Решение по дело №657/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 242
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20212230200657
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. С., 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230200657 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от ЕТ „С.-С.С.“– гр. С. представлявано
от СТ. ИВ. СТ., против НП № 549553-F576613 от 16.04.2021 год., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което
на търговеца, за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, като моли издаденото НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, изпраща представител, който счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 20.10.2020 г. служители на ТД на НАП извършили оперативна
проверка в търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - павилион-
автобусна спирка, находящ се в гр. С., ж.к. „*******, стопанисван от ЕТ „С.-
С.С.“ с ЕИК ****. Актосъставителят Г. извършила контролна покупка –
пакетче дъвки на стойност 1,00 лв. Покупката е заплатена в 12,20 от
актосъставителя Г., а плащането е прието от А.А. – продавач в обекта, като за
покупката не е бил издаден фискален касов бон или ръчна касова бележка от
кочан. След покупката проверяващите се легитимирали и продължили
проверката в обекта. Установено било, че в обекта е налично фискално
устройство модел „DАТЕСS DP-25“ с ИН на ФУ DT519596 и ИН на ФП №
02519596, регистрирано в НАП с потвърждение № 4039026 от 22.02.2019 г.,
работещо към момента на проверката. Проверена била и касовата наличност,
при което не била установена разлика.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка от
20.10.2020 г. в който констатациите от проверката били подробно описани. В
същия протокол представител или упълномощено лице на търговеца бил
поканен за съставяне на АУАН.
На 22.10.2020 г., за констатираното, на дружеството бил съставен
АУАН, за това че при извършена на 20.10.2020 г. проверка в търговски обект
по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - павилион-автобусна спирка, находящ
се в гр. С., ж.к. „*******, стопанисван от ЕТ „С.-С.С.“ с ЕИК **** и
контролна покупка – пакетче дъвки на стойност 1,00 лв., заплатена в брой от
актосъставителя, не е бил издаден фискален касов бон или ръчна касова
бележка от кочан. В съставения АУАН е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ,
вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на съставеният АУАН е издадено
процесното НП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
2000,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
2
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства не беше
безспорно установено, че ЕТ „С.-С.С.” – гр. С. е допуснал нарушение на
разпоредбите на Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., издадена от МФ, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба. В този смисъл е и разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС - всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. В 12,21,42 часа е разпечатан фискален
бон, на който е отразена сума от 1,00 лева. Именно на такава стойност са били
и закупените дъвки от страна на актосъставителката, а покупката е била
извършена в 12,20 часа. В протокола за извършена проверка не е отразено да е
било констатирано разминаване в датата и часа на фискалното устройство,
т.е. отразеният в касовата бележка час отговаря на действителния. В този час,
от показанията на всички разпитани свидетели, не се установява да е била
извършена друга продажба на стойност 1,00 лева. Задължението на продавача
е да издаде фискален бон за всяка извършена продажба, а целта на закона и
Наредбата е да се регистрират и отчитат всички продажби. Фискален бон за
продажба на стока на стойност 1,00 лев в часа на продажбата /минута и
половина по-късно/, е бил издаден. Обстоятелството, че сумата е отразена в
обща касова бележка наред с други стоки, не означава, че търговецът не е
изпълнил задължението си по ЗДДС и Наредба № Н-18. Не може да се прави
извод и че това не е въпросната продажба от обстоятелството, че на бона е
отразено „консумативи“. Това отразяване зависи изцяло от начина, по който е
въведено от самия търговец. При внимателен прочит на двете разпоредби,
3
цитирани по-горе, не се установява задължение всяка стока да отразява в
отделен фискален бон. Задължението е да се отразява всяка продажба, което
задължение търговецът в случая е изпълнил. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че веднага при изваждане на КЛЕН и засичане на касовата
наличност, не е била констатирана разлика. Ако сумата от 1,00 лева беше
приета, а за нея не беше издаден касов бон, то касовата наличност би била с
1,00 лев повече от тази по данни от ФУ.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството
разноски в размер на 370.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес от 1000 лева
до 5000 лева е определен като сбор от сумата от 300.00 лева и 7 % върху
горницата от 1000 лева, поради което искането за разноски следва да се
уважи изцяло.

Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 549553-F576613 от 16.04.2021 год., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което
на ЕТ „С.-С.С.“– гр. С. представлявано от СТ. ИВ. СТ., за нарушение на
чл.25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във
връзка чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
2000,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК ********* да
заплати на ЕТ „С.-С.С.“– гр. С. представлявано от СТ. ИВ. СТ. сумата от
4
370,00 (триста и седемдесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5