Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на единадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4631 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от С.М.И., ЕГН**********,*** против ***ЕАД,
***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от З.Д.-***, в
която твърди, че на 16 февруари 2019 г., ***на ищеца М.С.И. е получил Съобщение
по Изпълнително дело № ***от ***-Т.К.с рег.№ ***от регистъра на Камарата на ***,
с район на действие ОС-***, за образувано изпълнително дело с покана за
незабавно изпълнение за задължение на ищеца към ответника в размер на както
следва: 1 094.71лв.-неолихвяема сума, 1 243.61лв. - Главница, 347.04лв. - Лихви
, 66лв. разноски по изп.д. , както и 296.20лв. разноски за *** по т.26 от
Тарифата за такси и разноски по З***, 150.00лв. за адвокатско възнаграждение
или Общо - 3197.56лв. Твърди, че той не е получавал покана за доброволно
изпълнение по това дело или друг документ, уведомяващ го, че има образувано
изп.дело. Твърди, че той няма
взаимоотношения с този взискател. Твърди, че изпълнителното дело е образувано
по молба на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД с ЕИК ***до *** Т.К.рег.№ ***, с район на
действие ОС-*** . Изпълнителният титул приложен към молбата за образуване на
изпълнителното дело е Изпълнителен лист от 18.04.2011год. издаден по ч.гр.д. № ***/2011
год. на Районен съд-***. Счита, че не дължи заплащане на задълженията в размер
общо на 3197.56лв., посочени в съобщение изпълнение на задължение по изп.д.№ ***от
***-Т.К., тъй като задълженията по изпълнителния титул, а именно задълженията
за главница, лихви и разноски по изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2011 г. на Районен
съд - ***, са погасени на основание чл. 110 от ЗЗД подари изтичане на общата
петгодишна погасителна давност. Твърди, че изпълнителният лист е издаден на
18.04.2011 г., а изпълнителното дело при *** Т.К.е образувано едва на
16.01.2018 г., което е видно от молбата до *** Т.К.. Излага съображения, че с
отпадане на главните задължения (задълженията по изпълнителния лист) отпадат и
акцесорните вземания за разноски по изпълнителното производство. Моли, да бъде
признато за установено, че С.М.И. с ЕГН ********** не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД с
ЕИК ***, поради изтичане на петгодишната погасителна давност от издаване на
изпълнителния лист 18.04.2011год. до 16.01.2018 г., сумите по изпълнително дело
№ ***образувано при ***-Т.К.per. № ***и район на действие Окръжен съд ***, а
именно: 1 094.71лв.-неолихвяема сума,1 243.61лв. - Главница, 347.04лв. - Лихви
, 66лв. разноски по изп.д. , както и 296.20лв. разноски за *** по т.26 от
Тарифата за такси и разноски по З***, 150.00лв. за адвокатско възнаграждение
или Общо - 3197.56лв. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло
неоснователен. Твърди, че на 27.10.2008 г. между „***" ЕАД (предишно
наименование „***" АД), чийто универсален правоприемник е "*** С.А.,
клон ***, в качеството му на Кредитор, от една страна и С.М.И., в качеството му
на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит ***, по силата на който в
полза на ищеца С.М.И. е отпусната сума в размер на 1,599.00 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и девет лева/, която да послужи за потребителски нужди.
Определени са 12 на брой анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на
156,52 лв. /сто петдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, само
последната е 156,47 лв. Фиксиран е краен срок на погасяване на сумите, спрямо
договора за кредит, като първата анюитетна вноска е била с падежна дата
28.11.2008 г., а последната: 30.10.2009 г. Твърди, че вследствие на
възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в
горепосочения договор за кредит, ***„***" ЕАД е финансирал
кредитополучателя, а за С.М.И. е възникнало задължение да издължи горепосочения
кредит съгласно условията по сключения договор, описан в чл. 3 и чл. 4 от
същия. Излага съображения, че поради неизпълнение на възникналите договорни
задължения от страна на С.М.И., ***се е снабдил със Заповед за изпълнение по
ЧГД № ***/2011 г., по описа на PC - гр. ***, с което е прекъсната теклата до
момента погасителна давност, като действие по принудително изпълнение, съгл.
