№ 13601
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110155774 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Дирекция за национален
строителен контрол, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София,
..............., срещу С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..........“, ................,
иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за
освобождаване и предаване на жилището, предоставено на ответника С. П. В. за
временно и възмездно ползване с договор за наем № УС-02-23/07.06.2021 г.
Ищецът ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНЕЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, ЕИК
............., твърди, че със Заповед № РД-13-341/01.10.2019г. на началника на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/, ответницата С. П. В. – „главен експерт“ в
отдел ”Процедури и договори”, дирекция „Правна” при ДНСК, е настанена, считано от
01.10.2019г., в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „..........“, .................
Апартаментът е предоставен на ДНСК със заповед № Р Д-04-019/17.06.2005 г. на
Областен управител Област София, видно от Акт за частна държавна собственост №
04495 от 29.03.2005 г. На основание чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост и заповед за настаняване № Р Д-13-341/01.10.2019г., е
сключен Договор за наем на недвижим имот № УС-02-59/28.10.2019 г. между ДНСК,
представлявана от началника на ДНСК и ответницата С. П. В..
С Предизвестия с изх. № УС-234-01-534/28.04.2021 г. и № УС-234-
01535/28.04.2021 г., в които е посочено, че на основание раздел V, чл. 11, т.4 от
договорите за наем на недвижими имоти № УС-02-59/28.10.2019 г. и № УС-02-
59/28.10.2019 г. след изтичане на един месец от получаване на предизвестието, твърди
процесният сключен договор за наем на недвижим имот да се прекратява. Въпреки
това, имотът не е върнат във фактическа власт на ищеца. С настоящата искова молба
иска от съда да постанови предаване на заето помещение.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска по основание и размер, твърди да
1
не е подсъден на гражданския съд, доколкото счита, че са налице властнически
отношения между страните в процесния договор. Оспорва наличие на облигационно
отношение - но не уточнява правно основание, на което да твърди да владее имота,
оспорва прекратяване на договора да е извършено по надлежния ред, не оспорва да
владее имота.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на валидно сключен договор за наем
между страните по делото ищецът е предал на ответника държането на процесния
имот, както и че наемното правоотношение между тях е било прекратено.
По делото е представена заповед № РД-13-341/01.10.2019 г., съгласно която С.
П. В. е настанена в жилище в гр.София със застроена площ от 63,99 кв.м. Въз основа
на посочената заповед е бил сключен договор за наем № УС-02-59/28.10.2019 г. между
ДНСК и С. П. В., съгласно който ДНСК предоставя за временно възмездно ползване на
С. В. недвижим имот – апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „..........“, .........,
със застроена площ от 63,99 кв.м., а С. В. приема да заплаща наемна цена от 89,59 лева
месечно.
С предизвестие изх.№ УС-234-01-534 от 28.04.2021 г., връчено на С. В. на
същата дата, договорът за наем се прекратява с изтичането на един месец от
получаване на предизвестие. С молба от 25.05.2021 г. С. В. претендира да бъде
предоставена възможност да ползва процесното жилището до края на срока на
наемния договор. Видно от писмо от 28.05.2021 г., директорът на ДНСК уведомява
В.,че следва да освободи ведомственото жилище в срок до 20.06.2021 г.
По делото е представено влязло в сила на 10.05.2023 г. решение №
3791/15.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 26662/2021 г. на Софийския
районен съд, 42 състав, потвърдено с решение № 2399 гр. от 10.05.2023 г. по възз.гр.д.
№1646/2022 г. по описа на СГС, възз. IV-Е с-в, със страни – страните по настоящото
дело, предмет на което е бил предявен от С. В. срещу ДНСК иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 228 ЗЗД за признаване за установено,че съществува между
страните наемно правоотношение по договор за наем № УС-02-59/28.10.2019 г., като с
решението е отхвърлен предявеният от С. В. срещу ДНСК иск, доколкото съдът е
приел, че договорът за наем № УС-02-59/28.10.2019 г. е прекратен на основание чл. 11,
т. 4 от договора с изтичане на срока на отправеното до наемателя едномесечно
предизвестие.
В тази насока настоящият съдебен състав, по аргумент от чл. 297 и чл. 298 ГПК,
е длъжен да зачете представените по делото решения на СРС и СГС, с които е
разрешен по обвързващ за страните по настоящото производство начин въпросът
относно съществуването на наемно правоотношение по договор за наем № УС-02-
59/28.10.2019 г. Ето защо съдът намира за неотносими представените по делото
доказателства, свързани с договора за наем № УС-02-59/28.10.2019 г., поради което не
дължи тяхното обсъждане.
Със заповед № РД-13-099/07.06.2021 г. на началника на ДНСК, С. П. В. е била
отново настанена в процесното жилище, като въз основа заповедта е бил сключен нов
договор за наем № УС-02-23/07.06.2021 г. между ДНСК и С. П. В., съгласно който
ДНСК предоставя за временно възмездно ползване на С. В. недвижим имот –
апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „..........“, ........., със застроена площ от
2
63,99 кв.м., а С. В. приема да заплаща наемна цена от 89,59 лева месечно. В чл. 5 е
уговорено, че договорът се сключва за срок от 29.05.2021 г. до 20.06.2021 г. В чл. 13 са
предвидени основанията за прекратяване на договора, а именно: 1) по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено; 2) при изтичане срока на договора; 3) при
прекратяване служебното правоотношение на наемателя или при промяна мястото му
на работа; 4) с едномесечно писмено предизвестие, отправено до другата страна; 5)
едностранно без предизвестие от страна на наемодателя, когато наемателят или член
на неговото семейство придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно
обитаване на територията на гр. София.
Не се спори между страните, че процесният имот е бил предоставен на
ответника за временно и възмездно ползване от страна на ищеца.
Със заповед № РД-13-116/21.06.2021 г. началника на ДНСК е назначил комисия,
която да извърши приемане на предоставения с договор за наем № УС-02-
23/07.06.2021 г. недвижим имот, доколкото е изтекъл срока на договора.
С протокол от 21.06.2021 г. комисията е констатирала, че наемателят С. В. не
предоставя достъп до имота, за да бъде извършено приемане и изготвяне на приемо-
предавателен протокол.
Със заповед № РД-023/09.09.2021 г. на началника на ДНСК на основание чл.
107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение на С. В., считано
от 09.09.2021 г., която заповед е била връчена на С. на същата дата.
Със заповед № РД-13-232/10.09.2021 г. на началника на ДНСК е назначена
комисия, която на 10.09.2021 г. да извърши приемане на предоставения с договор за
наем № УС-02-23/07.06.2021 г. недвижим имот, доколкото е било прекратено
служебното правоотношение на ответницата. С протокол от 10.09.2021 г. комисията е
констатирала, че наемателят не предоставя достъп до имота за приемане на същия и
изготвяне на приемо-предавателен протокол.
Предвид изложеното по - горе, настоящият съдебен състав приема, че договор
за наем № УС-02-23/07.06.2021 г. е валидно прекратен, считано от 21.06.2021 г., тъй
като е настъпило едно от основанията за прекратяването му, уговорени в договора по
чл. 13, т. 2, а именно – с изтичане срока на договора. Доколкото договорът вече е бил
прекратен на 21.06.2021 г., съдът намира, че същият не може отново да се прекрати на
ново прекратително основание – с прекратяване служебното правоотношение на
наемателя, считано от 09.09.2021 г., поради което доказателствата, свързани със
законността на извършеното уволнение съдът намира за ирелевантни към предмета на
правния спор.
По отношение на процесното наемно правоотношение не е налице хипотезата на
чл. 236, ал. 1 ЗЗД, доколкото е било налице противопоставяне от страна на
наемодателя, който със заповед № РД-13-116/21.06.2021 г. е назначил комисия, която
да извърши приемане на предоставения с договор за наем № УС-02-23/07.06.2021 г.
недвижим имот.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че не бил спазен
редът за изземването на имота, установен в чл. 80 ЗДС и не била издадена заповед за
изземване на държавно жилище по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС, която разпоредба
дерогирала общите разпоредби на ЗЗД. В тази връзка съдът намира, че предвидената в
разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС възможност за отнемане на държавен имот, който се
владее или държи без основание по административен ред, не лишава ищецът от
възможността да защити правата си по гражданскоправен път с иск по чл. 233, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД.
След като договорът за наем от 07.06.2021 г. е бил прекратен, считано от
3
21.06.2021 г., наемателят е бил длъжен да предаде имота на наемодателя. Не се твърди,
като не са ангажирани и доказателства в тази насока, че наемателят е предал имота на
наемодателя.
Предвид изложеното по - горе, настоящият съдебен състав намира, че по делото
се установяват всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, а именно - договор за наем № УС-02-23/07.06.2021 г., сключен между
страните по делото, който е надлежно прекратен, както и че след прекратяването на
договора на наем наемателят не е предал имота на наемодателя, а е продължил да го
държи без да има правно основание за това. Ето защо, искът с правно основание чл.
233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД следва да се уважи като основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 50 лв. за държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 от ГПК С. П.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..........“, ................, да опразни и върне на
Дирекция за национален строителен контрол, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..............., държането на нает с договор за наем № УС-02-
23/07.06.2021 г. недвижим имот - апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к.
„..........“, ........., със застроена площ от 63,99 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК С. П. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „..........“, ................, да заплати на Дирекция за национален
строителен контрол, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София,
..............., сумата в размер на 150 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4