№ 6917
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „А.А.“ АД срещу решение от
26.12.2023 г. по гр.д. №64028/2022 г. на Софийския районен съд, 171 състав, с което е
признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.7 пар.1 б. „б“ Регламент /ЕО/
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, че ответникът дължи на ищеца А. С. Н. сума в
размер на 782,33 лв., представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет
OS0764 с изпусната връзка за полет OS0305 по дестинация Варна - Виена - Копенхаген от
19.08.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 02.08.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.
д. №42084/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, като ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че на
ищеца не се дължи обезщетение за закъснелия полет, тъй като, въпреки че самолетът е
излетял с 31 мин. закъснение от летище Варна, след пристигането си на летището във Виена
ищецът е разполагала с достатъчно време да се качи на свързващия полет към крайната
дестинация – гр. Копенхаген. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. С. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че
ищецът и ответното дружество са били обвързани от договор за въздушен превоз за полети
OS0764 от летище Варна до летище Виена и OS0305 от летище Виена до летище
Копенхаген, като разстоянието между началната точка – летище Варна и крайния пункт на
пристигане – летище Копенхаген, е над 1500 км.
Полетът от летище Варна до летище Виена е определен за изпълнение по разписание
на 19.08.2021 г., с час на излитане 15:55 ч. и пристигане на летище Виена в 16:45 ч. /местно
време/, свързващият полет е определен за изпълнение по разписание от летище Виена на
19.08.2021 г., с час на излитане в 17:45 ч. и краен пункт на пристигане на летище
Копенхаген на 19.08.2021 г., в 19:25 ч. /местно време/. Не е спорно и че полет OS0764 от
летище Варна е излетял със закъснение от 31 минути. Ищецът не се е явила навреме за полет
OS0305 до летище Копенхаген, като се наложило да пътува на 20.08.2021 г. в 07:20 ч. с друг
полет от летище Виена до летище Копенхаген, като ищецът е пристигнала в крайния пункт
на летище Копенхаген в 09:05 ч. на 20.08.2021 г. или с близо 13 часа закъснение.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл.1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл.5 -
чл.8 Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на ЕС,
какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответното дружество се явява
„опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.2 б. „б“
Регламента - въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет,
съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо
договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/
№261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл.633 ГПК/, че чл.5, 6 и 7 Регламента
трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че
същите имат правата по чл.7 Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на
пристигане по разписание/. С решение от 26.02.2013 г. по дело С-11/11 СЕС е дал
задължително за настоящия съд на тълкуване на чл.7 Регламента, а именно: че се дължи
обезщетение на пътник и при свързани полети, ако първият е излетял със закъснение, по-
малко от това по чл.6, но пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със
закъснение от 3 или повече часа след планираното време за пристигане по разписание.
Съгласно разпоредбата на чл.3 пар.2 б. „а“ Регламент /ЕО/ 261/2004, регламентът се
прилага, респ. налице е основание за обезщетение, ако пътниците: имат потвърдена
резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се представят
на гишето за регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
/включително по електронен път от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент/ не по-късно от 45 мин. преди обявения час на излитане. В определение от
24.10.2019 г. по дело С-756/18 на СЕС е прието, че чл.3 пар.2 б. „а“ Регламент /ЕО/ №
261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от
2
три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация
за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент
обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не
са доказали, по-конкретно чрез бордните си карти, че са се представили на гишето за
регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били
превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.
Неоснователно е възражението на въззивника, че за ищецът не са възникнали права
по Регламент /ЕО/ 261/2004 г., доколкото по делото било установено, че ищецът е разполагал
с достатъчно време да се прекачи на свързващия полет. Както бе посочено, в случая се касае
за едно пътуване, което е следвало да бъде изпълнено чрез два свързващи полета. Видно от
събраните по делото доказателства, ищецът се е явил навреме за осъществяване на първия
свързващ полет по дестинация Варна, България – Виена, Австрия. По делото не е спорно, а и
е установено, че е налице закъснение на първия свързващ полет по дестинацията Варна,
България – Виена, Австрия, което е станало повод ищецът да не може да се качи навреме на
борда за осъществяване на последния /втори/ свързващ полет по дестинация Виена, Австрия
– Копенхаген, Дания, респ., именно това закъснение е станало причина ищецът да пристигне
в крайния пункт на пътуването си със закъснение от повече от три часа. Липсват данни дали
превозвачът е осигурил предвижване на пътниците от закъснелия полет от Летище Варна до
гейта, където е следвало да се качат за свързващия полет за Копенхаген, Дания. Не е спорно,
че билетът на ищеца за полета от летище Виена до летище Копенхаген е бил презаверен за
следващия ден, като липсват каквито и да били данни от страна на ответника за причините
за презаверяване на билета на ищеца по отношение на полета от Виена, Австрия, до
Копенхаген, Дания. Тъй като не се оспорват тези обстоятелства, то съдът приема, че е
налице извънсъдебно признание на неизгодни за страната обстоятелства, а именно – че
причината за презаверяването на билета на пътника е закъснението на полет на
авиопревозвача, който е в основата на установената невъзможност свързващият полет от
Виена, Австрия до Копенхаген, Дания да бъде изпълнен по разписание.
Ето защо, следва да се приеме, че ищецът е бил в обективна невъзможност да се яви
навреме на борда на самолета, извършващ последния /втори/ свързващ полет по
дестинацията Виена, Австрия – Копенхаген, Дания, като тази невъзможност произтича
именно от закъснението на полета по дестинацията Варна, България – Виена, Австрия.
Както бе посочено и по-горе, ирелеватнно е закъснението за кой от свързаващите полети се
отнася, меродавно в случая е закъснението в крайния пункт на пътуването в сравнение с
планираното по разписание на превозвача пристигане в същия този краен пункт, който в
конкретния случай е с повече от три часа, поради което и ищецът има право на обезщетение
за закъснение по чл.7 пар.1, б. „б“ от Регламента в размер на 782,33 лв. /равностойността на
400,00 евро/.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивната инстанция в размер на сумата
от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №21327/26.12.2023 г., постановено по гр.д.
№64028/2022 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав.
ОСЪЖДА „А.А.” АД, регистрирано в Търговски регистър – град Виена, регистър на
компаниите FN111000 k, седалище и адрес на управление: Австрия, Виена, Аерогара Виена,
офис парк 2, действащо чрез Търговското представителство на чуждестранното лице „А.А.”,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София ул. ****, Софарма Бизнес Тауърс,
3
сграда ****, да заплати на А. С. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 400,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4