№ 816
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2600 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д. № 5179/2017 г.
и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с решение № 260415 от 08.10.2020 г.
от Софийски градски съд, ответникът – „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ
Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, е осъден да заплати на Л. С. Д., ЕГН
**********:
- на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 26.04.2017 г., като е
отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 250 000 лева;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 325.45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 70 000 лева, за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г., като е
отхвърлил иска, за разликата над уважения до пълния предявен от 71 470
лева;
1
Първоинстанционният съд с посочените решения е отхвърлил
предявените от Л. С. Д., ЕГН ********** против „Аджибадем Сити Клиник
УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
обезщетяване на претърпени имуществени вреди, в размер на сумата от
58 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума
/главница/, считано от 26.04.2017 г.
Първоинстанционният съд с посочените решения е отхвърлил
предявения от Л. С. Д., ЕГН ********** против „Аджибадем Сити Клиник
УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на сумата от 11 000 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, в размер на сумата от 58 000 лева, за
периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г.
Първоинстанционният съд с основното решение е осъдил:
- ответника - „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 4 454 лева;
- ищецът - Л. С. Д., ЕГН ********** да заплати на „Аджибадем Сити
Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 750 лева.
Ищецът – Л. С. Д., ЕГН ********** е подал въззивна жалба с вх. №
52959 от 15.06.2020 г. /л. 8 от възивното п-во/, с която атакува основното
решение и въззивна жалба с вх. № 287039 от 12.11.2020 г. /л. 71/, с която
атакува допълнително решение с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че:
- присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
занижено по размер и несъответства на действително претърпените болки и
страдания, които оценява на сумата от 250 000 лева;
- ответникът дължи и мораторна лихва върху сумата от 250 000 лева, за
периода от 18.06.2014 г. до 26.04.2017 г., в размер на сумата от 71 470 лева;
- ответникът дължи и обезщетение за претърпените имуществени вреди
2
в пълния размер на сумата от 58 000 лева, както и сумата от 11 000 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената сума, за периода от 21.06.2015 г. до деня на подаване на исковата
молба в канцеларията на съда - 26.04.2017 г.
Моли въззивния съд да отмени решението /основно и допълнително/ в
отхвърлителната част и вместо това да осъди ответника да заплати
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в пълния им посочен
размер, както и обезщетения за забава в пълния размер за посочените
периоди.
Моли да му се присъдят всички направени в двете инстанции деловодни
разноски.
Ответникът – „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК
********* е подал въззивна жалба с вх. № 64914 от 06.07.2020 г., с която
атакува основното решение в осъдителната част /л. 28 от въззивното п.-во/ и
жалба с вх. № 283 931 от 05.11.2020 г., с която атакува допълнително
решение, с което е присъдена законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от 70 000 лева, считано от деня на подаване на исковата
молба в канцеларията на съда на 26.04.2017 г. с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е доказал правопораждащите
факти за отговорността на ответника по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, поради
което предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй
като на ищеца след епикриза за извършената операция е издаден
Стандартизирания формуляр, в който е посочен точния обем на отстранения
тумор и ищецът е бил своевременно и точно информиран.
При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за
неимуществени вреди в по-малък размер, който да съответства на
действително претърпените вреди.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Подпомагащата страна – Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,
ЕИК *********, конституирана по молба на ответника е подала становище /л.
53 от въззивното п.во/ за основателност на подадената от ответника въззивна
жалба срещу основното решение и моли да се постанови решение, съобразно
с исканията на ответника.
