Р
Е Ш Е Н И Е
№………../24.01.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10163 по описа за 2019 година на Варненския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
искова молба от С.С.К., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск с
правно основание чл.405, ал.1 КЗ да бъде установено по отношение на ответника
съществуването на вземане за сумата от 270 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие на 03.08.2017г. по
застраховка „Каско” по застрахователна полица №0020090201601192/09.08.2016г.,
за л.а. марка Опел, модел Корса, рег. №В6104 СР, изразяващи се в увреждане на
задната броня на автомобила, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№47571/2018 по описа на СРС, ведно със законната лихва считано от
датата на заявлението – 19.07.2019г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско”,
по застрахователна полица №№0020090201601192/09.08.2016г., за л.а. марка Опел,
модел Корса, рег. №В6104 СР. Твърди се, че на 03.08.2017г. била паркирала
автомобила си до х-л“Черно море“, когато на тръгване установила щети по задната
броня на автомобила. След уведомление до застрахователя е образувана щета, по
която същият отказал да заплати обезщетение, като се позовал на чл. 18 от ОУ.
Последната разпоредба уреждала възможността застрахователя да откаже да заплати
обезщетение в случай, че при проверката се установят различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал. Счита отказът за необоснован.
Позовава се за извършен ремонт на автомобила е заплатила сумата от 270 лева,
която се претендира от ответника.
Настоява се за уважаване на предявения иск поради
изложените аргументи и присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от „ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, с който се оспорва искът като неоснователен. Не оспорва
сключването на описания в исковата молба договор за застраховка. Обосновава
отказа си с разпоредбата на чл. 18 от ОУ. Възразява, че уврежданията по
автомобила не кореспондират с механизма на декларираното събитие, поради което
се счита, че липсва причинна връзка между описаното застрахователно събитие и
вредите. Позовава се, че инцидента не е съставен протокол за ПТП. Евентуално
оспорва иска по размер. Намира, че на осн.чл. 19, ал.1 и ал.2 от ОУ
репарирането на вредите следва да се извърши по експертна оценка или по цени на
доверен сервиз. Поради неоснователност на главница иск, оспорва и акцесорната
претенция.
В съдебно заседание ищцата С.К. не се явява и
не се представлява. С нарочна молба поддържа така предявения иск.
Ответната страна се представлява от адв. С.,
които поддържат оспорването на иска.
Съдът, след преценка на събраните по
делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието между тях на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” по застрахователна полица №0020090201601192/09.08.2016г., за л.а. марка Опел,
модел Корса, рег. №В6104 СР.
Не е спорно по делото, а и видно от уведомление
за щета от 07.08.2017г. (л.16),
застрахованото лице е уведомило ответния застраховател за настъпилото
застрахователно събитие. В уведомлението е посочено, че ищцата е паркирала
автомобила в близост до х-л „Черно море“ и когато се върнала забелязала, че
задната броня е охлузена.
Не е спорно, че застрахователят „ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ е извършил опис –заключение по щета (л.18), с което е
констатирано увреждане на задна броня и лявата лайсна на тази броня.
Относно стойността на разходите, необходими
за възстановяване на автомобила по делото е изслушано заключението на САТЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните. Вещото лице е дало заключение относно пазарната стойност на
разходите, необходими за възстановяване на увредените детайли при прилагане на
различни методики.
Не е спорно по делото, а и от приложеното
писмо изх. 15-5164/27.10.2017г. изходящо от застрахователя ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, се установява отказа му да заплати обезщетение на осн. чл.
18 (4 ) от ОУ.
Въз
основа на горната фактическа установеност, съдът формулира следните правни
изводи:
На осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено
застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Основателността на иска предполага доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно
събитие, представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В
случая наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на
увредения автомобил и ответният
застраховател е безспорен по делото факт. Спорни в производството са въпросите
относно механизма на застрахователното събитие, относно размера на вредите и
начина им на определяне.
На
първо място ответникът е възразил, че заявените увреждания не кореспондират на
механизма на декларираното застрахователно събитие.