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВНС. В
мотивите на т. 14 от същото се развива виждането, че прекъсване на давността
може да бъде допуснато, в случай че длъжникът е уведомен за това прекъсване и
може да реагира ...Както при действието на Закона за давността, така и при
действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство,
в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът
да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със
срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на
длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да
съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг
начин.". В хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното
производство и може да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до
издаване на изпълнителен лист срещу него - за същият съществува възможността да
депозира Възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената
Заповед за изпълнение. Цитира,че „ ...Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание манифестира
желанието на кредитора да започне принудително изпълнение, като ползва облекчен
ред за снабдяване с изпълнителен лист - то не е действие на същинско
принудително изпълнение, но е пряко насочено към същинския изпълнителен процес
и съставлява действие за принудително изпълнение. Това е активно поведение на
кредитора, а давността е последица на бездействието. ***не бива под страх от
погасяването на вземането по давност, да е принуден да предяви вземането си с иск."
По изложените съображения счита, че давността е прекъсната с подаването на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С депозирането му в съда,
същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 18.04.2011 г. с
издаване на изпълнителен лист. Твърди, че по молба на „***" ЕАД от
06.07.2011 г. е образувано изп. дело № ***/2011 г. по описа на *** Т.К., с peг.
№ ***към К*** и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист. В
молбата си за образуване, взискателят е възложил на *** Т.К.правомощията по чл.
18 З***. Счита, че на тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като
Съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС
„ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.
18 З***), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал. 2
ТПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК.
Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." Твърди,че по
аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 З*** е редовна
и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Счита, че след
образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла,
който факт обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това произтича от задължителната
тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980 г„ която е била
в сила към датата на образуването на изпълнително дело № ***/2011 г. по описа
на *** Т.К.. Подобно становище е възприето и в решенията на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, в които се дава разрешение на въпроса свързан с реда, по
който следва да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. в
хода на висящо изпълнително производство „...Такъв е именно случаят, предмет на
разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. N° 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в
бъдеще...". (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IVIII ГО, издадено по
реда на чл.290 ГПК, Решение на ВКС № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/ 2018 г.,
в този смисъл и Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и
Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г.,
Решение № 61 от 24.07.2019 г. на Окръжен съд-Видин по в.гр.д № 217/2019 г., с
което съдът потвърждава Решение № 172 от 12.04.2019 г. по гр.д. №3004/2008 г.
на Районен съд-Видин). Излага аргументи, че спрямо рамката, поставена от
горецитираното решение на ВКС, следва, че за изпълнително дело № ***/2011 г.,
образувано по описа на *** Т.К.на дата 06.07.2011 г. намира приложение текста
на ППВС N° 3/18.11.1980 г. „...Съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД след установяване на
вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното
прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. "в” ЗЗД. След образуването обаче на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече
давност се спира...". От предходното следва извода, че за периода от
образуване на изпълнително дело № ***/2011 г. по описа на *** Т.К., до дата на
влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече. Давност започва да тече отново след
влизане в сила на това решението, арг. Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г.,
IVIII ГО, "... като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" от ЗЗД. Действието на
това спиране е преустановено с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС". Счита, че с оглед
гореизложеното, следва да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително
дело № ***/2011 г. по описа на *** Т.К.- 06.07.2011 г. до датата на
постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС - намира приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на
ВС и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече 5-годишната
погасителна давност е датата 26.06.2015г. - от постановяване на Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. В
условията на евентуалност, ако съдът не приеме възприетите постановки в
цитираното решение на Върховния касационен съд, излага следните доводи, с което
счита, че погасителната давност за оспореното вземане не е изтекла: По време на
образуваното на 06.07.2011 г. изпълнително производство по изпълнително дело № ***/2011
г. /перемирано/ и по преобразуваното въз основа на същия изпълнителен лист
изпълнително дело № 103/2018 г. - и двете по описа на *** Т.К., по желание на
взискателя са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност, видно от преписката по горепосочените
изпълнителни дела. Твърди, че на дата 19.07.2011 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в „***" ООД . На дата 15.05.2015 г.
между „***" ЕАД в качеството му на Цедент и „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ***,
в качеството му на Цесионер, се е сключил договор за цесия, по силата на който
„***" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с С.М.И. договор за
кредит от 27.10.2008 г. на „К.И.И.Б." ЕАД. С пълномощно № 10094 от
09.06.2015 г. , предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на „***" ЕАД всички длъжници по вземания
на „*** ЕАД, които „***" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за
цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД, „***" ЕАД, чрез пълномощника си «К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника С.М.И..
