Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, …………….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Г. ЦВЕТКОВА и прокурора……….,
разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч. дело № 1642 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 250, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С разпореждане от 25.01.2017г.,
постановено по НЧХД №20710/18г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, на
основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е прекратено
наказателното производство по цитираното дело, образувано по тъжба на В.И.А. срещу
А.К.Д. за престъпление от частен характер.
Срещу разпореждането в
законоустановения срок, е постъпила жалба от частния тъжител В.И.А., с която се
иска отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, и
връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС.
Постъпил е и отговор по частната
жалба, депозиран от лицето, срещу което е подадена тъжбата – А.К.Д., в който се
изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното
разпореждане, иска се същото да бъде оставено в сила. Към отговора е приложено
копие от искова молба, изходяща от ЧТ.
В
разпоредително заседание на 07.05.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на лицето, срещу което е подадена тъжбата и на свидетели, както и
ангажирането на нови доказателства. Въпреки това, в съдебно заседание,
проведено на 24.06.2019г., с оглед изявленията на адв. С., че желае да представи писмени
доказателства, а именно частна жалба, посредством което да опровергае твърденията
на лицето, срещу което е подадена тъжбата, въззивният съдебен състав е дал ход
на съдебното следствие пред въззивния съд и е приел като писмено доказателство копие
на искова молба от В.А., както и копие на частна жалба от В.А..
Пред
въззивния съд, повереникът на жалбоподателя – адв. С., поддържа жалбата,
депозирана от доверителя му и пледира за отмяна на атакуваното разпореждане,
което счита за неоснователно и незаконосъобразно. Излага, че по съществото на
спора неговият доверител е водил частно дело против адв. В.Г., който в
проведено съдебно заседание, умишлено е посочил, че доверителят му съди
неговата племенница В.М., поради което съдът му е възложил разноски. Уточнява,
че от самата искова молба ясно се очертава кой и за какво съди, а че предмета
на спора е производство против адв. А.Д., който в сведение до прокуратурата
вместо да говори за предмета на самото производство, е коментирал съвсем друго
производство, в което доверителят му няма никакво участие. Посочва, че
неправилно районният съд е прекратил наказателното производство, тъй като по
НПК няма никакво задължение ЧТ да посочва дата и място на раждане на
подсъдимия, тъй като е посочил неговото ЕГН, и съдът е трябвало служебно да
изиска свидетелство за съдимост. Иска от въззивния съд да отмени атакуваното
разпореждане и делото да бъде върнато на СРС за разглеждане по същество, но от
друг състав на съда.
Жалбоподателят
А. заявява, че адв. Д. умишлено е заблудил съда, че съди племенницата си В.М. с
визираната частна жалба и моли съда да му наложи наказание.
Защитникът
на лицето, срещу което е подадена тъжбата – адв. Т., поддържа отговора на
частната жалба по основанията изложени в него и твърди, че разпореждането на първоинстанционният
съд е правилно и законосъобразно. Посочва, че в подадената от А. тъжба по
никакъв начин не се установява с какво точно действията на адв. Д. са нарушили
неговия патримониум, с какво той е засегнал неговите права и законни интереси,
както и в какво по-точно се съдържат обидите, които твърди, че са му били
нанесени. Моли въззивната инстанция да потвърди прекратяването на
първоинстанционният съд. Моли съда да бъдат присъдени направените по делото
разноски, като осъди жалбоподателя да заплати на А.Д. същите в минимален
определен в Наредбата размер.
Лицето,
срещу което е подадена тъжбата, моли съда да потвърди разпореждането на
районния съд като правилно и законосъобразно. Посочва, че по делото по което
тъжителят излага, че не съди племенницата си В.Г.той е приложил като писмено
доказателство искова молба, от която е видно, че ответник е именно тя, а ищец е
В.А., от което по категоричен начин се установява, че именно тя е лицето, което
тъжителят съди. В даденото му право на последна дума, моли съда да потвърди
първоинстанционното разпореждане.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:
Производството
пред СРС е образувано по тъжба от В.А. срещу А.Д., в която се иска от съда да
наложи наказание на Д., тъй като същият с действията си е засегнал
жалбоподателя, излагайки пред СРП неверни обстоятелства.
С
разпореждане от 18.12.2018г., СРС е дал подробни указания на ЧТ за допълване,
коректно и точно посочване на обстоятелствата, въз основа на които се повдига
обвинение. С това разпореждане е указано още на тъжителя, че в случай, че
повдига обвинение, следва да посочи датата и място на извършване на деянието и
в какво се изразява то.
На
09.01.2019г. е депозирано пред СРС
допълнение към тъжбата от В.А., чрез което не са изпълнени указанията, дадени
от съдията – докладчик, а напротив, отново се пресъздава изложеното в тъжбата,
като дори се посочват и нови обстоятелства, нямащи нищо общо с изложеното в
първоначалната тъжба.
С
атакуваното разпореждане, постановено по НЧХД № 20710/18г. по описа на СРС, НО,
116-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е
прекратено наказателното производство, като в мотивната част на разпореждането
съдът е приел, че деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление.
Въззивният
съд изцяло се солидаризира с констатацията на районната инстанция, че описаната
деятелност в тъжбата и допълнителното уточнение към нея, не изпълва състав на
престъпление от особената част на НК.
В тъжбата и уточнението към нея, основно е описано че
„ … лицето Д. на 09.08.2018г. се явил в СРП и дал нечетливо сведение, с което
заблудил и измамил СРП, като потвърдил, че частната жалба №1151265/16г.
засягала В.М., което е невярно. Тази частна жалба е против В.Г.. Тъй като е
повярвано на Д., СРП е отказала да образува ДП…“. В допълнението към частната
жалба е посочено, че : „… на 09.08.2018г. пред разследващи на СРП дал сведение,
което е нечетливо и не можах да разчета, като заблудил СРП, че по ч.ж. №1151265
е против В.С.и така се оправдал. Извадил
изпълнителен лист за 200 лева да заплатя разноски на В. по ч.ж.
№1151265/16г., защото бил защитник на В.С.…“.
Видно от изложеното се установя, че в тъжбата и
уточнението към нея липсват основни нейни реквизити, не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено твърдяното инкриминирано деяние, както и
изразите или действията от които частния тъжител се е почувствал засегнат.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
наказателното производство не се образува или образуваното се прекратява, ако
тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК. Това е така,
доколкото в наказателното съдопроизводство тъжбата осъществява функцията на
обвинителен акт. С нея ЧТ повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице за
извършено от него деяние, субсумиращо признаците на съответно престъпление от
особената част на НК. По тази причина тъжбата следва да съдържа данни за датата
и мястото на извършване на деянието, в нея следва да се посочи в какво се
изразява деянието, за което се повдига обвинение на лицето, срещу което е
подадена. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС в този смисъл.
Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде годна да инициира
образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са
регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК.
Съдът, на когото е възложена проверката за редовността на тъжбата, не би могъл
да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не бъдат
подробно описани обстоятелствата, при които е осъществено деянието. Описанието
на обстоятелствата, при които е извършено деянието са от значение и за
възможността предаденото на съд лице да разбере предявеното му обвинение и да е
в състояние да организира защитата си. Липсата на точно и ясно описание досежно
обстоятелствата, при които е осъществено деянието, предмет на повдигнатото
обвинение, ограничава правото на защита на предаденото на съд лице и води до
невъзможност да се очертае рамката на доказване по делото. Не на последно
място, когато в тъжбата не са описани в достатъчна степен фактите, касаещи
твърдяната престъпна деятелност, това води до невъзможност съдът да прецени и
дали съобщеното в тъжбата съставлява изобщо престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, като и дали не се касае за престъпление, което се
преследва по общия ред.
Поради всичко това тъжителят има процесуалното
задължение да приведе тъжбата си в съответствие с посочените по-горе
изисквания, а когато това не е сторено и същата не отговаря на изискванията на
чл.81 от НПК, съдията-докладчик е овластен да прекрати наказателното
производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
По изложените съображения и след цялостна проверка на подадената
тъжба и допълнителната такава с оглед съответствието им на изискванията на чл.
81, ал. 1 от НПК, и на законосъобразността, и обосноваността на разпореждането
за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният
съд прие, че крайният извод на първостепенния съд за това, че тъжбата не е
годна да възбуди наказателно преследване, защото липсват посочени конкретни
факти и обстоятелства на престъплението, респ. тъжбата не отговаря на изискванията
на чл.81, ал.1 от НПК, е правилен.
Неотносими към предмета на делото са представените в
хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства. Представените копие
на искова молба и частна жалба удостоверяват гражданскоправни отношения, но този
факт е ирелевантен по отношение предмета на изследване в настоящето
производство. Предмет на проверка от въззивния съд е единствено правилността и
законосъобразността на разпореждането, постановено от районната инстанция, с
което е било прекратено образуваното наказателно производство от частен
характер, както и дали действително са налице основанията, поради които първият
съд е прекратил наказателното производство. Представените в хода на въззивното
следствие писмени доказателства касаят по същество твърденията, изложени в
тъжбата, но доколкото предмет на проверка от въззивния съд е наличието на
процесуалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство, то и
тези писмени доказателства са ирелевантни към предмета на доказване.
В резултат на така констатираните пороци, от които
страдат депозираната тъжба и допълнението към нея, с тях не са изпълнени изискванията на чл.81 НПК, поради което са налице основанията на чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24,
ал.5, т.2 НПК, за прекратяване на образуваното по нея наказателно производство,
което съвсем правилно е било и сторено от първостепенния съд.
Въпреки изхода
от делото във
въззивната инстанция, неоснователно се явява искането на адв. Т., да бъде осъден жалбоподателя А.
да заплати разноски за адвокат на
преданото на съд лице. Според чл.190, ал.1 НПК, когато наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела от частен характер се възлагат
на частния тъжител. Видно от приложения в кориците на делото договор за правна
защита и съдействие, в пункт ІІІ от същия „Договорено възнаграждение“ се сочи,
че защитата на предаденото на съд лице е осъществена от адв. Т. „безплатно“.
Като основание за оказаната безплатна помощ е посочена разпоредбата на чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът може да оказва
безплатна помощ по дела на роднини, близки или на друг юрист. Очевидно
предаденото на съд лице е получило безплатна защита в настоящето производство
от адв. Т., съответно не е направило разноски за адвокат. Въпреки това, с оглед
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, съгласно която, когато адвокатът е предоставил безплатна правна
помощ, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Видно от цитираната норма
от Закона за адвокатурата, когато адвокатът е предоставил безплатна правна
помощ в предвидените в същия закон случаи, същият има право да получи
възнаграждение от страната, която е осъдена да заплати разноски в
производството. В настоящия случай, адв.
Т. претендира да бъде осъден ЧТ да заплати разноски за адвокат на лицето, срещу
което е подадена тъжбата. Доколкото предаденото на съд лице не е сторило
разноски за адвокатско възнаграждение, то и претенцията на адв. Т., така както
е направена не може да бъде удовлетворена. Право на възнаграждение съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА има адв. Т., тъй като същият е предоставил безплатна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, но претенция за заплащане на възнаграждение
на адв. Т. не е предявена пред въззивния съд.
Ето защо, искането за осъждане на ЧТ да заплати на
А.Д. разноски в размер на минимално предвиденото в закона възнаграждение за
този вид дела, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Въззивният
съд като съобрази, че при образуване на ВЧНД, тъжителят не е представил
доказателства за платена държавна такса в размер на 5 лева, съгласно
разпоредбата на чл.14 от ТАРИФА №1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените
служби и Министерството на правосъдието, според която за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се събира
държавна такса в размер на 5 лева, то В.А.И. ще следва да бъде осъден да заплати и сумата от 5 лева по сметка
на СГС, представляваща държавна такса, за образуваното въззивно
наказателно частно дело.
По изложените съображения и на
основание чл. 250, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1, във вр.чл.24, ал.5, т.2 НПК, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 25.01.2019г.,
постановено по НЧХД №20710/19г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, с което на
основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв. Т. да бъде осъден частният тъжител В.И.А. да заплати
на А.Д. разноски за адвокат в размер
на минимално предвиденото в закона възнаграждение за този вид дела.
На основание чл.14 от ТАРИФА
№1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, ОСЪЖДА В.И.А. с ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС
сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за образуваното въззивно наказателно
частно дело, като и сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.