен пострадалия. Сигналът го получих, когато бяхме с
колегата на паркинга пред полицията. Веднага потеглихме. От получаване на
сигнала до пристигането на мястото на инцидента са минали от 5 до 8
минути. На място на инцидента заварих униформен служител, това беше
Началник Отдел „Охранителна полиция“, той е минавал случайно и спрял.
Той каза, че не е видял удара, просто е изчаквал да пристигне патрулен
автомобил. Униформеният служител се казва СТ. К.. Разговарях с
подсъдимия, разговарях с всички. Подсъдимият беше под голям стрес.
Дъщеря му и съпругата му също бяха там и те бяха под голям стрес. На
мястото на инцидента пристигна линейната. Парамедикът установи, че лицето
е починало и си тръгна. От хората започна едно негодувание, защо линейката
си е тръгнала. Хората бяха възмутени и търсиха обяснения, защо си тръгна
линейката, а ние чакахме трупна линейка. Това ПТП нямаше как да бъде
разместено. Водачът на мотопеда беше паднал на пешеходната пътека и
автомобилите го обикаляха. Изпадналите дребните части може би бяха
разместени от преминалите оттам автомобили, докато отидем с колегата на
мястото на инцидента и отбием движението. След като пристигнахме на
мястото на инцидента, дойдоха и други наши колеги и движението беше
отцепено и никой не се допускаше. Спомням си, че имаше машини за
ремонтни дейности на бул. „Б.ш.” в посока Бургас, най-дясно до тротоара. Не
мога да кажа дали имаше знаци, които да указват, че се извършват ремонтни
дейности на пътя в този участък. Подсъдимият беше изпробван за алкохол,
може да сме му дали и талон за кръв, но за талона не съм сигурен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме свидетелят да бъде освободен от залата.
Съдът освободи свидетеля от залата.
9
СВИД. ИВ. СТ. К. обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Шофьор съм на товарен автомобил във „Виадукт-
АБ Бинкос“ ООД. Миналата година юни месец първо извършвахме ремонтни
дейности на бул. „Ч.“, сега се казва бул. „С.С.“, после се прехвърлихме на
бул. „Б.ш.“. Извършвахме ремонтни дейности на кръстовището на бул. „Б.ш.“
преди кръстовището с бул. „Илинденско въстание“ срещу блок Кутелка.
Дейностите се извършваха на бул. „Б.ш.”, в дясното платно за движение, до
тротоара, в посока военния стадион. В посока от центъра към кръстовището
последната машина, най-близката до кръстовището беше фрезата. Аз съм
преди фрезата. Фрезата отнема горния слой от асфалта. Фрезата се намираше
на 4, 5, 6 метра от кръстовището. Първо е фрезата, после е самосвала и след
това малкия багер – това е машината за изчистване на боклука. Лявата лента в
посока Бургас беше свободна за движение, там се движеха автомобилите. По
принцип слагаме конуси на осовата линия, която разделя двете ленти.
Слагаме ги преди нашите машини. По принцип слагаме знаци, че пътят е в
ремонт. За конусите съм сигурен, че бяха поставени, защото аз ги поставих.
За знаците не се сещам. Не се сещам дали е имало поставен знак, че пътят е в
ремонт. Не се сещам дали е имало поставен знак, който да ограничава
скоростта на движение. Не видях как е станал инцидента. Моята кабина гледа
в посока центъра, а аз карам назад. Аз винаги гледам в страничните огледала,
защото карам назад. В дясното огледало видях, че има паднал човек. Спряхме
да работим след като видях, че има паднал човек. Аз видях пострадалия на
земята, самият удар между превозните средства не съм го видял. В дясното
огледало видях паднал човек на земята и как се събират хора. Ние спряхме,
защото почнаха да се събират хора. Ние с машините си тръгнахме като си
свършихме работата. Когато си тръгнахме беше дошла полицията и
линейката. Не сме продължили да работим, когато стана инцидента, защото
нашата работа беше на привършване. Мисля, че инцидентът стана към 15-
15,30 часа. Човекът, който беше пострадал, беше с мотор. Когато карам назад,
гледам основно в лявото огледало, защото фрезата ми се пада вляво и затова
не съм видял мотора, когато е преминал покрай самосвала. От нашата фирма
нямаше хора, които да регулират движението на пътя. Не съм слизал от
машината и не съм ходил да видя какво се е случило. Другият автомобил
беше малко навлязъл в кръстовището. Автомобилът беше сив – Пежо.
