№ 1081
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110201663 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид
следното :
Административно - наказателното производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН е образувано по жалба на С. Т. ИВ. срещу Наказателно постановление
№ 22 – 0819 - 000957/14.04.2022 год. на Началник група в ОД МВР – Варна,
сектор "ПП" , с което са му наложени отделни административни наказания,
както следва:
1.на основание чл.185 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20.00 лв.;
2.на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - "глоба" в размер на
10.00 лв.;
В жалбата се оспорват извършените нарушения, като жалбоподателя
твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до отмяна на
1
издаденото НП. В с.з. жалбоподателя се представлява от процесуален
представител – адвокат Ж. Г., ВАК. В пледоарията си по същество поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по
жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
процесуално допустима.
На 25.02.2022 г. в 11.30 часа в гр.Варна, по бул."Генерал Колев",
жалбоподателя управлявал МПС –лек автомобил марка "Грейт уол ховер
Х6" с рег. № СВ 66-45 МТ, собственост на ОД МВР – Варна, като на
кръстовището с бул. ."Цар Освободител", при специален режим на движение
/включен светлинен и звуков сигнал/ не се е убедил, че няма да създаде
пречки и опасност за движението и при извършване на маневра завиване на
дясно от пътна лента, предназначена за движение направо и блъснат от
потеглящия в съседна дясна пътна лента лек автомобил "Фолксваген голф" с
рег. № В 79-87 РН. Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила.
Водача не носи контролен талон към СУМПС.
При тези обстоятелства, актосъставителя П.М. съставил АУАН, серия
GA № 559283/25.02.2022 год., в който приел, че жалбоподателя е осъществил
състава на административни нарушения по чл. 5, ал.1, т.1, и чл. 100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него и го
подписал без възражения, като не депозирал допълнителни писмени такива и
в 3-дневният срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № 22 – 0819 - 000957/14.04.2022 год. на
Началник група в ОД МВР – Варна, сектор "ПП", връчено лично на
26.04.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
2
показанията на изслушания в с.з. актосъставител П.М. и св. М.А., двамата
служители на ОД МВР – Варна, както и от приложените и приобщени по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от
нарушителя.
Показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта са
логични, последователни и непротиворечиви, като кореспондират и с
писмените доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра. Същото
се отнася и до писмените доказателства по делото, които са редовни от
външна страна, не се оспорват от страните и не които също се дава дява.
Фактът на управление от страна на жалбоподателя на МПС, както и фактите
относно времето и мястото на извършване на нарушението се установяват
както от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта,
така и от приобщените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира, че жалбата е основателна, по следните съображения:
Действително, в преценката си дали да издаде НП
административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни, до доказване на противното.
От друга страна, по силата на чл. 14, ал.2 НПК във връзка с
препращащата норма на чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е
категорично застъпено в т.7 от ППВС № 10/1973 г., Сб.,1992, стр.530, където
е посочено, че "отразените в АУАН фактически констатации - НЕ СЕ считат
за установени до доказване на противното и затова административно-
наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства".
В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено.
3
Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че
фактическите констатации в АУАН са необосновани и не се подкрепят по
категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като
констатира, че при реализиране на административно наказателната
отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание, респ. до
отпадане на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя.
Основен и задължителен елемент от всеки АУАН и всяко НП е
"описание на нарушението ... обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават" [чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5
ЗАНН], като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.
6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за административно
нарушение.
В настоящият казус липсват каквито и да било категорични
доказателства подкрепящи обвинителната теза за извършените от
жалбоподателя две отделни административни нарушения по ЗДвП. Както
вече съдът имаше възможност да посочи, актосъставителят не е изпълнил
задължението си по чл. 42, т.9 от ЗАНН да впише в акта имената и адресите
на лицата, които са претърпели имуществени вреди от ПТП. Това е било
задължително, доколкото се твърди, че са причинени такива вреди по два
автомобила.
След като данни за такива лица липсват, съдът обективно не може да
извърши проверка на твърденията на актосъставителя и св.А. въобще за
настъпилото ПТП с участие на жалбоподателя. Освен това, не са събирани
доказателства за установяване на разстоянието между двата автомобила и в
частност дали управлявания от жалбоподателя автомобил е станал причина за
ПТП предвид разположението му на пътното платно.
Задължението за представяне на доказателства, подкрепящи
изложеното в НП, е изцяло в тежест на наказващият орган и при
установеното бездействие от негова страна, съдът приема за недоказано всяко
от описаните административни нарушения и извършването им от
4
жалбоподателя.
Ето защо и с оглед на установеното, съдът приема, че е съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП.
Освен това съдът констатира и друго съществено процесуално
нарушение в производството по ангажиране на отговорността на нарушителя,
изразяващо се в липсата на втори свидетел по акта /по аргумент от чл. 40, ал.3
от ЗАНН, доколкото липсват свидетели при извършване или установяване на
нарушението/, което самостоятелно опорочава административно -
наказателното производство.
Отделно от посоченото по-горе съдът за пореден път констатира, че
наказващият орган дори формално не е посочил, респ. не е обсъдил въобще
възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Тук е мястото да се отбележи, че ЗАНН не предвижда критерий за
отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай
следва да се подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното
нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът на
засегнатите обществени интереси и т.н.
Съгласно задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР
№ 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие че "...преценката за маловажност
на случая подлежи на съдебен контрол ... когато съдът констатира,че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в
противоречие със закона... ". От друга страна известно е, че когато преценява
дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл. 6
5
ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Ако
тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от
административно наказателна отговорност.
При така посоченото, следва да се приеме, че в случая се касае за
особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по специален,
различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв случай това произнасяне
не може да почива на преценка по целесъобразност. Тази преценка на
наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът
констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл. 28
ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.
С оглед посоченото в горният абзац и независимо от отчетените
други съществени процесуални нарушения въззивния съд приема, че не
съществува реална възможност за проверка на извършената от наказващият
орган преценка за маловажност на извършените нарушения на правилата за
движение, т.е. следва да се приеме, че изобщо не съществува предмет за
проверка във връзка конкретно с чл. 28 от ЗАНН, което от своя страна води
до самостоятелно процесуално основание за отмяна на НП без произнасяне по
съществото на спора. "Преценката" относно наличието на основания за
прилагане на чл. 28 ЗАНН, като задължителен елемент от съдържанието на
НП винаги кореспондира с правото на защита на нарушителя, който освен, че
трябва да разбере за какво е наказан, има право да узнае както фактите, така и
критериите по което е определена степента на неговото нарушение, съответно
защо същото не е квалифицирано като маловажен случай. В този смисъл
липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на
наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита и води до
неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 0819 - 000957/14.04.2022
год. на Началник група в ОД МВР – Варна, сектор "ПП", с което на С. Т.
И., ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20.00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10.00
/десет/ лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7