№ 13598
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110109709 по описа за 2025 година
Предявен е от В. Е. М., ЕГН **********, срещу ответника
****************, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 380 лева, платена при начална липса на основание
поради недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит № ******************.
Ищецът В. Е. М. твърди, че на 01.08.2024 г. е сключил договор за
потребителски кредит с ответника по делото ****************, ЕИК
*********, по силата на който ответникът предоставя заем на ищеца за сумата
от 1900 лева. Твърди, че в договора е включена клауза, според която в срок от
един ден след сключване на договора за потребителски кредит ищецът е
трябвало да предостави на кредитодателя обезпечение под формата на банкова
гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или лично
обезпечение под формата на поръчителство от поне двама поръчители, които
следва да отговарят на определени в общите условия изисквания, като при
неизпълнение на това задължение ще дължи неустойка в размер от 1524 лева
на месец за периодите на непредоставена гаранция. Поддържа, че процесната
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
закона поради прекалено висока стойност на дължимата неустойка спрямо
размера на основното задължение и липса на основна функция на неустойката
– обезпечителната. Твърди, че по този начин се заобикаля изискването на
закона за посочване на действителния годишен процент на разходите и поради
това сключеният договор за потребителски кредит е недействителен. Посочва
също, че е платил на ответника сумата от 2280 лева, като разликата между
тази сума и главницата по кредита (1900 лева) е недължимо платена именно
поради недействителността на договора за потребителски кредит. Моли за
1
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************, депозира
отговор на исковата молба. Твърди, че клаузата за неустойка има своите
обезпечителна и обезщетителна функция поради това, че кредитодателят
започва да търпи вреди от момента на предоставянето на паричната сума в
заем и неустойката цели да обезпечи възможността му да събере вземането
си. Смята, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение не противоречи на добрите нрави и не заобикаля
закона и че съответно договорът за потребителски кредит, сключен между
страните, не е недействителен. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
Между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: сключване на договор за кредит №
******************, по силата на който ****************, ЕИК ********* е
предоставил заем на В. Е. М. за сумата от 1900 лева. Ищецът е платил на
ответника сумата от 2280 лева за погасяване на процесния кредит. В договора
за потребителски кредит е включена клауза, според която в срок от един ден
след сключване на договора за потребителски кредит кредитополучателят
трябва да предостави на кредитодателя обезпечение под формата на банкова
гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или лично
обезпечение под формата на поръчителство от поне двама поръчители, като
при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в
размер от 1524 лева на месец за периодите на непредоставена гаранция.
Кредитополучателят не е предоставил исканото от кредитодателя обезпечение
в нито една от възможните според договора форми. Неустойката за
непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР по
договора за кредит.
Видно от договор за потребителски кредит №
******************/01.08.2024 г., на кредитополучателят е отпуснат заем в
размер на 1900 лева при годишна лихва в размер на 40,32 % от главницата по
кредита и ГПР в размер на 48,67 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит
е договорено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора за
кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по
кредита по реда и условията, предвидени в общите условия по договор
/банкова гаранция или поръчители/. Съгласно чл.4, ал.3, второ изречение от
договора, банковата гаранция, издадена от небанкова институция трябва да
бъде за сумата от 2340 лева, със срок на валидност до 03.08.2025 г. Съгласно
чл. 6, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в случай на непредставяне на
обезпечение в уговорения срок от сключването му в размер на 1 524 лева, с
начин на разсрочено плащане съгласно погасителен план към договора за
кредит.
С Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело № С – 337/23 е прието,
че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
2
че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“. Съдът счита, че вземането за неустойка на
практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената
неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на
неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за
допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за
потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално
извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води
до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката
не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то
и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че
неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля
многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
3
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./.
Следователно, договорът за потребителски кредит е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице,
както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В
този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС,
III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
Между е безспорно, а и се установява от преводно нареждане от
29.10.2024 г., че ищецът е заплатил на ответника по договора за кредит сума в
общ в размер на 2280 лева. С оглед изложеното и предвид изводите до които
съдът достигна за недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК,
съдът намира, че кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на
кредита, което в процесния случай е 1900 лева. Следователно предявеният иск
за сумата от 380 лева се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в исковото производство следва да бъдат
възложени сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лева. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне
на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е
необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. №
2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат
да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. /
Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о.,
ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т.
о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т.
о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и
4
правна сложност, срочното разглеждане на делото без участие на процесуални
представители на страните, както и цената на иска, на оказалия безплатна
правна помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на
300 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 50 лв. за държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1, предлож. първо ЗЗД ****************,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
****************************** да заплати на В. Е. М., ЕГН **********, с
адрес: ***************************** сумата от 380 лева (триста и
осемдесет лева), представляваща платена без основание сума по Договор за
потребителски кредит № ****************** от 01.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:
****************************** да заплати на В. Е. М., ЕГН **********, с
адрес: ***************************** сумата от 50 лева ( петдесет лева)–
държавна такса в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГПК ****************, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:
******************************да заплати на адвокат Д. Г., № *********,
вписан в АК -***** сумата в размер на 300 лева ( триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на В. Е. М. в исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5