РЕШЕНИЕ
№ 895
гр. Пловдив , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
Секретар:Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20205300502077 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. Т. Л. против
решение № 178/16.05.2019г. по гр.д. № 1986/2017 г. на РС- гр.***** в частта, с която е
отхвърлен предявен от него и от въззиваемия А. М. Л. иск по чл. 42 б.б от ЗН, вр. с чл. 24,
ал.1 от ЗН, за прогласяване нищожността поради липса на форма на нотариално завещание
№ 2, том I, peг. № 9858, нот. дело № ***** на Нотариус С. Р., с район на действие - района
на Районен съд - *****, с което наследодателят Т. М. Л., бивш жител на гр.*****, починал
на 11.03.2017г., е завещал на К. М. Л. собствените си 4/6 ид.ч. от следните недвижими
имоти: ½ ид.ч. от дворно място, ведно с подобренията в него, представляващо поземлен
имот с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. *****, с адрес на поземления имот: гр.*****, ул.„*****, с площ: 593 кв.м., както и от
двуетажната жилищна сграда- близнак, построена в това дворно място, съставляваща сграда
с идентификатор 36498.504.2532.1 по КККР на гр.*****, която сграда е със застроена площ
от 165 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, САМО: 1)
ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ от западната половина на сградата, който етаж бил пригоден за жилище,
със самостоятелен вход от северозапад, със застроена площ приблизително 82 кв. метра,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), и 2) ВТОРИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от западната половина на сградата, със застроена площ от 82 кв. метра,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение /баня и тоалетна/. Решението се
обжалва и в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по иск по чл.30 от ЗН,
като се иска при определяне на квотите да бъдат взети предвид изложените в жалбата
1
възражения. Във въззивната жалба се поддържа, че решението, с което е отхвърлен иска за
прогласяване нищожността на нотариалното завещание е неправилно и незаконосъобразно,
като се сочат пороци на действията, с които е извършено завещанието, които не били
обсъдени от първонстанционния съд. Излагат се твърдения за поделяемост на процесното
дворно място, както на тава и на избения етаж на сградата.
Въззивната жалба е подадена и от К. М. Л. против същото решение в частта, с която е
уважен искът по чл.30 от ЗН и в частта, с която описаният в исковата молба имот е допуснат
до делба. В тази жалба се сочи, че при постановяване на решението по иска по чл. 30 от ЗН е
допуснато нарушение на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл.31 от ЗН, като
в наследствената маса не са включени всички имоти, принадлежали на наследодателя Т. Л.
към момента на откриване на наследството, а именно подобрения в ПИ № 36498.504.2532 и
земеделски имоти. Представени са писмени доказателства за притежавани от наследодателя
земеделски имоти. Сочи се също така, че при определяне на квотите на съделителите в
съсобствеността върху дворно място, както в мотивите, така и в диспозитива
първоинстанционния съд е формирал дроби с различен знаменател - 49 600 и 43 650. Сочи
се също така, че, тъй като тази грешка е допусната в мотивите и в диспозитива, не може да
става дума за фактическа грешка, а за неправилно приложение на материалния закон.
В отговора на тази въззивна жалба, подаден от Н. Л., също се поддържа, че е налице
посочената от К. Л. грешка относно знаменателя на дробните части, но той счита, че това е
чиста техническа грешка.
С решение № 141/29.06.2020г. по гр.д.№ 1986/2017г. на РС- гр.*****, поправено с
решение № 207/10.08.2020г. досежно бащиното име на жалбоподателя Н. Т. Л. , погрешно
записано като М., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното
решение № 178/16.05.2019г., като е постановено следното:
І. В пункт ІІІ (трети) на решението, в частта, касаеща делба на жилище,
ВМЕСТО: „ІІІ. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. М. Л. и Н. Т. Л. от една
страна и Т. М. Л. , К. М. Л. , И. С. Л. – от друга страна, на техния съсобствен сънаследствен
недвижим имот, а именно:
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно
място, застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра,
находящо се в град *****, ул. „*****, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град
*****, ведно с ½ (една втора) ид. част от прилежащите избени помещения и подпокривното
пространство, който имот понастоящем съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 36498.504.2532.1.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем
точка петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две точка едно точка две),
находящ се в град *****, община *****, област *****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния
2
директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-4 от 03.01.2017 г. на Началник на
СГКК – ****; адрес град *****, ул. „*****, ет.2, ап.2; самостоятелният обект се намира в
СТРАДА № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.2532
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и четири точка
две хиляди петстотин тридесет и две); предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта 1 (едно); посочена в документа площ 76 (седемдесет и
шест) квадратни метра; прилежащи части: съответните части от общите части на сградата;
ниво 1 (едно); съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:
36498.504.2532.1.1; над обекта: няма; стар идентификатор: няма,
ПРИ КВОТИ: Н. Т. Л. – 14 216.67/43650 ид. части; А. М. Л. – 4 822.22/43650 ид.
части; И. С. Л. - 1818.75/43650 ид. части; Т. М. Л. - 1818.75/43650 ид. части; К. М. Л. -
20973.61/43650 ид. части.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ІІІ. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. М. Л. и Н. Т. Л. от една
страна и Т. М. Л. , К. М. Л. , И. С. Л. – от друга страна, на техния съсобствен сънаследствен
недвижим имот, а именно:
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно
място, застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра,
находящо се в град *****, ул. „*****, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град
*****,
ВЕДНО с ½ (една втора) ид. част от ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ, находящ се в западната
половина на сграда с идентификатор 36498.504.2532.1 и ВЕДНО с ½ (една втора) идеална
част от подпокривното пространство (таванско помещение), находящо се в западната
половина на сграда с идентификатор 36498.504.2532.1, който имот понастоящем съставлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 36498.504.2532.1.2 (тридесет и шест
хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и четири точка две хиляди
петстотин тридесет и две точка едно точка две), находящ се в град К., община К., област П.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 52 от
16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-4 от
03.01.2017 г. на Началник на СГКК – ****; адрес град *****, ул. „*****, ет.2, ап.2*;
самостоятелният обект се намира в СТРАДА № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем
точка петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две); предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1 (едно); посочена в
документа площ 76 (седемдесет и шест) квадратни метра; прилежащи части: съответните
части от общите части на сградата; ниво 1 (едно); съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма; под обекта: 36498.504.2532.1.1; над обекта: няма; стар идентификатор:
3
няма,
ПРИ КВОТИ: Н. Т. Л. – 14 216.67/43650 ид. части; А. М. Л. – 4 822.22/43650 ид.
части; И. С. Л. - 1818.75/43650 ид. части; Т. М. Л. - 1818.75/43650 ид. части; К. М. Л. -
20973.61/43650 ид. части.
ІІ. В пункт ІV (четвърти), в частта, касаеща делба на дворно място:
ВМЕСТО: „ІV. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. М. Л. и Н. Т.
Л. от една страна и Т. М. Л. , К. М. Л. , И. С. Л. , Н. И. В. , М. И. Л. , Г. Ц. Л. , М. И. Л. на
техния съсобствен сънаследствен недвижим имот, а именно:
ДВОРНО МЯСТО, застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и
три) кв. метра, находящо се в град *****, ул. „*****, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19
по плана на град *****, съставляващо понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и
четири точка две хиляди петстотин тридесет и две), находящ се в град *****, община *****,
област *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18- 52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма
заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: град *****, ул. „*****;
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м), номер по предходен план: 2532, кв. 19, парцел ХІІІ-2532; съседи: 36498.504.9558,
36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550,
ПРИ КВОТИ: Н. Т. Л. - 9644.44/43650 ид. части; А. М. Л. - 2870.37/43650 ид.
части; Т. М. Л. - 1033.34/49600 ид. части; К. М. Л. - 10218.51/43650 ид. части; И. С. Л. -
1033.34/49600 ид. части; Н. И. В. - 8266.67/49600 ид. части; М. И. Л. - 8266.67/49600 ид.