Автомобилът мисля, че беше спрян малко преди пешеходната пътека, говоря
за пешеходната пътека откъм жп гарата, пешеходната пътека, която е от жп
гарата към кръстовището. Не мога да кажа дали автомобилът беше по-близо
до пешеходната пътека или до островчето. Не съм чул звука от удара, защото
е шумно. Не съм ходил да видя какво е станало, защото него ден присъствах
още на един инцидент, който стана по бул. „С.С.“ и малко в повече ми дойде
този инцидент. Инцидентът на бул. „С.С.“ стана малко нагоре от мястото,
където извършвахме ремонтната дейност. След като стана инцидента на бул.
„С.С.“ затвориха пътя и ние спряхме ремонта и си тръгнахме оттам. Никой от
нашата фирма по Б.ш. не е регулирал движението и не е давал път на
10
движещите се автомобили.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме
свидетелят да бъдат освободен.
Съдът освободи свидетеля от залата.
СВИД. В. Д. Д. обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Миналата година работих като машинист във
„Виадукт-АБ Бинкос“ ООД. Към момента също работя в тази фирма.
Миналата година правихме ремонтна дейност на бул. „Б.ш.”, това беше през
лятото. Ремонтът на бул. „Б.ш.” продължи няма и два дни. Спомням си, че
стана инцидент, докато извършвахме ремонтната дейност. Същият ден
извършвахме ремонтна дейност на бул. „Ч.“, сега се казва бул. „С.С.“. В един
ден бяхме на двете места. На бул. „С.С.“ стана друг пътен инцидент. На бул.
„С.С.” работихме преди обяд. На бул. „Б.ш.” отидохме да работим следобед.
Ремонтирахме бул. „Б.ш.” в посока от центъра за Бургас. Ремонтната дейност
беше в дясната част на шосето. Имаше поставени пътни знаци, конуси.
Автомобилите, които се движеха от центъра в посока Бургас трябва да
виждат пътните знаци, те бяха поставени там преди колоната от нашите
машини. Имаше знак - участък от пътя е в ремонт. Имаше знак за
ограничение на скоростта 30 км/ч и знак за заобикаляне. Конусите бяха точно
на острова с бул. „Илинденско въстание“. От центъра в посока Бургас аз бях
първа кола, тя се води фреза. Фрезата кърти горната част от асфалта.
Следваща кола е камионът, той беше марка „Камаз“. Изкъртеният асфалт се
качва по лента и се изхвърля в камиона. Пред „Камаз“-а е бобкат. Бобкат е
машина, която събира боклука. От центъра в посока към Бургас колите са
подредени, бобкат, камион и фразата. Фрезата е най-близо до кръстовището.
Кабината на бобката беше разположена в посока към кръстовището. Самата
катастрофа не съм я видял. Разбрах, че е станало катастрофа, когато се
струпаха хората. Тогава се чу, че е станало катастрофа. Машите бяха
изтеглени още преди да стане катастрофата. Машите бяха в началото на
кръстовището. В машинния парк машините ги прибрахме половин – един час
след като стана катастрофата. Когато си тръгнахме с машините бяха дошли
линейката и полицаите. Не съм ходил да видя кои са участниците в
катастрофата. Не отидох, защото не съм толкова любопитен. Преди обед на
бул. „С.С.“, докато извършвахме ремонтни дейности, също имаше катастрофа.
Там също имаше смъртен случай. Казаха, че някаква жена загинала. Там
катастрофата не стана близо до мястото, където извършвахме ремонтните
дейности. Катастрофата на бул. „С.С.“ беше станала на долното кръстовище.
Кабината на фрезата, която карах, гледаше към кръстовището. Аз съм в
открито пространство, не е точно кабина. Когато стана катастрофата, фрезата
не работеше. Когато стана катастрофата се канихме да започваме работа.
Когато стана катастрофата не работихме, машините бяха в покой. Аз бях на
пет метра от кръстовището. Ние сме в едната част на кръстовището,
катастрофата стана на другия край. Катастрофата стана на двадесет - двадесет
11
и няколко метра от мен. Не видях нищо и нищо не съм чул. Не съм видял
автомобила на другия участник в катастрофата. Не съм чул шума от
катастрофата, защото е шумно. Машината работеше на място. Конусите не
помня кой ги е поставил, може би началника. Когато правим ремонт отиваме
и поставяме знаци. Началникът минава и той поставя знаците. Началникът ни
възложи работните дейности и отиде на друг обект. Видях, че има поставени
конуси. Не знам кой е поставил конусите. Конусите се поставят преди да
започнем работа. Видях знаците, че са поставени. Знаците бяха поставени от
към център в посока Бургас. От другата страна не знам дали е имало знаци.