3
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валидни и допустими съдебни актове, които
подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Л. С. Д., ЕГН ********** е предявил против на „Аджибадем
Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК *********:
- иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединен
с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, в размер на сумата от 250 000 /двеста и петдесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда – 26.04.2017 г.;
- иск по чл. 86, ал. 1 от ЗД, за сумата от 71 470 лева, представляваща
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху неимуществените
вреди /250 000 лева/, за периода от 18.06.2014 г. до 26.04.2017 г.;
- иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединен
с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
имуществени вреди, в размер на сумата от 58 000 /двеста и петдесет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата
молба в канцеларията на съда – 26.04.2017 г.;
- иск по чл. 86, ал. 1 от ЗД, за сумата от 11 000 лева, представляваща
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху имуществените
вреди /58 000 лева/, за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г.;
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че през май
2014 г. започнал да изпитва засилващо се главоболие в тилната област –
непостоянно, разпространяващо се към челото и слепоочието, придружено с
гадене и понякога с повръщане. След медикаментозното лечение, което не
дало желания резултат на 17.06.2014 г. посетил ответника - МБАЛ „Токуда
Болница София“ ЕАД.
4
След извършени изследвания бил консултиран от неврохирург за
необходимостта от оперативно лечение и за евентуалните последици от
такава интервенция.
Ищецът напуснал болницата по собствено желание, като за
извършените дейности заплатил сумата от 287 лв., които по - късно
установил, че не е следвало да му изискат.
Ищецът твърди още, че на 17.06.2014 г. се подложил на второ
изследване с ЯМР в МБАЛ „Иван Рилски“, което дало заключение за спешно
лечение:
- на същата дата /17.06.2014 г./ постъпил за лечение в МБАЛ „Токуда
Болница София“ ЕАД и бил приет от началника на отделението по
неврохирургия д-р К., който потвърдил необходимостта от провеждането на
спешно оперативно лечение;
- за операцията заплатил сумата от 2 826 лв., като по късно установил,
че от тази сума не е дължал на здравното заведение сума, в размер от 1 440
лв.;
- на 18.06.2014 г. е извършена операция в отделението по неврохирургия
с поставена диагноза, а на 19.06.2014 г. е извършено изследване – КТ на
главен мозък, в която е посочено че не се визуализират формации;
- на 25.06.2014 г. е изписан от отделението по неврохирургия, като
лекуващите лекари са му съобщили, че туморът е напълно отстранен, а в
издадената епикриза е посочено субтотално отстраняване на туморната
формация;
- след изписването бил консултиран от Онкологичната комисия на
здравното заведение, която взела решение за следоперативно лъчелечение в
комбинация с препарата Темодал, за които били поискани сумите от 1800 лв.
- 6 пъти по 150 – 170 лв., които не следвало да заплаща;
- ново изследване с ЯМР на 04.07.2014 г. и такова на 07.07.2014 г.
установили, че туморната формация е с размери, идентични на тези преди
операцията, което налагало повторна операция, което много го шокирало и
изпитал силен стрес, че трябва да преживее всичко отначало;
- на 10.07.2014 г. провел предварителни прегледи в здравно заведение в
Р. Турция, които потвърдили, че туморната формация не е отстранена;
- на 17.07.2014 г. е извършена операцията и туморът бил изцяло
отстранен, без да се налага последващо лечение – химиотерапия и/или
5
лъчелечение;
- в резултат от липсата на правилна диагностика, адекватно и
своевременно лечение, предоставяне на информация за реалното му
здравословното състояние от лекарските екипи, на които ответника е
възложил тази дейност, а тя е извършена в противоречие с медицинската
наука и правила за добра медицинска практика е претърпял неимуществени и
имуществени вреди.
С предявените искове поискал обезщетяване на претърпените
неимуществени и имуществени вреди.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът - „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК
*********, подал отговор на исковата молба /л. 116/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че ищецът не е доказал правопораждащите факти за отговорността на
ответника по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност оспорил размера на претендираните
неимуществени вреди, а по отношение на имуществените изложил доводи, че
ищецът сам е направил избор да се оперира в чужбина при положение, че
лечението е било възможно по клинични пътеки.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният съд по молба на ответника и на основание чл.
219 от ГПК е конституирал като подпомагаща страна Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********.
Подпомагащата страна - ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* е подала
писмено становище /л. 266/ за неоснователността на предявените искове и е
поискала да се отхвърлят с доводи, че действията на застрахованите лица са
съобразени с медицински практики и не осъществяват деликтния състав по
чл. 45 от ЗЗД.