части; Г. Ц. Л. - 3100/49600 ид. части; М. И. Л. - 5166.66/49600 ид. части.“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ІV. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. М. Л. и Н. Т. Л. от една
страна и Т. М. Л. , К. М. Л. , И. С. Л. , Н. И. В. , М. И. Л. , Г. Ц. Л. , М. И. Л. на техния
съсобствен сънаследствен недвижим имот, а именно:
ДВОРНО МЯСТО, застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и
три) кв. метра, находящо се в град *****, ул. „*****, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19
по плана на град *****, съставляващо понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и
четири точка две хиляди петстотин тридесет и две), находящ се в град *****, община *****,
област *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18- 52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма
заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: град *****, ул. „*****;
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване
4
(до 10м), номер по предходен план: 2532, кв. 19, парцел ХІІІ-2532; съседи: 36498.504.9558,
36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550,
ПРИ КВОТИ: Н. Т. Л. - 9644.44/49600 ид. части; А. М. Л. - 2870.37/49600 ид.
части; Т. М. Л. - 1033.34/49600 ид. части; К. М. Л. - 10218.51/49600 ид. части; И. С. Л. -
1033.34/49600 ид. части; Н. И. В. - 8266.67/49600 ид. части; М. И. Л. - 8266.67/49600 ид.
части; Г. Ц. Л. - 3100/49600 ид. части; М. И. Л. - 5166.66/49600 ид. части.“
Решение № 141/29.06.2020г. е обжалвано от Н. Т. Л. по аргумент на това, че е
постановено по отношение на лице, което не е страна по делото- Н. М. Л..
Жалбоподателят- ответник К. М. Л. оспорва подадената против решението от
29.06.2020г. въззивна жалба като неоснователна. Остналати страни по делото не заявяват
становище по същата.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от А.
М. Л. и Н. Т. Л. , с която е предявен иск против Т. М. Л. и К. М. Л. за делба на останали в
наследство от починалите съответно на 14.01.2014г. и на 12.03.2017г. съпрузи А. Н. Л. и Т.
М. Л. втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор №
36498.504.2532.1.2 по КККР на гр.*****, състояща се от: три стаи, кухня, баня, тоалетна,
коридор, подпокривно пространство и придадените към него избени помещения, ведно с ½
ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 593 кв.м.. Т. М. Л. сключил граждански брак с А.
Н. Л. на 29.12.1950 г. в село *****. Първият ищец и ответниците били наследници на М. Т.
Л.в- сина на наследодателите, починал на 09.10.2016г.. След неговата смърт и тази на баща
му наследството следвало да бъде поделено между сина Н. Т. Л. и по право на заместване
между първия ищец и ответниците при следните идеални части: Н. М. Л. - 9/18 ид.ч.; А. М.
Л. - 3/18 ид.ч.; Т. М. Л. - 3/18 ид.ч.; К. М. Л. - 3/18 ид.ч.
На основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 35, том ІІІ, дело № 853/1957г., наследодателят Т. М. Л. и брат му И. М. Л.
придобили правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр.*****, кв.“*****“,
съставляващо имот пл.№ 2452, за който бил отреден парцел ХІІІ, кв.19, с площ от 535 кв.м..
Това дворно място било идентично с ПИ № 36498.504.2532 по действащата кадастрална
карта на гр.*****. В същото двамата братя построили две едноетажни жилищни сгради,
представляващи „къщи-близнак“. Впоследствие сградите били пристроени и надстроени в
съответствие с валидно издадени строителни книжа. Къщата построена от Т. М. Л. се
намирала в югозападната част на имота и представлявала самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №36498.504.2532.1.2 със застроена площ от 76 кв.м. На 05.03.1975 г. с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 167, том ІІ, дело № 757/1975
г. И. М. Л. продал на сина си М. И. Л. само втория жилищен етаж от построената жилищна
сграда с право на преминаване през дворното място. На 06.08.1986 г. с договор за покупко-
5
продажба, обективиран в нотариален акт № 191, том І, дело № 371/1986 г. И. М. Л. продал
на сина си И. И. Л. само първия жилищен етаж от построената жилищна сграда с право на
преминаване през дворното място. След смъртта на И. М. Л., същият оставил наследници по
закон: М. И. Л.- съпруга, Н. И. В. - дъщеря, М. И. Л. - син, И. И. Л.- син, починал на
07.06.2017г. и оставил за свои наследници по закон Г. Ц. Л. - съпруга, и М. И. Л. - син. След
построяването на жилищната сграда, Т. Л. дарил на двамата си сина М. и Н. само първия
жилищен етаж с право на преминаване през дворното място. Този жилищен етаж
понастоящем бил предмет на публична продан. Наследодателят не се разпоредил с правото
на собственост върху втория жилищен етаж.
Относно начина на построяване на двете къщи „на близнак“, нямало съхранена
документация нито при ищците, нито при ответниците, но поради липсата на проблеми с
наследниците на И. М. Л., ищците предполагали, че двамата братя са си учредили взаимно
право на строеж за двете къщи „на близнак“. Не била необходима делба на двете къщи нито
за първите им, нито за вторите им етажи. По отношение на дворното място ищците искали
делба на същото, като при техническа възможност се обособят два самостоятелни УПИ.
Липсвала съсобственост между двамата братя и съответно между техните наследници
относно двете къщи. Подпокривното пространство било в най-високата си част с височина
2,80 м. и имало възможност за обособяване на две самостоятелни тавански помещения. В
крайна сметка е поискано да допусне и извърши делба между А. М. Л. и Н. Т. Л. от една
страна и Т. М. Л. , К. М. Л. и И. С. Л. – от друга страна, на следния недвижим имот: на
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място,
застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра, находящо се в
град *****, ул. „*****, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град *****, ведно с
½ (една втора) ид. част от прилежащите избени помещения и подпокривното пространство,
който имот понастоящем съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
36498.504.2532.1.2 находящ се в гр.*****, който самостоятелният обект се намира в
СТРАДА № 1, разположена в ПИ № 36498.504.2532, ПРИ КВОТИ: за Н. М. Л. - 12/24 ид.ч.,
за А. М. Л. - 4/24 ид.ч., за Т. М. Л. - 4/24 ид.ч., К. М. Л. - 4/24 ид.ч., без да е взето изрично
становище за частта на И. Л. след конституирането й, а също така да допусне и извърши
делба между А. М. Л. и Н. Т. Л. от една страна и Т. М. Л. , К. М. Л. , М. И. Л., Н. И. В. , М.
И. Л. , Г. Ц. Л. и М. И. Л. от друга страна, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра, находящо се в
град *****, ул. „*****, съставляващо УПИ ХІІІ-2532, кв. 19 по плана на град *****,
съставляващо ПИ № 36498.504.2532, ПРИ КВОТИ: за Н. М. Л. - 24/96 ид.ч., за А. М. Л. - 8/96
ид.ч., за Т. М. Л. - 8/96 ид.ч., за К. М. Л. - 8/96 ид.ч., за М. И. Л. - 30/96 ид.ч., за Н. И. В. -
6/96 ид.ч., за М. И. Л. - 6/96 ид.ч., за Г. Ц. Л. - 3/96 ид.ч., за М. И. Л. - 3/96 ид.ч., без да е
взето изрично становище за частта на И. Л. след конституирането й.
С подадения от Т. и К. Л.и отговор на исковата молба същите са заявили становище,
че считат предявения иск за делба на втори жилищен етаж за допустим и частично
6
основателен. Оспорват иска за делба на подпокривното пространство като считат, че то
представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС и като такова не подлежи на делба.