Никой от нас тримата, които управлявахме машините не е правил опит да
регулира движението. Не съм видял някой да регулира движението.
Началникът ми се казва Д.Н.. Той казва какво да правим. Началникът също
беше идвал при нас, преди обяд, докато бяхме на бул. „С.С.“. Там също
имаше знаци, конуси и тук също имаше знаци и конуси. Началникът казва
къде да отидем и кога да приключим работа. Евентуално той е сложил
знаците и конусите. Знаците и конусите по принцип той ги слага или някой от
работниците, но в негово присъствие. Докато работим никой не ни е
надзиравал, никой не ни е контролирал, ние си знаем работата и си работим.
Не е имало работници с лопати. Тримата колеги, с трите машини бяхме,
когато правихме ремонта, други работници не е имало. Аз лично видях знак,
който ограничава скоростта на движение. С фрезата дойдох от към центъра.
Когато пристигнах до местото, което ремонтирахме, началникът беше там.
Началникът беше с един бус, м. „Мерцедес“. Знакът беше поставен от към
страната на центъра. Ние се движим в посока от центъра към Бургас. Знакът е
поставен преди машините. Преди да започнем ремонта знакът беше поставен.
Той не е поставен на кръстовището, той се поставя встрани, така че да се
вижда. Знакът не се намира в средата на платното, но е поставен така, че да се
вижда от преминаващите автомобили. Знакът, който беше поставен беше
„участъкът от пътя е в ремонт“, той е триъгълен и жълт. Имаше знак за
ограничение на скоростта 30 км/ч. Отделно имаше знак за заобикаляне на
препятствието. Знаците са поставени на отделни стойки, не бяха на една
стойка. Знакът беше поставен на лентата, където ние извършвахме ремонта.
Знаците не ни пречиха на ремонта, затова се поставят малко по-напред, преди
кръстовището. Говоря за кръстовището на бул. „Б.ш.“ и бул. „Илинденско
въстание“. Знакът беше преди кръстовището. Разстоянието, в което са
наредени трите машини е някъде към 7 метра. Първо е кръстовището,
машините и после знаците. Знаците бяха може би на 10 метра от
кръстовището. Този знак трябва да се вижда от шофьорите на автомобилите,
които идват от центъра към кръстовището. Този знак е някъде на 10 метра от
кръстовището. Знаците бяха може би на 10-12 метра преди кръстовището.
Повтарям, че конусите ги сложи началника. Сигурен съм, че имаше конуси.
Как да не съм сигурен, че началникът беше дошъл на този обект, нали той ни
дава задачата, която трябва да извършим. Бусът на началника не мога да се
сетя къде беше спрян.
12
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме
свидетелят да бъде освободен.
Съдът освободи свидетеля от залата.
СВИД. К. Ж. Ш. обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Миналата година работих във „Виадукт-АБ
Бинкос“ ООД, като машинист, карам бобкат. Към момента все още работя в
тази фирма. Не помня месеца, но беше извършен ремонт на бул. „Б.ш.”. Бяхме
три машини- камион, фреза и бобкат. Аз управлявам бобката. Това е
машината, която почиства отпадъчния материал. Машините бяха
разположени от посока център - военен стадион. Първата машина беше
фрезата, после камиона и аз съм с бобката. Най-близо до кръстовището е
фрезата. Извършвахме ремонт от дясната страна на пътя в посока от центъра -
Бургас. Имам си началник, техник, който идва и очертава мястото, където ще
работим. Техникът очертава мястото. Техникът се казва Д.. Д. е техник и
началник. Д. очерта участък, който трябваше да ремонтираме. После Д. си
върши други задачи. Ние си слагаме знаците, триъгълниците и започваме да
работим, защото ние си знаем работата. Обозначенията, че има ремонт на
пътя ги слага Д.. Д. слага знаци, триъгълници и конуси. Д. сложи знака, че
пътят е в ремонт. Той сложи конусите и знака за ограничение на скоростта 30
км/ч. Знакът, че пътят е в ремонт не мога да си спомня на какво разстояние
беше поставен от кръстовището. Участъкът, който трябваше да ремонтираме
беше с дължина 10-15 метра, но не съм сигурен, но ако се отиде на место и
към момента се вижда къде сме правили ремонт. Ширината на участъка е
може би 2-3 метра. Когато стана катастрофата не знам кой е казал на Д., че
има катастрофа. Ние, когато стана катастрофата, си работихме. Впоследствие
научихме, че е станала катастрофата. Докато върви ремонтът е голям шум.