От фактическа страна:
6
От събраните по делото доказателства установява, че на 17.06.2014 г.
ищецът е бил консултиран в МБАЛ „Токуда Болница София“ ЕАД, където
след извършване на изследванията е установено наличие на формация в
голямомозъчна хемисфера с максимален размер 81 мм на 55 мм.
Насочен е от неврорхирург за оперативно лечение, което отказал, но
след втори преглед в МБАЛ „Иван Рилски“ постъпил за планово лечение в
МБАЛ „Токуда Болница София“ ЕАД.
На 18.06.2014 г. е извършена операция, като в издадената Епикриза /ИЗ
№ 17988 от 25.06.2014 г. - л. 41/ е поставена окончателна диагноза: „Тумор
(астроцитом III степен) в челен дял на лява голямомозъчна хемисфера“.
Посочено, че патологичната тъкан е екстирпирана „субтотално“ и е
изпратена за хистологична верификация.
Ищецът за лечението си при ответника е представил три фактури /л. 37
– 39 на стойност 287 лв.; 1 386 лв. и 1 440 лева, както и договор за дарение с
квитанция за платена сума от 450 лева.
Приложен е Стандартизиран формуляр на Онкологична комисия при
МБАЛ Токуда Болница - София от 24.06.2014 г. /л. 44/, в който се
потвърждава окончателната диагноза „Тумор (астроцитом III степен) в челен
дял на лява голямомозъчна хемисфера.
Като проведено лечение е посочена парциална резекция. Взето е
решение за следоперативно лъчелечение и прием на лекарство Темодал.
Ищецът на 07.07.2014 г. е провел магнитно-резонансна томография в
Медицински център „Евромедик Диагностикс“ /л. 48/, от която се установява,
че има данни за умерена динамика в структурата на тумора при липса на
значими промени в обема.
Представени са и резултатите от извършен в Медицински център
„Анадолу“, Р. Турция магнитен резонанс на главен мозък от 10.07.2014 г., от
които се установява, че се проследяват интрааксиални туморни плътни лезии,
най-голямата от които е размери 7,1 х 7,7 х 6,3 см и обхваща в значителна
степен левия преден фронтален участък на супратенториалната област.
7
Констатирани са следоперативни изменения, свързани с частичната резекция
в горната част на образуванието.
По делото е представена Епикриза от 09.08.2014 г., издадена от
„Анадолу медицински център“ /л. 59/, от която се установява, че ищецът е
приет за лечение в болничното заведение на 17.07.2014 г., на която дата е
опериран с тотална ексцизия на тумор. След операцията е констатирано, че
туморът е бил отстранен изцяло – в тотален обем. Предписано е
медикаментозно лечение.
От заключението на вещите лица, извършили в първата инстанция
комплексна медицинска експертиза /л. 464/ се установява, че първата от
операциите, извършена в Р. България, в Клиниката по неврохирургия е била
планова, а не по спешност и е по клинична пътека № 200.
Следоперативният клиничен контрол на състоянието на пациента не е
бил пълноценен и достатъчен. При проведеното изследване не е използван
контраст, поради което не е било възможно да се определи обема на
извършената резекция на тумора, а назначената лъчетерапия, която не е
проведена е застрашавала живота на пациента.
При първа операция е отстранена малка част от туморната формация,
която утвърдената медицинска практика не може да определи като
„субтотално“,тъй като резекцията не е над 90 %.
Лекарите, с които ответникът е в правоотношения и е възложил
лечението на пациента, т.е. на ищеца са вписали в епикризата неверни
обстоятелства, а поставената диагноза е неправилна и различна от
поставената в здравното заведение на територията на Р. Турция „Смесен вид
дифузна глиална неоплазия, II степен по СЗО: Олигоастроцитом.
Последващата операция, извършена 17.07.2014 г. е била жизненоважна
за ищеца, тъй като формацията е отстранена тотално, но оперативното
лечение е било възможно и в здравно заведение в Р. България.