Изпратеното уведомление се е върнало с бележка, че не е потърсено. Посочва, че
съгласно универсалните условия за предоставяне на пощенски услуги, когато
пратката не може да бъде доставена на адреса, поради отсъствие на получателя
(или пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено
служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на
пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10
календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за
доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда
на препоръчаните пратки. По този начин представляваното от мен дружество е
положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да достигнат
до знанието на С.М.И.. Съгласно чл. 8 от Общите условия по Договора за кредит ***:
„Всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се
считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес,
съответно изпратени по факс или на електронна поща, или съобщени по телефон на лицето,
посочено на този документ в съотвените полета." Фактът, че пратката не е
получена от получателя, в никакъв случай не освобождава ищеца от отговорност
спрямо новия кредитор, предвид уговореното в самия договор за кредит. Ето защо,
следва да се приеме, че уведомлението е надлежно изпратено до длъжника, но
неполучено от него по негова вина. Следователно, длъжникът по договора е
надлежно уведомен за прехвърляне на задълженията му - в този смисъл и Решение
от 22.05.2015 г. по гр. дело № 4510/2014 г. на Районен съд - гр. Стара Загора.
Моли, в случай че Съдът приеме, че длъжникът С.М.И. не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да приеме приложеното към настоящия
отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на
чл. 99 ЗЗД. В този смисъл е установената трайна съдебна практика на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (отм.) - Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о„ ТК. Твърди, че на 15.12.2015 г. е
наложен запор върху притежаваното от длъжника МПС с per № ***. На 14.10.2016 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от работодател
"***" ООД. На 17.11.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК"ЕАД. Видно от гореизложеното, делото наистина е
прекратено, поради настъпила перемпция. Прекратяването на първоначално
образуваното изпълнително дело, поради настъпила перемпция, обаче, не е пречка
за образуване на последващо изпълнително дело. Така на 16.01.2018 г. е заведено
ново изпълнително дело № 103/2018 г. по описа на *** К.. Петгодишният давностен
срок не е изтекъл и именно образуването на ново изпълнително дело доказва
интереса на взискателя за събиране на сумите по изпълнителен титул.
Впоследствие, 12.02.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от "***" ООД, а след това, на 27.05.2019 г. *** К.
насрочва опис на движими вещи на домашния адрес на длъжника за 17.06.2019 г. от
11:00 до 13:00 ч. Моли да бъде прието уточнението, че в депозираната от С.М.И.,
чрез своя процесуален представител, искова молба не е взето под внимание и
въобще не се упоменават предприетите действия по събиране на вземането.
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия
представлява годно да прекъсване погасителната давност основание, който извод
следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26
юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл.
116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по
време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***)...". Въз основа на
горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група
действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Това са:
„ ... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица." Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от
самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69
г., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните
изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава,
когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на
посочените адреси". В тях се застъпва становище, че при предприети
действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане от страна
на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на
задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да остане
неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, то
ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване
на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност. Счита, че в настоящия случай
погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният
взискател „***" ЕАД, настоящият взискател К.И.И.Б. ЕАД, *** Т.К.не са бездействали,
а напротив са предприемали необходимите действия, в хода на образуваното
изпълнително дело № ***/2011г. и новообразуваното изпълнително дело №
103/2018г., което доказва отношение за активно събиране на сумите по
изпълнителния титул. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 18.04.2011г., същия
е издаден на основание чл.404 т.1 и 405
ал.1 ГПК С.М.И. е осъден да заплати на кредитора „***“ ЕАД сумата от 243,61 лв.
главница по договора за кредит и 269,46 лв. лихва за забава за периода
30.03.2009г. до 01.03.2011г., в едно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 33,56лв. държавна такса и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение възнаграждение.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 15.05.2015г. се установява, че „***“ ЕАД е прехвърлило на К.и.и. Б. ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредити, подробно описани в Приложение 1 към
договора. Съгласно Приложение 1 е прехвърлено и вземане от С.М.И., произтичащо
от Договор ***.
Съгласно Пълномощно /л.31 от делото/ „***“ ЕАД е упълномощило
К.и.и. Б. ЕАД да уведоми длъжниците,
посочени в Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015г. от името на „***“ ЕАД съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършеното прехвърляне на вземанията.
Приложено е Уведомление за извършено прехвърляне
на вземания до С.И., с което той е уведомен, че задължението му към „***“ ЕАД е
прихвърлено на К.и.и. Б. ЕАД. Видно от Известие
за доставяне/л.32 от делото/ до С.И. е изпратено Уведомление за цесия, което не
е получено.