Когато видяхме хората, че се събират, тогава разбрахме, че има нещо и че е
станала катастрофата. Не отидох на мястото на произшествието. Не отидох на
произшествието, защото нямам работа там. Когато стана катастрофата, ние
работихме. Когато стана катастрофата Д.Н. го нямаше, изпълняваше други
задачи. Д.Н. постави знаците. Ние, когато отидохме на обекта, Н. беше на
мястото, където правихме ремонт. Началникът беше очертал участъка. Не
знам кога си е тръгнал Д.. Когато започнахме да работим, Д. го нямаше. Беше
отишъл на друг обект. Не знам кога е запалил буса и си е тръгнал и е отишъл
на другия обект. Когато отидохме на обекта, бусът е бил там. Бусът беше
спрян на платното- там, където работихме. Не мога да се сетя къде беше
спрян буса- преди знаците или след знаците. Ние разбрахме после, че е
станало катастрофата, като видяхме многото хора и полицията. Имаше хора,
линейка, полиция. Освен знак, който ограничава скоростта за движение,
имаше и знак за ремонтна дейност в посока център - военен стадион. От
другата страна имаше конуси- между тротоара и платното. Нямаше други
работници, само ние тримата бяхме. Имаше знак за ограничение на скоростта
30 км/ч. Колите минаваха бързо, щяха да ни изнесат като „фъртуни“. Никога
13
не са се съобразявали водачите на автомобили с нас, така беше и в
конкретния случай. Едни минават бързо, други бавно.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме
свидетелят да бъде освободен от залата.
Съдът освободи свидетеля от залата.
СВИД. Т. М. ИВ. обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Наясно съм, че имам право да откажа и да не
давам показания днес. Не желая да се възползвам от това право. Желая да
свидетелствам.
Миналата година, когато стана катастрофата, бяхме решили да ходим на
село със съпруга ми. Той каза, че ще ми звънне като излезе от работа и
уговорката беше като ми звънне - с дъщеря ми да слезем долу пред блока и да
го изчакаме. Ние живеем в бл.61. Блокът се намира до военна болница.
Мъжът ми се обади и ние с дъщеря ми слязохме, но не го чакахме пред входа,
защото нашият блок е близо до оградата на военна болница. Затова с дъщеря
ми излязохме на улицата. След малко телефонът на дъщеря ми звънна и тя ми
каза „Бягай“. Тя в движение ми каза, че е станало катастрофа. Дори докато
бягах си сложих раницата на гърба. В един момент дъщеря ми взе преднина,
но и аз тичах бързо, но тя беше пред мен. Учудих се на себе си, че тичам
толкова бързо. Тя стигна преди мен на кръстовището. С дъщеря ми там се
срещнахме на кръстовището. Тя пред мен мина по пешеходна пътека и отиде
при баща си. Аз, като пресичах, махнах на колите, които се движеха в
източната част на платното, направих знак с ръка да спрат, защото бяха
много. Видях, че дъщеря ми отиде при баща си, а аз отидох при пострадалия
и му хванах ръката, за да видя дали има пулс. Чух много слаб пулс, имаше три
удара много слаби с различно разстояние между туптенето. Човекът беше
още жив, когато бях при него. После отидох да видя моя мъж как е. Докато
бях при тях, усетих дъщеря да ме хваща за раницата, дръпна ме и каза:
„Махни се, не виждаш ли, че ще те блъснат колите“. Отново реших да видя
пак как е пострадалия, дали диша. Пипнах пак пулса, докато бях наведена над
пострадалия и чух, че някой каза: „Полицията дойде”. Докато държах ръката
на пострадалия дойде човек. Не си вдигнах главата да го видя кой беше. Само
му виждах краката и ме попита: „Диша ли“. Аз казах „Не, имаше пулс, но
вече няма“. После дойде линейката. Аз не съм се обаждала за линейка и не
знам кой се обадил. Мъжът ми каза, че се е обаждал за линейка. Докато бях
на мястото на инцидента, работните машините бяха на пътя. Преди да дойде
полицията, докато бях при пострадалия, машините, които извършваха
ремонтна дейност бяха на пътя, но не съм чула шум от двигателите им.
