Р Е Ш Е Н И Е
№ ...................
гр. София, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б въззивен състав,
в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно
гражданско дело № 13979/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по възззивна жалба от 08.05.2018 г. на ответника „Г.Л.Б.” ЕООД срещу решение № 375557/30.03.2018 г.
постановено по гр.дело № 80820/2017 г. на СРС, 141 състав, с
което е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на Българска
национална телевизия, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 2400.00 лева с ДДС,
представляваща остатък от вземане за неизплатена стойност на
предоставена услуга за заявено и изразходено телевизионно време в програмите на
БНТ за излъчване на аудиовизуално съобщение с цел популяризиране на фестивал за
екстремни спортове “X POINT” по договор № ДДК - 6960/ 27.08.2014г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГК -
02.08.2017г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 22.08.2017г. по ч.гр.д. № 53132/ 17г. по описа на СРС, 141 - ви
състав.
Жалбоподателят излага доводи, че атакуваното
решение е неправилно и необосновано, като постановено при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.
Изразява становище, че СРС е
достигнал до погрешни изводи при постановяване на решението, тъй като не е
съобразил, че ищецът не е ангажирал доказателства, които са неразделна част от
сключения договор – декларация от дружеството и остойностена схема за излъчване.
Освен това, според въззивника, първоинстанционния съд не е изложил мотиви във
връзка с оспорената пред СРС фактура от 30.09.2014 г., с която не се
установява, че договорената услуга е извършена реално. Изразява становище, че
обсъденият от СРС сертификат за излъчване на схема 142 и 143 съответства на
одобрената и приета схема на излъчване на аудиовизуалния клип. Според
жалбоподателя, не е налице съответствие между сертификата за излъчване и
остойностената схема на излъчване, което е установено чрез събраните в
производството доказателства, което обстоятелство не е било отчетено при
постановяване на обжалвания съдебен акт.
Моли, въззивният съд да
отмени решението на първоинстанционния, като отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Б.Н.Т./ищец по иска/ оспорва
същата, при твърдения, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли, въззивния съд да остави жалбата без уважение и да
потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на
законоустановения срок за обжалване по чл.259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция при служебната проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение и с оглед посоченото в
жалбата срещу правилността му (чл. 269 ГПК; ТР №
1/09.12.2013г. по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:
Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно
и допустимо. Доводите срещу правилността му са неоснователни, поради което
същото следва да се потвърди и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния
съд (чл. 272 ГПК).
Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за признаване съществуването на
парично вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, чийто
правопораждащи обстоятелства са свързани със сключен договор за услуга за
заявено и изразходено телевизионно време в програмите на БНТ за излъчване на
аудиовизуално съобщение с цел популяризиране на фестивал за екстремни спортове
“X POINT” по договор № ДДК - 6960/ 27.08.2014г.
В производството не е спорно и се
установява, че с договор от 27.08.2014 г. ищецът се е задължил срещу заплащане от
страна на ответника да предостави телевизионно време за излъчване в програмите
на Б.Н.Т.на аудиовизуално съобщение с цел популяризиране на фестивал за
екстремни спортове “X POINT”, който е следвало да се проведе в периода от 5-ти
до 7-ми 09.2014г. в гр. Пампорово.
В производството е установено, че
договорът е влязъл в сила, както и че страните са договорили единична цена за
еднократно излъчване на аудиовизуално съобщение в размер на 100 лв. без ДДС за
програма „БНТ 1“ и 50 лв. без ДДС за програма „БНТ 2“. Според договореното,
остойностяването на предоставеното телевизионно време е следвало да се извършва
съгласно Общите условия за излъчване на реклама и спонсорство в програмите на
БНТ и действащата към този момент Тарифа за реклама и спонсорство. Конкретизация
е извършена в остойностена схема за излъчване, която според договора, като
заявена от възложителя и потвърдена от изпълнителя, става неразделна част от
договора.
Така, в изпълнение на
договореното, пред първата инстанция е установено, че от страна на ответника са
били заявени излъчвания на 40 на брой аудиовизуални съобщения в „БНТ 1“ и „БНТ
2“, като за тях са депозирани пред ищеца два броя остойностени схеми на
излъчване, които са утвърдени за изпълнителя по предвидения в договора ред –
надлежно подписана от служител натоварен с тези функции.
Тъй като са изпълнени
изискванията на договора за подаване и приемане на заявки за излъчване,
горепосочените схеми са станали неразделна част от договора. Изложените в
жалбата оплаквания в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.
Противно на оплакванията в
подадената жалба е установеното в производството, че за изпълнението на договора
е представен и сертификат от 30.09.2014г. за излъчване на заявените от
възложителя аудиовизуални съобщения, върху който е положен подпис от служител
при БНТ натоварен с тези функции.
Правилни и законосъобразни са
изложените от първата инстанция изводи, че според чл.27, ал.1 от раздел IX от
Общите условия за излъчване на реклама и спонсорство в програмите на БНТ
/неразделна част от договора/, сертификатът удостоверява реално излъчените
аудиовизуални съобщение, на база на потвърдените остойностени схеми за
излъчване, и с издаването му услугата се счита за завършена.
При установена облигационна
връзка между страните с посоченото съдържание, правилни и законосъобразни са
изводите на СРС, че изпълнението на договора е доказано чрез представените два
броя остойностени схеми на излъчване и сертификат, както и че от страна на
възложителя се дължи непогасената част от сумата по издадената за това фактура
№ **********/30.09.2014 г. на
стойност 3600.00 лв. с ДДС, по която ответникът е платил с
платежен документ от 08.09.2015г. част от задължението в размер на 1200.00 лв.
Чрез събраните в производството
доказателства е установено, че услугата е извършена точно - излъчени са 40 на
брой клипове за кампанията “X POINT” в уговореното време в периода
26.08.-04.09.2014г. в програмите на БНТ /„БНТ 1“ и „БНТ 2“/, като изпълнението
й е остойностено съобразно договореното.
Поради това, при липса на доказателства
за погасяване на задължението на ответника за заплащане на сумата 2400.00 лв. с
ДДС по издадената фактура, правилно и законосъобразно СРС е уважил предявените
искове за посочената стойност.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен
съд - потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия – ищец следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лева,
На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението № 375557/30.03.2018 г. постановено по гр.дело № 80820/2017 г. на СРС,
141 състав.
ОСЪЖДА „Г.л.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Българска национална
телевизия, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 100.00
лв.-разноски за тази инстанция за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.