Признават следните факти: че процесният имот – ½ ид. част от дворно място, втори
жилищен етаж и избен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в дворното място,
са били собственост на Т. М. Л. и на съпругата му А. Н. Л. в режим на СИО; че страните по
първоначалния иск били техни наследници; че дворното място и втория жилищен етаж от
сградата били заснети на КККР на гр.***** с посочените в исковата молба идентификатори.
Оспорват правата на съделителите в съсобствеността. Относно квотите в съсобствеността
твърдят, че на 04.12.2015г. наследодателят Т. М. Л. е завещал на ответника К. М. Л. с
нотариално завещание, оформено с нот. акт № 2, том I, peг. № 9858, нот. дело № ***** на
нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие - района на Районен съд - гр. *****,
собствените си 4/6 ид. части от следните недвижими имоти, а именно: ½ ид. част от дворно
място, ведно с подобренията в него, представляващо поземлен имот с идентификатор
36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, община
*****, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на поземления имот: гр. *****, п. к. *****, ул. „*****, с площ: 593 кв. м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532, квартал:
19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550, както и от двуетажната жилищна сграда - близнак, построена в това дворно
място, съставляваща сграда с идентификатор 36498.504.2532.1 по КККР на гр. *****, която
сграда е със застроена площ от 165 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, САМО: 1) ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ от западната половина на сградата, който етаж
бил пригоден за жилище, със самостоятелен вход от северозапад, със застроена площ
приблизително 82 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и
тоалетна), и 2) ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от западната половина на сградата, със застроена
площ от 82 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и
тоалетна). С оглед горното, приземният етаж и вторият жилищен етаж били съсобствени
между страните при следните квоти: за Н. Т. Л. - 4/24 ид. части, за А. М. Л. - 1 /24 ид. част, за
Т. М. Л. -1/24 ид. част, за К. М. Л. - 17/24 ид. части, и за И. С. Л. - 1 /24 ид. част. Върху
дворното място страните по първоначалния иск за делба притежавали права, както следва:
Н. Т. Л. - 4/48 ид. част, И. С. Л. - 1/48 ид. част, Т. М. Л. - 1/48 ид. част, А. М. Л. - 1 /48 ид,
част и К. М. Л. - 17/48 ид. части.
С определение в закрито заседание на 05.02.2018г. като ответници по иска за делба
на дворното място са конституирани наследниците на И. М. Л.- М. И. Л., Н. И. В. , М. И. Л. ,
Г. Ц. Л. и М. И. Л. . От същите е подаден отговор на исковата молба, с който заявяват, че
считат иска за делба за допустим. Също така заявяват, че искът за делба на дворното място
би бил основателен само в случай, че от общото дворно място могат да се образуват два
самостоятелни УПИ. Съсобствеността върху дворното място била възникнала по силата на
7
договор за покупко- продажба, материализиран в нот.акт № 35, том III, дело № *****, с
който купувачите Т. М. Л. и И. М. Л. го придобили при равни права. Впоследствие в имота
всеки от съсобствениците на дворното място изградил самостоятелна жилищна сграда-тип
„близнак“, като частта от сградата на наследниците на И. Л. не била предмет на делбеното
производство.
С разпореждане от 26.03.2018г. като ответник по делото е конституирана И. С. Л. , в
качеството й на преживяла съпруга на починалия на 09.10.2016г. сина на наследодателите
А. и Т. Л.и- М. Т. Л.в. От същата не е подаден отговор. Със заявление на л.143 по
първоинстанционното дело същата признава основните факти по делото, а именно, че
дворното място е придобито от двамата братя Т. и И. Л.и при равни права, че същите са
построили жилищна сграда от две части- източна и западна, като западната е била
собственост на Т. Л. в режим на СИО с бившата му съпруга А. Л.. И. С. Л. заявява също
така, че няма претенции спрямо източната половина на сградата.
С писмено становище от 05.04.2018г. и писмена молба от същата дата от ищците А. и
Н. Л.и / л.90- 93 и л.96- 97, с входящи номера съответно 4057 и 4058/ представеното с
отговора от първоначалните ответници нотариално завещание, оформено с нот. акт № 2, том
I, peг. № 9858, нот. дело № ***** е оспорено като нищожно поради допуснато нарушение на
чл.24 от ЗН, вр. чл.18 от Наредба № 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори и по- конкретно поради това, че завещанието не е изготвено на
бланка- обр.9 от наредбата. Твърди се също така, че нотариалният акт за завещанието не е
вписан в АВ в нормативно определения срок. При условие на евентуалност, в зависимост от
уважаването на възражението за нищожност на нотариалното завещание, с молба вх.№
4058/05.04.2018г. е заявено искане за възстановяване на запазената част на ищците от
наследството на Т. М. Л.. С молба от ищеца Н. Л.- жалбоподател в настоящето
производство, находяща се на л.128- 129 по първоинстанционното дело и представена в о.з.
на 06.07.2018г., е уточнено искането за намаляне на завещателното разпореждане. В същото
публично съдебно заседание, проведено на 06.07.2018г. с изрични определения
първоинстанционният съд е приел за разглеждане иск на ищците Н. Л. и А. Л. за
нищожност на нотариалното завещание и предявен от същите при условие на евентуалност
иск против К. Л. за намаляне на завещателните разпореждания по същото нотариално
завещание.
От ответника К. Л. е подаден отговор по така приетите за разглеждане искове, с
който оспорва същите. В отговора се сочи, че с извършеното завещание, с което общият
наследодател на страните Т. М. Л. му е завещал собствените си 4/6 ид. части от следните
недвижими имоти, а именно: 1/2 ид. част от дворно място, ведно с подобренията в него,
представляващо поземлен имот с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *****, община *****, област ****, одобрени със Заповед №
РД-18- 52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр.
8
*****, п. к. *****, ул. „*****, с площ: 593 кв. м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 2532, квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558,
36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550, както и от двуетажната жилищна сграда -
близнак, построена в това дворно място, съставляваща сграда с идентификатор
36498.504.2532.1 по КККР на гр. *****, която сграда е със застроена площ от 165 кв. м, брой
етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, САМО: 1) ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ от
западната половина на сградата, който етаж е пригоден за жилище, със самостоятелен вход
от северозапад, със застроена площ приблизително 82 кв. метра, състоящ се от три стаи,
кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), и 2) ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
западната половина на сградата, със застроена площ от 82 кв. метра, състоящ се от три стаи,
кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), не е накърнена запазената част на ищците от
наследството на общия наследодател. Сочи, че съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, тъй като
наследодателят не е оставил съпруга, запазената част от наследството му при две и повече
деца или низходящи от тях, какъвто бил случая, била 2/3 от имуществото, съответно
разполагаемата част - 1/3. Ищецът Н. Т. Л. и наследодателят на ищеца А. М. Л. , а именно
неговият баща М. Т. Л.в, получили чрез дарение от своя баща Т. М. Л., извършено с нот.
акт № 54, том V, нот. дело № ***** на Карловски районен съд, първия етаж от двуетажната
двуфамилна жилищна сграда, построена в процесното дворно място, който понастоящем
представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504,2532.1.1 по КККР
на гр. *****, област ****, одобрена със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-14608/03.12.2014
г. на началника на СГКК - ****, с адрес: гр. *****, п.к. *****, ул. „*****, ет. 1,
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2532, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 76.00 кв. м, прилежащи
части: съотв. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма. Следователно, ако се установяло, че
запазените части на ищците от наследството на Т. Л. са накърнени, въпросното завещание
можело да бъде намалено до размер, необходим за допълване на тези запазени части, но
след прихващане на направеното в тяхна полза дарение на посочения по-горе имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, пр. второ от ЗН, в наследствената маса следвало да бъде
включен и гореописания имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
36498.504.2532.1.1, оценен към датата на откриване на наследството– 11.03.2017г..
