и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на „КейбълТел” АД - гр.Кърджали, подадена чрез адв.Чанкова, против Решение № 27/05.06.2006 год. по Н.а.х.дело № 146/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 000184/30.12.2005 год. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията – гр.София, с което на „КейбълТел” АД – гр.София, на основание чл. 234, ал.4 от Закона за далекосъобщенията, е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно РС – Кърджали е приел, че като разпространява по кабелната си далекосъобщителна мрежа телевизионна програма без надлежна регистрация по ЗРТ, „КейбълТел” АД „без съмнение” осъществявало нарушение на чл.7, т.3 от Обща лицензия №201/23.12.2003 г. т.е. било налице „деяние, осъществяващо състава на чл.234, ал.4 от Закона за далекосъобщенията”. Същевременно, РС-Кърджали установил, че е подадено заявление за регистрация на телевизионна дейност, вх. № 027-183/31.05.2005 г. и че СЕМ е взел Решение №38/2005 г. относно заявителя за разрешение за регистрация на телевизионна програма, считано от 01.04.2005 г. Текстът на чл.234, ал.4 от ЗД предвиждал санкция при неправомерно поведение на обществен оператор, изразено от фактическа страна, в нарушаване условията на Обща лицензия, въз основа на която е получил регистрация за извършване на далекосъобщителна дейност. Видно от доказателствата по делото „КейбълТел” АД било получило регистрация по Обща лицензия №201/23.12.2003 г. съгласно чл.7, т.3 от същата, регистрираният имал право да разпространява програми на радио- и телевизионни оператори, регистрирани и/или лизенцирани по ЗРТ. Погрешно обаче първоинстанционният съд тълкувал законовите норми считайки, че на регистрация подлежи самата програма и съответно стигнал до извода, че липсата на регистрация на програмата водела до осъществяване състава на чл.234, ал.4 от ЗД. Този извод бил неправилен. ЗРТ уреждал режима на регистриране и лицензиране при осъществяване на радио- и телевизионна дейност, субектите, които подлежат на регистриране и реда, по който то се извършва, а също и субектите, които при спазване на визирани ред и условия могат да осъществяват радио- и телевизионна дейност. Законът говорел за лица, които при осъществяване на дейността си, следва да се ръководят от изброените в нормата на чл.10 принципи. В противоречие както на едно буквално, така и на логическо тълкуване, бил изводът на първоинстанционния съд, че на регистрация подлежат програмите, а не лицата, които създават/излъчват тези програми. Доводите на съда относно формулираното в обективния състав на административно нарушение по чл.234, ал.4 от ЗД фактическо действие, изразено в нарушение на условията на Обща лицензия №201/2003 г., а именно, че жалбодателя е извършил разпространение по кабелната си далекосъобщителна мрежа на нерегистрирана телевизионна програма по реда на ЗРТ, с което е нарушил условията на чл.7, т.3 от Общата лицензия, не било скрепено със съответната за това санкция. Освен описаното касаторът твърди в жалбата си, че НП не било надлежно връчено, по реда, установен в закона. На първо място в НП бил записан погрешен адрес на дружеството, а също така то не било връчено на Роналд Чарлз Финли, в качеството му на изпълнителен директор и представляващ дружеството, тъй като в полето за подпис на посоченото лице, параф не бил положен, нито лично от него, нито от представляващо го по пълномощие лице. Следвало да се има предвид, че изпълнителния директор на „КейбълТел” АД бил чужд гражданин и не владеел български език т.е. следвало да му бъде осигурен преводач при връчване на ата и последвалото го НП. В противен случай, адресатът на административния акт нямал възможност и гарантираната от закона сигурност била нарушена относно правото му да разбере точно в какво се състои извършеното от него нарушение и да предприеме своевременна и адекватна защита. Счита за неправилен извода на съда, че макар на наказаното лице да не са представени писмата и останалите материали, въз основа на които била извършена проверката, последвана от АУАН, то с участието си в административното производство по обжалване, наказаното лице в течение на висящия процес е имало възможност да се запознае с приобщените материали и съответно правото му на защита не било нарушено. Съдът не отчел, че правото на защита следвало да бъде надлежно осигурено и защитено във всички фази от развитието на административното производство, а не само във фазата на съдебния контрол. Моли да бъде отменено решението на РС – Кърджали, с всички произтичащо от това последици. В съдебно заседание, редовно призован, касатора не изпраща процесуален представител. Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за основателна, поради което моли да бъде уважена. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 0184/30.12.2005 год. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „КейбълТел” АД – гр.София, на основание чл. 234, ал.4 от Закона за далекосъобщенията, е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че свидетеля Недковски – главен инспектор в Комисия за регулиране на съобщенията извършил проверка на жалбодателя в гр.Кърджали на типа и броя на програмите и на каква честота се разпространяват и било установено наличие на една програма с лого "СаbleTEL Кърджали", за която била изискана информация на следващия ден, но такава не била предоставена. Проверка била извършена при абонат чрез замервания с апаратура. Първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбодателят осъществява далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея на територията на гр.