Когато отидох на мястото на произшествието, нашият автомобил се намираше
в посока кв. „Д.Г.“, както е островчето- в дясната лента. Пострадалият беше в
другата лента. Машините, които правиха ремонт, бяха в дясната лента.
Починалият беше в лявата лента. Нашият автомобил беше в лявата лента. Аз
видях, че колата се мести. Чух, че някой каза, че автомобилът трябва да се
14
премести, защото пречи на движението. През това време преминаваха
автомобили. Дори когато държах ръката на пострадалия човек и проверявах
дали има пулс преминаваха автомобили, виждах гумите на преминаващите
автомобили. Този човек, който ме попита дали пострадалия диша мисля, че
беше полицай. Той се развика „Как може да преминавате, не виждате ли, че
има паднал човек“. Не мога да определя за колко време стигнах от блока,
където чакахме с дъщеря ми до мястото на инцидента, след като звънна
телефона на дъщеря ми. Дъщеря ми след като каза, че е станало катастрофа,
много бързо бягах, чак се изненадах от себе си, но не мога да кажа за колко
време отидох до мястото на инцидента. Разстояние от блока до кръстовището
не мога да кажа колко метра е, тъй като съм скарана с разстоянията. Там,
където стояхме с дъщеря ми и чакахме да дойде мъжът ми да ни взема, няма
пряка видимост към кръстовището.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Свидетелката остава в залата.
СВИД. М. И. И. обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Разяснено ми е че имам право да откажа и да не
давам показания днес. Не желая да се възползвам от това право. Желая да
свидетелствам.
Миналата година, юни месец, след три часа, с майка ми чакахме баща
ми да дойде от работа и да ни вземе, за да отидем на село. Двете с майка
бяхме готови и слязохме пред блока да го изчакахме. Баща ми се обади по
телефона и каза, че е станал инцидент и аз хукнах да бягам към
кръстовището, където беше станал инцидента. Майка тръгна да бяга след мен,
но изоставаше. Аз пристигнах преди майка, може би съвсем малко преди нея.
Видях баща ми. Видях пострадалия- той беше на земята. На мен ми се стори,
че диша и дори веднъж се чу нечленоразделен звук. Баща ми беше седнал на
бордюра до пострадалия. Аз отидох до баща си. Майка, когато пристигна,
отиде при пострадалия. Хвана го за ръката и му премери пулса. Майка работи
в М.. После отидох при него да видя как е пострадалия. Чакахме да дойде
линейка, да отбият движението. Имаше много движение. Постоянно
преминаваха коли. Даже минаваха край нас. Аз бях на пешеходната пътека.
Колите завиваха. Колите минаваха, намаляха да огледат и си продължаваха
по пътя. Видях ремонтни машини, цялото едното платно беше заето с
ремонтни машини, които извършваха ремонт на пътя. Когато отидох на
мястото на инцидента, мисля, че машините работеха, но чак такъв силен шум
от машините не се чуваше. Много бързо след като пристигнах на мястото на
инцидента машините си тръгнаха. Малко преди да дойдат полицаите хората
от ремонтните машини започнаха да събират техниката и когато дойдоха
полицаите си тръгнаха. Баща ми беше в шок, стресиран, беше много
притеснен. Нашият автомобил беше спрян в дясното платно на движение в
посока от центъра към Бургас, Нашият автомобил беше спрян в най-дясната
лента за движение. После баща ми премести автомобила няколко метра назад.
15
Видях пострадалия. На главата на пострадалия имаше кръв. На земята имаше
нещо кожено, което приличаше на несесер или шапка. Това нещо се
намираше вдясно от пострадалия. Изпадналите дребните части от автомобила
бяха на платното и се разместваха от автомобилите, които преминаваха.
Докато не дойде първият полицай никой не е спирал движението. Имаше
много хора, които спираха да видят какво става и после си тръгваха, но
самото движение не спря. Автомобилите намаляха. Хората от тях гледаха и
продължаваха да се движат по пътя. Единият от полицаите, които видях на
местопроизшествието, беше днес пред залата, а другият не знам дали беше
полицай, но имаше униформа. По-възрастният полицай беше там преди да
дойдат линейката и другите полицаи. Мисля, че случайно е минавал
въпросният полицай. Той беше слаб, по-висок от мен с половин или една
глава. Баща ми се обади по телефона и ми каза, че е станала катастрофата.