В първата инстанция е прието заключението на извършената
8
психологична експертиза /л. 333/, от което се установява, че при ищеца са
налични умерени когнитивни затруднения от органичен тип /следствие от
нарушаване на мозъчния субстрат/. Засегнати са процесите на вниманието,
паметта и мисленето. Настъпила е начална промяна на личността от
органичен тип със снижен фрустрационен /към препятстване/ толеранс,
повишена раздразнителност, импулсивност, лабилност на механизмите за
самоконтрол, трудности в организираното справяне, напрежение в
общуването, водещо до конфликтна и вербално агресивна готовност,
намалена обща продуктивност. Тези познавателни и личностови изменения не
могат да бъдат категорично изведени единствено от направената първа
операция на ищеца, но през периода до втората такава, процесът се е развил
несъмнено в неблагоприятна насока, върху което отражение са дали и
тежките негативни емоции и притесненията на пациента, свързани с липсата
на резултат от нея.
Ищецът е изпитвал силно притеснение за здравето и за оцеляването си,
особено след като симптомите са се появили отново след първата операция.
Започнал е да има съмнения относно ефективността на интервенцията и
резултата от нея и след като е научил, че се налага повторна, е започнал да
изпитва силен гняв и възмущение от действията на медиците на работа при
ответника. Преживяванията на ищеца, свързани с претърпяната първа
операция, имат характер на психотравма, последиците от която не са
преодолени и до момента на изготвянето на експертизата.
В първата инстанция е извършена счетоводна експертиза и са събрани
гласни доказателства.
За лечението си в ответното болнично заведение ищецът е заплатил
общо сумата от 3 113 лв., за които е представил фактури и фискални бонове
/л. 37 – чл. 39/ по делото. Представена е квитанция и договор за дарение,
съгласно който ищецът се е съгласил да дари на болница сумата от 450 лв. в
полза на Отделението по неврохирургия.
НЗОК е извършила проверка и формирала извод за неправомерно
събрани от ищеца и постъпили при ответника: сумата от 287 лева; сумата от
1 440 лева и сумата по договора за дарение от 450 лева.
Ищецът е документирал направените разходи за лечение в Р. Турция /
фактура № 223265 от 10.07.2014 г., фактура № 226163 от 10.07.2014 г.,
9
фактура № 155665 от 31.07.2014 г., фактура № 155696 от 09.08.2014 г.,
фактура № 594886 от 17.11.2014 г., фактура № 18.11.2014 г. от 18.11.2014
г./том – 1/, на обща стойност от 86 683.94 турски лири.
В посочения период една турска лира се е разменяла за 6.85 лева,
поради което за лечението в Р. Турция е разходвана сумата от 12 654.58 лева,
която наред с неправомерно събраните 287 лева; сумата от 1 440 лева и
сумата по договора за дарение от 450 лева формира сбор от 14 831.58 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и ответника жалби, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове и размера на претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди.
Предявени са два главни иска с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45
от ЗЗД, съединени с искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената
му работа;
- причинени от работника или служителя на трети лица имуществени
и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
10
Доколкото вредите, чието обезщетяване са търси с предявените искове
и ищецът твърди, че са получени при извършването на планова операция в
здравно заведение ще следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 79 и
чл. 80 от Закона за здравето /ЗЗ/, съгласно които медицинската помощ в
Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии, като качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по
реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална практика.
Съгласно чл. 81 от ЗЗ, всеки български гражданин има право на
достъпна медицинска помощ, като правото на медицинска помощ се
осъществява при прилагане на посочените от законодателя принципи, сред
което е посоченият в ал. 2, т. 1 принцип на „своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ“;
В случая от доказателствата по делото се установи, че ищецът е бил
приет за оперативно лечение в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД за извършване на планова операция.
При извършването на операцията е отстранена малка част от тумора,
която не отговаря на установените нормативни критерии за „субтотално“
отстраняване на тумор – в обем от 91 – 99 %, а тоталната е (цялостна) – 100%
- Наредба № 37 от 20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт
"Неврохирургия".