Кърджали въз основа на издадено Удостоверение за регистрация по Обща лицензия № 201-04771-02/ 24.06.2004 год.. Установено било още, че било подадено заявление за регистрация на телевизионна дейност, осъществявана под търговската марка „КейбълТел-Кърджали” с вх.№027-183 от 31.05.2005 г., като не се установявало процедурата по издаване на регистрационното удостоверение по ЗРТ да е приключена. Прието е също за установено, че СЕМ с решение №38/28.03.2005 г. е взел решение да се извърши регистрация и да бъде издадено удостоверение за регистрация за производство и разпространение, считано от 01.04.2005 г., на телевизионна програма „ИНФО КАНАЛ – КЕЙБЪЛТЕЛ” със специализиран /информация за абонатите на КейбълТел/, профил на „КЕЙБЪЛТЕЛ” АД. Съдът е посочил, че на жалбодателя бил съставен АУАН № П-073/28.11.2005 г. за това, че на 27.09.2005 г. в гр.Кърджали било установено, че „КейбълТел” АД, без да е регистрирано по реда на Закона за радиото и телевизията, разпространява по кабелната си мрежа на честота 599,250 МНz телевизионна програма с лого "СаbleTEL Кърджали", като „КейбълТел” АД осъществява далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея на територията на гр.Кърджали въз основа на удостоверение за регистрация №201-04771-02/24.06.2004 г., с което операторът нарушил чл.7, т.3 от Обща лицензия №201/23.12.2003 г. и описаното представлявало нарушение по чл.234, ал.4 от ЗД. На база на така съставеният акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с идентично описание на нарушението. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.234 ал.4 от Закона за далекосъобщенията обществен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 15000 лв. По делото било установено, че жалбодателят има качеството на обществен оператор, както и че същият разпространява по кабелната си далекосъобщителна мрежа телевизионна програма с лого "СаbleТЕL Кърджали", нерегистрирана по Закона за радиото и телевизията. Без съмнение, това обстоятелство представлявало нарушение на чл.7,т.3 от Обща лицензия №201 от 23.12.2003 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея, според който регистрираният има право да разпространява програми на радио- и телевизионни оператори, регистрирани и/или лицензирани по ЗРТ. Т.е. следвало да се приеме, че е налице деяние, осъществяващо състава на чл.234, ал.4 от ЗД. Съдът е изложил съображения, с които е отхвърлил доводите и оплакванията на жалбодателя относно твърдяните от последния допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. По отношение твърдяната от жалбодателя некомпетентност на наказващият орган решаващият съд е приел, че за нарушения за неспазване на условията и изискванията на Общата лицензия, констатирането на нарушенията и налагането на наказанията става именно по Закона за далекосъобщенията, който е приел за приложим в конкретния случай. Въз основа на всички изложени съображения е направил крайният извод, че обжалваното пред него наказателно постановление е законосъобразно, поради което го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания, които в настоящия случай са неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдебния състав намира, че сочените касационни основания, които следва изчерпателно да обсъди, а именно – неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, не са налице. За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, както бе посочено и по-горе в решението, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че жалбодателят е извършил вмененото му деяние, което осъществява състава на административно нарушение по чл.234, ал.4 от ЗД. Този краен извод на съда е правилен и обоснован, макар и по съображения различни от изложените. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства и към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Приетата от решаващият съд фактическа обстановка, описана по-горе – по отношение на извършената проверка от служители на КРС, направените констатации, съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление, е установена от събраните по делото доказателства, като няма спор относно същата между страните. Основният правен спор по делото се свежда до въпроса: допуснато ли е при така установената фактическа обстановка описаното в АУАН и НП административно нарушение. За да отговори на посоченият въпрос, настоящата инстанция съобрази следното: Безспорно е, че касатора осъществява дейност като далекосъобщителен оператор, при условията на Обща лицензия № 201/2003 год. Разпоредбата от тази лицензия, която се твърди от административнонаказващия орган като нарушена е чл.7 т.3, която установява правото /и задължението/ на регистрирано по лицензията лице да разпространява програми на радио- и телевизионни оператори, регистрирани и/или лицензирани по Закона за радиото и телевизията. Действително както се твърди в касационната жалба, цитираната разпоредба дава право на регистрираните по общата лицензия лица да разпространяват програми единствено на радио- и телевизионни оператори, които са регистрирани и/или лицензирани по Закона за радиото и телевизията т.