Безспорно е между страните, а и от събраните по първоинстанционното дело писмени
доказателства се установява, че през 1957г., след като Т. М. Л. вече е бил сключил
граждански брак с А. Н. Л., той и брат му И. М. Л. са закупили дворно място, идентично с
настоящ ПИ № 36498.504.2532. Впоследствие те построили в дворното място двуетажна
жилищна сграда от две части- западна и източна, като всеки от двамата братя владеел и
9
ползвал със семействата си съответните половини, както следва: И. Л. източната половина, а
Т. Л. западната половина. Между тях никога не е имало спор, че всеки от двамата братя и
техните наследници са владели и са собственици на съответните части от сградата. С
договор за дарение, сключен с нотариален акт № 54, том V, дело № *****, Т. М. Л. и А. Н.
Л. са дарили на двамата си синове М. Т. Л.в и Н. Т. Л. правото на собственост само върху
първия жилищен етаж в западната половина от двуетажната жилищна сграда. С
постановление за възлагане на недвижим имот по чл.496 от ГПК от 02.04.2018г. ЧСИ К. П.,
след проведена публична продан от 19.01.2018г. до 19.02.2018г. е възложил съсобствения
между наследници на А. и Т. Л.и първия жилищен етаж в западната половина от
двуетажната жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
36498.504.2532.1.1 на Н. Л..
Един от основните спорни въпроси, на който преди всички останали следва да се даде
отговор, е този относно действителността на извършеното с нот.акт № 2/04.12.2015г.
нотариално завещание от Т. М. Л. в полза на внука му К. М. Л. . Съгласно чл.576 от ГПК,
нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши /чл.
569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575/, както и когато при неговото извършване са
били нарушени чл.578, ал.4 /относно личното явяване на участващите лица/, чл. 579, чл. 580,
т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2. Разпоредбата в ГПК, предвиждаща изготвяне на
нотариалния акт в определена форма е тази на чл.578, ал.1, изр.2, съгласно която „Формата,
видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят
по образец, утвърден от министъра на правосъдието“. От гореизложеното е видно, че,
предвид липсата на препратка от чл.576 от ГПК към чл.578, ал.1 от ГПК / препратката е
изрично и единствено към чл.578, ал.4 от ГПК/, то горепосочените разпоредби не дават
основание да се счита, че изготвянето на нотариалния акт на бланка, различна от тази,
утвърдена от министъра, е основание за нищожност на нотариалното действие. От друга
страна обаче, съгласно чл.42, б.“б“ от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато
при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал.1,
а съгласно чл.24, ал.2, изр.4 от ЗН, за съставяне на нотариалното завещание нотариусът се
ръководи от разпоредбите на чл.578, ал.1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс. При
съпоставка между нот.акт № 2/04.12.2015г. и приложение № 9- образец за нотариално
завещание по Наредба № 32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори се констатират някои разминавания. По образеца текстът за вписване
на нотариалния акт в Служба по вписванията не е даден в каре, както е по нот.акт №
2/04.12.2015г.. Освен това по образеца документът е наименован „нотариално завещание“, а
документът, с който Т. Л. е завещал е наименован „нотариален акт за нотариално
завещание“. Както се сочи и в мотивите към Решение № 322 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1808/2010 г., III г.о., „Неспазването на формата по чл. 24 ЗН има за последица
нищожност на завещанието. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН фактическият състав
на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята на завещателя,
записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на
10
изпълнените формалности и подписване на завещателния акт“. Използването на бланка за
нотариално завещание по образец не е измежду съществените елементи по извършване на
съответното нотариално действие. Както се сочи и в мотивите към Решение №
135/14.02.2019 г. гражданско дело № 3188/2017г. на ВКС, ІІ г.о., нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН
урежда изискванията за форма на нотариалното завещание, чийто фактически състав
включва следните елементи: устно изявяване на волята на завещателя; записване на
изявената воля от нотариуса; прочитане на записаното; отбелязване на изпълнените
формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса,
при което само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на
завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, б. „б” ЗН. Действително, когато
използваната бланка не съдържа някои от задължителните реквизити за нотариалните
актове, то би било налице основание да се приеме, че въобще не е спазена изискуемата
нотариална форма за завещанието. Задължителното съдържание на нотариалните актове е
посочено в разпоредбата на чл.580 от ГПК, а именно: 1. годината, месеца, деня, а когато е
необходимо - и часа и мястото на издаването му; 2. името на нотариуса, който го издава; 3.
пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както
и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност; 4.
съдържанието на акта; 5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността
на изискванията по чл. 586, ал. 1; 6. подпис и изписано пълно име на страните или техни
представители и подпис на нотариуса. Всички тези задължителни елементи от
съдържанието са налице в нот.акт № 2/04.12.2015г.. Налице са и всички предвидени в
приложение № 9 към Наредба № 32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори реквизити, поради което единствено на база на констатацията за
наличие на някои несъществени разминавания между одобрения от министъра образец и
използваната от Нотариус С. Р. бланка не може да се направи извод за нищожност на
нотариалното действие.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя Н. Л. за неспазване на 3- дневния
срок по чл.21, ал.2 и ал.3 от Наредба № 32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори, тъй като на представеното от Нотариус С. Р. заверено
копие от нот.акт № 2/04.12.2015г. / л.235 по първоинстанционното дело/ ясно се вижда, че
датата на вписване на нотариалния акт е 04.12.2015г.. Представено е и копие от молбата от
Нотариус Р. до Служба по вписванията- гр.***** за вписване на нотариалното завещание,
като същата е с дата 04.12.2015г. и входящ номер на Служба по вписванията от 04.12.2015г..
Във въззивната жалба от Н. Л. се акцентира на текста в молбата „което завещание е
входирано в регистрите ми под завещателен регистрационен № 18, том І, общ
регистрационен номер 9858 от 25.09.2015 година, завещателно дело № 21 по описа ми за
2015г.“. Дори датата 25.09.2015г. да е вярна, а не резултат от техническа грешка, то това
може да означава единствено, че от наследодателя Т. Л. е била подадена молба за съставяне
на нотариално завещание още на 25.09.2015г., но по някакви причини нотариалното
действие не е било извършено на тази дата, а впоследствие на 04.12.2015г.. Едно такова
11
разминаване между датата на завеждане на нотариалното дело и извършването на
нотариалното действие не би могло да обоснове нищожност на последното.
Относно правното действие на извършеното нотариално завещание следва да се
извърши преценка и относно предмета на същото. В завещанието предметът на същото е
формулиран по следния начин: 4/6 ид. части от следните недвижими имоти, а именно: 1/2
ид. част от дворно място, ведно с подобренията в него, представляващо поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
*****, община *****, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. *****, п. к. *****, ул. „*****, с площ:
593 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532,
квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550, както и от двуетажната жилищна сграда - близнак, построена в това дворно
място, съставляваща сграда с идентификатор 36498.504.2532.1 по КККР на гр. *****, която
сграда е със застроена площ от 165 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, САМО: 1) ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ от западната половина на сградата, който етаж е
пригоден за жилище, със самостоятелен вход от северозапад, със застроена площ
приблизително 82 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и
тоалетна), и 2) ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от западната половина на сградата, със застроена
площ от 82 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и
тоалетна). По първоинстанционното дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещото
лице В. Г., от което се установява, че е налице една жилищна сграда с четири самостоятелни
жилища в нея- по два на всеки етаж в източната и западната й половини, разположени
симетрично и с еднакво разпределение. Сградата по проект, а и според изпълнението й, е
2МЖ сграда с два жилищни етажа, приземен- избен етаж и таван. Сочи се, че, за да са
налице две сгради- близнаци, следва всяка от тях да се допира до другата с калканен зид, а в
случая е налице една единствена преградна стена между западната и източната половини.