По делото е представен заверен от *** Т.К.препис
от изп.дело № 2018******. Ищеца е оспорил така представения препис като
незаверен от страната, тъй като същия е представен след дадена на ответника
възможност да представи заверен препис от същото. Съдът намира оспорването за
неоснователно. Разпоредбата на чл. 183 от ГПК допуска представянето на заверен
от страната препис като писмено доказателство. Когато документът е издаден от
орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при
поискване от противната страна или от съда е достатъчно представянето на копие
от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер
на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл. 183 от ГПК (решение
№362 от 15.07.2010г. по гр.д. № 536/2010г. ВКС, КГ, ІІ г.о.; Когато документът
е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност
в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност,
предвидена в разпоредбата на чл.183 от ГПК е достатъчно представянето на копие
от документа, заверено от органа, който го е издал). В случая съдът приема, че
представеното ксерокопие от изпълнителното дело представлява официална заверен
препис по см. чл. 183 ГПК, тъй като на гърба на л.103 от делото е налице
заверка „вярно с оригинала“ на всички представени листи, част от изпълнителното
дело от л.1-л.48. от частния съдебен изпълнител.
От представения заверен препис от ИД № ***и в
частност от следните документи се установява:
От Молба № 2063/16.01.2018г. е видно, че е
подадена до *** Т.К.и с нея е отправено искане за образуване на изпълнително
производство въз основа на Изпълнителен лист от 18.04.2011г. по ч.гр.д.№ ***/2011г. по описа на РС-***. С
молбата на частния съдебен изпълнител са възложени правомощия по чл.18 З***.
Направено е искане за насрочване на опис, оценка и публична продан на движимите
вещи в дома на длъжника, както и да бъде наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в ***.
Видно от Запорно съобщение № 6533/12.02.2018г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на С.И. от *** ООД. Запорното
съобщение е връчено на работодателя на 16.02.2018г. За наложения запор
съобщение е надлежно връчено на С.И. на 16.02.2018г.
С молба от 11.04.2019г. взискателя по изпълнително
дело № ***К.и.и.Б. ЕАД е направил искане за извършване на опис, оценка и
публична продан на движими вещи на длъжника.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има
формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника
възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищеца твърди, че след установяване
на вземането на ответника с влязал в сила съдебен акт по ч.гр.д.№ ***/2011г. по
описа на РС-*** за сумите по издадения изпълнителен лист, ответника по делото е
бездействал повече от 5 години, поради което установеното със съдебен акт вземане
се е погасило с изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно между
страните, че вземането на ответника по делото за процесните суми е установено с
влязъл в сила съдебен акт. Съгласно
чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането,
установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила на
съдебния акт. Видно е, че вземането на
ответника е установено към датата на издаване на процесния изпълнителен лист 18.04.2011г.,
от която дата тече 5-годишната погасителна давност.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането,
искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези
действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел
удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК
на ВКС, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за
процесното вземане е започнала да тече не по-късно от датата на издаване на
изпълнителен лист 18.04.2011г. и е била прекъсната съгласно представените по
делото доказателства от носещия доказателствената тежест ответник едва на 16.01.2018г.
с направеното искане от взискателя до съдебния изпълнител за налагане на запор
и възбрана върху вземания и имущество на длъжника. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Установява се, че 5-годишния давностен срок е изтекъл на 18.04.2016г. и едва
след това /на 16.01.2018г./ е предприето действие за принудително изпълнение
върху съдебно установеното вземане, поради което вземането е погасено по
давност. Ответника е противопоставил възражения, че давността е прекъсвана
преди нейното изтичане, но доказателства в този смисъл не бяха ангажирани по
делото въпреки дадената възможност на ответника за това. Той твърди, че е
образувано изпълнително дело № ***/2011г. по описа на *** Т.К.и по посоченото
изпълнително дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника на
дата 19.07.2011г., за което, обаче не са ангажирани доказателства. Но дори
изложените в отговора на исковата молба факти да бяха доказани по делото, то
отново не би се достигнало до различен извод за прекъсване на давността на
установеното с процесния изпълнителен лист вземане преди тя да е изтекла.
