Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1361
гр. Пловдив, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХV н.с., в публичното заседание на двадесети май, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието
на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1620/2019
г. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 19-1030-000247 от 29.01.2019 г. на - Началник група
към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на З.Б.К., ЕГН ********** са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение на чл.119, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв.
за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП.
По съображения,
изложени в жалбата си, a в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител адв. А., З.Б.К. моли съда да отмени НП.
Въззиваемата
страна - с-р „Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като
съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против З.Б.К. затова, че на 12.01.2019г.
около 12.55 часа в гр. Пловдив, управлявайки л.а. ,,Ситроен Ц 5” с рег.№ …, собственост на „Лингва Консулт”
ЕООД на кръстовището на бул. ,,6-ти Септември" и бул. „Васил Априлов” не
пропуснал и ударил преминаващият по пешеходната пътека И. Т. Т. с ЕГН **********,
допускайки ПТП с пострадало лице, като също така водачът управлявал процесното
МПС с изтекъл срок на АУАН № 857633/04.12.2018г. След инцидента служители на
ОДМВР-Пловдив били уведомени за случилото се като пристигайки на
местопроизшествието свидетелят П.Л.Д. на длъжност – м. а. към ОДМВР Пловдив съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с
бланков № 0632318 от 12.01.2019г., в който посочил, че с горното
деяние са били нарушени разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без възражения, но впоследствие той се
възползвал от законното си право и депозирал писмени такива в срока по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН, които не били приети от административнонаказващия орган и въз
основа на посоченият АУАН той издал обжалваното НП.
Така описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.Л.Д. – актосъставител,
който потвърждава констатациите в АУАН, но признава, че няма никакъв спомен
относно процесния случай. В допълнение заявява, че той заедно с колегата му не
са присъствали в самия момент на настъпилото ПТП и не са били
свидетели-очевидци, като също така не са снемали писмени обяснения от такива.
Показанията на
св. Д. се подкрепят и от тези на колегата му Л.М.А., който е бил изпратен
заедно със св. Д. по сигнал във връзка с процесното ПТП, като св. А. също
потвърждава, че те с колегата му не са видяли нарушението.
В хода на
съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан и Л.Г.. При разпита си
св. Г. потвърждава, че произшествието е станало действително на кръстовището на
бул. ,,6-ти Септември" и бул. „Васил Априлов”, тъй като той е разхождал по
това време детето си непосредствено до мястото на инцидента, като заявява, че е
видял как човек е паднал от предния капак на кола, но на около пет метра от
пешеходната пътека. Именно това било привлякло вниманието му.
В хода на
съдебното производство бе разпитана като свидетел и Т.И.В.. В показанията си тя
сочи, че се е возила на предна седалка в кола, която се е намирала в лявата
лента на бул. ,,6-ти Септември" и е чакала за ляв завой по бул. „Васил
Априлов”, когато е видяла как точно до тях, тъй като са били по-назад в
колоната, пешеходец, държейки кафе в ръка, е започнал да пресича бул. ,,6-ти Септември",
но не преминавайки по пешеходната пътека, а направо тръгвайки от островчето
разделящо двете платна на булеварда и насочвайки се под ъгъл към „Областната
управа” като в този момент бил ударен от автомобил, който веднага набил
спирачки. Свидетелката категорично заявява, че е имала пряка видимост към ситуацията
и че е видяла, че пешеходецът е започнал да пресича платната на бул. ,,6-ти
септември" на забранителен за него червен сигнал за пешеходци, като изобщо
не се е намирал на пешеходната пътека, а на поне 2-3 метра след нея.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни и
непротиворечиви, като последните си кореспондират и с приложените по делото
писмени доказателства.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от това.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на нарушението посочено в т. 1 от НП:
На база така установените фактически
обстоятелства и след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин
констатираното нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма „при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”.
За потвърждаване на констатациите
от акта и обжалваното НП не спомогнаха нито показанията на актосъставителя,
нито на неговия колега, за които се установи, че не са били очевидци и не са
възприели лично и непосредствено извършване на нарушението. Да се направи
положителен извод за извършено от жалбоподателя нарушение на горепосочената
разпоредба от ЗДвП не спомогнаха и събраните писмени доказателства. От тях
категорично не се потвърждава, че именно жалбоподателя на инкриминираните дата
и място е нарушил правилата за движение. Действително по делото се установи, че
е настъпило ПТП, при което З.Б.К. и пострадалото лице И. Т. са участвали в него.
Не се установи обаче безспорно, че причина за ПТП е виновното поведението на К.,
несъобразено с изискванията на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Напротив, от разпитите на
двамата свидетели-очевидци категорично се доказава, че пострадалият пешеходец
изобщо не е бил стъпил на пешеходна пътека, а е бил доста далеч от нея като
същевременно е предприел преминаване на забранителен за него червен сигнал на
светофарната уредба за пешеходци. Тези обстоятелство се потвърждава както от
показанията на св. Г., така и от тези на
св. В.. В този смисъл съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на
процесното НП не е изследван в пълнота и с необходимата прецизност механизмът и
причината за извършеното ПТП, и съответно действителния виновен причинител на
произшествието. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че
липсват безспорни и неоспорими доказателства за извършено административно
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
По
отношение на нарушението посочено в т. 2 от НП:
По отношение на административното
нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП и определената за него санкция на основание
чл.185 от ЗДвП съдът счита, че в случая обстоятелствата, посочени като
административно нарушение в съставеното НП се явяват незаконосъобразни. Това е
така, защото нормата на чл.157, ал.6 от ЗДвП сочи, че „при съставяне на акт за нарушение
по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение
на задължението по чл.190, ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон
за срок до един месец от издаването му“. Това не е задължаваща норма, която да
изисква определено правно регламентирано поведение от страна на водача на МПС.
Напротив, в случая единствено се сочи, че съставеният АУАН замества контролния
талон, който задължително се изземва при съставянето му. Разпоредбата на
чл.157, ал.6 от ЗДвП не предвижда виновно поведение на субект на
административнонаказателна отговорност, водещо до съставомерен резултат
съгласно чл.6 от ЗАНН. Т.е. законът не предвижда конкретно деяние - действие
или бездействие на лице, което да е извършено виновно и да нарушава обществените
отношения и реда на държавно управление. Поради горните обстоятелства съдът
счита, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН – за
АУАН, както и по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и в тази част НП следва също да бъде отменено.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-000247 от
29.01.2019 г. на - Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с
което на З.Б.К., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.119, ал.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл. 157, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.