№ 46967
гр. София, 28.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20211110163090 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..................“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Разгледано по същество, искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на отхвърляне, когато искането за издаване
на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, съдържащи се в ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
С оглед на тези разяснения следва да се приеме, че процесните клаузи, на които
ищецът основава претенциите си за неустойка за непредоставено обезпечение и за такси за
извънсъдебно събиране са нищожни, тъй като накърняват добрите нрави и заобикалят
закона. Съображенията за този извод са следните:
Уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Подобна неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът
по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, без да извършва насрещна престация, без респективно да е извършил допълнителни
разходи във връзка с договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа за справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
1
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. Предвиждането на санкция за потребителя, в случай че не намери
поръчители всъщност цели освобождаване на кредитодателя от изпълнение на задължението
му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в отговорност на потребителя.
Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи предварително финансовото
състояние на потребителя, да изиска обезпечение на задълженията по договора за кредит
най- късно към момента на сключването му и така се постигне целта на чл. 26 от
Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнение на
това задължение на кредитополучателя в патримониума на потребителя е неравноправна
клауза, водеща до значително неравновесие между правата на търговеца и тези на
потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи разяснения,
дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение.
Отделно от това, чрез коментираната уговорка се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са от неизпълнение на паричното задължение за връщане на заетата сума.
Допълнителен аргумент в подкрепа на това съждение е клаузата в договора за паричен заем,
съгласно която задължението за учредяване на лично обезпечение- поръчителство, възниква
при всяко неизпълнение на задължението за заплащане на вноските по заема на уговорения
падеж. Вменявайки задължение за учредяване на обезпечение във всеки случай на неточно в
темпорално отношение изпълнение на паричното задължение на заемателя и обвързвайки
неизпълнението на това непарично задължение- за учредяване на обезпечение, с
дължимостта на неустойка, заемодателят на практика цели да получи обезщетение за
допуснатата забава, наред с дължимата по силата на закона- чл. 33 ЗПК, законна мораторна
лихва, което, както бе изяснено, е недопустимо.
Уговорките в процесния договор за кредит за заплащане на такса разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на погасителните вноски и при
обявяване на вземанията по кредита за изцяло предсрочно изискуеми също са нищожни, тъй
като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. В
случая не се касае за такса, тъй като посочената сума не се дължи за извършена в полза на
заемателя услуга, а наименованието на вземането прикрива неистинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено
в договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на
разглеждане по делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Тази наказателна клауза е в пряко противоречие със забраната за неоснователно
обогатяване, като по същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите
функции, което също влече нищожността ѝ.
Отделно от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на просрочени
задължения не са за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране
на задълженията не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност,
извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на
2
тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, с която
се претендират вземания за неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на
лично обезпечение и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията по
договора за кредит.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 2192/07.10.2021 г. на „..................“ ЕООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ИВ. Б. ТР., ЕГН **********, в частта, с която се претендира присъждане на следните
суми: 60.00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение; 200.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането по
Договор за кредит "Бяла карта" № 484379/29.10.2016 г., сключен между длъжника и "Аксес
файнанс" ООД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3