Освен това лекуващият екип при изследването не е използвал контраст,
поради което не е било възможно да даде правилната диагноза и лечение, а
назначената въз основа на тази диагноза лъчетерапия, която не е проведена, е
застрашавала живота на пациента.
В епикризата е вписано невярно обстоятелство, като е създадена
невярна представа за проведеното лечение и възможността да се даде
правилна насока за лечение, както и прогнозата за оздравителните процеси –
чл. 86, т. 8 от Закона за здравето.
11
Непълноценната оперативна интервенция е обусловила извършаването
на втора такава, вследствие на която ищецът е претърпял неимуществени и
имуществени вреди.
Посочените обстоятелства сочат, че поведението на лекарите, на които
ответникът е възложил лечението на пациентите, в частност на ищеца е в
противоречие с обявените в Закона за здравето принципи при които се
осъществява медицинска помощ, на медицинската наука и практика.
По делото беше установено, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди в причинна връзка с противоправното поведение на лекарите
осъществили лечението му в ответното болнично заведение. Негативните
преживявания и промени в поведението на ищеца, които са се отразили
трайно върху психиката му, в по - голямата си част са започнали и са се
задълбочили именно след като ищецът е разбрал, че предоставената за
здравето му информация от болничното заведение е невярна, осъзнал е колко
тежко е действително положение и какво лечение предстои.
Вредите са причинени виновно, тъй като законът е установил
презумция за виновност, която ответникът, както и подпомагащата страна не
са оборили.
Главните искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД са
доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца, възлиза на
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; периода,
в който е търпял болките и страданията от провеждането на две, вместо една
оперативна интервенция за отстраняване на тумор на мозъка; травмиращия
12
психиката ефект от необходимостта от втора операция; обществено -
икономическите условия в страната през 2014 г.
Предявения иск е основателен до размер на сумата от 70 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 250 000 лева.
По двата иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
В случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до
26.04.2017 г., като с оглед приетия размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 325.45 лева.
Предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен
до размер на сумата от 20 325.45 лева и подлежи на отхвърляне до пълния
предявен размер от 71 470 лева.
Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 70 000 лева,
считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда –
26.04.2017 г.
Главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди е основателен до размер на сумата от 14 831.58 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 58 000 лева.
Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от
деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 26.04.2017 г.
Обезщетението за забава върху сумата от 14 831.58 лева, за периода от
21.06.2015 г. до 26.04.2017 г. възлиза в размер на 2 783.36 лева.
Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен до посочения
размер и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 11 000 лева.
13
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само
жалбата, подадена от ищеца, поради което следва:
- да се потвърди основното и допълнителното решение на
първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищеца, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД
сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2017 г.;
- да се потвърди основното и допълнителното решение на
първоинстанционния съд в частта, в която предявеният иск по чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /70 000 лева/ до
пълния предявен размер от 250 000 лева;
- да се потвърди основното решение на първоинстанционния съд в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 325.45 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата от 70 000 лева, за периода от
18.06.2014 г. до 26.04.2017 г., както и да се потвърди в частта, в която този
иск е отхвърлен, за разликата над сумата от 20 325.45 лева до пълния
предявен размер от 71 470 лева;
- да се отмени основното и допълнителното решение в частта в която са
отхвърлени главния иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иска по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2017 г., до размер на сумата от
14 831.58 лева и вместо това да се осъди ответника да заплати тази сума,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2017 г.;
- да се потвърди основното и допълнителното решение в частта, в която
иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
26.04.2017 г. е отхвърлен, за разликата над сумата 14 831.58 лева до пълния
предявен размер от 58 000 лева;
- да се отмени основното и допълнителното решение в частта, в която е
отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, в размер на сумата от 14 831.58 лева и за периода от
21.06.2015 г. до 26.04.2017 г., до размер на сумата от 2 783.36 лева и вместо
това да се осъди ответника да заплати сумата от 2 783.36 лева;
- да се потвърди основното и допълнителното решение на
първоинстанционния съд в частта, в която иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ
14
за предмет присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди, в размер на сумата от 14 831.58
лева и за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г. е отхвърлен, за разликата
над сумата от 2 783.36 лева до пълния предявен размер от 11 000 лева;
- да се отмени основното решение в частта, в която ищецът е осъден да
заплати на ответника деловодни разноски и обратното – ответникът да
заплати на ищеца деловодни разноски;
По разноските:
С оглед изхода на спора и представените доказателства за действително
направени деловодни разноски:
- ответникът следва да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, деловодни разноски за двете инстанции, в размер на сумата от 12 610.14
лева;
- ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, деловодни разноски за двете инстанции, в размер на сумата от 2 099.99
лева;
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основното решение № 2600 от 27.04.2020 г. и
допълнителното решение № 260415 от 08.10.2020 г., постановени по гр.д. №
5179/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Л. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда – 26.04.2017 г.;
ПОТВЪРЖДАВА основното решение № 2600 от 27.04.2020 г. и
допълнителното решение № 260415 от 08.10.2020 г., постановени по гр.д. №
5179/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която предявеният от Л.