Докато бях на мястото на инцидента и чакахме полицаите, баща ми нищо не е
казал за катастрофата, защото не сме говорили. Баща ми стоеше седнал на
бордюра. Аз оглеждах баща ми дали е наред, дали е пострадал. Баща ми беше
наред. Беше в шок. След инцидента баща ми все още има много притеснения.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Свидетелката остава в залата.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаемо г-жо съдия, намирам делото за неизяснено от
фактическа страна. Държа на разпита на свид. ЮЛ. СТ. Й. и на вещото лице
Х.У..
АДВ. Н.: Присъединявам се към становището на прокурора. От
разпитаните днес свидетели стана ясно, че е присъствал и друг полицейски
служител - СТ. К.. Това е лице, което случайно е преминавало в него момент
през процесното ПТП-то. СТ. К. към момента е Зам. директор на ОД на МВР
– Сливен. Моля да бъде призован като свидетел за следващо съдебно
заседание. Също считам, че за следващо съдебно заседание следва да бъде
разпитан задължително свидетеля Д. П. Н..
АДВ. С.: Аз също държа да се разпита неявилия се свидетел ЮЛ. СТ. Й.
и вещото лице Х.У.. Считам, че за следващо съдебно заседание следва да се
призове и разпита като свидетел лицето СТ. К.. Моля също така да бъде
призован и разпитан свидетеля Д. П. Н.. Доверителят ми ще даде обяснения
след разпита на всички свидетели, преди разпита на вещото лице.
ПОДС. И.: Поддържам становището на адв. С..
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям за следващо съдебно заседание
да бъде призован и разпитан като свидетел СТ. К. и Д. П. Н..
Съдът намира, че въпреки разпита на явилите се в днешното съдебно
заседание свидетели, делото остава неизяснено от фактическа страна. Свид.
ЮЛ. СТ. Й. по уважителни причини е възпрепятстван да се яви в днешното
16
съдебно заседание, а неговият разпит е от изключително значение за
изясняване на фактите, свързани с предмета на делото. Съдът намира, че
следва да уважи искането на страните за допълнителен разпит на свидетеля Д.
П. Н., поради необходимостта от изясняване на обстоятелства, свързани с
предмета на делото, които бяха въведени за първи път в днешното съдебно
заседание чрез разпита на свидетелите И.К., В.Д. и К.Ш.- служители на
„Виадукт-АБ Бинкос“ ООД.
В днешното съдебно заседание, съдът установи, че след инцидента на
местопроизшествието е присъствало и лицето СТ. К., което към настоящия
момент е Зам. директор на ОД на МВР – Сливен. Намира, че същият следва да
бъде допуснат до разпит и призован за следващото съдебно заседание.
Не на последно място съдебното следствие не може да бъде
приключено в днешното съдебно заседание и поради неявяване на вещото
лице доц. инж. ХР. В. УЗ.. По делото не са предостави доказателства от
експерта за наличие на уважителни причини за неявяването му. Съдът счита,
че следва да укаже на вещото лице в седмодневен срок, считано от днес, да
представи доказателства за наличие уважителни причини, които са
възпрепятствали явяването му в днешно съдебно заседание. В случай, че
такива не се представят в указания срок, вещото лице ще бъде санкционирано
чрез налагане на глоба.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОПУСКА до разпит в следващо съдебно заседание СТ. К., който да
бъде призован по месторабота – Зам. Директор на ОД на МВР - Сливен.
ДОПУСКА допълнителен разпит на свидетеля Д. П. Н. в следващо
съдебно заседание.
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 08.02.2022 год. от
09,30 часа, за която дата и час се съобщи и да се считат редовно призовани
Окръжна прокуратура - гр. Сливен; частния обвинител В.Т., която да се счита
за редовно призована, чрез повереника адв. П.Н.; повереника адв. П.Н. от АК
– Сливен; подсъдимия И.И.; неговия защитник-адв. А.С..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите ЮЛ. СТ. Й., Д. П. Н. и СТ. К. като
последният да бъде призован по месторабота- ОД на МВР-Сливен..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ експертът доц. инж. ХР. В. УЗ. с вписани указания в
7-мо дневен срок, считано от днес, да представи доказателства за наличните
уважителни причини, които са възпрепятствали явяването му в днешно
съдебно заседание. В случай, че такива не се представят в указания срок,
17
вещото лице ще бъде санкционирано чрез налагане на глоба.
АДВ. Н.: Моля да ми бъде изпратен препис от протокола по имейла.
АДВ. С.: Моля да ми бъде изпратен препис от протокола по имейла.
Препис от протокола, след неговото изготвяне, да се изпратят по имейл
на адв. П.Н. и адв. А.С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12,28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18