Прието е също така заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице А. Н., от което се
установява, че общият покрив на двете сгради / двете вертикално разположени половини на
една обща сграда, според заключението на в.л.Г./ е четирискатен, като западната половина
от тавана е с три ската. Двата тавана на обединените сгради са разделени с общ зид към
който е построен и общ комин. Таванът на западната половина представлява свободно
таванско помещение, на което е изпълнен тухлен надзид с височина 65 см. и със
стоманобетонни пояси и отлята козирка. На тази основа е изградена дървената конструкция
на покрива, на която по средата в помещението са изпълнени в правоъгълна форма подпори-
колони и греди за подпиране на носещите ребра. Светлата височина на тавана е 65 см., а
височината под билната греда достига до 3,40 м. Междинното подпиране на нива средни
греди върху подпори е от 1,95 м до 2,10 м. В обясненията си в съдебното заседание, в което
е прието заключението, вещото лице е посочило, че е възможно образуването на
12
самостоятелни складови помещения в подпокривното пространство. Настоящият състав на
съда намира за безпредметно да бъдат обсъждани приетите по първоинстанционното дело
заключение, включително и това на вещо лице Калеников, относно поделяемостта на
дворното място и на таванското помещение, тъй като тези въпроси са от значение за
извършването на делбата, но не и за допускането й. Съобразно с коментираните по- горе две
заключения, следва да се приеме, че дарените 4/6 ид. части са от годен самостоятелни обект
на право на собственост- западна половина от втори жилищен етаж, който видно от схемата
на л.8 по първоинстанционното дело е с идентификатор по КККР 36498.504.2532.1.2.
Относно състоянието на западната половина от избения етаж не са налице сигурни данни и
по- конкретно, дали тази половина представлява едно цяло помещение или са изградени
отделни избени помещения. Не зависимо от това обаче е ясно, че този етаж е с
предназначение за складово помещение/складови помещения, т.е. с обслужващо спрямо
двата жилищни етажа предназначение.
Приемайки искането на жалбоподателя Н. Л. за прогласяване на извършеното в полза
на жалбоподателя К. Л. нотариално завещание за нищожно за неоснователно, настоящата
въззивна инстанция дължи произнасяне и по заявеното при условие на евентуалност искане
за възстановяване на запазената част на ищците по първоинстанционното дело от
наследството на завещателя Т. Л.. Съгласно чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата
част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал.2, като след това се прибавят
към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. В наследствената маса по
чл.31 от ЗН на първо място следва да се включат завещаните 4/6 ид.части от ½ от дворното
място, 4/6 ид. части от втория жилищен етаж, ведно със съответни части от западната
половина на избения и таванския етаж. По първоинстанционното дело е прието заключение
по СОЕ, изготвено от вещо лице Й. Й., видно от което към момента на откриване на
наследството пазарната стойност на западната половина от втория жилищен етаж, ведно със
съответни части от избения и таванския етаж е в размер от 43650 лева, 4/6 от които са 29100
лева. Пазарната стойност на ½ от дворното място е в размер от 24800 лева, а 4/6 от същата
се равняват на 16533,33 лева. Към наследствената маса следва да се прибави и дареният с
нотариален акт № 54, том V, дело № ***** първи жилищен етаж в западната половина от
сградата. Завещателят Т. Л. е притежавал тази част от първия етаж в режим на СИО със
съпругата си А. Л.. При прекратяване на СИО със смъртта на А. Л. Т. Л. би притежавал ½
ид.част от дарения имот. Пазарната му стойност е в размер от 33100 лева. При
остойностяване на наследствената маса по чл.31 от ЗН следва да се прибави припадащата се
на завещателя Т. Л. ½ ид.ч. от този имоти или сума в размер от 16550 лева.
Видно от приетите по първоинстанционното дело скици на ПИ № 36498.504.2532 /
така например на л.232/, както и от заключенията на вещи лица Й. Й. и В. Г., в това дворно
13
място, освен жилищната сграда от две вертикални части- източна и западна, са построени
още пет постройки- три гаража и две стопански постройки с идентификатори
36498.504.2532.2, 36498.504.2532.3, 36498.504.2532.4, 36498.504.2532.5 и 36498.504.2532.6.
В първоинстанционното производство между страните по делото не възникнал спор относно
това, дали постройките на допълващо застрояване не са били собственост на двамата братя
Т. и И. Л.и. При приемането на заключението на в.л.Й. в о.з. на 18.01.2019г. пълномощникът
на жалбоподателя Н. Л., адв.С. Г., е заявила, че гараж № 2 е собственост на доверителя й, а
гараж № 4 на починалия му брат М. Л.- съответно на неговите наследници. Изявлението й е
в смисъл, че всеки от наследниците притежава някоя от тези сгради. Не са заявени
възражения от противната страна. В заключението на в.л.В. Г. е отразено от кои наследници
се ползват въпросните пет сгради. При приемане на това заключение също не е заявено
възражение в смисъл, че всичките сгради са били в съсобственост между Т. и И. Л.и или, че
някои от тях са били тяхна индивидуална собственост. Пред първоинстанционния съд не
заявено и искане за включването им в наследствената маса по чл.31 от ЗН. Такова искане е
направено в настоящето производство с въззивната жалба от К. Л.. Липсата на повдигнат в
хода на първоинстанционното производство спор между страните относно собствеността
върху трите гаража и двете стопански постройки не дава достатъчно основание да се
изключи правилото по чл.92 от ЗС. Съгласно посочената разпоредба, собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Следователно, за да приемем, че Т. Л. не е бил собственик на ½ ид.ч. от
горепосочените постройки, в качеството му на собственик на ½ ид.ч. от дворното място, би
следвало да се установят определени придобивни основания в полза на други лица-
давностно владение, учредено право на строеж или др.. Такива придобивни основания не се
установяват, дори и само поради това, че не са заявени от никоя от страните по делото,
включително и от жалбоподателя Н. Л.. Съответно, предвид безспорния и обективно
установен факт на притежаваното от Т. Л. право на собственост върху ½ ид.ч. от ПИ №
36498.504.2532, следва да се приеме, че към датата на смъртта си той е бил собственик и на
по ½ ид.ч. от самостоятелни обекти с идентификатори 36498.504.2532.2, 36498.504.2532.3,
36498.504.2532.4, 36498.504.2532.5 и 36498.504.2532.6. Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Разпоредбата на чл.31 от ЗН е императивна и следва да бъде
приложена и по отношение на имуществото на завещателя, което пред първа инстанция не е
било посочено като част от наследството му, още повече, че с въззивната жалба от К. Л. е
заявено изрично оплакване за допуснато нарушение на тази разпоредба. В този смисъл са
Решение № 30 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1999/2017 г., II г. о., ГК, Определение №
171 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4382/2019 г., I г. о., ГК и др.. Ето защо,
притежаваните от Т. Л. по ½ ид.части от сградите на допълващо застрояване също ще следва
да се включат в наследствената маса по чл.31 от ЗН. С приетото по първоинстанционното
дело заключение на в.л.Й. Й. е извършена пазарна оценка на сгради с идентификатори
14
36498.504.2532.2, 36498.504.2532.4 и 36498.504.2532.5 в размер съответно от 1560 лева, 3150
лева и 5900 лева или общо 10610 лева, ½ от които се равнява на 5305 лева.
Сборът от пазарните стойности на притежаваните от Т. Л. към момента на откриване
на наследството му идеални части от дворното място и от западните половини на втори и
първи жилищни етажи е 62183,33 лева. В настоящето въззивно производство са приети
заверени копия от решение на ПК- с.***** № 11271/27.05.1999г., с което на Т. М. Л. е
възстановено правото на собственост върху десет земеделски имота в землището на с.*****,
обл.*****; от решение на ПК- с.***** № 11271/27.05.1999г., с което на наследници на Н. Н.