е. изискването е за съответна регистрация на лицата, които създават/излъчват програми, а не на самите програми. В ЗРТ липсва изискване за регистриране на програми. Посочения закон /съгл. чл.1, ал.1/ урежда радио- и телевизионната дейност, която съгласно ал.2 на същия член, е създаване на радио- и телевизионна програма и допълнителна информация чрез съответно разпространение, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗРТ, радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори, въз основа на регистрации или лицензии, издадени по реда на този закон, а съгласно ал.3 на цитирания член, разпоредбите на закона се прилагат за всички радио- и телевизионни програми, създадени с предназначение за разпространяване или разпространявани от съответни оператори под юрисдикцията на Република България. Или радио- и телевизионните оператори извършват дейност като такива чрез създаване на радио- или телевизионна програма. А за да извършват такава дейност операторите следва да бъдат регистрирани и/или лицензирани по ЗРТ по реда предвиден в гл.VІ от същия. Съгласно чл.125а /гл.VІ/ от ЗРТ, лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми за разпространение чрез технически способи, различни от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация след подаване на съответните документи пред СЕМ, който се произнася по искането с решение. При позитивно решение на заявителя се издава удостоверение /чл.125а, ал.5 ЗРТ/, което съдържа наименованието /фирмата/ и седалището на радио- или телевизионния оператор, наименованието на програмата, вида /обществен или търговски/, програмния профил/формат/ и началната дата на разпространение на програмата. Изложеното налага извода, че радио- и телевизионните оператори на регистрационен режим осъществяват радио- или телевизионна дейност чрез създадените от тях радио- или телевизионни програми, вписани в удостоверението им за регистрация. Не може дадено лице да бъде регистрирано като търговски оператор без конкретна радио- или телевизионна програма, предвид, че целта на регистрацията е извършване на радио- или телевизионна дейност чрез създаване на радио- и телевизионна програма. Т.е. съответния регистриран радио- или телевизионен оператор осъществява радио- или телевизионна дейност чрез съответната програма. Последната се разпространява по ред и условия регламентирани в Закона за далекосъобщенията. В настоящия случай е установено, а и не се спори, че касатора осъществява далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни програми, съгласно издадено му удостоверение за регистрация по Обща лицензия №201/2003 г. Няма спор по делото, а и видно от Решение №38/28.03.2005 г. на СЕМ, че е извършена регистрация за производство и разпространение на телевизионна програма „ИНФО КАНАЛ – КЕЙБЪЛТЕЛ” – със специализиран профил на „КЕЙБЪЛТЕЛ”АД – търговски оператор, по заявление №027-115 от 02.02.2005 г. по описа на СЕМ, при разпространение по кабелен път за територията на Република България, с начална дата на разпространение на програмата от 01.04.2005 г. По делото обаче липсва подобно решение съответно удостоверение, че касатора е регистриран като търговски оператор за производство и разпространение на телевизионна програма „CableTEL Кърджали”, каквато по делото безспорно е установено, че разпространява. По този начин, разпространявайки програма, за която не е регистриран като телевизионен оператор да създава и разпространява, касаторът е нарушил чл.7, т.3 от Ощба лицензия №201/2003 г., която му дава право да разпространява единствено програми на радио- и телевизионни оператори, регистрирани и/или лицензирани по ЗРТ. Описаното съставлява нарушение на чл.234, ал.4 от ЗД, който предвижда имуществена санкция за обществен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й. Стигайки да същият краен извод районният съд е постановил правилно решение, като правилно са приложени правните норми към установените по делото факти и направените от съда изводи съответстват на събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че напълно се споделя от настоящата инстанция и приетото от първоинстанционния съд относно липсата на порочност на процедурата по издаване и връчване на АУАН и НП. Действително както се твърди от касатора, в НП е посочен адрес на управление на „КейбълТел”АД различен от този вписан в Търговския регистър, видно от представеното удостоверение за актуално състояние на дружеството, както и липсва подпис в НП в полето посочено за връчване на нарушителя. Посочените нередовности обаче не са довели да ограничаване правото на защита на касатора и съответно да са опорочили процедурата по издаване и връчване на обжалваното НП, поради следните съображения: Видно от приложеното известие за доставяне, НП е било получено от упълномощено лице, което е посочило фамилията си и се е подписало на известието на 17.01.2006 г., като същата дата е посочена и от самото „КейбълТел” АД в жалбата му до РС – Кърджали, подадена чрез адв.Чанкова. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН изисква препис от НП да се връчи на нарушителя срещу подпис, за да се гарантира правото му да узнае за какво е наказан и за да му се осигури възможност да обжалва НП, ако счита, че то е незаконосъобразно. В конкретния случай нарушителят безспорно е узнал за наказателното постановление и го е обжалвал в предвидения законов срок, т.е. реализирал е пълноценно правото си на защита. Или предвид всичко изложено следва извода, че не е налице сочената от касатора неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е налице и третото сочено касационно основание, макар същото да не е обосновано, а именно неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на решението си не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед изложеното, следва обжалваното решение на Районния съд да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/05.06.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 146/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |