О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….. / ………….. 2017 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 13.11.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 2308 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по
жалба на С.В.Н. против решение № 3109 от 27.07.2017 г., постановено по
гражданско дело № 5658 по описа за 2015 г. на двадесет и първи състав на
Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за установено по отношение на жалбоподателката, че В.С.К. и Т.С.К.
са собственици на реална част с площ от 246 кв.м от имот 10135.4501.1050 по КККР на град Варна
въз основа на решение № 739 от 29.09.2000
г. на ПК - Варна, с което в полза на наследниците на Т. Проданов Карчев е възстановен
в стари реални граници имот, представляващ нива с площ от 4,750 дка, находящ се
в местност „Дудалите”, землище на ж.к. „Владислав Варненчик“, Община Варна, въз
основа на което е издадена заповед № 0503 от 19.07.2005 г. на основание § 4к,
алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на Община Варна, която реална част е отразена
със жълт цвят на скицата на лист № 181 от първоинстанционното дело, заключена
между точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6, и която скица, приподписана от съда съставлява
неразделна част от съдебното решение, ведно с 55/72 кв.м идеални части
от едноетажна жилищна постройка, попадаща в реалната част от 246 кв.м
от имот с идентификатор 10135.4501.1050 по КККР на град Варна - собственост
на ищците по приращение; в частта, с която е осъдена жалбоподателката да предаде на В.С.К. и Т.С.К.
владението върху така описания имот, на основание член
108 от ЗС; както и в частта, с която е осъдена жалбоподателката да заплати на В.С.К. и Т.С.К.
сумата от 1277,28 лева, от които 950 лева
заплатено възнаграждение за процесуално представителство, както и 327,28 лева
съдебно–деловодни разноски, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
недопустимо поради постановяването му при недостатъчно изясняване на
фактическата обстановка, неизследване в пълнота на необходимите доказателства,
а също така е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че ищците не са
активно процесуално легитимирани, тъй като нотариалният акт, въз основа на
който са се легитимирали като собственици пред ПК – Варна по реституционната
процедура не е представен, нито е изискван от съда, респективно не са налице
основанията по член 108 от ЗС за уважаване на иска, тъй като праводателят на
ищците не е придобил възстановеният му от ПК – Варна имот. Също така навежда
доводи, че по предявен от нея положителен установителен иск за собственост
срещу настоящите ищци, основан на твърдения, че е придобила имота въз основа на
изтекла в нейна полза придобивна давност, не е изследван въпроса за правото на
собственост на ищците, както и че е налице несъвпадане на местността, в която
ищците твърдят, че праводателят им е придобил имота, с тази, където им е
възстановен от ПК - Варна.
Иска се обезсилване на атакуваното решение като
недопустимо, а в условията на евентуалност - отмяната му и постановяване на
ново, с което иска да бъде отхвърлен.
Срещу така подадената жалба в срока по член 263 от ГПК
е постъпил отговор от насрещните страни, в който същите оспорват жалбата и
излагат доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение. Иска се потвърждаването му.
Въззивницата е направилd доказателствено искане във
въззивната жалба за приемане на новооткрити доказателства - НА № 133, том І,
рег.№ 765, дело № 173 от 1946 г. на варненски нотариус и записка за вписване на
същия НА от 19.02.1946 г.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да
обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на
жалба то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и
член 261 от ГПК.
След като се
запозна с първоинстанционното и въззивното дело и прецени относимостта,
допустимостта и необходимостта от направените искания, настоящият състав на
съда намира следното:
Съгласно
разпоредбите на член 266, алинея 1 и алинея 2 от ГПК във въззивното производство страните не могат
да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са
могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, като
до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства
и да сочат и представят нови доказателства само, ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор.
Въззивницата е могла да посочи представените с въззивната жалба писмени
доказателства пред първата инстанция, доколкото същите се съдържат в публичен
регистър, а отделно от това следва да бъде отбелязано, че това не е ново
обстоятелство, което тя не е могла да узнае своевременно. Поради това и
искането й се явява преклудирано и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея
1 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
въззивницата С.Н. за приемане като доказателства на НА № 133, том І, рег.№ 765,
дело № 173 от 1946 г. на варненски нотариус и записка за вписване на същия НА
от 19.02.1946 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 11 декември 2017 година от 9,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.