За
да откаже да изплати обезщетените за декларираното застрахователно събитие,
ответният застраховател се е позовал на разпоредбата на чл.18, ал.4 от ОУ,
предвиждаща основание за отказ в случай
че при извършена проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал
От
събраните доказателства се установява, че ищецът е декларирал пред застрахователя,
че щетата е възникнала докато
автомобилът е паркиран, без да е изложила конкретен механизъм на увреждането.
Съдът намира, че такова позоваване не е необходимо. Застрахованият собственик
не носи доказателствена тежест за установяване на конкретен механизъм на
причиняване на повреда, нанесена на автомобила в паркирано състояние. При отчитане на легалното определение на пар.1, т. 3 от ДР на КЗ за застрахователен риск, следва да се приеме,
че законодателят е поставил акцент върху съществуващата
вероятност от увреждане на имущественото благо, осъществяването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Съответно
и ограниченията на рисковете следва да се търсят в насока целенасочено
поведение на застрахования. (така Решение № 858 от 16.11.2015 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 1163/2015 г.). Следователно позоваването на
изключените
рискове, представлява възражение, което следва да се основе на конкретно
твърдение съответно за вина, заблуда на застрахователя или инсценировка. Такива
възражения не са въведени от ответника.
С
оглед на това разбиране за интереса на застрахователя изискването за
застрахователното събитие да се доказва с протокол от ПТП, както се позовава
ответника противоречи на императивната разпоредба на чл. 408,ал. 1 КЗ. Такова
изискване практически би изключило отговорността на застрахователя във всички
случаи, когато факта на произшествие не може да се удостовери с протокол за
ПТП. Протокол за ПТП по чл. 125а ЗДП се съставя задължително само в случаите, в
които службите по пътищата посещават задължително произшествието по чл. 125
ЗДП. Доколкото при процесното произшествие няма убити или ранени, нито
превозното средство е пренасяло опасен товар, не е и имало повече от един
участник в ПТП-то, то не може да се изведе, че непременно фактите относно
произшествието е следвало да се удостоверят чрез съставяне на нарочен протокол.
По
изложените съображения съдът намира отказа на застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение за необоснован.
Съобразно чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното
обезщетение по договор за имуществено застраховане се съизмерява със
стойността, за която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, респективно със средните пазарни средства, необходими за
отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Смисълът е да бъде реализирана в пълен
обем обезведата, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск Ето защо
предвидената в общите условия клауза за определяне на обезщетението според
методиката на застрахователя не намира приложение. Методиката се прилага
като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно предявена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
обезщетението съобразявайки законово установения принцип за интегрално
обезщетяване на вредите. В съответствие с посочения принцип е възможността
щетите да се възстановяват в доверен сервиз на застрахователя – т.19, ал.2,т.2
от ОУ, което прочее се признава от ответника в отговора. В случая са налице и елементите
от хипотезата на т.19, ал.2,т.2 от ОУ- застрахованото имущество е на възраст до
13 години към датата на застрахователното събитие и договорената премия
съответства на изискуемата за право на доверен сервиз, което е видно от
приложената застрахователна полица( л. 17). Ето защо съдът приема, че дължимото
обезщетение следва да се определи именно по цени на доверен сервиз. Видно от заключението
на вещото лице стойността, необходима за отстраняване на вредите по цени на
доверен сервиз е 270 лева.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че
предявеният иск е основателен в цялост.
По
разноските:
С оглед изхода от спора и на осн.чл. 78, ал.1
от ГПК на ищеца се следват сторените разноски съобразно представените
доказателства за сторени разходи в исковото производство за експертиза,
възнаграждение за процесуално
представителство и държавна такса в общ размер на 495 лева.
На ищеца се следват и разноски за заповедното
производство в размер на 375 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДЪЛЖИ НА С.С.К., ЕГН ********** сумата
от 270 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 03.08.2017г. по застраховка „Каско” по
застрахователна полица №0020090201601192/09.08.2016г., за л.а. марка Опел,
модел Корса, рег. №В6104 СР, изразяващи се в увреждане на задната броня на
автомобила, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№47571/2018 по описа на СРС, ведно със законната лихва считано от датата
на заявлението – 19.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
„ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К., ЕГН ********** сумата от 495 лева, представляваща сторените по делото разноски в исковото
производство и сумата от 375 лева,
представляваща сторените по делото разноски в заповедното производство, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: