Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА
ВЕЛИКОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 266/2021 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на ОД на МВР-Варна, подадена чрез ю.к. Л., против Решение № 260028/13.01.2021г.
по НАХД № 4506/2020 г. на ВРС, XLV състав, с което е отменено наказателно
постановление № 436а-342/15.10.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което
на М.С.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв. на основание чл. 209а ал. 1 Закона за здравето. В жалбата са
развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по
съществото си са такива за нарушение на материалния
закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Твърди, че изводите на ВРС, че е налице маловажен случай, са
неправилни. Нарушаването на противоепидемичните мерки, наложени против
разпространяването на заразна болест по хората, е деяние, за което
законодателят е въвел конкуриращи се административнонаказателна и наказателна
отговорност. Дали едно деяние покрива признаците на престъпния състав на чл. 355,
ал. 2 НК или този на административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето следва да се преценява с оглед степента на неговата обществена
опасност и след като дадено деяние е обявено от закона за престъпление, то
законодателят е преценил, че типичното му осъществяване е в достатъчна степен
обществено опасно, за да бъде скрепено с наказателна санкция, като следва
извод, че всички останали деяния от този вид, които са разграничават с ниска
степен на обществена опасност, какъвто е настоящият случай, обосновават
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Посочва, че предвид
факта, че в конкретния случай не е била създадена опасност за заразяване на
други лица или на самия С. е причина последният да бъде подведен под този
състав на административно-наказателна отговорност, вместо под наказателна
такава. Нарушаването на противоепидемична мярка, приета на основание чл. 73 АПК, особено в условията на извънредно положение, и по отношение на която е
допуснато предварително изпълнение, не би могло да бъде маловажен случай по
презумпция. Следва да се държи сметка и за целите на административното
наказание, като снизходително отношение към нарушителите ще обоснове чувство за
безнаказаност у виновното лице и обществото като цяло, което от своя страна ще
доведе до масово нарушение на противоепидемични мерки, което в условията на
пандемия значително ще усложни епидемичната обстановка. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго за потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощения юрисконсулт Л..
Ответникът М.С.С., чрез депозирано
възражение /писмен отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне
в сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за отмяна на оспореното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и потвърждаване на наказателното постановление.
Пледира, че не са налице предпоставки случаят да бъде определен, като
маловажен.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
С обжалваното НП е била наложена на
ответника глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закон за здравето за нарушение на чл. 209а, вр. чл. 63, ал. 1 от Закон за
здравето, затова, че на 26.04.2020г. около 21.40 ч. в гр. Варна, на
Крайбрежната алея, въззивникът С. преминава през „Топла вода”, като не
изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.1 от Заповед №РД-01-72/11.04.2020
г. на Директора на РЗИ Варна, вр. със Заповед№РД-01-124/13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. След извършена проверка, срещу въззивникът С.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а именно не е
изпълнил въведени противоепидемични мерки
с т. 1 от Заповед №РД-01-72/11.04.2020 г. на Директора на РЗИ Варна, във
вр. със Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Актът
бил надлежно предявен на въззивника, който не направил възражения, и няма постъпили
такива в 3-дневния срок. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за
здравето /ЗЗ/. Посочено е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. От доказателствата по делото, въззивният съд е приел,
че безспорно се установява, че С. е извършил състава на вмененото му нарушение,
с което е нарушил въведената от Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по време на извънредната обстановка. За да отмени наказателното
постановление, въззивният съд е приел, че са налице обстоятелства сочещи на
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, поради което са налице
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. За да обоснове този извод,
въззивният съд се е позовал на твърденията на разпитания свидетел – Киров,
според който С. е бил с маска, в близост до него не е имало други лица, поради
което не е била създадена опасност от заразяване на други лица или на самия жалбоподател.
Обжалваното решение на Районен съд –
Варна е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че
на 26.04.2020г. въззивникът С. не е изпълнил въведени със заповед на
Директора на РЗИ Варна и на Министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки по чл. 63 ал. 1 ЗЗ.
Установено е по делото, че на посочената дата в гр. Варна, Крайбрежна алея, наказаното лице е преминало през „Топла вода”, като
не изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.1 от Заповед
№РД-01-72/11.04.2020 г. на Директора на РЗИ Варна и Заповед
№РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото
е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визираща състава
и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
свидетелски и писмени доказателства, като нарушението не се и оспорва.
Неправилно е приел ВРС, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В
ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за
„маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй
като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в
правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното НП. Случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на
нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона,
предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 ЗАНН. Обстоятелствата отчетени от ВРС за да приеме случаят за маловажен
са обстоятелства смекчаващи отговорността на дееца и същите следва да бъдат и
са отчетени от АНО при определяне размера на наложеното наказание- в
минималния, предвиден от закона. Въз основа на тях не може да се приеме, че
неговата тежест не е голяма с оглед обществената опасност. В случая лицето е
нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово
заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от
нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето
на гражданите. Обстоятелството, че С. не съобразява поведението си с тежката
пандемична обстановка и застрашава собствения си живот и живота на другите
граждани не обосновава маловажност на нарушението. Административнонаказателната
отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената
опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е
установена и в НП и АУАН. За извършеното нарушение на
наказаното лице е наложено наказание в минималния размер,
предвиден от закона. Отчетена е от АНО обществената опасност от
извършеното деяние- нарушение на въведени противоепидемични мерки.
В случая не се установяват извинителни
причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да
са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното
лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира
като маловажен.
Твърдението в жалбата срещу наказателното
постановление, че на крайбрежната алея „Капитан Георги Георгиев” по никакъв
начин не било обозначено, че е със забранен достъп е неоснователно. Заповед №
РД-01-72/11.04.2020 г. е издадена от Директора на РЗИ Варна, който е
компетентният орган за въвеждане на противоепидемични мерки за територията на
Община Варна. Към 11.04.2020 г., на която дата е издадена Заповед №
РД-01-72/11.04.220 г. Директора на РЗИ Варна е бил компетентният орган
по чл. 63, ал. 7 от ЗЗ за въвеждане на противоепидемични мерки на
територия на Община Варна – преустановяват се посещенията и достъпа на хора до
крайбрежните зони на община Варна от пътната настилка от източната част на
„Станчовата алея” до бариерата на плувен комплекс „Приморски, считано от
12.04.2020 г. Заповедта на Директора на РЗИ Варна е издадена и въз основа на
Заповед №РД-01-195/10.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, която не е
приложена по делото, но същата е публикувана в Интернет, поради което
съдържанието й е достъпно. С последната е удължен срока на въведените
противоепидемичните мерки до 13.05.2020 г.
Заповедта поражда задължение за всички
лица от момента на изпращането на заповедта до организации на заинтересованите
лица – заповедта да се съобщи на регионалните здравни инспекции (чл. 72, ал.
1 във връзка с чл. 66 от АПК) на 13.03.2020 г./10.04.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл.73, ал.1 от АПК когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт, какъвто е конкретния случай, за осигуряване на живота,
здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В този смисъл са
неоснователни възраженията на С. пред въззивния съд, че не е бил запознат, че
този пътен участък не е бил обозначен, че е със забранен достъп.
Административното нарушение от състава
по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (ДВ, бр. 34/2020 г.) в случая е
осъществено от ответника по касационната жалба М.С. чрез, посещение на
крайбрежната зона на община Варна. В случая вмененото нарушение
по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН. Извършено е в условията на обявено извънредно положение към 26.04.2020
г. - с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., поради пандемия от
COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на
най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Без значение е
отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици. Процесното нарушение
е доказано както от обективна, така и от субективна страна.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се
отмени, като се потвърди НП.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260028/13.01.2021г.
по НАХД № 4506/2020г. на ВРС, XLV с-в, с което е отменено НП №436а-15.10.2020
г. на Директора на ОД МВР Варна, с което на М.С.С., ЕГН ********** за нарушение
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на основание чл.209, ал.1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 436а-342/15.10.2020г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на М.С.С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.