Ответника се позовава на прекъсване на давността с извършени изпълнителни
действия по описаното изпълнително дело № ***/2011г. Твърди, че следващото
изпълнително действие е извършено на 15.12.2015г. чрез налагане на запор върху
притежаваното от длъжника МПС. От посоченото, дори да беше установено по делото
е видно, че това изпълнително действие е евентуално извършено след прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От твърденията в отговора на исковата молба е
видно, че от 19.07.2011г. до 15.12.2015г. не са извършвани никакви
изпълнителни действия за събиране на вземането и не са искани такива от
взискателя по изпълнителното дело, поради което и на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на дата
19.07.2013г. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и постановената в тази връзка съдебна практика изпълнителното дело се
счита прекратено по силата на закона в случай, че в период от две години от
последното изпълнително действие нито от съдебния изпълнител, нито по възлагане
от взискателя, са предприети други изпълнителни действия. В настоящия случай
изпълнително дело № ***/2011г. се счита прекратено по силата на закона на 19.07.2013г.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК При прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие т.е. от 19.07.2011 г. и на 19.07.2016 г. е изтекла. Към
датата на конституиране на наложения запор върху притежаваното от длъжника МПС
на 15.12.2015г./съгласно твърденията на ответника/ изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона, като е без значение, че съдебния изпълнител не
е бил издал постановление за това, поради което посоченото изпълнително
десйтвие по прекратеното изпълнително дело не е било валидно извършено, не
следва да бъде зачетено и не е произвело действие по прекъсване на
погасителната давност за вземането. По същия начин стои въпроса и с твърдените
с отговора на исковата молба последващи изпълнителни действия. Посочените
изпълнителни действия не са валидно извършени поради прекратяването по силата
на закона на изпълнителното дело и не са произвели действие по прекъсване на
давността. Първите валидно извършени изпълнителни действия са извършени след
образуване на новото изпълнително дело №2018******, по което на дата 16.01.2018г.
е подадена Молба вх.№ 2063/16.01.2018г. от
Кредит инкасо инвестмънст БГ ЕАД с направено искане да бъде образувано
изпълнително дело срещу С.И., въз основана на издадения срещу него изпълнителен
лист Направени са искания за прилагане
на изпълнителни действия срещу длъжника. Със Запорно съобщение от 12.02.2018г. по
изпълнително дело № ***се установи, че с него е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на С.И.. Поради изложеното съдът приема, че по
отношение на ищеца е предприето валидно изпълнително действие на дата 16.01.2018г.,
тъй като в молбата се съдържа направено искане за прилагане на определен
изпълнителен способ и са поискани съответни изпълнителни действия. Това обаче
се е случило след като вече вземането е било погасено по давност. Както беше
посочено по-горе последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността е извършено на дата 19.07.2011г. и до 16.01.2018г. не са извършвани
валидни изпълнителни действия, тъй като евентуално извършените такива са
извършени по прекратено по право изпълнително дело № ***/2011 съгласно твърденията на ответника
в отговора на исковата молба поради настъпилата пемпиция./в този смисъл Определение № 290 от 25.04.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 3217/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК /.
Доколкото от ответната страна не бяха представени никакви
доказателства за образуване на твърдяното изпълнително дело ***/2011 г. такова,
нито за извършени действия по изпълнението по същото съдът следва да приеме
тези твърдения за недоказани. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК всяка
от страните носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици. Право и задължение на съда е да приеме за
ненастъпила онази правна последица,
чиито юридически факт не е доказан. Предвид гореизложеното съдът приема, че от
момента на издаване на изпълнителния лист 18.04.2011г. започва да тече 5
годишна погасителна давност, която е изтекла на 18.04. 2016г. При тези изводи
на съда, предявения иск се явявя основателен и доказан и следва да бъде уважен
в предявения си размер.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски. В срок е
направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предявени е иск с цена на иска 1811,65 лв. Предвид
изложеното материалния интерес по делото
е 1811,65 лв. останалите суми, посочени в исковата молба не представляват
установено със съдебен акт вземане, което да е предмет на предявения иск. Минималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразено с материалния интерес
е в размер на 356,82 лв. Съдът намира, че фактическата и правна сложност на
делото е висока, но по делото са
проведени три съдебни заседания. Поради изложеното съдът намира, че договореното
и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не се явява
прекомерно и следва да бъде присъдено в заплатения си размер. Предвид
гореизложеното следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направени по
делото разноски в размер на 527,50 лева за ДТ и адвокатско възнаграждение/127,50+400
лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, по отношение на ***ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от З.Д.-***, че С.М.И.,
ЕГН**********,*** не дължи плащане на сумата 1811,82 лв./формирана
от 1243,61лв. главница, 165,02 възнаградителна лихва, 269,46 лв. лихва за
забава, 33,56 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение/, за която сума е издаден изпълнителен лист
от 18.04.2011 по ч.гр.д.№ ***/2011 на РС-***, поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА ***ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от З.Д.-*** да плати на С.М.И., ЕГН**********,***, направените
деловодни разноски в размер на 527,50
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: