№ 1068
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100501830 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. П., с която се обжалва изцяло
решението, постановено по гр.д. № 40116 по описа за 2021 г. на СРС, III ГО,
37 състав, като неправилно, постановено при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Въззивницата моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата й за
защита по ЗЗДН.
Пълномощникът й адв.В. претендира разноски за въззивната инстанция
за предоставена безплатна адвокатска помощ.
Въззиваемата страна Д. В. П. излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли за оставянето ѝ без уважение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН от молителките в първоинстанционното производство, имащи правен
1
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 09.07.2021 г.,
подадена от Н. Н. П., с която се иска да бъде издадена заповед за защита
срещу Д. В. П. – неин син, заради извършен от последния спрямо нея акт на
домашно насилие на 29.06.2021 г. около 22 часа в съвместно обитаваното
към онзи момент жилище от страните, находящо се в гр. София, ж.к.
*******, изразяващ се в хващане за косата, събаряне на пода, ритане и
блъскане.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на
извършено от него домашно физическо насилие, но е признал, че вечерта на
29.06.2021 г. , в съвместно обитаваното към онзи момент жилище от
страните, находящо се гр. София, ж.к. *******, между тях е възникнал
скандал, след който молителката напуснала жилището, без видими
наранявания, в отлично състояние.
С решение №116/07.01.2022 г., постановено по гр.д. № 40116/2021 г.,
СРС, ІІІ ГО, 37 състав, е отказал да издаде заповед за защита от домашно
насилие срещу Д. В. П. по молбата на Н. Н. П. и е осъдил молителката да
заплати държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СРС.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е
приел, че въз основа на декларацията на молителката за извършеното насилие
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД, при липсата на други преки доказателства, не може да
бъде издадена заповед за защита, доколкото в нея не било
индивидуализирано мястото на извършване на насилието. В същото време
районният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да
противоречат на изложеното в молбата за защита, но същата страда от
формални пороци, поради което акта на насилие е недоказан и молбата следва
да бъде отхвърлена.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
На първо място следва да бъде посочено, че неправилно районният съд
е приел, че щом молбата за защита от домашно насилие страда от формални
пороци, тя следва да бъде отхвърлена. При констатирани нередовности по
2
сезиращата молба съдът следва да я оставя без движение с указания на
молителя да ги отстрани, а при неизпълнение – да върне молбата и прекрати
производството по делото. В хипотезите на нередовна молба, продължава да е
актуално разрешението, дадено в т.4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.
д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което когато за пръв път се
констатират нередовности на сезиращата молба пред въззивния съд, той
следва да я оставя без движение с указания на молителя да ги отстрани, а при
неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва, но такива
нередовности въззивният съд не констатира. Сезиращата районният съд
молба е редовна – отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН, вр. с чл127 и
чл.128 ГПК.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
основателни.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, за които този закон изисква да се намират
или да са били в определени родствени, семейни или фактически връзки.
По делото не се спори, че въззивницата Н. Н. П. е майка на въззиваемия
Д. В. П., т.е че въззиваемия е низходящ по права линия на въззиницата, от
първа степен (чл. 3, т. 5 от ЗЗДН).
Не е спорно между страните, че през 2021 г. Н.П. се е върнала в
РБългария, след продължително пребиваване в ЮАР, като е отседнала в
обитаваното от Д. В. П. жилище – ап.22, находящ се гр. София, ж.к. *******,
което именно жилище страните са обитавали съвместно към процесната дата.
Не е спорно също така, че между тях на 29.06.2021 г. вечерта, в съвместно
обитаваното жилище, е възникнал спор.
Спорен е единствено въпроса дали въззиваемият е извършил действия
спрямо въззивницата, при конфликта между тях от 29.06.2021 г., които да
покриват състав на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Въззивният съд приема, че на 29.06.2021 г., около 22.00 часа в
жилището – ап.22, находящ се гр. София, ж.к. *******, което жилище
страните са обитавали съвместно към процесната дата, между тях е възникнал
3
спор по повод вещи в жилището и възможността същото да бъде напуснато
от молителката и прехвърлено на ответника, при който Д. В. П. е хванал Н. Н.
П. за косата, съборил я е на пода, започнал да я рита и блъска, след което
седнал върху нея крещял й да мълчи, че ще я убие.
Опора за този извод, противно на приетото от районния съд, е
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, при липса на други преки
доказателства, която съдържа всички индивидуализиращи белези на
процесния акт на домашно насилие – описано е насилието по време, място и
начин на извършване, посочен е автора на деянието и в каква родствена
връзка се намира с пострадалата. Доказателствената стойност на декларацията
не е оборена от останалите събрани по делото косвени доказателства, поради
което и последната, при липса на очевидци, е годно доказателствено средство
в процеса и въз основа на нея следва да бъде издадена заповед за защита (арг.
от чл.13, ал.3 ЗЗДН). В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият
съдебен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е годно
доказателствено средство, поради липсата на реквизит – липса на
индивидуализация на мястото на извършване на домашното насилие и акта на
домашно насилие е останал недоказан по делото. Действително, в
декларацията изрично не е посочен административния адрес на жилището, в
което е извършен акта на насилие, но с оглед изложените в нея данни,
мястото на извършване на домашното насилие е определяемо. Досежно
мястото на домашното насилие в декларацията е посочено, че актът на
насилие е извършен в жилището, което молителката е обитавала заедно с
ответника към 29.06.2021 г. (в което жилище се е прибрала от гр.Шумен
същата вечер и е заварила ответника там), добавила е, че това жилище е било
придобито по време на прекратения й брак с бащата на ответника, както и че
скандала е започнал в „тъй наречената нейна стая“, като по това време в
жилището не е била съжителката на ответника С.И.. В същото време в
декларацията е посочен един и същ адрес по местоживеене за молителката и
ответника - гр. София, ж.к. „*******, който съвпада с административния
адрес на семейното жилище, предоставено с бракоразводното решение за
ползване на бащата на ответника (бивш съпруг на молителката) В.Д. П.
(видно от представеното по делото решение, постановено по гр.д.№
88933/2017 г. по описа на СРС, 139 състав). С оглед на това по делото не
4
възниква никакво съмнение, че мястото на акта на насилие е именно
жилището - ап.22, находящ се гр. София, ж.к. *******, което страните
съвместно са обитавали към 29.06.2021 г. За да бъде призната за годно
доказателствено средство в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН актът на
насилие трябва да е достатъчно определен по време, място и начин на
извършване. Тези обстоятелства следва да могат да се извлекат
непротиворечиво от изложената от декларатора информация, без обаче да се
изисква определена форма или поредност в излагането им. В този смисъл,
следва да се посочи, че за декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН законодателят
не е предвидил утвърждаването на нарочен образец. От друга страна, предвид
кратките срокове за подаване на молбата за защита, към която следва да е
приложена и декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН – до един месец от акта, се
предполага, че пострадалото лице следва да потърси защита незабавно, без
непременно да ангажира професионална правна помощ, а преценката на
изложените в декларацията обстоятелства се прави в едно състезателно
производство, в което насрещната страна разполага с възможността да оспори
и опровергае изложените в нея обстоятелства. В случая, както бе посочено по
–горе мястото на извършване на домашното насилие е определяемо от
изложеното от пострадалата в декларацията и то не е спорно между страните,
а от друга страна в декларацията се съдържа описание на извършените от
въззиваемия действия спрямо въззивницата - по време и начин на
извършване, посочени са и други факти и обстоятелства за извършеното
домашно насилие (като причините за конфликта, къде е отишла пострадалата
след като е напуснала жилището, как се е придвижила до там и др.), поради
което и следва бъде зачетена доказателствената стойност на декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН. Същата изцяло кореспондира и се допълва от останалите
събрани по делото доказателства, като по делото не са събрани никакви
доказателства, които да й противоречат, да са по-убедителни от нея или да
подлагат под съмнения изложени в нея обстоятелства. Така от приобщения
по делото един брой оптичен носител (CD-R), съдържащ видеозапис (за който
не се спори от страните, че е заснет от охранителна камера, монтирана на
входа (вх.******* 2“, гр.София)), обект на назначената пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, заснет на
29.06.2021 г. между 22:23:04 и 22:23:15 часа, с продължителност 13 секунди,
от който се вижда жена да излиза от входната врата, носейки плик в лявата си
5
ръка и дамска чанта в дясната, като по делото не се спори, че това е
въззивницата (молителка в първоинстанционното производство), се
установява се, че последната се е намирала на посоченото в декларацията
място до 22.23 ч. на 29.06.2021 г. От представеното съдебномедицинско
удостоверение № 395/30.06.2021 г. и показанията на св.Т. (приятелка на
въззивницата), възприела здравословното и емоционално състояние на