А.- баща на А. Н. Л. и тъст на Т. М. Л., са възстановени осем земеделски имоти в землището
на с.*****, обл.*****; от решение на ПК- с.***** № 1111/27.05.1999г., с което на
наследници на Н. Н. А. са възстановени още два земеделски имота в землището на с.*****;
както и от заповед № 96/24.04.2007г., издадена от Кмета на Община- ***** на основание
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която на Т. М. Л. е възстановен новообразуван имот извън
строителните граници на с.*****. Тези решения и заповед, ведно със скиците към
решенията, валидно удостоверяват правото на собственост на посочените в тях лица.
Същите не са оспорени от жалбоподателя Н. Л. относно доказателствената им стойност, а
единствено по отношение на процесуалните предпоставки за приемането им. Не са налице
твърдения или някакви данни да са настъпили промени в собствеността към 12.03.2017г.,
когато е починал Т. Л.. На л.26 по делото е прието удостоверение за наследници на Н. Н. А.,
починал на 12.07.1940г., видно от което той е оставил за свои наследници три дъщери- А. Н.
Л., П. Н. Х. и И. Н. П.. Следователно А. Л. е била собственик на 1/3 ид.ч. от възстановените
на името на баща й имоти, а преживелият й съпруг Т. Л. на 1/3 от нейната 1/3 ид.ч., тъй като
към датата на откриване на наследството й я е наследил заедно с двамата си синове при
равни дялове.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират
служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи
извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези
доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна
норма. Именно поради това по настоящето дело е прието и заключение по СОЕ, изготвено
от вещо лице К. И., имащо за предмет определяне на пазарната стойност на горепосочените
земеделски имоти. При приемане на заключението от пълномощника на жалбоподателя Н.
Л. беше обърнато внимание на това, че при сборуване на пазарните стойностти на десетте
имота по първото решение на ПК- с.*****, а именно, че сборът от стойностите не е 8434,20
лева, колкото е посочено в заключението, а 8346,20 лева. Разликата се получава по причина
на това, че в таблицата на л.5 от заключението за втората индустриална култура по т.6 от
решението е посочена единична цена в размер от 800 лева, при което при площ от 1,110 дка.
15
са получава стойност в размер от 888 лева. В заключителната част на заключението, вместо
стойността от 888 лева, е посочена единичната цена от 800 лева. Ето защо, верен се явява
сборът от 8434,20 лева. По следващите две решения, които са в полза на наследници на Н.
А. сборовете от пазарните стойности на имотите са съответно 8425,50 лева и 573,10 лева или
общо 8998,60 лева, от който в наследствената маса следва да бъде включена 1/9 или сума в
размер от 999,84 лева. Пазарната стойност на имота по заповед № 96/24.04.2007г. е в размер
от 440 лева. Общата стойност на земеделските имоти в наследствената маса по чл.31 от ЗН е
в размер от 9874,04 лева.
В обобщение на горното настоящият състав на съда приема, че наследствената маса,
дори и без в нея да бъдат включени сгради с идентификатори 36498.504.2532.3 и
36498.504.2532.6, е на обща стойност 77362,37 лева, от които 45633,33 лева- стойност на
завещаното в полза на К. Л. имущество. Стойността на завещаното имущество се формира,
като към 16533,33 лева- 4/6 от ½ ид.ч. от дворното място, се прибавят 29100 лева- 4/6 ид.ч.
от западната половина на втория етаж. Стойността на останалата част от наследствената
маса представлява сбор от 16550 лева- ½ ид.ч. от дарения през 1975г. първи жилищен етаж /
западна половина/, 9874,04 лева- пазарна стойност на притежавани земеделски земи и
идеални части от такива, и 5305 лева- пазарна стойност на ½ ид.ч. от сгради с
идентификатори 36498.504.2532.2, 36498.504.2532.4 и 36498.504.2532.5. Т. М. Л. е оставил за
свои наследници сина си Н. Л. и трима внуци- А. Л., Т. Л. и К. Л., които са деца на
починалия преди него, на 09.10.2016г. негов син М. Л.. Съпругата на М. Л., И. С. Л. се явява
наследник единствено на А. Н. Л., но не и на Т. М. Л., тъй като съпругът й е починал след
смъртта на майка си, но преди баща си. Съгласно правилото на чл.29, ал.1 от ЗН, при две и
повече деца или низходящи от тях запазената част от наследството е 2/3 от имуществото на
наследодателя. Запазената част на жалбоподателя Н. Л. от наследството на баща му е 1/3
ид.ч.. Останалата 1/3 се поделя между трите деца на починалия през 2016г. М. Л.- А., Т. и К.
Л.и, като запазената част на всеки от тях е в размер от по 1/9 от наследствената маса. При
положение, че наследствената маса е на обща стойност от 77362,38 лева, то запазената част
на Н. Л. е на стойност 25787,45 лева, колкото е и стойността на разполагаемата част, а
запазената част на А. Л. е на стойност 8595,82 лева. Съобразно с правилото на чл.30, ал.1 от
ЗН, което гласи, че наследникът с право на запазена част може да иска намалението на
извършените от наследодателя му завещания и/или дарения до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения, за да се прецени, дали запазените части на Н. и А. Л.и са накърнени, от
стойността им ще следва да бъде приспадната тази на извършеното през 1975г. дарение на
първия етаж от западната половина на сградата. Стойността на тази част от първия етаж е
33100 лева, като стойността на припадащата се на завещателя Т. Л. ½ ид.ч. е 16500 лева.
Дарението е извършено при равни права за двамата братя Н. и М. Л.и, при което от
стойността на запазената част на Н. Л. следва да бъдат приспаднати 8275 лева, а от тази на
племенника му и съищец А. Л.- 2758,33 лева / 1/3 от 8275 лева/. Съответно, след приспадане
на дарението, запазените части на Н. и А. Л.и са на стойност съответно от 17512,45 лева и
16
5837,49 лева, като сборът им е под стойността на разполагаемата част от 25787,45 лева. Ето
защо, обжалваното решение в частта, с която исканията на посочените ищци по
първоинстанционното дело по чл.30 от ЗН са уважени, ще следва да бъде отменено, като
тези искания бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на исканията по чл.30 от ЗН, обжалваното решение ще
следва да бъде изменено в частта, с което е допусната делба на втория етаж от западната
половина на сграда с идентификатор 36498.504.2532.1, както и ½ ид.ч. от западната
половина на подпокривното пространство / таванското помещение, като квотите на страните
бъдат съобразени с извършеното в полза на К. Л. нотариално завещание. По силата на
същата той е придобил 4/6 ид.ч. от този етаж, който по КККР е с идентификатор
36498.504.2532.1.2. Тези 4/6 ид.ч. са се формирали при откриване на наследството на
починалата на 14.01.2014г. А. Н.Л., като към същия момент е прекратена и съществувалата
дотогава СИО между нея и съпругът й Т. М.Л.. Последният е станал собственик на ½ ид.ч. в
резултат от прекратяване на СИО и на 1/6 ид.ч. / 1/3 от 1/2/ по наследство от съпругата си.
Останалите 2/6 ид.ч. са разпределени по равно между двамата братя Н. Т. Л. и М. Т. Л.в.
След смъртта на последния на 09.10.2016г. неговите наследници И. С. Л. / съпруга/, А. М. Л.
/ син/, Т. М. Л. / дъщеря/ и К. М. Л. / син/ са наследили по ¼ от 1/6 ид.ч. или по 1/24 ид.ч..
Като прибавим наследствената от баща му 1/24 ид.ч. към придобитите от К. Л. по завещание
4/6 ид.ч., се получава квота от 17/24 ид.ч.. Ето защо, делбата на втория жилищен етаж от
западната половина от сградата, която западна половина представлява самостоятелен обект-
жилище, с горепосочения идентификатор, следва да бъде допусната при квоти от 4/24 ид.ч.
за Н. Т. Л. , 1/24 ид.ч. за А. М. Л. , 1/24 ид.ч. за Т. М. Л. , 1/24 ид.ч. за И. С. Л. и 17/24 ид.ч. за
К. М. Л. .