15
С. Д., ЕГН ********** против на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45
от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване
на претърпени неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения
/70 000 лева/ до пълния предявен размер от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА основното решение № 2600 от 27.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 5179/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в
която ответникът - „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК
********* е осъден да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 325.45 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 70 000 лева, за
периода от 18.06.2014 г. до 26.04.2017 г., както и ПОТВЪРЖДАВА
основното решение в ЧАСТТА, в която този иск е отхвърлен, за разликата
над сумата от 20 325.45 лева до пълния предявен размер от 71 470 лева;
ОТМЕНЯ основното решение № 2600 от 27.04.2020 г. и
допълнителното решение № 260415 от 08.10.2020 г., постановени по гр.д. №
5179/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която предявеният от Л.
С. Д., ЕГН ********** против на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45
от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване
на претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 26.04.2017 г. е
отхвърлен, до размер на сумата от 14 831.58 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 14 831.58
лева, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА основното решение № 2600 от 27.04.2020 г. и
допълнителното решение № 260415 от 08.10.2020 г., постановени по гр.д. №
5179/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която предявеният от Л.
С. Д., ЕГН ********** против на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45
от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване
на претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
16
26.04.2017 г. е отхвърлен, за разликата над сумата 14 831.58 лева до пълния
предявен размер от 58 000 лева;
ОТМЕНЯ основното решение № 2600 от 27.04.2020 г. и
допълнителното решение № 260415 от 08.10.2020 г., постановени по гр.д. №
5179/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която предявеният от Л.
С. Д., ЕГН ********** против на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за
предмет присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 14 831.58
лева, за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г. е отхвърлен, до размер на
сумата от 2 783.36 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата от 2 783.36 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 14 831.58 лева, за периода от
21.06.2015 г. до 26.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА основното решение № 2600 от 27.04.2020 г. и
допълнителното решение № 260415 от 08.10.2020 г., постановени по гр.д. №
5179/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която предявеният от Л.
С. Д., ЕГН ********** против на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за
предмет присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди, в размер на сумата от 14 831.58
лева и за периода от 21.06.2015 г. до 26.04.2017 г. е отхвърлен, за разликата
над сумата от 2 783.36 лева до пълния предявен размер от 11 000 лева;
ОТМЕНЯ основното решение № 2600 от 27.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 5179/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ищецът е
осъден да заплати на ответника деловодни разноски и обратното – ответникът
да заплати на ищеца деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените в двете инстанции деловодни разноски,в
размер на сумата от 12 610.14 лева.
17
ОСЪЖДА ищеца - Л. С. Д., ЕГН ********** да заплати на
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ЗЗД, направените в двете инстанции деловодни
разноски, в размер на сумата от 2 099.99 лева.
Решението е постановено при участието на Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД, ЕИК *********, конституирано като подпомагаща страна по
молба на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18