въззивницата, непосредствено след инцидента от 29.06.2021 г., пък се
установява, че вечерта на инцидента, около 23 часа, молителката отишла в
жилището на свидетелката силно уплашена, споделила за нанесения й побой,
като свидетелката лично възприела, че лявата ръка на въззивницата, в
областта на лакътя, е посинена, а коляното – обелено, като последната се
оплаквала и от болки в гърба и най-вече в кръста, а при извършен на
30.06.2021 г. в 10.30 часа (видно от съдебномедицинско удостоверение №
395/30.06.2021 г.) е констатирано охлузване на лявата лакътна изпъкналост и
горната трета част на лявата предмишница, оток, охлузване и кръвонасядане в
горната трета на лявата подбедрица на въззивницата. В СМУ е посочено, че
тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди
тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от
тенгенциалното им (косо) действие, и могат да се получат по време и начин,
съобщен от освидетелстваната (сведения, че на 29.06.2021 г., около 22.00 часа
й бил нанесен побой, оплаквания за болки в главата и поясната област). С
оглед установеното от показанията на св.Т. обективно състояние на
въззивницата, непосредствено след инцидента, следва да се приеме, че
констатираните от съдебния лекар травматични увреждания при прегледа на
пострадалата – сутринта на 30.06.2021 г. са в причинно следствена връзка с
поведението на въззиваемия, подробно описано в декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените в декларацията
обстоятелства не само, че не се опровергават, но кореспондират и с
показанията на СВ.И. И.Й., дадени пред първоинстанционния съд (приятел
както на ответника). От показанията на св.Йолов се установява, че
въззиваемия Д.П. му е разказал за скандала с Н.П., повод за който било
съвместното съжителство на двамата в жилището, в което ответникът живеел,
и заради който скандал въззиваемият бил притеснен и разтревожен, като
споделил, че с майка му са се скарали „доста сериозно, като майка му му
казала, че ще го изгони от апартамента, след което той не се държал добре с
6
нея“.
С оглед на гореизложеното и установеното поведение на въззиваемия
спрямо въззивницата на 29.06.2021 г., около 22.00 часа, в жилището – ап.22,
находящ се гр. София, ж.к. *******, изразяващо се в хващане за косата,
събаряне на пода, ритане и блъскане, съпроводено със закани, покриващо
състав на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, обжалваното
решение, като неправилно, следва да бъде отменено.
Спрямо въззиваемия, като извършител на домашно насилие, съдът
намира, че следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез
която ще се даде защита на пострадалото лице, тъй като неизпълнението на
последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл.21, ал.3 от ЗЗДН
последици. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че съдът не е
обвързан от искането на страните и следва да наложи по своя преценка една
или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН), а в конкретния случай съдът
освен тежестта и естеството на домашното насилие, отчита изминалото време,
през което е действала заповедта за незабавна защита, липсата на данни за
други неправомерни прояви на въззиваемия спрямо въззивницата и
обстоятелството, че към момента страните не живеят в едно жилище.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита
съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в
размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът
взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразно които
намира, че на въззиваемия следва да бъде наложена глоба в размер на 400 лв.
Като съобрази изхода на делото, съдът следва да осъди въззиваемия да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата за
защита от домашно насилие, както и държавна такса в размер на 12.50 лева за
въззивната жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият дължи на
пълномощника на въззивницата разноски за предоставената от него безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 480 лв. с
ДДС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 116 от 07.01.2022 г., постановено по гр.д. №
40116/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав, и вместо което
ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Д. В.
П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. *******, като:
ЗАДЪЛЖАВА Д. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Н. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. В. П., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на Д. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН, глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, платима в полза на
държавния бюджет.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в размер на 37.50 (тридесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН **********, да заплати на адвокат В.А. В.,
личен № **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 480
(четиристотин и осемдесет) лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. П. за присъждане на
разноски по делото като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8