Правилно първоинстанционният съд е допуснал делбата на втория жилищен етаж
от западната половина на сградата, ведно с ½ ид.ч. от избения етаж в западната половина и
½ ид.ч. от подпокривното пространство в западната половина от сградата. В нот.акт №
2/04.12.2015г., с който е извършено завещанието в полза на К. Л. е записано, че избеният
етаж от западната половина на сградата е „пригоден за жилище“- обстоятелство, което не се
потвърждава от останалите доказателства по делото. Тази част от избения етаж няма
самостоятелен идентификатор по КККР и, както беше посочено по- горе, следва да се
приеме, че има обслужващо предназначение спрямо двата жилищни етажа в западната
половина. Съгласно Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г.,
ОСГК, „Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна
собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност,
тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към
такива, е обща част от сградата“. В т.2 от цитираното тълкувателно решение се разглежда
хипотезата, при която е възможно на тавана да се изградят отделни обекти или сервизни
помещения към обектите на долните етажи. И в тази хипотеза обаче таванът остава обща
част на сградата. Той не подлежи на самостоятелна делба / т.4 от Т.р. № 34/15.08.1983г./, а се
включва в описанието на предмета на делбата именно като принадлежност към
17
подлежащите на делба самостоятелни обекти.
Относно делбата на дворното място, съставляващо УПИ XIII-2532, кв.19 по
действащия регулационен план на гр.*****, ПИ № 36498.504.2532 по КККР за града,
единственото оплакване във въззивната жалба от Н. Т. Л. е, че с обжалваното решение
същото не е разделено на два УПИ. Обособяване на два самостоятелни УПИ е от значение за
извършване на делбата и не е предмет на разглеждане във фазата по допускане на делбата. С
подадената от К. М. Л. въззивна жалба решението на РС- гр.***** е обжалвано по аргумент
за неправилност и незаконосъобразност на същото решение в частта, с която са уважени
исканията на Н. Т. Л. и А. М. Л. за намаляне на завещателното разпореждане по нот.акт №
2/04.12.2015г. и за възстановяване на запазените им части, като по този начин са разместени
квотите в съсобствеността. В мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд
е приел, че Н. Т. Л. притежава 1/12 ид.ч. от дворното място по наследство от А. Л., към
която следва да се прибави възстановената му запазена част по наследство от Т. Л. в размер
от 5511.22/49600 ид.ч.. Също така по отношение на А. М. Л. е прието, че от баща си той е
наследил 1/48 ид.ч. от дворното, към която следва да се прибави възстановената му запазена
част 1837,04/49600 ид.ч..
Безспорно е, а и от събраните доказателства се установява, че дворното място е
придобито при равни права от двамата братя Т. М. Л. / починал на 12.03.2017г./ и И. М. Л. /
починал на 13.01.2009г./. Наследниците на втория от двамата са М. И. Л. / съпруга, починала
на 22.07.2018г. в хода на първоинстанционното производство/, Н. И. В. /дъщеря/, М. И. Л. /
син/ и И. И. Л., починал на 07.06.2017г. и оставил за свои наследници Г. Ц. Л. / съпруга/ и
М. И. Л. /син/.. Идеалните части на наследниците на Т. М. Л. от неговата ½ ид.ч. от
дворното място са, както беше посочено по- горе 4/24 ид.ч. за Н. Т. Л. , 1/24 ид.ч. за А. М. Л.
, 1/24 ид.ч. за Т. М. Л. , 1/24 ид.ч. за И. С. Л. и 17/24 ид.ч. за К. М. Л. , или съответно 4/48
ид.ч., 1/48 ид.ч., 1/48 ид.ч., 1/48 ид.ч. и 17/48 ид.ч.. С обжалваното решение дворното място е
дорпуснато до делба при следните квоти: Н. М. Л. - 9644.44/43650 ид. части; А. М. Л. -
2870.37/43650 ид. части; Т. М. Л. - 1033.34/49600 ид. части; К. М. Л. - 10218.51/43650 ид.
части; И. С. Л. - 1033.34/49600 ид. части; Н. И. В. - 8266.67/49600 ид. части; М. И. Л. -
8266.67/49600 ид. части; Г. Ц. Л. - 3100/49600 ид. части; М. И. Л. - 5166.66/49600 ид. части.
С решение № 141/29.06.2020г. квотите са поправени по следния начин: Н. Т. Л. -
9644.44/49600 ид. части; А. М. Л. - 2870.37/49600 ид. части; Т. М. Л. - 1033.34/49600 ид.
части; К. М. Л. - 10218.51/49600 ид. части; И. С. Л. - 1033.34/49600 ид. части; Н. И. В. -
8266.67/49600 ид. части; М. И. Л. - 8266.67/49600 ид. части; Г. Ц. Л. - 3100/49600 ид. части;
М. И. Л. - 5166.66/49600 ид. части.“. Решението по допускане на дворното място до делба не
е обжалвано в частта относно квотите на наследници на И. М. Л.. Сборът от числителите на
квотите им е равен на 24799,94, приблизително точно колкото е половината от знаменателя
49600 /49600: 2= 24800/. Следователно решението следва да бъде изменено само в частта
досежно квотите на наследници на Т. М. Л.. Като разделим знаменателя 49600 на 48 се
получава 1033,33. Умножени по 1033,33 квотите на наследници на Т. Л. са следните:
18
4133,33/49600 ид.ч. за Н. Т. Л. , 1033,33/49600 ид.ч. за А. М. Л. , 1033,33/49600 за Т. М. Л. ,
1033,33/49600 ид.ч. за И. С. Л. и 17566/49600 ид.ч. за К. М. Л. . Сборът от числителите на
тези идеални части е равен на 24799,99 или приблизително точно на 24800. Ето защо,
делбата на дворното място следва да бъде допусната при посочените квоти за наследници на
Т. М. Л., като тези за И. и Т. Л.и остават непроменени.
По отношение на въззивната жалба от Н. Т. Л. против решение № 141/29.06.2020г.
следва само да се посочи, че същата е неоснователна, тъй като соченият порок- неправилно
изписване на имената на жалбоподателя, е отстранен с последващо решение по чл.247 от
ГПК, а именно решение № 207/10.08.2020г., с което е постановено в решението от
29.06.2020г. вместо Н. М. Л., да се чете Н. Т. Л. . Второто решение за поправка на очевидна
фактическа грешка е влязло в сила и не е налице каквото и да било основание отмяна на
първото.
Съобразно с решението по делото и съобразно с представените по предходно
заведеното в.гр.д.№ 1624/2019г. списъци с разноски / л.172 и 173/ и доказателства за
съответните разходи, в полза на жалбоподателя- ответник К. М. Л. и И. С. Л. ще следва да
бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски във въззивното производство в
размер съответно от общо 1075 лева и 150 лева. Искането на жалбоподателката- ответница
И. С. Л. за присъждане на направените от нея съдебни разноски в размер от 150 лева ще
следва да бъде оставено без уважение, тъй като в резултат от настоящето решение тя, както
и дъщеря й Т. М. Л. , не получават по- високи квоти. Квотите от по 1818,75/43650 ид.ч. по
обжалваното решение са равни на квоти от по 1/24 ид.ч., като изменение на решението по
отношение на двете горепосочени съделителки ще следва да бъде допуснато за прегледност
само досежно допускането до делба на втория жилищен етаж от западната половина на
сградата.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178/16.05.2019г. по гр.д. № 1986/2017 г. на РС- гр.***** в
частта, с която иска с правно основание чл. 42 б.б от ЗН, вр. с чл. 24, ал.1 от ЗН, предявен от
А. М. Л. , ЕГН: **********, от гр.*****, ул. ***** и Н. Т. Л. , ЕГН: **********, от град
*****, ул. ***** против К. М. Л. , ЕГН: ********** от град *****, ул. *****, за
прогласяване нищожността, поради липса на форма, на нотариално завещание № 2, том I,
peг. № 9858, нот. дело № ***** на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие -
района на Районен съд - *****, с което наследодателят Т. М. Л., бивш жител на град *****,
починал на 11.03.2017г., е завещал на ответника К. М. Л. собствените си 4/6 ид. части от
следните недвижими имоти, а именно: ½ ид. част от дворно място, ведно с подобренията в
него, представляващо поземлен имот с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. *****, община *****, област Пловдив, одобрени със
19
Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: гр. *****, п. к. *****, ул. „*****, с площ: 593 кв. м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532, квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи:
36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550, както и от двуетажната
жилищна сграда - близнак, построена в това дворно място, съставляваща сграда с
идентификатор 36498.504.2532.1 по КККР на гр. *****, която сграда е със застроена площ
от 165 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, САМО: 1)
ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ от западната половина на сградата, който етаж бил пригоден за жилище,
със самостоятелен вход от северозапад, със застроена площ приблизително 82 кв. метра,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), и 2) ВТОРИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от западната половина на сградата, със застроена площ от 82 кв. метра,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 178/16.05.2019г. по гр.д. № 1986/2017 г. на РС- гр.***** в
частта, с която е възстановена, на основание чл. 30, ал.1 от ЗН, запазената част на Н. Т. Л. ,
ЕГН: **********, от град *****, ул. ***** от наследството на баща му Т. М. Л., бивш жител
на град *****, починал на 11.03.2017 г., като е намалено извършеното от наследодателя
завещателно разпореждане в полза на К. М. Л. , ЕГН: **********, от град *****, ул. *****,
извършено с нотариално завещание нотариално завещание № 2, том I, peг. № 9858, нот. дело
№ ***** на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие - района на Районен съд
– *****, както следва:
с 5511.11/49600 ид. части от завещаното дворно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. *****, община *****, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. *****, п. к. *****, ул. „*****, с площ:
593 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532,
квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550
с 6 941.67/43 650 ид. части от завещания САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 36498.504.2532.1.2, ведно с 1/2 ид. част от прилежащите избени помещения
и подпокривното пространство, ведно със застроено и незастроено дворно място с площ
296.50/593 кв.м., сграда с идентификатор 36498.504.2532.2, 36498.504.2532.4 и
36498.504.2532.5, по КККР на гр. *****, общ. *****, обл. Пловдив, находящи се на ул.
*****, както и в частта, с която е възстановена, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, запазената
част на А. М. Л. , ЕГН: **********, от гр.*****, ул. ***** от наследството на баща му Т. М.
Л., бивш жител на град *****, починал на 11.03.2017г., като е намалено извършеното от
20
наследодателя завещателно разпореждане в полза на К. М. Л. , ЕГН: **********, от град
*****, ул. *****, извършено с нотариално завещание нотариално завещание № 2, том I, peг.
№ 9858, нот. дело № ***** на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие -
района на Районен съд – *****, както следва:
с 1837.04/49 600 ид. части от завещаното дворно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. *****, община *****, област ****, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. *****, п. к. *****, ул. „*****, с площ:
593 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532,
квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550
с 3003.47/43 650 ид. части от завещания САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 36498.504.2532.1.2, ведно с 1/2 ид. част от прилежащите избени помещения
и подпокривното пространство, ведно със застроено и незастроено дворно място с площ
296.50/593 кв.м., сграда с идентификатор 36498.504.2532.2, 36498.504.2532.4 и
36498.504.2532.5, по КККР на гр. *****, общ. *****, обл. Пловдив, находящи се на ул.
*****.
ИЗМЕНЯ решение № 178/16.05.2019г. по гр.д. № 1986/2017 г. на РС- гр.*****,
поправено с решение № 141/29.06.2020г., в частта, с която е допусната съдебна делба между
А. М. Л. , ЕГН: **********, от гр.*****, ул. ***** и Н. Т. Л. , ЕГН: **********, от град
*****, ул. *****- от една страна, и Т. М. Л. , ЕГН: **********, от град ****, К. М. Л. , ЕГН:
**********, от град *****, ул. *****, И. С. Л. , ЕГН: **********, от град *****, ул. „****-
от друга страна, на техния съсобствен сънаследствен недвижим имот, а именно:
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно
място, застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра,
находящо се в град *****, ул. „*****, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град
*****, ведно с ½ (една втора) ид. част от прилежащите избени помещения и подпокривното
пространство, който имот понастоящем съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 36498.504.2532.1.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем
точка петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две точка едно точка две),
находящ се в град *****, община *****, област ****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-4 от 03.01.2017 г. на Началник на
СГКК – ****; адрес град *****, п. к. *****, ул. „*****, ет.2, ап. 2; самостоятелният обект се
намира в СТРАДА № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор
36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и
21
четири точка две хиляди петстотин тридесет и две); предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1 (едно); посочена в документа площ 76
(седемдесет и шест) квадратни метра; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма; под обекта: 36498.504.2532.1.1; над обекта: няма; стар идентификатор: няма,
ВЕДНО с ½ (една втора) ид. част от ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ, находящ се в западната половина на
сграда с идентификатор 36498.504.2532.1 и ВЕДНО с ½ (една втора) идеална част от
подпокривното пространство (таванско помещение), находящо се в западната половина на
сграда с идентификатор 36498.504.2532.1. при квоти: Н. М. Л. – 14 216.67/43650 ид. части;
А. М. Л. – 4 822.22/43650 ид. части; И. С. Л. - 1818.75/43650 ид. части; Т. М. Л. -
1818.75/43650 ид. части; К. М. Л. - 20973.61/43650 ид. части, като вместо това
ДОПУСКА съдебна делба на горепосочения втори етаж при следните квоти: за Н. М.
Л. 4/24 ид. части; за А. М. Л. 1/24 ид. част; за И. С. Л. 1/24 ид. част; за Т. М. Л. 1/24 ид.част;
и за К. М. Л. - 17/24 ид. части.
ИЗМЕНЯ решение № 178/16.05.2019г. по гр.д. № 1986/2017 г. на РС- гр.*****,
поправено с решение № 141/29.06.2020г., в частта, с която е допусната съдебна делба между
А. М. Л. , ЕГН: **********, от гр.*****, ул. *****, Н. Т. Л. , ЕГН: **********, от град
*****, ул. ***** и К. М. Л. , ЕГН: **********, от град *****, ул. *****, на съсобствен
между тях и останалите съделители недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, застоено
и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра, находящо се в град
*****, ул. „*****, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град *****,
съставляващо понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.504.2532 (тридесет
и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и четири точка две хиляди
петстотин тридесет и две), находящ се в град *****, община *****, област Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 52 от
16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма заповед за
изменение в КККР; адрес на поземления имот: град *****, п. к. *****, ул. „*****;
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м), номер по предходен план: 2532, кв. 19, парцел ХІІІ-2532; съседи: 36498.504.9558,
36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550, при квоти: Н. М. Л. - 9644.44/43650 ид.
части; А. М. Л. - 2870.37/43650 ид. части; К. М. Л. - 10218.51/43650 ид. части, като вместо
това
ДОПУСКА съдебна делба на гореописаното дворно място между посочените трима
съделители при следните квоти: 4133,33/49600 ид.ч. за Н. Т. Л. , 1033,33/49600 ид.ч. за А. М.
Л. и 17566/49600 ид.ч. за К. М. Л. .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/29.06.2020г., с което са допуснати поправки на
очевидни фактически грешки в решение № 178/16.05.2019г. по гр.д. № 1986/2017г. на РС-
гр.*****.
ОСЪЖДА Н. Т. Л. , ЕГН: **********, от град *****, ул. ***** да заплати на К. М. Л.
22
, ЕГН: **********, от град *****, ул. ***** сумата от 1075 лева- съдебни разноски във
въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката- ответница И. С. Л. за
присъждане на направените от нея съдебни разноски в размер от 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23